Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 29.03.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 8826 по
описа за 2011 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен e иск с правно основание 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД . Ищецът Н.Н.Н. чрез пълномощника
си адв. Й. е предявил против „З.К.Л.И.” АД иск за парично обезщетение от 30 000
лв. представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди следствие на
непозволено увреждане- телесни увреждания
в резултат на пътно- транспортно произшествие на 21.09.2010 год., ведно
със законната лихва върху претендираната сума от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и
разноски по делото
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
ответникът „З.К.Л.И.” АД оспорва
иска- по основание и по размер . Твърди, че претенцията е неоснователна, тъй като не е установена вината на водача
на застрахования при него МПС. Прави възражение за съпричиняване от водача на
другия автомобил и от самия ищец, който се се возел без поставен предпазен
колан.
Третото лице- помагач
на „З.К.Л.И.”
АД, П.Н. С.
поддържа становището на ответника
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представеното
по делото протоколно определение от
28.03.2011 год. по нохд № 138/2011
год. на Л.ския районен съд се установява, че съдът е одобрил споразумение , по
силата на което П.Н. С. е признат за виновен за това,че на 21.09.2010 год.
около 18.20 часа при управление на лек автомобил “А.Р.***” с д.к. № ****** по
път № 307/от гр.Л. за гр.У./ на км.1+500 в отсечката между гр.Л. и с.Т. е
нарушил чл.5,ал.1,т.1,чл.20,ал.1 и чл.21,ал.1 ЗДвП, като в следствие на
несъобразена скорост и лоши пътни условия е изгубил контрола върху
управляваното МПС, което се е подхлъзнало и е навлязло в насрещната лента за
движение, като там се е блъснало в насрещно движещ се лек автомобил Ф.П. с д.к.
№ ******* управляван от И.Н.Н.. Деянието е извършено от подсъдимия след
употреба на наркотични вещества.
На предната седалка до
водача на Ф.П. с д.к. № ******* се е возел като пътник ищецът Н.Н..
По делото няма спор и
това се потвърждава от застрахователната полица на л.64 от делото, че за
автомобила управляван от П.Н. С. “А.Р.***” с д.к. № ****** е имало застраховката
за Гражданска отговорност валидна от 19.12.2009 год. до 18.12.2010 год.
Заключението по СМЕ изготвено
от д-р Б. и д-р Ш., прието по делото като обективно и професионално сочи, че ищецът е получил следните увреждания при птп на 21.09.2010 год.: контузия на главата, разкъсно-контузна
рана на челната областна главата, мозъчно сътресение, контузия на гърдите,
счупване на 5 ребра вляво с последвал излив на кръв в гръдната клетка. Около
седмица пострадалия е лекуван стационарно в болница гр. Л., където е била зашита
раната на челото му и е бил извършен дренаж на лявата гръдна кухина, за отстраняване
на излялата се кръв. Лечебният и възстановителен период е продължил около 4
месеца, като интензивни болки и страдания ищеца е търпял пред първите 30 дни.
По делото са назначени
,изслушани и приети първоначална и повторна СМЕ с основен въпрос относно това бил
ли е пострадалия с поставен предпазен колан /с оглед на получените увреждания/.
Първоначалната експертиза дава становище за това, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан,въпреки което е получил уврежданията ,тъй като удара бил силен
и челен. При липса на такъв според в.л. доц. Г. е имало реална вероятност за
много по-тежки увреждания и дори смърт.
Повторната експертиза
на в.л. д-р М. е на становище, че пострадалият е бил без предпазен колан, за
което свидетелстват травмите на главата при удара в предното стъкло и тези
вдясно на гръдния кош - от таблото на автомобила.
От заключението на вещото
лице по автотехническата експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно,
се установява, че катастрофата се е случила в лентата за движение на лек
автомобил Ф.П., след плавен десен завой извършен от лек автомобил “А.Р.***”. Последния
автомобил се е движел със скорост около 105 км.ч., а Фолксвагена - с около 65
км.ч. Макар, че се е опитал да избегне удара, за водача на лек автомобил Ф.П.
ПТП-то е било непредотвратимо.При конкретиката на ПТП-то /скорост,вид на
автомобилите и почти челен сблъсък/ вещото лице е на мнение,че при поставен
предпазен колан ищецът не би се блъснал в предното стъкла и таблото.
От показанията на св. Н.а
/съпруга на ищеца/ се потвърждава факта на катастрофата и контузията на ищеца,
както и силните болки, които е изпитвал тогава. След уврежданията ищецът е бил
много раздразнителен , изпитвал силни болки, изпитва страх да шофира кола,
поради което ходил при психиатър.
Горната фактическа
обстановка се установява и от материалите по нохд № 138/2011 год. на Л.ския
районен съд и приложеното досъдебно производство № 308/2010 год. на РУП Л..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно
тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено
увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях. В тази връзка от представеното определение по нохд № 138/2011 год. на Л.ския
районен съд се установява, че съдът е одобрил споразумение по реда на
чл.382,ал.7 НПК /със силата на присъда/, което съгласно чл.300 ГПК установява пред гражданския съд неправомерното деяние и вината на
деликвента П.Н. С..
Установена е безспорно и връзката между неправомерното
деяние и уврежданията на ищеца.
Ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за автомобила участвал в ПТП-то, което е
доказано и от представената застрахователна полица.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени вреди е
ОСНОВАТЕЛен.
Неговия размер следва да се
определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането, претърпените
интензивни болки и страдания в началния период след злополуката и около 1 месец
след това и продължилите по-леки такива до около 4 месеца. следва да се отчете факта, че се касае
предимно за увреждания съпроводени с временни болки и страдания, от които пострадалия
се е възстановил .
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат по чл.51,ал.2 ЗЗД съдът приема за основателно. Факт е
противоречието в изводите на първоначалната и повторната СМЕ относно това, дали
от нараняванията на ищеца може да се направи извода бил ли е с поставен колан
или не. За становището на съда ,че пострадалият не е бил с колан, дава
основание и становището на вещото лице по АТЕ, което при отговора на задача № 8
е категорично, че при тази скорост на сблъсъка и с поставен колан, ищецът не би
ударил главата си в предното стъкло. Ето защо съдът приема, че ищецът е
допринесъл за вредоносния резултат, чрез непоставен предпазен колан -в
нарушение на чл.137а ЗДвП, в степен от 40 %.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за
неимуществените вреди е основателен за сумата от 20 000 лв.,а след
приспадане на съпричиняването следва да бъде уважен в размер за сумата от 12
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2010 г. до окончателното й
изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед
претърпените от пострадалия интензивни болки и страдания за около 1 месец и
продължили по-леки такива още около 3 месеца , тяхната продължителност и
интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Над уважения размер до претендираният от 30 000 лв.
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Лихвата за непозволено увреждане по дефиниция и закон е
дължима от момента на самото увреждане /оттогава
е изискуемо вземането самото вземане/
и няма общо с договорния характер на взаимоотношенията между прекия
причинител на щетата и отговорността на застрахователя.
по сметка на СГС
ответникът следва да внесе държавна такса в размер на 480 лв., а на ищеца да заплати разноски по делото
по компенсация съобразно списъците за разноски в размер на 480 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД с еик:******** със седалище и адрес на управление гр. С., район
„К.С.”, бул. „Ц.Б. ІІІ” №** да заплати на Н.Н.Н. ЕГН: ********** чрез пълномощника му
адв. Й. *** на основание 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 12 000 лв. ведно със законната лихва върху тези сума от 21.09.2010
год. до окончателното
й изплащане и разноски по делото в
размер на 480 лв., като отхвърля предявения иск над уважения размер до
претендирания такъв от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД с еик:******** да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 480 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на П.Н. С. ЕГН:********** *** - помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
от страните в двуседмичен срок от уведомяването
им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: