РЕШЕНИЕ
Номер 24704.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
Секретар:Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20205500503117 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от О.б. АД
против решение № 355/03.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3130/2019 г. на
Казанлъшкия районен съд. Във въззивната жалба е релевирано оплакване
срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата
претенция. Въззивникът твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон
и необоснованост. Излага съображения по правото в подкрепа на
становището си. Моли, съдът да отмени обжалваното решение.
Въззиваемият Д. С. М. е оспорил въззивната жалба. Излага подробни
съображения по съществото на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
1
а по същество - неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск по чл.439 ГПК – за признаване
на установено, че Д. С. М. не дължи на О.б. АД сумата от 14 464,11 лв. за
главница и 1 492,74 лв. договорна лихва за периода от 21.08.2007 г. до
19.12.2008 г.; 266,73 лв. лихва за забава за периода от 21.08.2007 г. до
19.12.2008 г. и 939,10 лв. за разноски по изп.д. № 20198680400412 по описа на
ЧСИ Р.М..
Ищецът (сега въззиваем) е твърдял, че по ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа
на Районен съд-Казанлък, образувано по заявление на „О.б.“ АД, срещу него
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите: 14 464,11 лв. за
главница; 1 492,74 лв. за договорна лихва за периода от 21.08.2007 г. до
19.12.2008 г.; 266,73 лв. за лихва за забава за периода от 21.08.2007 г. до
19.12.2008 г. и 939,10 лв. за разноски. Било образувано изп.д.№
20098680400005 по описа на ЧСИ Р.М.. Твърдял е, че в производството по
принудителното изпълнение били извършвани справки и имуществено
проучване и предприети следните изпълнителни действия: на 05.02.2009 г.,
когато бил наложен запор на трудовото му възнаграждение; на 11.05.2009 г.,
когато бил насрочен опис на движими вещи; на 15.05.2009 г., когато по
сметка на ЧСИ била платена сума; на 14.10.2009 г., когато било депозирано
искане от взискателя за опис на движими вещи; на 28.10.2009 г., когато бил
извършен опис на движими вещи; на 14.02.2011 г., когато било депозирано
искане от взискателя за насрочване на опис и на 14.03.2011 г., когато бил
насрочен опис. На 10.03.2011 г. взискателят депозирал при ЧСИ молба за
отлагане на изпълнителните действия. На 14.08.2019 г. била констатирана
настъпилата перемпция на производството и неговото прекратяване. Твърдял
е, че на 13.09.2019 г. ответникът въз основа на същия изпълнителен лист
образувал ново изп.д.№20198680400412 по описа на същия съдебен
изпълнител, по което му била изпратена призовка за доброволно изпълнение
и съобщение за насрочен опис на движими вещи на 25.11.2019 г.
Ищецът е считал, че вземанията по издадения изпълнителен лист за
погасени по давност и е иска от съда да постанови съдебно решение, с което
да признае за установено, че не дължи сумите.
2
Ответникът (сега въззивник) е оспорил иска. Твърдял е, че по силата на
договор за банков кредит е предоставил на кредитополучателя С.Д.К.
потребителски кредит. Поръчители по договора за кредит били ищецът и
друго лице. Поради неизпълнение на задълженията за плащане по договора за
кредит се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя и двамата поръчители. Било
образувано изпълнително дело №20098680400005 по описа на ЧСИ Р.М..
Счел е, че твърдението, че вземането е погасено по давност било
неоснователно. Твърдял е, че по изпълнителното дело били извършени
множество изпълнителни действия, както следва: - на 03.02.2009 г. бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца;- на 04.02.2009 г. бил
наложен запор на МПС, собственост на длъжника; на 16.02.2009 г. бил
насрочен опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците; на 21.04.2009
г. бил насрочен опис на движимите вещи в жилищата на тримата длъжници,
насрочен за 11.05.2009 г. С молба от 13.10.2010 г. взискателят поискал да
бъде насрочен опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците, който
бил насрочен за 28.10.2010 г.; с молба от 14.02.2011 г. взискателят отново
поискал да бъде насрочен опис на движимите вещи в жилищата на
длъжниците, който бил насрочен за 14.03.2011г. С молба вх.№751/10.03.2011
г. уведомил съдебния изпълнител, че е подписано споразумение между
страните и поискал отлагане на описа, насрочен за 14.03.2011 г. за всички
длъжници. Твърдял е, че с постановление от 14.08.2019 г. производството по
изпълнително дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а на
13.09.2019 г. било образувано ново изп.д. по описа на същия съдебен
изпълнител с искане за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжниците и възбрана върху притежаваното от тях недвижимо имущество.
На основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ било възложено на съдебния изпълнител да
извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците, да
прави справки, да набавя документа, книжа и други, с цел предприемането и
на други принудителни действия за събиране вземанията. Твърдял е, че до
приемането на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, действало ППВС №3/1980
г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. Давността за
вземанията, чиято недължимост ищецът искал да установи, започнала да тече
не считано от 14.02.2011 г., а от 26.06.2015 г., когато е загубило действието си
3
ППВС №3/1980 г. и към 13.09.2019 г., на която дата било образувано новото
изпълнително действие не била изтекла.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно от фактическа страна,
че заповед №104/20.12.2008 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 20.12.2008 г. са
издадени по ч.гр.д.№2176/2008 г. по описа на РС-Казанлък в полза на
заявителя „О.б.“ АД срещу солидарните длъжници С.Д.К. като
кредитополучател, Д. С. М. и С.Б.Ч. като поръчители за сумите: 14 464.11 лв.
главница, 1 492.74 лв. договорна лихва за периода от 21.08.2007г. до
19.12.2008г., 266,73 лв. лихва за забава за периода от 21.08.2007г. до
19.12.2008г., по договор за банков кредит №КП-73/05.12.2006 г. и законната
лихва върху главницата от 19.12.2008 г. до изплащане на вземането, както и
за 939,10 лв. разноски по делото. Приел е, че по молба вх.№0130/19.01.2009 г.
на „О.б.“ АД и приложения към нея изпълнителен лист от 20.12.2008 г.,
издаден по посоченото гражданско дело, е образувано изп.дело
№20098680400005 по описа на ЧСИ Р.М.. Приел е, че на 19.01.2009 г.
съдебния изпълнител е извършил справка по лице на Д. С. М. ; изискал за
длъжниците справки от РЗ „ГРАО“ Казанлък за гражданско състояние,
справки от Община Казанлък, Отдел “МДТ“ за декларирано имущество и
справки от ТД на НАП гр.Стара Загора за регистрирани трудови договори на
длъжниците. Приел е за безспорно, че на длъжника Д. С. М. е изпратена
покана за доброволно изпълнение. На 03.02.2009 г. бил наложил запор на
трудовото възнаграждение на ищеца; на 04.02.2009 г. е наложен запор на
МПС, собственост на длъжника; на 16.02.2009 г. бил насрочен опис на
движимите вещи в жилищата на длъжниците. С разпореждане от 21.04.2009 г.
бил насрочен опис на движимите вещи в жилищата на тримата длъжници за
11.05.2009 г. Такъв опис бил поискан и с молби от 13.10.2010 г. и 14.02.2011
г., а с молба вх.№751/10.03.2011 г. взискателят уведомил ЧСИ за подписано с
длъжниците споразумение и поискал отлагане на насрочения на 14.03.2011 г.
опис. Приел е, че с нарочно постановление от 14.08.2019 г. производството по
изпълнително дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и
било образувано ново изпълнително дело срещу същите лица, по което
започнали изпълнителни действия.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че съгласно
4
чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, а при влязла в сила заповед за
изпълнение обосноваващите факти могат да са такива, които са настъпили
само след приключване на съдебното дирене в исковото производство за
установяване на вземането. Приел е, че ищецът се позовава на новонастъпил
факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно – изтекла в
хода на изпълнителното производство погасителна давност. Приел е, че
съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземането за главница
по договора за банков кредит законодателят не е предвидил друг специален
давностен срок, поради което същото се погасява по давност с изтичането на
общия петгодишен срок. Вземанията за наем, лихва и други периодични
плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Приел е, че по
време на изпълнителното производство са действали постановките на ППлВС
№3 от 18.11.1980 г., според което след образуването на изпълнителното
производство давностният срок спира да тече. Приел е, че с ТР №2/26.06.2015
г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10 е направено ново тълкуване по
този въпрос, като е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
независимо от датата на прекратяването, и ППВС №3/80 г. е обявено за
изгубило сила. Приел е, че възприето тълкуване е приложимо спрямо
материалните правоотношения от момента на обявяването му, но не и към
тези, които са приключили преди това. Приел е, че в настоящия случай
първото изп.д.№20098680400005 е образувано на 19.01.2009 г. по молба на
ответника, поради което следва да бъде съобразено тълкуването, дадено с
ППлВС №3/1980 г., според което образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността и по време на изпълнителния процес
давност не тече. Приел е, че считано от 10.03.2011 г. за период повече от две
години ответникът-взискател не е поискал извършването на изпълнителни
действия, а това има за последица прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона на 14.02.2013 г. съгласно чл.433, ал.1, т.8
5
ГПК, независимо, че постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство е от 14.08.2019 г. След прекратяването е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок за главницата и нов три годишен давностен срок
за лихвите, които са изтекли
съответно на 14.02.2018 г. и на 14.02.2015 г., т.е. преди образуването новото
изпълнително дело. Затова е приел, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и го е уважил.
Решението е правилно.
Страните не спорят по фактите: Ищецът е поръчител до договор за кредит,
сключен между ответника и лицето С.Д.К.. За вземането си ответникът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз
основа на което е образувано изп.д. № 20098680400005 по описа на ЧСИ Р.М..
Не е спорно, че с молба от 14.02.2011 г. взискателят О.б. АД е поискал да
бъде насрочен опис на движимите вещи в жилищата на длъжниците, който е
насрочен за 14.03.2011 г., а с молба от 10.03.2011 г. банката е уведомила
съдебния изпълнител, че е подписано споразумение между страните и е
поискала отлагане на описа. С постановление от 14.08.2019 г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а на 13.09.2019
г. по молба на О.б. АД, въз основа на същия изпълнителен лист, е образувано
ново изпълнително дело.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление на съдебния изпълнител, когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години с изключение на делата за издръжка. В случая последното
изпълнително действие е поискано с посочената по-горе молба от 14.02.2011
г. за насрочване на опис, след което по делото няма извършвани
изпълнителни действия. Следователно към 14.02.2013 г. принудителното
изпълнение е перемирано, респ. прекратено. В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8
ГПК изпълнителният процес се прекратява eх lege, когато предвиденото в
правната норма основание е настъпило, независимо, че съдебният изпълнител
не е издал постановление. В този случай то (постановлението) има
декларативно, а не конститутивно действие - само установява, че по силата на
закона изпълнението вече е прекратено (така Р-589-1972, І г.о.; Р-223-2011, ІІ
6
т.о.; Р-31-2010, ІІ т.о.). Затова е неоснователно изложеното във въззивната
жалба, че изпълнителното производство е прекратено с нарочното
постановление от 14.07.2019 г.
Съгласно разясненията, дадени в ППл на ВС № 3/1980 г., погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Това постановление на пленума на ВС е
действало и е било приложимо до отмяната му с ТР № 2 от 26.06.2015 г., т.10,
с която е обявено, че е изгубило в сила, доколкото правните последици за
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт. В този случай
ТР ще се прилага за в бъдеще (така Р-170-2018 г., ІV г.о.). Затова, след като е
осъществен съставът на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК на 14.02.2013 г. на основание
чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова погасителна давност, независимо от
това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление
изпълнителното производство. В случая тя е изтекла на 14.02.2018 г. за
главницата и на 14.02.2016 г. за лихвите, т.е. към датата на образуването на
новото изпълнително дело (13.09.2019 г.) вземането на ответника е било
погасено по давност. Затова е неоснователно твърдението във въззивната
жалба, че погасителна давност досежно вземането би могла да тече най-рано
с постановяване на ТР № 2/2015 г. Разясненията, дадени с този тълкувателен
акт за неприложими в конкретния случай, тъй като той поражда действието
си след постановяването му, а към тази дата вземането на банката вече е било
погасено по давност.
Възражението, изложено в писменото становище на въззивника
досежно данните по делото за сключено между страните споразумение,
станало основание за преустановяване на принудителното изпълнение, не
следва да се има предвид, тъй като то не е било заявено нито в отговора пред
първоинстанционния съд, нито във въззивната жалба. Друг е въпросът, че
това възражение не ползва въззивника, тъй като даже и да се приеме, че
споразумението съставлява признание на вземането от длъжника и е
основание за прекъсване на давността, то отново на основание чл.117, ал.1
ЗЗД от прекъсването започва да тече нова давност, която също е изтекла към
датата на образуването на новото изпълнително дело.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното
7
решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на въззиваемия
следва да се присъдят направените по делото разноски за възнаграждение за
един адвокат в размер на 1 100 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като делото се отличава с
правна сложност.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 355 от 03.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 3130/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд
ОСЪЖДА от О.б. АД, със седалище и адрес на управление***,
представлявана от изпълнителните директори А.К.Г. и П.Г.Д., ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. М. от ***, ЕГН **********, сумата от 1 100 лв. (хиляда и
сто лева), представляваща направените от него разноски за възнаграждение за
един адвокат пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8