РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен
бряг, 21.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова,
като
разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№455
по описа за 2020 година на Районен съд Червен бряг – специален
регистър на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по глава втора от Закона за
защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/ .
Образувано е по молба от М.Н.И. с ЕГН **********, адрес ***, с
адрес за призоваване чрез адв. И. В.q
против И.М.М. с ЕГН **********, адрес *** с искане за прилагане на мерки по
чл.5, ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН. Посочва се в молбата, че страните
живели на семейни начала от
2004 година. От съвместното им съжителство през 2006 г. се родило дете Г.
И. М., която е припозната от И.М.. Посочва
се, че през м. август 2018г. молителката
заминала за А. , където се устроила на работа и квартира заедно с детето. Твърди се в молбата, че молителката съобщила на И.М., че с оглед на
нещата които и е причинил не може да живее с него, като той контактува само с
детето. Твърди се в молбата, че М. изпращал на телефона на дъщеря им
съобщения, в които пишел, че е „***“, „***“ както и
подобни съобщения М. изпращал на майка й. Посочва се в молбата, че на
03.06.2020г. майката на молителката й се обадила по
телефона силно разтревожена и казала, че е получила от И.М. снимка на телефона
си, като на снимката е бил И. с насочен пистолет, а под снимката имало изписан
текст, че *** както и че чака молителката да се прибере в България за да я утрепе. Иска се от
съда да постанови решение, с
което да определи мерки за защита от домашното насилие като бъде
разпоредено на ответника да се въздържа от извършване на насилие над
молителката, както и да бъде поставена забрана за доближаване на пострадалата,
жилището, в което живее в град *** и адрес *** на по-малко от 200 /двеста/
метра за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, както и да бъде осъден И.М. да й
заплати направените по делото разноски в размер на 400 лв. адвокатски
хонорар.
Молителката, редовно призована, не се явява. Представлява
се от адв.И.В. ***, който моли съда да
уважи молбата и издаде заповед за защита.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Признава
обсоятелството, че от телефона му са изпратени процесните снимки със
заплашително съдържание, както и проявява разкаяние за стореното.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на
страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно
чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Молителката е сред активно легитимираните лица по чл.3, т.2 пр.2
от ЗЗДН.
Ответникът е сред кръга от лица, посочени в чл. 3 от ЗЗДН т.е. ответникът разполага с пасивна процесуална
легитимация.
Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен
интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на
посочените в чл.3 от ЗЗДН.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да
бъде разгледана.
С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е
подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.
Разгледана по същество молбата на М.Н.И. е основателна.
От писмените доказателства по делото, разгледани по отделно, съдът установява следните факти и
обстоятелства:
Безспорно по делото е
и се установява от представеното заверено копие на удостоверение за
раждане от ***г*** бряг, че родители на детето Г. И. М. с ЕГН **********,
родена на ***г. в гр.Червен бряг, са М.Н.И. и И.М.М..
Установява се от приобщените копия на снимки –
извлечения, че лицето с пистолет върху тях е именно ответника.
Видно от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, че на
03.06.2020г. И.М.М. извършил акт на
психическо насилие, изразяващ се в изпращане на текстови съобщения на телефона
на молителката със закани, че ще я затрие, който текст бил изписан по негова
снимка с насочен пистолет.
