№ 20621
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110155593 по описа за 2023 година
„....“ ЕАД е предявило срещу „Б.........“ ООД (с настоящо наименование „... ООД)
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1, т. 2 от
Общите условия на договорите между „....“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост за заплащане на сумата от 20,32 лв., представляваща регресно притезание в
резултат на претърпяна загуба от извършен от ответника неправилен отчет и невярно дялово
разпределение, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 20,32 лв., представляваща платена без основание цена на
извършената от ответника услуга по дялово разпределение по отношение на недвижим
имот, представляващ гараж № 1 в гр. София, ж.к. „....... както и иск с правно основание чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 751,41 лв., представляваща имуществени
вреди от сторени съдебно-деловодни разноски по събиране на начисленото от ответното
дружество вземане за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в изпълнение на издадената му лицензия за територията на гр.
София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо
водоснабдяване на битови клиенти в самостоятелни обекти в сгради в режим на ЕС,
присъединени към топлопреносната мрежа в гр. София. Сочи, че такъв битов клиент бил
потребителят на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „....... гараж № 1.
Излага, че разпределението на топлинната енергия, която постъпва в сградите в режим на
ЕС, се извършва по системата „дялово разпределение“, като ответникът бил вписан в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ в качеството на лице, извършващо тази услуга и има
1
сключен договор с ЕС на посочения адрес. Твърди, че отношенията между ищеца и лицата,
вписани в регистъра по чл.139а ЗЕ, се регулират от Общите условия на договорите между
„....“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост. Сочи, че ответникът е
извършил отчет на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ за процесния имот, при което
подал в топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента
топлинна енергия. За така извършената услуга по дялово разпределение ищецът заплатил на
ответника сумата от 20,32 лв. за периода 10.2017 г. - 04.2019 г., която впоследствие след
извършения отчет и издаването на общите фактури за двата отоплителни сезона била
претендирана от клиента съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „....“ ЕАД на клиенти в гр. София. Клиентът не изпълнил
задълженията си доброволно, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, като такава била издадена по гр. д. № 59467/2020 г. на СРС,
127 състав, а за установяване на съществуването на вземането било образувано гр. д. №
275/2022 г. на РС – Пирдоп. По гр. д. № 275/2022 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК в
качеството на трето-лице помагач на страната на ищеца бил конституиран ответникът, който
депозирал становище, че отчитането и разпределението на топлинна енергия е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба. По гр. д. № 275/2022 г. съдът се е
произнесъл с решение, с което приел за недоказано основанието за начисляване на сумите за
дялово разпределение, тъй като от направения оглед на място назначеният по делото експерт
установил, че в процесния гараж № 1 няма тръби от сградната отоплителна инсталация,
нито измервателни уреди, следователно няма потребление на топлинна енергия. Ищецът
счита, че ответникът в качеството си на подпомагаща страна по това производство е
обвързан от силата на мотивите на съдебното решение по арг. чл. 223, ал. 2 ГПК, поради
което в отношенията между ищеца и ответника било установено, че поради невярното
дялово разпределение ищецът е понесъл загуба, представляваща цената на услугата по
дялово разпределение, възлизаща на сумата от 20,32 лв. Счита, че за него е възникнало
право на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ да търси възстановяване на загубата, която е в
резултат от поведението на фирмата за дялово разпределение. Излага, че е недопустимо
служители на ответното дружество да подават данни до ищеца, че извършват дялово
разпределение в имот, който не е топлоснабден. Излага твърдения, че е претърпял
имуществени вреди за съдебно-деловодни разноски, сторени от него в заповедното и
исковото производства, а именно 100 лв. - държавна такса по заповедното и исковото
производства, 350 лв. - депозит за СТЕ и 351,41 лв. -разноски, присъдени на ответника.
Счита, че описаните разходи представляват пряка и непосредствена последица от
увреждането, изразяващо се в неправилен отчет и невярно дялово разпределение. В
условията на евентуалност претендира сумата от 20,32 лв. да му бъде присъдена на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като платена на ответното дружество без основание, с
което имуществената сфера на ищеца е намаляла, а тази на ответника се е увеличила.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът оспорва твърденията в исковата
молба като неоснователни. Твърди, че ищецът му е предоставил информация, че процесният
2
имот е топлоснабден и му е възложил обслужването на откритата за имота партида с аб. №
373607. Посочва, че фирмата за дялово разпределение извършва дялово разпределение на
топлинна енергия едва след възникване на законови предпоставки, изпълнявани от ищеца в
качеството на топлопреносно предприятие –присъединяване на имота към топлопреносната
мрежа, откриване на партида за имота и титуляр, възлагане на дялово разпределение на
фирма за дялово разпределение, обвързана със сключване на изискуемия по закон договор,
предоставяне на ФДР на данни за отопляемия обем на имота, данни за клиента и данни за
количеството топлинна енергия за разпределение в сградата през съответния месец, както и
актуална база данни между кои имоти в сградата се разпределя. Оспорва в решението по гр.
д. № 275/2022 г. на РС – Пирдоп да се съдържат констатации за неправилен отчет и невярно
дялово разпределение. Твърди, че в производството единственото спорно обстоятелство е
било дали процесният гараж № 1 е бил топлоснабден. Ответното дружество посочва, че
дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния период е извършено по силата на
Договор У-№ 98/01.06.2015 г. при ОУ, сключен между страните, като на основание раздел II,
т. 3 от същия действието му се е продължило и за изравнителния период 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. За следващия отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2019 г. между страните
бил сключен Договор № Д-0-60/28.05.2018 г. С Приложение № 1 към договорите ищецът
включил в услугата по ДР и ул. „.... вх. 1. Твърди, че ищецът ежемесечно изпращал на
ответника база данни, съдържаща всички потребители, които да обслужи, както и
определеното количество топлинна енергия за разпределяне. Сочи, че съгласно чл. 32 от ОУ
ако топлоснабдяването на отделни имоти е прекратено или възстановено, ищецът е трябвало
да уведоми ответника в 7-дневен срок от извършването му, което не било сторено. Излага,
че ищецът не само не изключил процесната партида от обема на възлагането, но и
многократно я е актуализирал. Счита, че обслужването и обработването на процесната
партида е извършено основателно и в изпълнение на изрично възлагане от страна на ищеца.
Освен това ищецът приел изпълнението от страна на ответника, извършено с Констативен
протокол от 05.09.2018 г. за отоплителен сезон 2017 г. – 2018 г. и с Констативен протокол от
06.11.2019 г. за отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г., с които признал, че няма грешки и не е
предоставяна невярна информация. Поради гореизложеното счита, че фактическият състав
на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ не е налице, нито пък този на претенцията за непозволено
увреждане, тъй като безспорно е налице договор между страните, поради което ответникът
не се е обогатил за сметка на ищеца. Посочва, че за отоплителни сезони 2017 г. – 2018 г. и
2018 г. – 2019 г. е изготвило изравнителни сметки с верни начисления, които са предадени на
ищеца. Не оспорва, че ищецът му е заплатил сумата от 20,32 лв. за предоставените услуги по
обслужване и обработка на процесната партида с аб № 373607.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представен е Договор от 29.01.2002 г., сключен между Ес в гр. София, ул. „.... № 8 и
„Б......... България“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
3
Представени са Общи условия на договорите между „....“ ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда – ЕС. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 от тези ОУ в случай на установяване на допуснати
грешки от страна на търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово
разпределение в предходен изравнителен период в следствие на което Топлофикация е
сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен потребител, загубата се дължи от
търговеца на Топлофикация в пълен размер.
Представени са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„....“ ЕАД на клиенти в гр. София.
Представен е Договор от 01.06.2015 г., по силата на който „....“ ЕАД възлага на
„Б.........“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради ЕС. В приложение към договора е посочен процесният недвижим имот.
На 28.05.2018 г. е сключен нов Договор по силата на който „....“ ЕАД възлага на
„Б.........“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради ЕС. В приложение към договора е посочен процесният недвижим имот.
Представени са Констативни протоколи от 05.09.2018 г. и 06.11.2019 г. за извършен
обем от работа от страна на изпълнителя във връзка със сключените договори.
Приложение са индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. – 04.2019 г. за обект в гр. София, ул. „.... вх. 1, партида 5 и гараж.
С решение по гр. д. № 275/2021 г. на Районен съд – Пирдоп са отхвърлени предявените
на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
„....“ ЕАД против ....... установителни искове за съществуване на следните вземания: сума в
размер на 20,32 лв., представляващо главница за дялово разпределение на топлинна енергия
за периода 01.10.2017 г. - 01.04.2019 г. за Подземен гараж № 1, находящ се в гр. София, ж.к.
„Л... както сума в размер на 4,27 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.12.2017
г. - 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2020 г. до изплащане
на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 103/2021 г. на Районен съд – Пирдоп и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „....“ ЕАД е
осъдено да заплати на ....... разноските, направени в производството в размер на 351,41 лв.
Делото е разгледано при участието на трето лице помагач – „Б.........“ ООД, конституирано на
страната на ищеца. В мотивите на решението е посочено, че по делото е допусната СТЕ.
Справката на фирмата, касаеща процесния имот в гр. София, ж. к. „....... гараж № 1, за
периода 10.2017 г. - 04.2019 г. съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от
абонатната станция в СЕС, както и нулеви стойности като разходи на процесния имот ТЕ за
отопление, ТЕ от сградна инсталация и ТЕ за БГВ. Сочи се, че дялово разпределение на
топлинна енергия не е извършвано от фирмата за дялово разпределение. Вещото лице е
извършило оглед на място и е установило, че в процесния имот няма преминаващи тръби от
сградната отоплителна инсталация на СЕС, както и измервателни уреди, ИРРО и водомери
за топла вода, следователно няма потребление на топлинна енергия. Вещото лице е
посочило още, че доколкото не са регистрирани изчислени стойности за потребление на ТЕ,
4
не е имало необходимост от изравнителни сметки. В съдебно заседание експертът заявява,
че при посещението на място е установил, че обемът на гаража е извън общия обем на
сградата - ЕС и няма тръбна мрежа в гаража, която да е присъединена към общата сградна
инсталация. Счита, че начислението на дялово разпределение за този гараж е механично
извършено и не е било редно да бъде правено.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е
констатирало, че вземания на ищеца от аб. № 373607 на името на ....... за периода 10.2017 г. -
04.2019 г., начислени за услугата дялово разпределение в размер на 20,32 лв., са отписани и
отнесени на разход. „....” ЕАД ежемесечно е превеждала суми за услугата дялово
разпределение на ФДР „Б.........“ ООД за обслужване на процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 45, ал.
1, т. 2 от Общите условия на договорите между „....“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост в тежест на ищеца е да установи, че за процесния период се е намирал в
договорни отношения с ответника във връзка с извършване на услуга по дялово
разпределение, че е изпълнил задълженията си по договора, че ответникът е бил привлечен
като трето лице-помагач по гр. д. № 275/2022 г. на РС – Пирдоп, както и конкретния размер
на претендираната загуба. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си, респ. да опровергае твърденията на
ищеца, като установи възраженията, от които черпи благоприятни за себе си последици.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сумата
от 20,32 лв. е постъпила в патримониума на ответника.
Съдът намира, че са се реализирали предпоставките, необходими за уважаване на
предявения иск. Не спорно, че между страните е било налице облигационно отношение, по
силата на което ищецът е възложил на ответника извършване на услугата дялово
разпределение по отношение на процесния обект. Установи се и че по делото, по което
искът, предявен от ищеца за сумата от 20,32 лв., представляваща сума за извършено дялово
разпределение на процесния имот, ответникът е бил привлечен като трето лице помагач,
следователно и съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която
помага или която го е привлякла. В мотивите на решението по гр. д. № 275/2021 г. Районен съд – Пирдоп
е установил, че по отношение на процесния имот в гр. София, ж.к. „....... гараж № 1, са отчетени
нулеви стойности за ТЕ за отопление, ТЕ от сградна инсталация и ТЕ за БГВ, не е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия и в процесния имот няма
преминаващи тръби от сградната отоплителна инсталация на СЕС, както и измервателни
уреди, ИРРО и водомери за топла вода и няма потребление на топлинна енергия.
Независимо от това се установява, че ответникът е подавал данни до ищеца, че е извършвал
дялово разпределение в имот, който не е топлоснабден, за което е получил възнаграждение
5
съобразно сключения между страните договор. Поради това съдът намира, че е изпълнена
разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ и е установено невярно дялово разпределение, като
ищецът е сторнирал и отнесъл в загуба начислени суми за отделен потребител, както е
посочила изготвената по делото експертиза, поради което и следва, че загубата се дължи от
търговеца на Топлофикация в пълен размер. Съдът намира, че възражението за
неизпълнението на чл. 32 от ОУ и подавано на процесната партида за обслужване и
обработване от страна на ищеца не е от естество да ескулпира ответника, доколкото същият
е следвало да посочи, че подаденият обект не е топлоснабден и по отношение на него не
може да се осъществи дялово разпределение, а не да подаване невярна информация за
извършено дялово разпределение, независимо, че ищецът е приел изпълнението чрез
подписване на констативни протоколи. По този начин ответникът е станал повод
претенцията на ищеца, касаеща сумата за дялово разпределение на процесния недвижим
имот, да бъде отхвърлена, в резултат на което и ищецът се е обеднил със сумата, която е
била заплатена на ответника за извършена услуга за дялово разпределение, без да успее да
си възстанови същата от абоната.
Поради изложеното съдът намира предявения главен иск за основателен, в резултат на
което и следва да бъде уважен, като бъде оставен без разглеждане предявеният иск в
условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа, осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи (деяние – в случая действие, вреда – имуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, протИ.правност и вина), вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което
пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на делинквента.
След съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът
приема, че ищецът е претърпял вреди вследствие на действията на ответника, изразяващи се
в невярно извършено дялово разпределение, вследствие на което предявеният от ищеца иск
по образуваното от него дело е бил отхвърлен, в резултат на което в негова тежест са били
възложени сторените от другата страна разноски, поради което и настъпилите вреди в
резултат на това действие ангажира отговорността на работодателя по чл. 49 ЗЗД.
Ответникът на основание чл. 49 ЗЗД и по аргумент от ППВС № 4/1975 г. носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа.
6
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за доказано
настъпването на твърдените в исковата молба имуществени вреди в размер на 351,41 лева,
какъвто е размерът на възложените в тежест на ищца разноски по гр. д. № 275/2021 г. на
Районен съд – Пирдоп, за доказване на които са представени писмени доказателства.
Сторените от ищеца разноски по делото са в причинна връзка с увреждането и
представляват имуществена вреда за ищеца, която следва да бъде обезщетена от ответника
по предявения срещу него иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на
сумата 351,41 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като
предявеният иск следва да бъде уважен до този размер. И доколкото тези действие
ответникът е извършил чрез своите служители на основание чл. 49 ЗЗД и по аргумент от
ППВС № 4/1975 г. носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа и
същият като възложител на работата отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е направил
следните разноски: 50 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за експертиза, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 50 лева, от които съразмерно с уважената част от предявените искове
следва да му бъдат присъдени 216,75 лева. Ответникът е претендирал разноски, без да
посочи какви са те или да представи доказателства такива да са сторени, поради което и
такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „... ООД (с предходно наименование „Б.........“ ООД), ЕИК ...., да заплати
„....“ ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1, т. 2 от
Общите условия на договорите между „....“ ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост сумата от 20,32 лева, представляваща регресно притезание в резултат на
претърпяна загуба от извършен от ответника неправилен отчет и невярно дялово
разпределение по отношение на недвижим имот, представляващ гараж № 1 в гр. София, ж.к.
„Лозенец“, ул. „.... № 8.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ....“ ЕАД, ЕИК ., срещу „... ООД (с
предходно наименование „Б.........“ ООД), ЕИК ...., евентуално съединен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „... ООД (с предходно наименование „Б.........“ ООД), ЕИК ...., да заплати
„....“ ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 351,41 лева,
представляваща имуществени вреди от сторени съдебно-деловодни разноски по събиране на
начисленото от ответното дружество вземане за дялово разпределение, ведно със законната
7
лихва от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от
351,41 лева до пълния претендиран размер от 751,41 лева.
ОСЪЖДА „... ООД (с предходно наименование „Б.........“ ООД), ЕИК ...., да заплати
„....“ ЕАД, ЕИК ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 216,75 лева – сторени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8