ПРОТОКОЛ
Година 2021. 20.10.
град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
На двадесети
октомври две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Секретар: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Сложи за разглеждане докладваното
от съдия Димитров
Административно дело номер 1766 по описа за 2021 година
На именното повикване в 16:03 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ П.Т.З., редовно уведомен,
не се явява и не се представлява.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА НЕСЕБЪР, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС, редовно и своевременно призовани,
се явява прокурор К..
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да не се дава ход на
делото, тъй като считам иска за недопустим, съгласно ТР № 2 от 2016 година по
ТД 2/2015 година на ОС на първа и втора колегия считаме, че не може да намери
приложение чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. иска е недопустим.Съдебният акт, с който
е отменено действа за напред. Ако решите, че иска е допустим да се даде ход на
делото.
Съдът, като изслуша становището
на представителя на Прокуратурата на Република България, намери, че
възражението за даване ход на делото е основателно.
От фактите по делото се
установява, че се касае за имуществена претенция за обезвреда на имуществени вреди,
сочени като причинени от действието на разпоредбата на чл.119 от Наредба №11 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър, приета с Решение №918 по Протокол №33от
18.12.2018г. на Общински съвет Несебър, която разпоредба е била прогласена за
нищожна с постановен съдебен акт по АНД 2646/2020г. по описа на АС Бургас -
Решение № 620/23.04.2021г.
Относно отмяната на подзаконов
нормативен акт е налице специална законова регламентация. Съгласно нормата на
чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. Видно от мотивите на Тълкувателно решение
№ 2/27.06.2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, възприето е
становището, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до
неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за
законосъобразен и поражда валидни правни последици, както и е посочено, че по
аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ валидният и законосъобразен подзаконов
нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица, а
последващо съдебно решение, с което подзаконовия акт се отменя, няма обратно
действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения.
В този случай приложение следва
да намери нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК, съгласно който правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизане в сила на съдебното решение. При наличието на
тази специална законова регламентация, изключва се общия ред по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се търси обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразна административна дейност. Това е и становището на
Върховния административен съд, застъпено в посоченото тълкувателно решение. В
тази връзка съдът е отбелязал, че предметното съдържание на понятието
"правни последици" включва преценка за валидността на правоотношенията,
възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за
нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на
отменения и обявения за нищожен подзаконов нормативен акт и преценка на
обезщетението /на имуществени и неимуществени вреди/ за нарушени права от
прилагането на подзаконовия нормативен акт за периода до отмяната му или
обявяването му за нищожен. Посочил е също, че законодателното уреждане в
разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК на отделно производство пред
административния орган по въпроса за правните последици от отменен или обявен
за нищожен подзаконов нормативен акт изключва възможността за разглеждане на
претенциите в исково производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и се е позовал
на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно който, когато закон или указ е предвидил
специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Посочено е също така,
че обезщетяването на вредите по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ при наличието на
хипотезата на чл. 195, ал. 2 АПК би довело до второ паралелно производство по
обезщетяване на вредите от отменен, респ. обявен за нищожен подзаконов
нормативен акт, поради което е прието и решението, че вредите, причинени на
граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на
подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като
незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Видно от даденото тълкуване
Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предвижда
имуществена отговорност на общините за вреди, причинени от отменен или обявен
за нищожен подзаконов нормативен административен акт. В случая, не е налице
първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на
държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен
индивидуален административен акт. Касае се за отменен по съдебен ред подзаконов
административен акт, чиято отмяна е влязла в сила на 25.05.2021 г. и на
основание чл. 195, ал. 1 от АПК тя има действие от този момент занапред, и няма
обратно действие. След като в исковия период разпоредбата за таксите е била
действащ нормативен акт, до отмяната на
Тарифата таксите по нея са били законосъобразно начислени, поради което
претендираната понастоящем компенсация в стойностите не може да се търси по
реда на ЗОДОВ на основание отмяна на подзаконовия нормативен акт.
В този смисъл, претендираните от
ищеца като платени на основание чл.119 от цитираната Наредба такси не
представляват вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, поради което ископвата
молба, като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и
върната на ищеца, а производството по делото да се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание изложените мотиви
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на "
П.Т.З. ***,
чрез адв. Б. ХАК, против Община Несебър, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
чр. чл.203 АПК, с цена на иска 2,00 лева
имуществени вреди, свързан с прогласяване нищожността на чл.119 от Наредба №11
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър, приета с Решение №918 по Протокол №33от
18.12.2018г. на Общински съвет Несебър с постановен съдебен акт по АНД
2646/2020г. по описа на АС Бургас - Решение № 620/23.04.2021г., сочени като
причинени от незаконосъобразния характер на прогласената за нищожна норма и
представляващи заплатена такса за извършена административна услуга.
ОСЪЖДА П.Т.З. *** с ЕГН **********
*** сумата от 100 лв. (сто лева) разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 1766/2021г. на Административен съд Бургас.
Определението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните и да се протестира от страна на Прокуратурата на република България в
7-дневен срок от датата на днешното съдебно заседание.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание.
Заседанието приключи в 16:25 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: