№ 6405
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110128395 по описа за 2021 година
Предявени са от Ц. Я. и С. Г. срещу Т. К. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземания
на ищеца за сумата от 2266,27 лв., дължима по Запис на заповед от 02.07.2010г., издаден във
връзка с Договор за паричен заем № Д 268 от 02.07.2010г., включваща главница и лихви по
договора, сключен с „Л.К.Е.“ ООД, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата
на Договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 09.10.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 63826/2010 по описа на СРС, 57
състав. Претендират се сторените по заповедното и исковото дело разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди погасяване на задълженията по
давност. Счита, че цесията не е породила действие по отношение на него, тъй като не му е
била обявена. Сочи за изтекла давност по отношение на вземането по записа на заповед на
осн. чл. 531, вр. чл. 537 ТЗ.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Чрез предявения менителничен ефект ищецът е доказал качеството си на кредитор
въз основа на редовен от външна страна, съдържащ реквизитите по чл. 535 ТЗ, запис на
заповед за сумата записана в него от 2266,27лв.
1
Следва да се разгледа и каузалното правоотношение въз основа на което е издаден
записа, а именно заемното правоотношение по Договор за паричен заем № Д 268 от
02.07.2010г.
По това правоотношение ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване валидно възникнало облигационно правоотношение по Договор за
паричен заем № Д 268 от 02.07.2010г., в изпълнение на който кредиторът е предоставил на
ответника посочената заемна сума, а последният се е задължил да я върне в уговорения срок;
че е настъпил уговореният падеж на неплатените вноски и изтичането на срока на договора;
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с
надбавка (лихва), като установи вземанията си и по размер.
Сключването на договора и клаузите му, включително и за връщане на сумата с
договорна лихва се установяват от представеният по делото Договор за паричен заем № Д
268 от 02.07.2010г., подписан от ответника и неоспорен от него.
Няма спор в съдебната практика и теория, че договора за заем е неформален, каузален
и реален договор т.е. същият се счита сключен освен с постигане на съгласие и с реалното
предаване на предмета на сделката – в случая парична сума от 1500 лв. Сумата е била
предадена, като е видно от текста на договора, а и това обстоятелство също не се оспорва от
ответника. Договорната лихва по процесния договор възлиза на 766,27 лв. или общо
дължимата сума след падежирането на последната вноска на 02.07.2011г. е 2 266,27 лв.
Ето защо съдът намира, че между страните е възниклано и валидно /каузално/ заемно
правоотношение, в изпълнение на което се дължи връщане на сумата от 2 266,27 лв.
С Договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 09.10.2020г. „Л.К.Е.“ ООД е
прехвърлило процесното вземане на ищците Ц. Я. и С. Г..
Неоснователно е възражението на ответника относно несъобщаване на цесията по
правилата на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съгласно константната практика на ВКС изискването за
съобщение от страна на предишния кредитор е с цел да бъде избегнато двойно плащане от
страна на длъжника. Възражение за несъобщаване или съобщаване от ненадлежно
упълномощено лице може да бъде наведено от длъжника само при изпълнение на
задължението към предишния кредитор, в противен случай то е неотносимо. Такава е и
практиката, залегнала в Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК и в
Определение № 987 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о., ГК.
Константна практика на ВКС е и че уведомлението за извършване на цесията е
надлежно извършено и при получаване на препис от исковата молба с приложенията към
нея. Същото в Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. С оглед горното
съдът намира, че задължението е било прехвърлено чрез цесия, което прехвърляне е
противопоставимо на заемополучателя.
Основателно е, обаче, възражението на ответника за настъпила погасителна давност.
На първо място съдът приема, че ответникът е депозирал отговор в срока на чл. 131 ГПК,
2
въпреки посоченото в доклада по делото. Съдът съобразява изложеното в молба от
27.03.2023г. за изпускане на срока поради получаване от страна на ответника на препис от
искова молба против „Л.К.Е.“ ООД. В подкрепа на тези си твърдения ответникът е
приложил получения от него препис от искова молба с ответник „Л.К.Е.“ ООД, която молба
не е била приета по делото за съвместно разглеждане. Същото може да се изведе и от
записаното на 17.03.2023г. върху списъка за призоваване изявление на ответника, че едва
тогава е получил искова молба – копие с приложенията . Съдът приема, че едва след
получаване на препис от определението за насрочване ответникът е научил за воденото
срещу него дело и се е запознал с исковата молба против него. По тези съображения съдът
намира, че възражението за изтекла погасителна давност не е преклудиртано и следва да
бъде разгледано.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. 2015г. по т.д. 2/2013г. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д”
ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Действия
прекъсващи давността са: искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
От делото е видно, че е издаден Изпълнителен лист от 07.01.2011г. по заповедта за
процесното вземане срещу длъжника Т. К.. От този момент е започнала да тече нова 5
годишна давност за вземането за главница и 3 годишна давност за вземането за лихва. След
тази дата ищецът не представя доказателства за предприети действия по принудителното
изпълнение, които да прекъсват давността до 06.11.2020г. Единствено по делото е
приложена покана за доброволно изпълнение от 19.08.2010г., която не е от действията годни
да прекъснат давността, съгласно горепосоченото тълкувателно решение. Още повече
същата не е изпратена от съдебен изпълнител като действие по изпълнително дело, а от
самия кредитор. Тоест, процесните вземания са се погасили по давност, съответно на
07.01.2016г. за главницата и на 07.01.2014г. за лихвата, съгласно чл. 111 в) ЗЗД.
Действително с ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 е прието, че погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
3
Въпреки горното от материалите по делото не може да се установи дали за
процесното вземане е било образувано изпълнително дело преди 26.06.2015 г. и кога е било
прекратено, ако е било образувано такова. Тоест, съдът приема, че не е доказано в условията
на пълно и главно доказване, че преди 26.06.2015 г. е било образувано изпълнително дело
относно вземането. Ето защо съдът счита, че не е имало период след издаването на
изпълнителния лист, през който да е била спряна или прекъсната давността.
По тези съображения съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
Относно разноските
Предвид изхода на делото разноски се дължат единствено на ответника на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, който не е сторил и не претендира такива.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Т. Я. с ЕГН: ********** и С. Т. Г. с ЕГН:
********** и двете със съдебен адрес адрес: гр. ..., ляво крило, ет. 4, ап. 15 – адв. К. Г.,
установителни искове по реда на чл.422 от ГПК, че Т. Г. К. с ЕГН: ********** и с адрес:
гр. ...., дължи заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК от 07.01.2011г. по ч. гр.д. № 63826/2010г. на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както
следва:
-на основание чл. 535 ТЗ, вр. чл.240 от ЗЗД сумата от 2266,27 лв., дължима по Запис
на заповед от 02.07.2010г., издаден във връзка с Договор за паричен заем № Д 268 от
02.07.2010г., включващ главница от 1500 лв. и лихва от 766,27 лв., ведно със законната
лихва върху главницата 2266,27 лв., считано от 28.12.2010г. до окончателното изплащане,
като погасен по давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на Ц.
Т. Я. с ЕГН: ********** и С. Т. Г. с ЕГН: ********** - „Л.К.Е.“ ООД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. .....
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5