РЕШЕНИЕ
Номер 1971
17.06.2020 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията
дело номер 3480 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Производството
по делото е образувано по иск
по чл. 150 от СК, предявен от Ц.С.Л. и И.С.Л., чрез тяхната майка и законен
представител Л.Д.Л. против С.И.Л., в която се твърди, че ищците са синове на
ответника. С влязло в законна сила на
28.10.2015г. съдебно решение на Районен съд - Б. по гр. дело № 5428/2015г. бил
постановен развод по взаимно съгласие между Л.Д.Л. и С.И.Л., като със същото
съдебно решение съдът предоставил упражняването на родителските права на
родените от брака непълнолетни деца И.С.Л. и Ц.С.Л. на тяхната майка Л. Д.Л. и осъдил
бащата С.И.Л. да заплаща на двете деца издръжка както следва: На И.С.Л. - 110
лева и на Ц.С.Л. - 100 лв. лева, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката. До настоящият момент издръжката била заплащана
редовно в посочения размер. От определяне размера на дължимата издръжка бил
изтекъл период от четири години и три месеца. През този период от време
настъпили множество обстоятелства, които били предпоставка за увеличаване на
дължимата издръжка. Обстоятелствата били свързани с биологичното израстване на
децата, а така също и със социално икономическата обстановка и нуждите на
децата. И. вече бил на **** години, ученик в ***** клас на ****** - гр. П., а Ц.
бил на **** години, в ***** клас на ***** - гр.
П. С израстването на децата нараствали и техните потребности за храна, облекло
и се увеличавали техните образователни, социални и др. нужди, за задоволяването
на които били необходими повече средства. От определяне на предходната издръжка
бил изминал период, през който безспорно се променила социално-икономическата
ситуация в страната и нуждите на децата били нараснали. Нуждите на децата се
изменили значително с оглед тяхната възраст, биологично развитие, както и с
оглед голямата динамика на икономическата обстановка в страната за този период
от време. Налице били основания за изменение на издръжката на двете деца, с
оглед настъпилите изменения в социално икономическите обстоятелства, както и в
нуждите на издържаните деца, които с оглед на възрастта били трайни и
съществени. Ответникът няма задължения за
издръжка на други лица, бил в трудоспособна възраст, не страдал от здравословни
проблеми и за него не съществувала пречка за реализиране на доходи от трудова
дейност в достатъчен размер и заплащане на издръжка за двете деца в минималния
размер, определен в закона, нямало да представлява затруднение за него. Предвид
на горното е направено искане съдът да постанови решение, с което на основание
чл. 150 от СК да бъде изменен размерът на дължимата издръжка за двете деца,
като осъди бащата да заплаща на детето И.С.Л. ежемесечна издръжка в размер на
152,50 лв., платими от 20-то до 30-то число на месеца, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.02.2020г., до настъпване на законови основания за изменение или
прекратяване, и за детето Ц.С.Л. ежемесечна издръжка в размер на 152,50 лв.,
платими от 20-то до 30-то число на текущия месец, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.02.2020г., до настъпване на законови основания за изменение или
прекратяване. Претендират се направените по делото разноски.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника. Счита исковата молба за допустима. Признава обстоятелствата в исковата молба,
касаещи увеличените потребности на децата. Твърди, че не е възразявал с
ответницата да говорят по каквито и да се въпроси, касаещи интересите на децата,
но тя всячески препятствала контактите с него, в това число и тези на децата.
Винаги редките разговори, които му позволявала да осъществява с тях, били от
нейния телефон, така че да може да контролира споделеното от тях. Така тя никога не била поставяла на обсъждане
въпрос за издръжката им, нито децата били споделяли с него за свои потребности. Твърди, че доходите му са малки, около минималната
работна заплата, но няма възражения да ги подели с децата си. Счита, че с действията си не е дал основание
за завеждане на настоящия иск и желае разноските в настоящото производство
бъдат възложени на ищцата. Предвид изложеното заявява, че признава иска
и моли съдът да го уважи така, както е предявен, като на основание чл. 78, ал.
7 от ГПК всички разноски по настоящото производство бъдат възложени в тежест на
ищцата.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, че И.С.Л. ЕГН ********** и Ц.С.Л.,
ЕГН ********** са деца на Л.Д.Л., ЕГН ********** и С.И.Л., ЕГН **********
Видно от представеното Решение № 1652/28.10.2015год. постановено по гр.дело № 5428/2015год. по
описа на Районен
съд –Б., VІ-ти граждански състав,влязло в сила на
28.10.2015г. С.И.Л., ЕГН ********** бил осъден да изплаща на децата си И.С.Л. ЕГН ********** и Ц.С.Л.,
ЕГН **********,
чрез тяхната майка и законен представител Л.Д.Л., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 100 лева за детето Ц. и 110 лева за детето И..
От изготвения социален доклад от ДСП – П., относно децата -
ищци в производството става ясно,
че майката
на децата и
техния баща сключват граждански
брак през **** и се развеждат през ****. Имат две деца от съвместния си живот- И.Л. и Ц.Л..
Децата се отглеждат от майката в гр. П. По нейна информация бащата живее в гр. Б.
и поради тази причина ОЗД при ДСП-П. не може да
проведе среща и разговор с г-н Л.. Г-жа Л. споделя, че бащата изплаща всеки
месец издръжка на стойност от 100лв. за Ц. и 110лв. за И.. Казва, че последните
два месеца изплаща по 152,50лв. на всяко дете. Г-жа Л. споделя, че децата не са
се виждали с баща си от лятото на 2019г. При проведен разговор с децата те
потвърждават тази информация и казват, че провеждат телефонни разговори почти
всяка неделя с баща си.
Към
момента майката задоволява основните потребности на децата от храна, облекло,
подслон и всичко необходимо. Тя полага адекватни грижи за синовете си. Личен
лекар на децата е д-р *****. Поставени са им всички
задължителни ваксини предвид възрастта им. Г-жа Л. заедно със
синовете си живее в къща под наем на ул. ****.
Майката споделя, че наемът е 380лв. на месец. Жилището се състои от спалня,
детска стая, трапезария, баня, тоалетна и тераса. Има осигурена отделна стая за
децата, която е обзаведена със всичко необходимо за тях.
Г-жа Л. информира, че работи в ***** -*****. Казва, че
това е семеен бизнес, в който участват майка й и брат й. ОЗД не разполага с
информация за местоработата на бащата. Г-жа Л. казва, че
може да разчита на помощта на майка си и на брат си. Децата споделят, че
провеждат телефонни разговори с баба им по бащина линия.
Ц. е ученик в ***** клас в
****. И. е ученик в **** клас в
****. Майката информира, че е записала Ц. на тренировки по футбол и на уроци по английски език.
Споделя, че И. ходи често на фитнес. Децата са емоционално привързани към майка
си. Няма ограничения на контакта между децата и бащата от страна на майката. По информация на г-жа Л., двамата родители не обсъждат и не взимат
заедно решенията свързани със синовете им.
По делото съществуват
писмени доказателства касателно доходите
на ответника
и баща на ищците- С.И.Л. ЕГН **********,
Видно от справка
НАП – Б. е , че за лицето има
подадена информация за начислен месечен облагаем доход с декларации образец № 1
съгласно Наредба Н-8/29.12.2005г. . /отменена/, нова Наредба Н-13/17.12.2019г.
в сила от 03.01.2020г. в общ размер - за 2018г-6324.24лв ; Същият притежава идеални части от земя и сгради в гр. Б.,
както и едно МПС. Полагатруд във фирма в гр. Б. ,
нонестава ясно какъвтрудов доход
реализира месечно.
За майката на децата -Л. Д.Л. ЕГН ********** има писмена
изформация от НАП – П. от която е видно, че : Лицето
няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигурявашо се лице. Няма участие в търговски дружества; Има
подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2018 г.
с вх.№1600И0721965/18.03.2019 г.. декларирани са парични средства в размер на
55000.00лв., получени в наследство в Приложение 13 - необлагаеми доходи и
имущество, получено по наследство, завет, дарение. За отчетната 2019 г. няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ по електронен
път или на гише в офиса па ТД иа НАП Пловдив. ; За лицето няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения,
съгласно Справка за изплатени доходи по ЕГН върху данните, подадени със
справките по чл. 73, ат. 1 от ЗДДФЛ за отчетна 2018 г. и 2019 г.; Няма декларирани недвижими имоти. Няма
декларирани МПС /но данни на общините/.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка.
Същата е присъдена преди близо 5 години.
За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на децата. Освен това
съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно деца на тази възраст да бъдат
издържани с определените преди 5 години средства – по
100 лева и 110 лева за децата - издръжката,
която ответникът е осъден да
плаща. Понастоящем
минималната издръжка за
едно дете месечно
е в размер на 152.50 лева,
от което е видно, че
присъдената понастоящем издръжка за всяко
от децата е с близо 40 -50 лева
под минимума. Освен това трябва да се има пред вид, че майката
осъществява и фактическото отглеждане на
децата. От друга страна
няма информация и доказателства бащата на децата да полага грижи за
други лица или да има задължения за издръжка на друго малолетно дете.
Съдът приема, че бащата на децата е
млад, здрав и в трудоспособна възраст и
е на мнение, че същият е в състояние да реализира месечен доход над размера на средния за страната такъв. Същият не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието
на децата, и становището на съда е, че издръжката,
която в момента заплаща бащата на
децата е изключително ниска, не само заради изминалия период от време и нарасналите нужди
на децата, но и заради факта, че към момента минималната
издръжка за едно дете е в размер на
152.50 лева.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на децата
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че двете
деца имат нуждада получават, а
двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер
на около 250 лв - за храна, дрехи, и задоволяване на други текущи
нужди, включително и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и
за задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата живеят
при майката и същата полага ежедневни грижи за тях. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 152.50 лева месечна издръжка за всяко от децата си, а останалите 100 лева следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на децата.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява
основателен за сумата в размер на 152.50 лева месечно за детето И. и сумата от
152.50 лева за детето Стоян, начиная от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2020г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в този
размер, още повече, че тя е минално
определената издръжка за едно дете от
01.01.2020 година.
Следва да се определи издръжката
да се заплаща от 20-то до 30-то
число на месеца за който се отнася, зада
може издръжката да постъпва
периодично зануждите на децата и да
е докрая намесеца за който се дължи.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 136.80 лева (сто, тридесет и
шест лева и осемдесет стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката /95 лв. х 36 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е
претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да
получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. Такива съдът констатира да
са направени от
ищцовата страна и те да са в размер на 300 лева – заплатен адвокатски
хонорар за един адвокат. Следва
ответникът да бъде осъден
да заплати посочената сума на
ищците, доколкото искът е уважен изцяло. Вярно е, че ответникът е признал иска, но не доказа по никакъв начин в производството,
че с поведението си не е станал причина за
образуване на производството. Тежестта на доказване на това твърдение на ответника бе
изцяло в негова тежест и това не бе сторено. Ответникът не е направил
постъпки след увеличаване на минималната
работна заплата застраната, съответно на минималната издръжка /каквато търсят ищците в
производството/ да е направил опити или да е започнал да заплаща увеличен размер на издръжката от 01.01.2020г. Започнал е да заплаща
такава едва след получаване
на исковата молба. Това обуславя извода, че
разноски на ищците се дължат от ответника и такива следвада им се присъдят.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 1652/28.10.2015год. постановено по гр.дело № 5428/2015год. по
описа на Районен
съд –Б., VІ-ти граждански състав,влязло в сила на 28.10.2015г.,
месечна издръжка, дължима от С.И.Л., ЕГН ********** на непълнолетното дете И.С.Л. ЕГН ********** чрез неговата майка Л.Д.Л., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 110 лева /сто и десет
лева/ на 152.50 лева (сто, петдесет и два лева и петдесет стотинки) месечно,
считано от 28.02.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане.
Издръжката се дължи
от 20-то до 30-то число на месеца за който се отнася.
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 1652/28.10.2015год. постановено по гр.дело № 5428/2015год. по
описа на Районен
съд –Б., VІ-ти граждански състав,влязло в сила на
28.10.2015г., месечна издръжка, дължима от С.И.Л., ЕГН ********** на малолетното дете Ц.С.Л., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Л.Д.Л., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лева /сто лева/ на 152.50 лева (сто,
петдесет и два лева и петдесет стотинки) месечно, считано от 28.02.2020г. до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
Издръжката се дължи
от 20-то до 30-то число на месеца за който се отнася.
ОСЪЖДА С.И.Л.,
ЕГН **********
да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив сумата от 136.80 лева (сто, тридесет и шест лева и осемдесет стотинки)–
държавна такса върху увеличения размер на издръжката /95 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА С.И.Л., ЕГН ********** да заплати на И.С.Л. ЕГН ********** и Ц.С.Л., ЕГН ********** чрез тяхната майка и
законен представител Л.Д.Л.,
ЕГН ********** направените
от последните разноски в производството в размер на 300 лева /триста
лева/ - заплатено възнаграждение за един
адвокат.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.