ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36251
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110104800 по описа за 2025 година
намери следното:
Извършената проверка e по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е по искова молба от П. У. О. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ****
срещу ПРБ с БУЛСТАТ: *** и адрес: гр. *****.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявения иск, съобрази
направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от НО на СРС, 134-ти състав, НОХД № **** г. по описа на СРС,
НО, като в писмото се посочи датата на насроченото съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит един свидетел за ищеца при режим на довеждане като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане разпит на втори свидетел, тъй като не се сочат
различни обстоятелства, които да се установяват с неговите показания. УКАЗВА на ищеца,
че втори свидетел може да бъде допуснат при наличие на основанията по чл. 159, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2025 г. – 10,05 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от П. У. О. с ЕГН: ********** и адрес:
гр.****срещу ПРБ с БУЛСТАТ: *** и адрес: гр.*****, с която са предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр.
1 и пр. 2 НК, по което е бил признат за невиновен с влязла в сила (на 19.11.2022 г.) Присъда
от 03.11.2022 г. по НОХД № **** г. по описа на СРС, 134 състав, които неимуществени
вреди се състоят в преживян стрес, психично разстройство, причинило душевни болки и
1
страдания, накърнено лично достойнство и чест, както и законната лихва върху тази сума,
считано от 19.11.2022 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 15.02.2012 г. бил привлечен като обвиняем по д. п. № 380/2012 г.
по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 4737/2012 г. по описа на СРП за извършено
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК. Сочи, че престъплението, в което бил
обвинен е че на 14.02.2012 г. се е съвкупил с лицето Д. К., като я принудил за това със сила.
С оглед предходното, бил задържан за срок от 72 часа, като впоследствие му била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и било образувано НОХД № *** г. по описа
на СРС, 102 състав. Твърди, че с Присъда от 12.07.2016 г. по НОХД № ****г. по описа на
СРС, 102 състав бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК, като след протест на СРП било образувано ВНОХД №
****г. по описа на СГС, I въззивен състав, по което с Решение от 04.06.2019 г.
оправдателната присъда била отменена, а дело НОХД № *** г. било върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС, поради което било образувано НОХД № **** г. по описа
на СРС, 134 състав, НО. Твърди, че с Присъда от 03.11.2022 г. по НОХД № **** г. по описа
на СРС, 134 състав бил признат за невиновен извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2,
пр. 1 и пр. 2 НК и на основание чл. 304 НПК бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Поддържа, че оправдателната присъда е влязла в сила на 19.11.2022 г. Сочи, че в
продължение на десет години е бил обвиняем и подсъдим, като в този период изпитвал
притеснение дали ще получи ефективна присъда, изпаднал в тежка депресия, затворил се в
себе си и не контактувал с никого. Посочва, че в резултат от преживяното е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на психическото му здраве,
личността и достойнството, както и причинени болки и страдания. Моли за уважаване на
иска. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Възразява относно размера на претендираното
обезщетение, което счита за прекомерно, доколкото същото не отговаряло на твърдените
вреди и на икономическия стандарт в страната, а и предвид обстоятелството, че ищецът бил
лице, което имало предходни осъждания и следвало да търпи неимуществени вреди в по-
занижен размер. Оспорва наличието на пряка причинно – следствена връзка между
действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Счита, че са
налице основанията за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ за намаляване, респ. изключване на
претендираното обезщетение, доколкото от диспозитива на присъдата се установявало, че
времето през което ищецът е бил задържан под стража, на основание чл. 59 НК, е
приспаднато, като приспаднато било и времето през 2012 г., както и времето от 28.01.2016 г.
до 05.07.2016 г., което от своя страна показвало, че ищецът в хода на вече висящо
производство е осъществил поведение, което е наложило повторното му задържане под
стража. Поддържа, че не били доказани характера и интензитета на твърдените вреди, като
при определяне на техния размер следвало да се вземе предвид, че ищецът е лице със
съдебно минало, като същият бил зрял и социално активен мъж, което предполагало по-
висока устойчивост на стрес и житейски изпитания. Моли за отхвърляне на иска.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да установи при условията на пълно и главно доказване,
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт; 2)
претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно
преследване.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
2
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3