Определение по дело №617/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262038
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 24 април 2021 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20211100900617
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…….

 

Гр.София, 09.04.2021 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в закрито заседание, в състав:

                                                                       СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното търговско дело № 617 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.25, ал. 4 ЗТР, вр. с Глава ХХI ГПК.

Образувано е по повод на упражнена жалба от 29.03.2021 г. /подадена по пощата на 26.03.2021 г./  от търговско дружество „З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище ***, чрез законния му представител – М. Ч.срещу Акт за прекратяване на производството по назначаване на вещи лица № 20210312110446-2/25.03.2021г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията. В жалбата се правят оплаквания, че обжалваният акт на ДЛР е такъв постановен извън обхвата на правомощията на органа, защото възможност за прекратяване на производство по назначаване на вещи лица била налице само в хипотезите изрично уредени в чл. 123, ал. 2 от Наредба 1/14.02.2007 г. В действителност се касаело до акт, посредством чието постановяване ДЛР отказва да извърши действия по предвидената със закон процедура с предмет назначаване на вещи лица по повод направата на оценка на непарична вноска. Предвид това проверката а законосъобразност на така постановеният акт от ДЛР трябвало на общо основание да се осъществи в пределите на производството уредено в чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. По тези съображения се настоява за постановяване на решение, с което обжалваният акт на ДЛР бъде отменен от съда, поради неговата незаконосъобразност и неправилност.     

Агенция по вписванията изразява становище по депозираната жалба, като сочи да е недопустима, респективно при условията на евентуалност да е неоснователна. Навеждат се конкретни съображения в посока и на двете въведени  оспорвания.

            Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

            Търговско дружество „З.“ АД се е обърнало към АВ – ТРРЮЛНЦ подавайки заявление с вх. № 20210312110446, с което е поискало в пределите на развиваща се процедура по чл. 72 от ТЗ назначаването на три вещи лица, които да направят оценка на непаричната вноска извършвана в капитала му. На основание чл. 72, ал. 2 ТЗ с акт за назначаване от 15.03.2021 г. за извършването на поисканата оценка са били назначени три вещи лица, като е бил определен депозит за възнагражденията им в размер на сумата от 900,00 лв., с указания същия да бъде привнесен в 5-днвен срок от дружеството-заявител, като е определен и срок за извършването на оценката, а именно 14-дневен, считано от внасянето на депозита и представянето от вещите лица на декларации, че не са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ с акционер в дружеството. На 16.03.2021 г. „З.“ АД е представило по образуваната преписка пред АВ платежно нареждане за внесен депозит от 900 лв., като това действие е отчетено и вещите лица са били уведомени за пристъпване на действия по изготвянето на възложената им оценка. На 24.03.2021 г. от вещите лица пред АВ е представена изготвената от тяхна страна оценка на непаричната вноска. На същата дата 24.03.2021 г. до заявителя е изпратено уведомително писмо от ДЛР при АВ, посредством което се манифестира акт за прекратяване на производството по одобряване на експертиза на вещите лица, защото в представеното платежно нареждане липсва посочване на номера на акта за назначаване на вещите лица, по повод на който е определен депозита за възнаграждение на вещи лица в размер на сумата от 900,00 лв. Това означавало, че няма ангажирани документи, от чиито прочит еднозначно да се установява, че внесената от  „З.“ АД сума касае обслужването на конкретното производство.   

            Подложената на разглеждане пред съда жалба подадена от „З.“ АД е недопустима по следните съображения :

            По реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ подлежат на обжалване откази за  вписване, респ. заличаване на обстоятелства или откази за обявяване на актове в Търговския регистър при АВ. Предвиден е 7-дневен срок за това, считано от уведомяване на лицето подало заявлението. В чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено правомощието на длъжностното лице по регистрацията да постанови мотивиран отказ по заявено искане, в случай че установи, че не са налице изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ.

            В настоящия случай, преписката по която е постановен атакуваният акт, е била образувана по искане на основание чл. 72, ал. 2 ТЗ – за назначаване на вещи лица за оценка на апортната вноска в търговско дружество, експертното заключение за която е необходимо да бъде представено като част от изискуемите документи по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, за да бъде вписано обстоятелството относно промяната в капитала на дружеството. Искането на вносителя на непаричната вноска за извършване на нейната оценка в никакъв случай не съставлява заявление за вписване, заличаване и обявяване по ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това, съдът приема, че обжалваният акт на длъжностното лице по регистрацията не попада в приложното поле на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, като сам по себе си не представлява годен предмет на обжалване, респективно контролиране от съд, независимо от евентуално допуснати нарушения  при администрирането на тази процедура. Касае се до процедура предшестваща производството по вписване на промени в обстоятелствата относно капитала на дружеството /увеличение на същия/. С оглед на това, съдът приема, че актът за прекратяване, макар и по съществото си да представлява акт за отказ за назначаване вещи лица по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ, не покрива критерия за такъв   относно подлежащо на вписване обстоятелство. Поради това, същият не е от категорията актове на ДЛР, които подлежат на съдебен контрол, като депозираната срещу него жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

            В допълнение следва да се добави, че прекратяване на производството по акта за назначаване на вещи лица не ограничава правото на заявителя да сезира надлежния орган със същото искане, като отстрани констатираните нередовности, при което процедурата по изготвяне на заключението бъде успешно завършена.

 Що се касае до направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в настоящото производство по отношение на органа постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното : Независимо от недопустимостта  на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията  не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това че : сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не  се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.

            Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ упражнена жалба от 29.03.2021 г. /подадена по пощата на 26.03.2021 г./  от търговско дружество „З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище ***, чрез законния му представител – М. Ч.срещу Акт за прекратяване на производството по назначаване на вещи лица № 20210312110446-2/25.03.2021г., постановен от длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.

 

 

                      СЪДИЯ :