За установяване на спорните по
делото обстоятелства са приобщени и гласни доказателства чрез показанията на
свидетелката Р. М. И.. Видно от показанията на свидетелката, отношенията между
дъщеря й и ответника се влошили, в резултат на което последния започнал да се
държи грубо и да обижда М.Н.И., а на 03.06.2020г. ответникът изпратил свои снимки с
пистолет, под които отправял заплахи за убийство. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелката. Независимо от наличието на роднинска връзка с
молителката, И. пресъздава ясно, логично и последователно възприетото от нея в
поведението на ответника вкл. признава, че няколко дни след 03.06.2020г. М. я
потърсил за да се извини за случилото се. Показанията на свидетелката Р. М. И. съответстват изцяло на писмените
доказателства, находящи се на л. 4- 7 вкл. по делото, поради което се кредитира
с доверие от съда като правдиви, достоверни и съответни на обективната
действителност. В подкрепа на изложеното от свидетелката са и гласните
доказателства в обясненията на И.М.М.. Твърденията на последния, че не е изпратил лично
съобщенията със заплашителните снимки съдът възприема като защитна теза, поради
което не ги приема за верни. В останалата част, в която ответникът признава, че
е отправял обидни и заплашителни думи, че е чупил покъщнина в дома на
пострадалата, както и че от телефона му са изпратени процесните текстови
съобщения, съдът кредитира с доверие поради съответствието им с показания на
св.И. .
От приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, съдържащи се в обяснението по чл.176 ГПК на ответника,
с което признава деянието, разгледани по отделно и в съвкупност, съдът направи следните правни
изводи:
От значение за осъществяване на хипотезата на нормата за извършено
домашно насилие е: установяване на факта- налице ли е деяние по смисъла на чл 2
от ЗЗДСН или не, а легалното определение за "домашно насилие” е дадено в
чл 2 ал 1 ЗЗСДН, според чийто разпоредби, "домашно насилие” е всеки акт на
физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират в
родствена връзка.
Съгласно чл. 2, ал. 1
ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Процедурата по ЗЗДН е предвидена да даде защита на физическите лица
от упражнявано срещу тях насилие и има за цел предпазване на жертвата от
посегателство срещу живота, здравето, нейното достойнство, емоционално и
психично състояние. За да се проведе успешно доказване на твърденията на
молителката за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие, същата следва да установи, че спрямо нея е
реализирано домашно насилие чрез действия от страна на ответника, изразяващо се
в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН, дефиниращ понятието "домашно насилие".
Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН защита по този
закон може да търси лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство.
Спори се между страните дали е налице активна и пасивна легитимация с оглед
понятието били ли са страните във фактическо съжителство.
Понатието "фактическо съпружеско съжителство" не е
легално дефинирано, като се приема, че съпружеското съжителство съставлява
фактическа връзка, нерегламентирана чрез утвърден в закона способ, която
фактически, но не и правно, наподобява брачната връзка. Последната от фактическа страна се състои в
установените между съпрузите интимни отношения, отношения на близост, споделяне
на финансови средства, необходими за съвместния живот, поделяне на общо жилище
и домакинство. В тази връзка според състава на съда целта на
ЗЗДН е да защити именно отношения между лица, които споделят един дом, когато насилието е осъществено в
рамките на дома и свързаните с него близки отношения между извършител и
пострадал, при които отношения трети лица рядко се намесват и присъстват, са
застрашени.
В конкретния случай между страните са били установени именно
отношения на съпружеско съжителство.
Доказателство за това се съдържат в обясненията на ответника, който признава неизгодни за него факти и
обстоятелства, поради което същите са годно доказателство в процеса и к установяват, че страните са поддържали интимна връзка и попадат в обхвата на чл.3 ЗЗДН. Законът не изисква съжителството да е явно и демонстрирано в
обществото. Няма пречка такова съжителство да съществува дори
докато лицето е в брак с трето лице.
В случаите на осъществено домашното
насилие - акт на
физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, приложимия
закон е ЗЗДН./ В този смисъл е Определение № 676 от
25.09.2009 г. на ВКС постановено по гр. д. № 3175/2008 г. , четвърто г.о ./.
Като доказателствено средство в
процеса по молба за защита срещу домашно насилие следва да се отчита и предвидената декларацията по чл.9 ал 3 от ЗЗДН, която се подава
към молбата за защита и декларацията е достатъчно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото лице, когато няма други събрани
доказателства. Смисълът и
предназначението на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН е да се потвърди от
декларатора под страх от наказателна отговорност, верността на изложените в
молбата факти и обстоятелства, като декларацията е неразделна част от молбата и
препраща към изложеното в нея, но при направено оспорване за извършен акт на
домашно насилие, в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно
насрещно доказване, което да доведе до оборването на изложеното в декларацията
и разколебаване на доказателствената й сила. В
случая, по делото е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която по същество се сочи осъществено физическо
насилие в резултат на което са причинени травматични увреждания.
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3. Тази
декларация се ползва със специфична доказателствена сила за разлика от
останалите частни свидетелстващи документи, които имат формална доказателствена
сила съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК. При оспорване на истинността на фактите, изложени в декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доказателствената тежест е за лицето, което я оспорва. По аргумент от разпоредбата на
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН
декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН няма по-голяма доказателствена тежест при конкуренция с останалите
доказателства, поради което следва да бъде ценена в съвкупност с всички
доказателства по делото. Ето защо при наличието на
други доказателства, които я опровергават, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН няма задължителна за съда
материална доказателствена сила. 3а разлика от исковия
процес, в който частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила само в хипотеза на удостоверяване на неизгодни за издателя
факти, декларацията за извършено насилие притежава материална доказателствена
сила за удостоверените от молителя изгодни за него факти. Действително, когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
очевидци, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките
по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН,
именно поради нейната материална доказателствена сила. Ако в обективният мир има и други доказателства във връзка с
обстоятелството дали е извършен твърденият насилнически акт, същите имат
значение при преценката основателността на молбата за защита от домашно
насилие. Предвид това, ако са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях и ако съдът намери
доказателствата, противоречащи на декларацията, за по - убедителни от нея,
материалната доказателствена сила на декларацията се явява оборена.
В конкретния случай съдът намира, че събраните
по делото доказателства не опровергават
доказателствената сила на представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Посочения в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН конкретен насилнически акт вкл. неговия автор, както и евентуално последиците
от този акт, се потвърждават изцяло от показанията на
свидетелката Иванов, обяснението на ответника и писмените доказателства на
л.4-7 от делото.
От представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, гласните доказателства в показанията на свидетелката на молителката и
приобщените писмени доказателства по категоричен начин се установяват извършените от ответника действия спрямо
молителката, квалифицирани като домашно насилие, по начина, по който това е
описано в молбата и в декларацията, на която законът е придал значението на
абсолютно доказателство - чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Тук следва да се има предвид, че
ЗЗДН регламентира отношенията между лица в близка или родствена връзка, като за
тези отношения в голяма част от случаите няма преки доказателства (очевидци) и
именно в тази връзка, целейки да осигури адекватна защита на пострадалите лица,
законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, че когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация, т.е. същата има обвързваща съда доказателствена сила.
Следователно, извод за осъществено домашно насилие може да бъде направен дори и
само въз основа на представената от молителката декларация.
С оглед изложеното съдът приема, че в случая са налице
материално-правните предпоставки по чл.2 ал.1 ЗЗДН, предвид безспорно доказания
факт за упражнено физическо насилие,
извършено от ответника спрямо молителката на 03.06.2020г.
Установената по-горе фактическа обстановка по делото
категорично установява извършено от ответника домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН спрямо молителката на посочената дата, изразяващо се в упражнено спрямо
нея психическо насилие, като възраженията на ответника за нарушение на
посочената разпоредба са изцяло неоснователни.
Насилието над жени и по-специално домашното насилие над жени започва с
принудително и контролиращо поведение и нагласи, които в повечето случаи водят
до физическо насилие. В насилнически интимни или предишни интимни връзки,
извършителите използват или заплашват да използват насилие, за да принудят
жертвите да се съобразяват с техните желания. Физическото насилие се отнася за
телесна повреда, претърпяна поради прилагането на пряка и незаконна употреба на
физическа сила. Психическото насилие се отнася до всяко умишлено поведение,
което сериозно засяга психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез
принуда или заплахи. Преследването е всяка форма на пряк и непряк контрол и
наблюдение на жертвата, с или без физически контакт. Това обикновено се случва
след края на връзката, но може да се случи докато връзката все още продължава.
То включва заплахи и тормоз както онлайн, така и офлайн, следене на лицето,
шпиониране, което кара жертвата да се страхува за своята безопасност.
Конкретния случай е именно такъв. С оглед на обстоятелството обаче, че съдът е
сезиран с искане единствено и само по отношение на причиненото физическо
насилие, а не и на останалите форми на насилие, по отношение на последните не
дължи произнасяне и вземане на мерки за защита.
При определяне вида на мярката за защита по чл.5 ал.1 ЗЗДН, съдът се съобрази с това, че целят да предотвратят бъдещи прояви на
домашно насилие. Ето защо за да се ограничи възможността на ответника, да продължи
упражняването на евентуално насилие спрямо потърпевшата е наложително
срещу ответника да бъдат взети мерки по
чл.5 ал.1 т. 1 и т.3 ЗЗДН-задължаване на извършителя да се въздържа от домашно
насилие и забрана за същия да приближава молителката, нейното жилище,
местоработата й, местата за социалните й контакти и отдих, на разстояние по
-малко от 200 м за максимално
определения в закона срок от 18 месеца. Досежно срока, за който да бъдат
наложени възприетите мерки за защита, съдът изхожда от продължилите във времето
влошени взаимоотношения, като се отнеме
възможността на извършителя да извърши и друг акт на насилие спрямо
потърпевшата, както и мотивирането на ответника
към въздържане от такива действия и на всякакво насилие спрямо
молителката. Ето защо срокът за прилагането им следва да е максималния
предвиден в закона.
Съдът намира, че определените мерки за закрила по чл.5 ал
.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, са подходящи за конкретният случай и по този начин ще се
осъществи закрила на пострадалата.
Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН – "Във
всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба
в размер от 200 до 1000 лв." Настоящият съдебен състав намира, че на ответника
следва да бъде наложена глоба в размер на
200 лв. с оглед тежестта на извършеното правонарушение и наличните
доказателства обуславящи висока степен на обществена опасност на дееца.
На основание чл. 11, ал.2 от
ЗЗСДН във вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на РС – Червен
бряг държавна такса за водене на делото – в размер на 25 лв., както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.16, ал.1 от Закона за закрила срещу домашното насилие, по
отношение на М.Н.И. с ЕГН **********, адрес ***, както следва:
1. ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН И.М.М. с ЕГН **********,
адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Н.И.
с ЕГН **********, адрес ***;
2. ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на И.М.М. с ЕГН **********,
адрес *** да доближава на по-малко от 200 / двеста/ метра
от пострадалото лице М.Н.И. с ЕГН **********, адрес ***,
жилището, в което живее в *** и *** и местата й за социален отдих и контакти,
за срок от 18 / осемнадесет/ месеца.
Да се
издаде Заповед за защита с горното съдържание.
Заповедта за защита подлежи на незабавно
изпълнение от полицейските органи по местоживеене на извършителя на насилието.
ЗАПОВЕДТА
СЛЕДВА ДА СЪДЪРЖА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ към И.М.М. с ЕГН **********, адрес: *** за последиците от неизпълнението на
заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН – задържане в РУ на МВР и незабавно
уведомяване на Районна прокуратура – Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН И.М.М. с ЕГН **********, адрес ***
да
заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг „Глоба”
в размер на 200 /двеста/ лв., сумата от
25 лв. – държавна такса и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист или общо сумата от 230/двеста и тридесет/ лв.
ОСЪЖДА
И.М.М. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на М.Н.И. с ЕГН **********, адрес *** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 /четиристотин/ лв.
Заповедта и решението следва да се връчат на
страните и на РУ “Полиция” Червен бряг.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен
срок от съобщаването му пред Плевенски
окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението му и
издадената заповед.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: