№ 655
гр. Русе, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Д.
при участието на секретаря М.Х.М.
като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело №
20214520106106 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Предявени са искове от ЕРДЖ. Ф. Ф., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез
адв. М.Д. против Н.Н. Ф. ЕГН **********, от гр. Русе с правно основание
чл.51, ал.4 вр. ал. 9 от СК поради изменение на обстоятелствата
съществуващи при постановяване на Решение № ***/11.09.2017г. по гр.д. №
***/2017 г. на I гр.с-в РРС и Решение (спогодба) по гр.д.№ ***/2019г. на VII
гр.с-в РРС, да бъде постановено Решение, с което да се изменят Решенията в
частта им относно упражняването на родителските права, личните отношения
и издръжката на децата на страните АЛ. ЕРДЖ. Ф. ЕГН **********, ЕД.
ЕРДЖ. Ф. ЕГН ********** и Е. Е.Ф. ЕГН **********, като: 1/ Бъде
предоставено упражняването на родителските права спрямо трите деца на
бащата ЕРДЖ. Ф. Ф.; 2/ Бъде определено местоживеенето на трите деца да е
при бащата ЕРДЖ. Ф. Ф. в гр. Русе; 3/ Бъде определен следния режим на
лични отношения между майката Н.Н. Ф. и трите деца, а именно: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя и по
20 дни през лятната ваканция на децата, по време, което не съвпада с
годишната отпуска на бащата; 4/ Бъде осъдена Н.Н. Ф. да заплаща на
непълнолетното си дете АЛ. ЕРДЖ. Ф., месечна издръжка в размер 300 лв.,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на
пълнолетие или друга законна причина водеща до промяна на този размер,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; 5/ Бъде осъдена Н.Н.
Ф. да заплаща на малолетното си дете ЕД. ЕРДЖ. Ф., чрез баща му и законен
представител ЕРДЖ. Ф. Ф., месечна издръжка в размер 250 лв., считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на пълнолетие
1
или друга законна причина водеща до промяна на този размер, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска; 6/ Бъде осъдена Н.Н. Ф. да
заплаща на малолетното си дете Е. Е.Ф., чрез баща му и законен представител
ЕРДЖ. Ф. Ф., месечна издръжка в размер 200 лв., считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение до настъпване на пълнолетие или друга
законна причина водеща до промяна на този размер, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска; 7/Да се прекрати определената по гр.д. №
***/2019г. на XI гр.с-в РРС издръжка, която бащата ЕРДЖ. Ф. Ф. следва да
заплаща за детето АЛ. ЕРДЖ. Ф.; 8/Да се прекрати определената по гр.д. №
***/2019г. на II гр.с-в РРС издръжка, която бащата ЕРДЖ. Ф. Ф. следва да
заплаща за детето ЕД. ЕРДЖ. Ф.; 9/Да се пpeкpaти определената по гр.д. №
***/2019г. на VII гр.с-в РРС издръжка, която бащата ЕРДЖ. Ф. Ф. следва да
заплаща за детето Е. Е.Ф.. 10/ Да бъде осъдена ответницата да му заплати
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните имат общо три деца, като след
прекратяване на брака по между им майката се грижи за тях, но от както
имала връзка с друг мъж не давала на бащата да се вижда с децата си, водела
срещу него дела за издръжки и тормозела децата, като не им готвела, не
чистела, не гладела, изцяло прехвърлила грижата за малкия им син Е. на
дъщеря им А., която била диабетик и имала нужда от хранителен режим, но
майката не обръщала внимание на този факт, говорела на децата с груб тон,
откачила вратата на стаята им, за да ги чува, ако говорят с баща си, блокирала
им телефоните и компютрите, за да не се свързват с баща си по никакъв
начин, поради което ищецът счита че ищцата не полага адекватни грижи за
децата. Твърди, че при него децата се чувстват спокойни и щастливи, имат
уют и топлина, готви им, разхождат се заедно, играе с тях и разговарят
приятелски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез адв. Б.М. е депозирала
отговор. Счита, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Твърди, че
се грижи чудесно за трите си деца, като обръща повишено внимание и грижи
на дъщеря си А. и нейното заболяване, както и на големият си син Е., който
имал проблем с очите, малкият Е. бил само на три години и връзката му с нея
била много силна. Счита, че децата са силно привързани към нея и помежду
си. Моли да се остави без уважение предявеният иск. Твърди, че бащата
никога не е гледал трите деца едновременно, не познавал нуждите им, в дните
за лични контакти с децата ползвал помощ от роднини и приятели. Водел
множество жени у тях в присъствието на децата. Не плащал издръжка от
няколко години. Подбудите му да иска изменение на упражняването на
родителските права били преди всичко финансови, за да не плаща
издръжките, за което дори завел дело, че не ги дължи /висящо пред ВКС по
в.гр.д. № 528/2021г. на РОС/. Твърди, че ищецът бил с неуравновесено,
агресивно и неадекватно поведение спрямо нея и децата, като правил опити
да я прегази с колата си, за което свидетели били децата. Посочва, че има
издадена ограничителна заповед по ЗЗДН по отношение на нея и трите деца,
2
която важи до м.май 2022 г. Моли да се отхвърлят предявените искове
изцяло. Евентуално, в случай че Съда постанови упражняването на
родителските права да се предостави на бащата и децата да имат
местоживеене при него, моли да се определи да заплаща издръжка в размер
на 200 лева за всяко дете, поради невъзможност да заплаща по-голяма сума,
както и да се постанови по отношение на нея режим на лични контакти с
децата, както следва - всяка седмица от 19 часа в петък до19 часа в неделя с
преспиване, на Коледните празници и първата половина на Великденските
празници - през четна година и на Новогодишните празници и втората
половина на Великденските празници - през нечетна година, както и 30 дни
през лятото, когато бащата не е в законоустановен отпуск, и по 2 часа на
нейния рожден ден и на рождените дни на всяко едно от децата. Моли да й
бъдат присъдени разноските, направени в настоящото съдебно производство.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, от представените удостоверения за
раждане, че страните са родители на децата АЛ. ЕРДЖ. Ф., родена на
21.07.2006 г., ЕД. ЕРДЖ. Ф., роден на 04.12.2008 г. и Е. Е.Ф., роден на
23.07.2018 г. Установява се също, че въз основа на постигнато и одобрено
споразумение, по гр.д.№ ***/2017 г. на РРС, е прекратен брака между
страните, като упражняването на родителските права е предоставено на
майката, а на бащата е определен подходящ режим на лични отношения и
размер на издръжките. С решение по гр.д. №***/2019 г. на РРС е изменен
размера на издръжката за детето А. на 300 лв. месечно, считано от 02.10.2019
г. С решение по гр.д. № ***/2019 г. на РРС е изменен размера на издръжката
за детето Е. на 200 лв. месечно. С решение по гр.д. ***/2019 г. на РРС е
присъдена издръжка в размер на 250 лв. месечно за детето Е., считано от
02.10.2019 г.
За присъдените издръжки са образувани изпълнителни дела срещу
ищеца по ИД№ *** и ИД№ *** по описа на ЧСИ Васил Николов.
Видно от представените писмени доказателства майката като
собственик на салон за красота във фирма „Нерай 23“ЕООД се осигурява на
650 лв. месечно и бащата като едноличен собственик на „Арт Дизайн
Русе“ЕООД се осигурява на 650 лв. месечно. Разпитан на осн. чл. 176 от ГПК
бащата заявява, че реализира доходи над 2000 лв. на месец с фирмата за
мебели и като ги превозва с буса си.
Детето Е. е записано и посещава детска градина „***“ гр. Русе в 1а
група. Детето Е. е редовен ученик в 7а клас в *** гр. Русе, тренира футбол.
Детето А. е редовна ученичка в 9в клас в *** гр. Русе, и страда от захарен
диабет съгласно ТЕЛК от 05.03.2021 г.
На 13.05.2021 г. е връчена на ищеца Заповед за защита № **** г.
издадена по гр.д.№ ***/2021 г. на РРС издадена в полза на ответницата и
3
децата, за срок от 12 месеца, които са изтекли към настоящия момент.
Със Заповед на Община Русе от 03.08.2021 г. е настанена ответницата и
с трите деца в двустайно жилище под наем, общинска собственост за срок от
5 год.
По делото е приет социален доклад, от който се установява следното:
Децата А. и Е. споделят, че родителите им са разделени и те живеят, заедно с
по-малкия си брат Е. при майка си. Гостуват на баща си всяка седмица от
петък вечерта до неделя вечерта. Твърдят, че обичат и двамата си родители,
но от преди три години те започнали да се карат. Споделят, че майка им си
има приятел и много е променила държанието си към всички тях. Тя често
излизала вечер, а те се грижели през това време за по-малкия си брат Е..
Много рядко се случвало да вечерят заедно с нея. Когато гостували на баща
си, често ходели с него в цеха, а после излизали на разходки. А. и Е. желаят да
живеят баща си, тъй като там се чувстват по-добре. Твърдят, че майката е
запозната с тяхното желание, но не го приема. Двете деца отричат баща им да
е удрял майка им пред тях. Твърдят, че майка им сама застанала пред буса на
баща им и той спрял, за да не я удари. А. споделя, че майка й е счупила
мобилния й телефон, защото е искала да влиза през нейния профил във
фейсбук, за да види какво публикува там баща й, а тя не й дала. Г-жа Ф.
заявява, че доходите й са достатъчни за задоволяване потребностите на трите
деца. Г-н Ф. е управител и собственик на фирма „Арт Дизайн-Русе“ООД и
информира, че реализира доходи от 2000 лв. месечно. Пред социалните
работници двете по-големи деца споделят, че не искат да бъдат разделяни от
по-малкия си брат и желаят да живеят при баща си, като при него се чувстват
по-спокойни. В ОЗД Русе не са постъпвали до момента жалби от г-жа Н.Ф.
срещу г-н Е.Ф.. Децата А. и Е. са насочени към социална услуга
„Психологическо консултиране на дете и грижещите се за него“ предоставяна
в ЦОП „Том Сойер Русе.
Видно от представения Актуален доклад по предоставената услуга се
установява, че въпреки декларираната от г-жа Ф. готовност за преосмисляне
на нейните дисфункционални базови убеждения, действията й сочат за
амбивалентно отношение-желание за надмощие, на фона на невротична
привързаност към бившия й съпруг. Майката се самоопределя като жертва на
семейството-по време на съвместното съжителство с бащата (насилие и
изневяра от негова страна) и към момента-с децата(чрез липса на
емоционална и практическа подкрепа). Г-жа Ф. използва отричането като
защитен механизъм и изкривяване на реалните събития, с цел оправдание на
действията й по контролиране на кореспонденцията на децата с бащата.
Според доклада г-жа Ф. се нуждае от надграждане на родителския капацитет.
Наблюдават се пропуски в родителските практики, към които майката е
безкритична. Майката не може да разчита на адекватна подкрепа от възрастен
за практическа или емоционална помощ в ежедневието. Тя работи
целодневно в салон за козметични процедури, за това търси съдействие за
отглеждането на най-малкото дете Е. от подрастващите А. и Е., което създава
4
конфронтации, тъй като им вменява нетипична роля на възрастни. Въпреки
опитите за неутралност в консултирането на двете деца, маркират се по-топли
отношения с бащата като родителска фигура. Предвид психоемоционалното
състояние на децата, не са постигнати набелязаните в плана за работа със
семейството цели, поради формалното отношение на майката в процеса на
работа. Майката демонстрира социално желателно поведение, но в семейна
среда поощрява негативни междуличностни отношения, чрез манипулация и
непоследователност. Като резултат, децата са поставени в конфликт на
лоялност между двамата родители.
По делото като свидетели са разпитани при довеждане от ищеца лицата
Ф. Ф., брат на ищеца и М.П., колежка на ищеца, които споделят, че бащата си
говори с децата, грижи се за тях води ги на пързалка, сред природата, купувал
им дрехи и обувки, лятото на почивки, къпе ги, децата се чувстват спокойни с
него. Взел кученце заради А. – голямата дъщеря.
По делото като свидетели са разпитани при довеждане от ответницата
лицата П.П. и Н.Е., които я познават като грижовна и отдадена майка, водела
момченцето на футбол и по състезания. Децата се търсят, грижат се едно за
друго, играят си. През седмицата децата са с майката, а бащата ги взема през
уикендите. Майката купувала на децата играчки и лакомства, готвела им, ако
поискат нещо домашно.Полагала грижи за голямата дъщеря и я водела на
лекар за заболяването й, грижела се за подстригването и маникюра й. Най –
малкия го водела на градина, той бил привързан към майка си. Бащата бил
станал по-нервен, защото имал нередовни плащания.
Изслушано, в присъствието на социален работник детето А. споделя, че
е в 9-ти клас, иска да учи ветеринарна медицина. С братята си се разбирала и
те я слушали. С майка си не се разбирала, нямали общи теми. С баща си по-
често излизали, отколкото с майка си, ходели на разходка, играел с тях,
споделяли си, чувствала го близък и иска да живее при него с братята си.
Помагала в къщи в домакинството и за грижите за братчето си, но това
отнемало от времето й за учене. Майка й не вярвала, че може да успее да
влезе да учи медицина.
Изслушано, в присъствието на социален работник детето Е. споделя, че
е 7 клас, спортува футбол към Дунав Русе, живее при майка си и се разбират
понякога. При баща си се чувства добре.Той проявявал голямо разбиране към
техните нужди. Ходили заедн на търлата в парка, на центъра. Баща му имал
цех за мебели и той искал да стане дърводелец и да му помага в бизнеса. Иска
да живее при баща си. Имал отличен успех. Кака му се грижела и помагала за
домакинството и да гледа по-малкия им брат. И той го гледал. С майка си не
се разхождали.
По делото, в о.с.з. на 18.04.2022г., по реда на чл. 59, ал.6 от СК, са
изслушани родителите на децата. Ищецът заявява, че може и иска да се
грижи за децата, говорил с тях. Не се чувстват добре при майка си. Сутрин им
правел закуска, на обяд винаги се прибирал. Дори да са при него в цеха имал
5
двор и място където да стоят и да се движат.
Майката посочва, че това, което са казали децата всичко е лъжа. А. не
помагала в къщи изобщо, от време на време гледала братчето си. Е. не искал
да работи на баща си професията, за първи път чувала. Ходили на разходки с
А. и другите деца, но тя не искала да излиза с нея никъде. До преди няколко
години бащата не полагал никакви грижи за децата и тя била личен асистент
на А. и не се отделяла от нея, за да й бие инсулин, а сега не знае как изведнъж
тя я намразила и не искала да я вижда, а бащата станал много загрижен.
Заявява, че желае децата да са при нея. Малкият им син научил от баща си
псувни и счита че той не може да възпитава децата.
По делото се установява също, че страните нямат други непълнолетни
деца.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.59, ал.9 от СК, при промяна в обстоятелствата,
при които е определено упражняването на родителските права, режим на
личните отношения и издръжката, по молба на заинтересованият родител,
съдът може да промени същия, като в тежест е на ищеца- заинтересования
родител, да установи факта на настъпването на тази промяна в
обстоятелствата. Съдебната практика сочи, че промяната на взети предвид
при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да има
различни проявни форми, но във всички случаи- това са обстоятелства, които
засягат положението на детето. Във всеки отделен случай, съдът е длъжен да
обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, ръководен от интереса на детето-
Решение № 160 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 214/2014 г., III г. о., ГК,
Решение № 129 от 17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7660/2013 г., III г. о., ГК,
Решение № 288 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2015 г., IV г.о.,
Постановление на Пленума на ВС №1/1974г., т.5. По тези искове-по чл. 59,
ал.4 и 9 от СК, законът предвижда едновременното действие на
диспозитивното и на служебното начало, по преценка на съда, воден от
интереса на детето. Интересите на детето е установен като главен критерии
при решаването на спор между родителите относно мерките на лични
отношения между тях и детето, в константната съдебна практика.
С оглед на събраните по делото доказателства, в т.ч. и приетите
социални доклади, съдът намира, че в най-висш интерес на децата А., Е. и Е. е
да бъде изменен режима на упражняване на родителските права върху тях и
същите бъдат предоставени на бащата – Е.Ф.. От събраните по делото
доказателства се установи, наличието на промяна в обстоятелствата, при
които е била постигнато споразумението по гр.д.№ ***/2017 г. на РРС, с оглед
на установеното отсъствие на майката от дома, поради работата в
козметичния салон, липсата на достатъчно грижи и внимание към всяко едно
от децата, разбиране и съвместни занимания, което е довело до дефицит на
6
доверие и фактическото привързване на децата към техния баща, който с
подкрепата на брат си се грижи за децата, като им създава спокойна
атмосфера. Съдът намира, че бащата може да се грижи за трите деца,
подкрепян от своите близки, независимо от установеното му финансово
затруднение за плащане на издръжки за минал период, което обаче не е
пречка същият да е носител на родителските права над децата. Следва да бъде
определен режим на лични отношения на майката с децата, както следва:
всяка седмица от 19 часа в петък до19 часа в неделя с преспиване, на
Коледните празници и първата половина на Великденските празници - през
четна година и на Новогодишните празници и втората половина на
Великденските празници - през нечетна година, както и 30 дни през лятото,
когато бащата не е в законоустановен отпуск, и по 2 часа на нейния рожден
ден и на рождените дни на всяко едно от децата.
Следва майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на трите си деца.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Нормата на чл. 142, ал. 2 от СК
поставя минимален праг на дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за
страната, която към момента е в размер на 710,00 лв., съответно сумата от
177,50 лв.- минимален размер на издръжката. Ответницата е заявила
готовност да заплаща по 200 лв. издръжка на всяко едно от децата. Съдът
намира, че децата следва да получават издръжка от по 500 лв. месечно, като
половината по 250 лв. за всяко дете бъде осъдена да заплаща майката, а
другата половина и грижите за децата следва да бъдат поети от бащата.
Следва ответницата, да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС,
сумата от 1080 лв. държавна такса върху определеният размер на издръжките.
Тъй като настоящото производство е охранително и искът е за спорна съдебна
администрация разноските остават върху страните така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.4, вр. ал.9 от СК, определените със
поради изменение на обстоятелствата съществуващи при постановяване на
Решение по гр.д. № ***/2017 г. на РРС, Решение (спогодба) по гр.д.№
***/2019г. РРС, Решение по гр.д. №***/2019 г. на РРС, Решение по гр.д. №
***/2019 г. на РРС режим на упражняване на родителски права,
местоживеене, режим на лични отношения и издръжка, върху децата АЛ.
ЕРДЖ. Ф. ЕГН **********, ЕД. ЕРДЖ. Ф. ЕГН ********** и Е. Е.Ф. ЕГН
**********, както следва:
1/ ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо трите
деца АЛ. ЕРДЖ. Ф. ЕГН **********, ЕД. ЕРДЖ. Ф. ЕГН ********** и Е.
Е.Ф. ЕГН ********** на бащата ЕРДЖ. Ф. Ф. ЕГН **********;
7
2/ ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на трите деца АЛ. ЕРДЖ. Ф. ЕГН
**********, ЕД. ЕРДЖ. Ф. ЕГН ********** и Е. Е.Ф. ЕГН ********** при
бащата ЕРДЖ. Ф. Ф., ЕГН **********, в гр. Русе;
3/ ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката Н.Н.
Ф. ЕГН ********** и трите деца АЛ. ЕРДЖ. Ф. ЕГН **********, ЕД. ЕРДЖ.
Ф. ЕГН ********** и Е. Е.Ф. ЕГН **********, както следва: всяка седмица
от 19 часа в петък до19 часа в неделя с преспиване, на Коледните празници и
първата половина на Великденските празници - през четна година и на
Новогодишните празници и втората половина на Великденските празници -
през нечетна година, както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в
законоустановен отпуск, и по 2 часа на нейния рожден ден и на рождените
дни на всяко едно от децата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.2 от СК, Н.Н. Ф. ЕГН **********
ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на децата си АЛ. ЕРДЖ. Ф. ЕГН
**********, ЕД. ЕРДЖ. Ф. ЕГН ********** и Е. Е.Ф. ЕГН **********, чрез
техния баща и законен представител ЕГН **********, в размер на по 250лв.,
считано от датата на ИМ- 10.11.2021г, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства водещи до нейното
изменение или прекратяване, като за РАЗЛИКАТА, до пълният предявен
размер, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.Н. Ф. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС,
сумата от 1080 лв. държавна такса.
Решението, може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, с въззивна жалба, пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8