Р Е Ш Е Н И Е
26.02.2020 г.
Номер 57
2020
година град
Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и осми януари 2020 година
в открито заседание в следния
състав:
Административен съдия: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно
дело № 521 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Г.К.И. *** е предявил жалба срещу Решение № 2153-09-32/02.10.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му
против Разпореждане № ********** от 31.07.2019 г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил. С цитираното разпореждане,
на основание чл. 68 ал. 1 и ал. 2 и чл. 69б ал. 1 и ал. 2 от КСО е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се отмяна на
решението и на свързаното с него разпореждане, поради незаконосъобразност,
противоречия с материално правните норми и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Направено е искане за допускане разпит
на свидетели при режим на довеждане, както и назначаване на съдебно -икономическа
експертиза.
Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Кюстендил, се представлява по делото от гл. юк. А.. Моли да се
отхвърли оспорването и да се потвърди решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Кюстендил като правилно и законосъобразно.
Първоначалното административно
производство е започнало със Заявление вх. № 2113-09-532/19.06.2019 г. на Г.К.И.
с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст без
да е вписал основанието, въз основана което желае да бъде отпусната пенсията
му. Към датата на подаване на заявлението Г.И. има навършени 61 години 11
месеца и 27 дни и зачетен осигурителен стаж до 19.06.2019 г., както следва: I-ва категория труд – 05 години 11 месеца и 05 дни; II-ра категория труд – 07 години 07 месеца 00 дни; III-та категория труд – 29 години 08 месеца 24 дни. Общият
осигурителен стаж по чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд е 49
години 01 месец и 05 дни. С Разпореждане № **********/31.07.2019 г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр. Кюстендил на И. е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б ал. 1 от КСО, тъй
като няма 10 години трудов стаж от първа категория, по чл. 69б ал. 2 от КСО
няма необходимия общ осигурителен стаж от първа и втора категория 15 години и
по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като същият няма необходимата възраст 64
години и 04 месеца. Жалбоподателят при подаване на заявлението е представил Удостоверение
изх. № 39/04.04.2002 г., издадено от ТПК „О.“, Удостоверение изх. №
60/31.08.2015 г., издадено от „Кераминженеринг“ АД, Удостоверение от щаба на
поделение 10360 за времето, през което е бил на редовна военна служба и
Удостоверение изх. № ИД-142/06.10.2015 г., издадено от „Е.Т.“ АД.
Разпореждане № **********/31.07.2019
г. е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ и е потвърдено с Решение № 2153-09-32/02.10.2019
г. С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е приел за
неоснователно от фактическа и правна страна искането на И. да бъде признат
положения от него труд като такъв от първа категория за времето от 03.05.1982 г.
до 30.06.1987 г. *** на длъжността „шлосер“ в Кожарската промишленост.
Жалбоподателят е субект на
правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата е
постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С Разпореждане № **********/31.07.2019
г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило незаконосъобразен
акт. Неправилно е приложил материалния закон
и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-32/02.10.2019
г., отхвърляйки оспорването на г-н И. срещу разпореждането.
Представените по делото
доказателства, а именно документите, представени със Заявление №
2113-09-532/19.06.2019 г., касаещи трудовия му и осигурителен стаж, не са
оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от страните. В тях се съдържат данни както
за продължителността на трудовия стаж придобит на съответното място, така и
отрасъла на дейността, т.е. начинът на установяване на длъжността, на която е
положен трудовия стаж и неговата продължителност, в съответствие с чл. 40 ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При липса на открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на вписването, съдът е
длъжен да приеме с оглед обвързващата доказателствена сила на официалните документи,
че вписаните в тях факти са се осъществили.
В случая обаче, правният спор се
свежда единствено до това дали административният орган е приложил правилно чл.
68 ал. 3 от КСО във вр. с § 9 ал. 1 от ПЗР на КСО, доколкото такива са
твърденията на жалбоподателя.
Съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му.
От данните по делото се
установява, че с Разпореждане № **********/31.07.2019 г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване е
отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това,
че г-н И. няма трудов стаж от първа категория 10 години, съгласно чл. 69б ал. 1
от КСО, няма необходимия общ осигурителен стаж от първа и втора категория 15 години
и няма необходимата възраст 64 години и 04 месеца, съгласно чл.68 ал. и ал. 2
от КСО. Разпореждането е потвърдено с обжалваното решение.
Съгласно чл. 68 ал.1 от КСО право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете през 2019 г. се придобива при
навършване на възраст 64 години и 2 месеца и осигурителен стаж 38 години и 8
месеца.
Съгласно чл. 69б ал.1 от КСО,
мъжете, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, през
2019 г. придобиват право на пенсия при навършена възраст 53 години и 4 месеца и
имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки.
Съгласно чл. 696 ал. 2 от КСО
мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, през
2019 г. придобиват право на пенсия при навършена възраст 58 години и 4 месеца и
имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки.
Видно от приложения по делото
опис на осигурителен стаж на Г.К.И., административния орган не е признал
положения от И. труд за периода 03.05.1982 г. до 30.06.1987 г. за първа
категория.
Претенцията на г-н И. е, че
осигурителният стаж за периода от 03.05.1982 г. до 30.06.1987 г. в ТПК
„О." гр. Кюстендил
е положен на длъжността „шлосер" в Кожарската промишленост и следва да се
зачете в първа категория без да е упоменато по коя точка от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране ПКТП /отм./. Трудът на работниците в
Кожарската промишленост от първа категория е обхванат в т.6д ПКТП /отм./,
съгласно който работниците и
инженерно-техническите работници
до началник на цех вкл. в мократа обработка на сурови кожи, манипулантите на
сурови кожи и апаратчиците за обработка на вторични суровини в кожарските и
кожухарските предприятия се ползват от разпоредбите на т. 6д от ПКТП /отм./ и
трудът им е от първа категория.
За установяване на длъжността
заемана от Г.К.И. в ТПК „О." гр. Кюстендил и верността на УП-3 №
39/04.04.2002 г., на осигурителя е извършена проверка от органите на сектор
„КРДОО" при ТП на НОИ - Кюстендил и с Констативен протокол
№ КП 5-09-00595081/18.07.2019 г. е установено, че към момента на
извършване на проверката не може да бъде потвърдена достоверността на данните,
вписани в издаден образец за пенсиониране на Г.К.И. за периода от 03.05.1982 до
30.06.1987 г. на длъжността „шлосер“ в Кожарската промишленост.
В съдебно заседание проведено на
10.12.2019 г. са разпитани свидетелите Г. Д. Н.. и Р.М.К., които са работили
заедно с жалбоподателя на същото място и в същия период от време. От
показанията и на двамата свидетели става ясно, че Г.И. е работил в периода 03.05.1982
до 30.06.1987 г. като шлосер в Кожарския цех, поддържал е машините в цеха,
който се е състоял от мокро и сухо помещение. Работното му място е било в
същите помещения, в които са работили и кожарите, като поддръжката на машините
е извършвана на място.
По делото е назначена и съдебно -
икономическа експертиза от заключението, на която се установява, че жалбоподателят
е работил на длъжност „шлосер“ в цех № 68 за обработка на кожи в ТПК „О.“ гр.
Кюстендил за периода 03.05.1982 г. до 30.06.1987 г., назначен със Заповед №
500/07.05.1982 г., считано от 03.05.1982 г. И. е отработил пълни месеци от
03.05.1982 г. до 30.06.1987 г. – осигурителен стаж 05 години 01 месец 27 дни
само в Кожарския цех. В списъка на длъжностите, под шифър **********, е
записана длъжността „шлосер-монтьор мокра обработка във водно-варово дъбилно и
багрилно отделение“. Положения от И. труд през цитирания период следва да се
зачете за труд първа категория. Към датата на подаване на заявлението за
отпускане на пенсия 19.06.2019 г. Г.И. има придобит осигурителен стаж от първа
категория 11 години 01 месец и 02 дни, при необходими 10 години, общ
осигурителен стаж, превърнат в трета категория 52 години 05 месеца 25 дни и
възраст 61 години 11 месеца 02 дни, от което следва, че съгласно чл. 69б ал. 1
и ал. 2 на Г.И. следва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Констатацията на вещото лице е на база наличните
към момента писмени документи – Заповед № 500/07.05.1982 г., трудова книжка №
326 на Г.К.И., разплащателните ведомости, намиращи се в ТПК „О.“ - Кюстендил и
УП с изх. № 29/04.04.2002 г., издадено от осигурителя ТПК „О.“ – Кюстендил.
Съгласно чл. 40 ал. 1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж установяването на осигурителния стаж се
извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден
образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5 ал. 4 КСО. Редовно
оформената трудова книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в
нея обстоятелствата, свързани с трудовата дейност на работника.
Съгласно т. 6д, Раздел I от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране, действал до 01.01.2000 г., работници и инженерно-технически
работници до началник-цех включително в мократа обработка на сурови кожи,
манипулант на сурови кожи и апаратчик за обработка на вторични суровини в
кожарските и кожухарските предприятия полагат труд първа категория, а според
разпоредбата на чл. 31б в Раздел II от правилника, работници и инженерно-технически работници до началник цех
включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и
кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях;……. полагат труд
втора категория. Разликата в двете разпоредби е в мястото на полагане на труд –
мокро или сухо обработване на кожи. Видно от показанията на свидетелите Н.. и К.,
а също и потвърдено от в.л. в о.с.з. от 28.01.2020 г., позоваващо се на
ръководството на ТПК „О.“, трудът положен от Г.И. за периода 03.05.1982 до
30.06.1987 г. е бил в цех за мокра обработка на кожи. Вярно е, че на основание
чл. 104 ал. 10 от КСО /ДВ, бр.99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. бр. 98
от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./ не могат да се установяват със свидетелски
показания, вредностите и тежестите на труда на лицето през оспорваните периоди,
чрез които да се мотивира категория труд. Наред с разпоредбата на чл. 104 ал.
10 от КСО и с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 2 от ГПК е въведена забрана и е
недопустимо да се опровергава съдържанието на официален документ със
свидетелски показания. В случая обаче, според настоящият състав на съда, е налице
изключението по чл. 165 ал. 1 от ГПК – налице е загубен или унищожен документ.
Горният извод се налага от изложеното от административния орган в самото
оспорено решение, а именно: „председателят на ТПК „О.“ г-н Атанасов и други
длъжностни лица са обяснили, че не разполагат с никаква документация за периода
от 03.05.1982 г. до 30.06.1987 г., както и не се съхраняват трудови досиета“ .
Воден от горното и от всички останали доказателства по делото, съдът приема, че
трудът положен от И. за оспорения период е бил в цех за мокра обработка на
кожи.
От друга страна според
разпоредбата на т. 67 от ПКТП /отм./ трудът на работниците и служителите,
посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната
категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата
им е свързана със същата вредност и тежест на труда, а работници и инженерно - технически персонал, независимо от отрасловата си
принадлежност, ползват категорията труд при пенсиониране, определена за
цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника
за времето, през което работят на тях.
Административният орган, който
излага противоположна теза, тълкува стеснително материалноправни норми, което
тълкуване се явява неправилно, тъй като ограничава законово регламентирани
права.
По гореизложените съображения,съдът
ще уважи жалбата и ще отмени Решение № 2153-09-32/02.10.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ гр. Кюстендил, като върне преписката на административния орган за
ново произнасяне с оглед изложените мотиви в настоящето решение.
Отказвайки отпускане на лична
пенсия за ОСВ на Г.К.И. с Разпореждане № **********/31.07.2019 г., длъжностното
лице по пенсионното осигуряване е постановило акт несъобразен с материалния
закон. Неправилно е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр.
Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-32/02.10.2019 г., отхвърляйки
оспорването на г-н И. срещу разпореждането.
При проверката по чл. 168 от АПК
не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение и
контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по чл. 117
ал. 1 т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт притежава
необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В производството по издаване на
акта не е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствени правила.
Обжалваното решение съответства
на целта на закона, тъй като е израз на упражнено правомощие при оспорване по
административен ред на съответния административен акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК,
Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-09-32/02.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и
потвърденото с него Разпореждане № **********/31.07.2019 г. на длъжностното
лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с което на
основание чл. 68 ал. 1, 2 и чл. 69б ал. 1 - 2 от КСО е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отхвърлена жалбата на Г.К.И. с
ЕГН ********** и постоянен адрес:*** и
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне съгласно тълкуването и указанията
дадени от съда по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Кюстендил,
бул. „Б.“ № **да заплати на Г.К.И. с ЕГН ********** и постоянен адрес:***1, дължими разноски по
делото в размер на 300 /триста/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: