МОТИВИ към Присъда № 84/04.06.2018
г.
по НЧХД № 23/2018 г. по описа
на Районен съд Стара Загора:
Постъпила е тъжба от С.Т.М.
*** срещу подсъдимия Ж.П.Ж. ***, въз основа на която е образувано настоящото
частно наказателно производство.
Повдигнатото
с тъжбата обвинение срещу подсъдимия е за това, че на 27.04.2016 г. в град
Стара Загора, причинил на С.Т.М. лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядане и охлузване в областта на дясната скула, като е причинена болка –
престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
В съдебно заседание е приет за съвместно
разглеждане граждански иск срещу
подсъдимия в размер на 2000.00 лева, обезщетение за причинени неимуществени
вреди ведно със законната лихва.
Тъжителят претендира и за направените по
делото разноски.
В съдебно заседание повереникът счита, че в
хода на съдебното следствие по категоричен начин е установено, че на посочените
в тъжбата време и място, подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК
и следва да бъде признат за виновен. Счита, че гражданският иск следва да бъде
уважен изцяло ведно със законните последици.
Подсъдимият в съдебно заседание на
27.04.2018 година е заявил, че ще даде обяснения в по-късен етап. По делото
подсъдимият е присъствал на разпита на свидетелите в хода на проведеното
съдебно следствие. Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, когато е даден
ход на съдебните прения.
Защитникът счита, че тъжбата е недоказана
и следва да се постанови оправдателен съдебен акт, а гражданският иск следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Сочи подробни
съображения. Алтернативно, пледира, ако съдът прецени, че обвинението е
доказано, да приложи чл.78а ал.1 от НК и наложи минимално административно
наказание глоба.
Съдът след като съобрази доводите и становищата на страните,
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и на
основание чл.14 от НПК, приема следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Ж.П.Ж. е роден на *** ***, постоянен адрес ***, ул.„***,
българин, български гражданин, със средно специално образование, работи, не е осъждан, и не е
освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а ал.1 от НК, ЕГН **********.
Подсъдимият и свидетелката К. се познават от дълги години и
поддържат добри приятелски отношения.
Подсъдимият
Ж.П.Ж. и тъжителят С.Т.М. се познавали визуално покрай свидетелката Т.П.К. –
приятелка от детинство на първия и бивша интимна приятелка на втория.
На
27.04.2016 година, около 21.00 часа, М. със свой приятел – свидетелят Р.
Атанасов К., се придвижили с личния авТ.бил на М., управляван от М., до адреса
на К. ***. М. искал да й даде цвете и албум с общи снимки, макар връзката им
вече да била приключила.
Когато пристигнали, К., пред входа на жилищната сграда, където
живеела, била пресрещната от М., който й подал цветето и изразил съжаление за
това, че са се разделили. К. взела цветето и тъй като не искала да разговаря с М.
се прибрала в жилището си. Надявала се, че М. ще си тръгне.
Малко след това К. си извикала такси, което
да я откара до дома на подсъдимия, на когото щяла да ходи на гости. След като
се качила в таксито и то потеглило, К. видяла, че М. с авТ.била си се движи след
нейното такси. Свидетелката се притеснила и се обадила на подсъдимия да я чака
пред блока, в който живеел, защото М. я следял. Загрижен за нея, М. излязъл
навън и изчакал тя да пристигне.
В момента, когато таксито спряло – на
ул.„Свещеник Георги Клисаров“ (бившата ул.„Спортна“) в близост до
бензиностанция „Енерджи“ и К. слязла от него, пристигнали и М. и свидетелят К.
с управлявания от първия авТ.бил. М. спрял авТ.била си на няколко метра зад
таксито. Виждайки го, подсъдимият се насочил към него, като през отворения
преден десен прозорец на авТ.била му влязъл в словесно пререкание с М. във
връзка с оплакването на К., че М. я притеснява и следи. Подсъдимият нанесъл на
тъжителя удар с юмрук в дясната страна на лицето, в резултат на което М.
получил кръвонасядане и охлузване в областта на дясната скула, причинили му
болка – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната, логическа и последователна
връзка между:
- първо: показанията на свидетелите Р.К. и Т.М.,
които съдът кредитира изцяло с доверие.
Свидетелят К. установи, че с управлявания от
тъжителя лек авТ.бил отишли до адреса на свидетелаката К.. Тъжителят искал да е
поднесе цвете и общи снимки. Изчакали я пред входа да се прибере. К. дошла и
приела нещата от тъжителя след което се прибрала в дома си. След това слязла и
се качила в такси, което дошло за нея пред входа. Свидетелят и тъжителят
последвали таксито.
Свидетелят К. установи, че:” Тръгнахме след таксито,
то спря горе до бензиностанцията на стадион Берое. Ние спряхме след таксито и
на отсрещния тротоар я чакаше Ж.. Тогава го видях за пръв път. Не го познавам.
След като спряхме, Ж. се приближи до авТ.била. С. свали стъклото до долу, за да
го поздрави. Тогава разбрах, че те се познават. Ж. още с идването започна да
обижда С. на висок тон. Каза му: „Тя не е
за тебе, ти не ставаш, тя е сериозно момиче”. С. му викаше: „Няма проблем, тя да реши”…С. се беше
обърнал към Ж. наляво и както си говориха, Ж. му нанесе удар в дясната скула.
Това стана докато С. си стои на шофьорското място. Аз стоях до него на
седалката отпред. Не сме излизали от авТ.била...С. каза: „Спокойно, няма проблеми, не е станало какво знае какво”, но той
все пак го удари. След като го удари, Т. дойде от таксито, може би в този
момент тя плащаше на таксито. Дойде при нас, дръпна Ж. и тръгнаха някъде към
квартала. Хвана го за ръка и го поведе към квартала. ….След удара ние тръгнахме
и спряхме близо до вкъщи до моя адрес, но на С. вече беше му се беше подула
дясната скула. Беше доста зачервена, имаше кръв, имаше рана от юмрука…Аз видях
един доста сериозен удар с юмрук в областта на дясната скула. ……”
Свидетелят М. установи, че: „С. беше
много затворен след това, което му се случи. Аз няколко пъти му звънях да
излезем и да се видим, но той нямаше желание за нищо. Никъде не искаше да излиза,
с никой не искаше да се среща, а преди това постоянно сме излизали. По принцип
той е весел човек, душата на компанията, но след случилото се, се затвори в
себе си и нямаше желание за абсолютно нищо...След инцидента аз му звъннах, но
не знаех, че това нещо се е случило. Той ми сподели за това по-късно. Видях, че
имаше рана на лицето и не искаше с абсолютно никой да се среща. Ходих само до
тях и само там се виждахме…..Опитал се е да направи изненада на Т.. Били са
двамата с Р. и са тръгнали след такси. Момчето /сочи подсъдимия/ го било
ударило”;
- второ: показанията
на свидетелката К., изключая в частта им, в която отрича подсъдимият да е удрял
М.. В този им част съдът счита показанията за неправдиви и не им дава вяра.
Свидетелката е
приятелка с подсъдимия, има влошени отношения с тъжителя и е логично и
житейски обяснимо да иска оневиняване на подсъдимия. Свидетелката
сочи, че: „Като бях в таксито се обадих на Ж.. След това С.
спря зад таксито, отидохме до колата на С. и Ж. му обясни да престане да ме
занимава, защото това си е психически тормоз, така да го кажем. Аз бях
застанала точно до Ж.. С. беше в колата си. Стоях до Ж. и той говореше на С. да
не се занимава повече с мен и да си тръгва. След това, не знам, С. каза нещо на
Ж. и Ж. му направи ей така (замахва с ръка с длан отдалечавайки навън от себе
си) като „тръгвай си и не ме занимавай”. След което ние тръгнахме към блока. …Прозорецът
на С. беше съвсем леко открехнат, колкото да можем да се чуваме. ….Бях на
две-три крачки от колата на С.. Прозорецът му беше отворен, колкото да се
виждаме. Ж. не е замахвал към С. с нищо….”.
Свидетелката
не можа да конкретизира какво точно следва да се има предвид под „леко открехнат
прозорец”. В случая К. твърди, че подсъдимият не е удрял М., докато свидетелят К.
твърди обратното, като съдът кредитира с доверие именно показанията на
свидетеля К., тъй като същите намират подкрепа в заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, според което травматичните
увреждания на М. могат да бъдат получени по времето и начина, описан по-горе.
Вярно
е, че тъжителят М. е бил в авТ.била си на шофьорското място, през прозореца на
което е разговарял с подсъдимия, т.е. последният му се е падал от лявата
страна, но това не изключва възможността подсъдимият да му е нанесъл удар в
дясната област на лицето, тъй като житейски правдоподобно и логично е М. да е
бил обърнат с анфас към подсъдимия, след като двамата са били в словесен
контакт.
Дали
предният десен прозорец в авТ.била на М. е бил изцяло отворен или полуотворен
или само наполовина, или само „леко отворен” е без значение, тъй като телесните
увреждания на М. са били причинени чрез удар с юмрук, което е възможно да се
случи и при полуотворен или отворен наполовина прозорец, имайки предвид
големината на един човешки юмрук. Отворът е бил достатъчен, за да премине
именно човешки юмрук.
-
трето: заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни № 174/2018 г., което съдът кредитира като
добросъвестно и компетентно дадено. Видно от същото, тъжителят е получил травматични увреждания –
кръвонасядане и охлузване на лицето, които са причинили болка. Описаните
травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърди тъпи предмети
или тангенциалното действие на такива предмети и отговарят да са получени по
време и начин, описани в тъжбата. Възстановителният период на описаните травматични
увреждания е около 7-10 дни.
-
четвърто: приложеното съдебно медицинското удостоверение
на живо лице № 34/2016 г., в което подробно са описани констатираните при
прегледа на тъжителя на 28.04.2016 година, а именно: Кръвонасядане и линейно
охлузване по дясна скулна област на лицето, отговарящи да са получени от
нанесен юмрук от познато лице през отворен прозорец на лек авТ.бил.
-
пето: приетата като писмено доказателство справка за
съдимост.
При така приетата за установена фактическа
обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че:
на 27.04.2016
год. в гр.Стара Загора подсъдимият Ж.П.Ж. е причинил на тъжителя С.Т.М.
лека телесна повреда - болка, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в
областта на дясната скула, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците от престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК;
деянието
е извършено при пряк умисъл. С оглед на механизма и начина на извършването му
(нанасянето на удар с юмрук в уязвима област от човешкото тяло, каквато е
главата) подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им,
независимо, че може и да не е целял настъпването на точно такава по вид и характер
телесна повреда;
подсъдимият
е имал за поведението си мотив и подбуди от личен характер - да накара М. да
спре да притеснява приятелката му от детинство, която му се оплакала, че М. я
следи, макар конкретните му действия за постигането на тази цел да
несъответстват на установения за това правов ред.
От
приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, ценено съвкупно с показанията
на свидетелите посочени по – горе, дадени в хода на съдебното следствие, съдът
приема, че на тъжителя е причинена от подсъдимия лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Тези
доказателства в своята съвкупна, логическа, взаимовръзка водят до несъмнения
извод, че обвинението повдигнато с тъжбата е основателно и доказано.
От тези
доказателствата,
съвкупно със заключението на вещото лице се установява не само
умисъла за извършване на престъплението от подсъдимия, а и механизма
на осъществяване на деянието.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен
начин, че подсъдимият е причинил на тъжителя лека телесна повреда, като е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на
чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 27.04.2016 г. в гр. Стара Загора, причинил на С.Т.М.
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на
дясната скула, като е причинена болка – престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
От
обективна страна, с действията си подсъдимият е причинил на тъжителя кръвонасядане и
охлузване в областта на дясната скула, като е причинена болка.
За да
признае подсъдимия за виновен съдът прие за установено, че от субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал неговия обществено
опасен характер и последици, предвиждал е и е искал настъпването на тези
последици – извод в тази насока може да бъде направен от начина на причиняване
на телесното увреждане – удар с юмрук в скулната област на главата.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
За извършеното
престъпление в специалната част на НК се предвижда наказание до шест
месеца лишаване от свобода или пробация, или глоба от 100 до 300 лева.
В
случая са налице всички кумулативно предвидени предпоставки в чл.78а ал.1 от НК, която е императивна разпоредба и съдът е длъжен да я приложи.
Ето
защо, съдът призна подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на
основание чл.305, ал.5 от НПК, във връзка с чл.78а,
ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в
законоустановения минимален размер от 1000.00
(хиляда) лева.
При определяне вида и размера на административното
наказание глоба съдът взе
предвид като:
-смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало; липсата на данни за други
противообществени прояви; трудова ангажираност на подсъдимия.
- отегчаващи
отговорността обстоятелства – не са налице.
Това,
че по делото не дава обяснения и не взема отношение относно субективния елемент
е процесуално право, което подсъдимият упражнява по свое усмотрение, но не може
да се отчита за отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът съобрази
мотивите за извършване на престъплението, обществената опасност на деянието и
тази на дееца.
Обществената
опасност на деянието не е висока предвид предвидените в чл.130 ал.2 от НК
наказания.
Степента
на обществена опасност на дееца предвид чистото съдебно минало също е ниска.
С този размер целите на наказанието ще се постигнат в пълнота.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По делото е
предявен граждански иск против подсъдимия за присъждане на
сума в размер на 2000,00 лева, обезщетение за причинени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
Законовото
основание на претенцията е чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане.
Гражданският иск
като допустим и своевременно предявен е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство и в съдебно заседание се поддържа.
По силата на
чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на
сума представляваща причинени неимуществени вреди.
С оглед на доказателствата по делото и
предвид възприетата фактическа и правна обстановка, съдът приема за
установено по категоричен начин осъществяването на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД: Вреда, в
случая причинени неимуществени вреди на гражданския ищец; Противоправно
деяние, извършено от подсъдимия; Причинна връзка между
противоправното деяние и вредата; Вина на подсъдимия.
От
показанията на свидетелите К. и М. се установи, че тъжителят след инцидента е бил
подтиснат и се чувствал унизен, не искал да се среща с хора, бил затворен в
себе си, нямал желание за нищо. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и
убедителни и съдът не намира основания да не ги кредитира с доверие. От тези
показания, съобразени със заключението на съдебно медицинската експертиза,
което сочи, че срокът за възстановяване е около 7-10 дни, съдът приема, че на
тъжителя са причинени от подсъдимия неимуществени вреди, които следва да бъдат
възмездени.
Изхождайки
от вида, характера на телесната повреда, броя на травматичното увреждане,
оздравителния процес и критериите за справедливост визирани в ЗЗД и изяснени от
съдебната практика, съдът приема гражданския иск за основателен и доказан до
размера на 1000.00 лева, поради което осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец сумата от 1000.00 лева.
Искът в останалата му част до
размера на 2000.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител му дължи. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84
ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната
лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното
увреждане.
С оглед на тези
съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано
от датата на увреждането – датата на деянието, до окончателното изплащане,
така както е направено искането на пострадалия.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото в тежест на подсъдимия, на основание чл.189 ал.1 и
3 от НПК се
възложиха направените разноски:
Подсъдимият бе осъден да заплати:
- по бюджетната сметка на Районен съд – гр. Стара Загора сума в
размер на 50.00 (петдесет лева) лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск;
- на частния тъжител направените по
делото разноски: сума в размер на 12.00 лв. (дванадесет лева) -
внесена държавна такса за завеждане на делото; сума в размер на 200.00 лв.
(двеста лева) -
разноски за вещо лице; сума в размер на
1 500.00 (хиляда и петстотин лева) –
адвокатски хонорар за повереник на частен тъжител; и сума в размер на 500.00
(петстотин лева) - адвокатски хонорар за повереник – процесуално
представителство на граждански ищец, съобразно уважената част на гражданския
иск.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: