РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500869 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на ищеца „В. –Д.“ ЕООД-гр.Р. чрез
пълномощника му – адвокат Д.Г. от АК Р., въззивна жалба е решение №312/09.10.2020 г.
по гр.д. № 1317/2019 г. на ГОРС, в частта му, с която са отхвърлени предявените по реда
на чл.415, ал.1 ГПК срещу „А. -.“ -гр.Г.О., искове за установяване на вземане за сумата 2
250,36 лева, претендирано да образува цената на доставено количество питейна вода в
обем на 893 куб.м. за периода 09.11.2018 г. – 06.12.2018 г./ като част от стойността на
доставката по фактура № **********/31.12.2018 г. – 2842,56 лева за периода от 09.11.2018 г.
– 31.12.2018 г./ в обект с абонатен номер 9040774, съставляващ птицевъдна ферма ,
находящ се в гр. П. в поземлени имоти с идентификатор № 57649.87.13 и №
57649.503.31.73, както и вземане с определеност на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата 83,57 лева за периода от 30.12.2018 г. до 04.04.2019 г. , са
отхвърлени като неоснователни и недоказани, с молба за отмяната му и уважаване на
исковете , с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания с доводи за неправилност на обжалваното
решение , които се основават на положението , че за случая въпреки обстоятелството на
липсваща пломба на демонтирания водомер с фабричен номер 13609, приложение не
намират нормите на чл.34, ал.2, т.3 от Наредба № 4 на МРРБ от 14.09.2004 г. за условията и
реда присъединяване и ползване на ВиК системите и чл.16, ал.3 от ОУ на дружеството /
макар според хипотезата им нарушената пломба да се приравнява на липсваща пломба и
да е в тежест на оператора да заяви за метрологична проверка средството за измерване ,
1
като произтичаща от изпълнение на задължението му да монтира, поддържа и контролира
водомерите – чл.32, ал.10 от Наредба № 4 и чл.17, ал.1 от ОУ/, както е приел съдът , защото
е възникнал спор между страните относно техническата му изправност , възникнал от
упражнено/ твърди да е упражнено/ още тогава от ответното дружество- потребител право
да възрази срещу съществуването й- чл. 34, ал.3 от Наредба № 4 и чл.16, ал.5 от ОУ.
Затова в негова тежест/ интерес/ като последица от упражняването му е било да поиска
да се извърши за негова сметка метрологична експертиза на водомера по реда на ЗИ. Като
не го е сторил, при положение, че същия му е предаден , което обстоятелство е отразено в
съставения протокол, подписан от управителя му , основното му възражение не е доказано
и не може да черпи изгода в правораздавателния резултат, тъй-като поведението му е в
противоречие с изискването за добросъвестност. Възможността въпросното количество
вода да е преминало през инсталацията и водомера за сочения период от време е реална и
доказана със заключението на вещото лице.
Ответникът чрез пълномощника си – адвокат П.С. от ВТАК писмено
оспорва жалбата с доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата по
делото и материалния закон. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната му част, с
присъждане на направените по въззивното производство разноски.
Съдът след като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните, прецени по реда на чл.235
ГПК събраните по делото доказателства, приема:
Фактите по делото, значими за спорната част от преатендираното вземане са безспорни и
точно установени от събраните писмени и гласни доказателства и изслушаната и приета
по делото техническа експертиза, поради което е ненужно тяхното преповтаряне от
въззивния съд , тъй-като ги възприема напълно , така както подробно са изложени в
мотивната част на обжалваното решение и упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК
препраща към констатациите им, направени от първоинстанционния съд.
Определящ правораздавателния резултат / изхода на материалноправния спор/ е
даването на отговор на въпроса дали демонтирания водомер е бил технически изправен ,
т.е. годно за точно измерване на потреблението средство, или иначе казано : дали спорното
отчетено количество е реално доставено или не ?
Тъй-като цената на потреблението на питейна вода/ на услугата по доставянето й, както е
записано в чл.8, ал.1 на ОУ/ се образува на основата на измереното й доставено
количество до обекта , а негов показател /израз/ са наличните отчетени данни на монтиран
на водопроводното отклонение водомер, притежаващ техническа изправност /годност/
съгласно изискванията н ЗИ / чл. 32, ал.1, чл.33, ал.4, чл.34 от Наредба № 4/ , то горния
въпрос е логически подразбираемо породен от следните безспорни и установени
обстоятелства:
а/ липсата на метрологична пломба в деня на отчитане на показанията му и демонтажа,
извършен във връзка с прекъсване на водоподаването поради неплатени сметки ; б/
показанията като обективен факт свидетелстват сами по себе си за един значителен по обем
воден разход/893 куб.м./ за период по- малко от 30 дни , далеч надхвърлящ обичайния за
обекта от предходни отчитания/ между 50 и 100 куб.м./ ; в/ липса на теч от някаква повреда
на вътрешната водопроводна инсталация през същия период от време, който воден разход
би бил измерен като количество, ако го имаше .
Откриването на смущаващото обстоятелство по б.“а“ не само позволява , но и вменява в
задължение на ищеца- оператор да бъде извършена по негов почин последваща
2
метрологична проверка за актуално съответствие на водомера с изискванията за вече
одобрен тип средство за измерване , понеже този почин е част от дейността му наречена
контрол върху водомерите, с която е натоварен по смисъла на чл.32, ал.10 от Наредба № 4
на МРРБ от 14.09.2004 г. за условията и реда присъединяване и ползване на ВиК
системите и чл.17, ал.1 от ОУ на дружеството- чл.34, ал.2, т.3 от Наредбата/ предадена
в чл.16, ал.3 от ОУ / , чл. 43, ал.3 , чл.6, ал.1, т.1 от Закона за измерванията. И всичко
това е така, защото липсващата метрологична пломба като носител на знак за
удостоверяване на съответствие на средството за измерване с изискванията на ЗИ / чл. 850,
ал.1, вр. с чл. 847, ал.1, вр. с чл. 846 от Наредбата за средствата за измерване които подлежат
на метрологичен контрол,приета с ПС № 239/14.10.2003 г./ се приравнява по хипотеза на
нарушена пломба / израз употребен в текста на чл. 34, ал.2, т.3 от Наредба № 4/ , т.е. на
унищожен знак и е недопустимо да се използва водомера без нея – чл. 44, т.4 ЗИ.
Логиката е очевидна: нарушена или лисваща пломба по предположение създава
основателно съмнение за неправомерно въздействие върху водомера, което естествено би
се осъществило за да се постигне някакъв ефект на отклонение от метрологичните му
характеристики осигуряващи техническа изправност за пълно и/или точно измерване. Щом
цената на потреблението на питейна вода/ на услугата по доставянето й/ по общо правило
се образува и заплаща на основата на реално доставено количество до обекта, то
показанията на средството за измерването му , чието използване е в задължителен режим
на съответствие с изискванията на ЗИ, трябва да са несъмнени от гледище на точността им
, която несъмненост в подобни случаи бива компрометирана. Най сигурния начин за
установяване на тази несъмненост , т.е. на положението дали все още съществува това
съответствие е последващата метрологична проверка . След като претендира стойност на
доставката за обем на разходно потребление , което значително/ многократно/ надхвърля
обичайното за обекта и не е имало теч от повреда във вътрешната водопроводна
инсталация , ищецът- оператор не може да се позовава само на обстоятелствата, че към
деня на откриването на липсващата пломба не е бил изтекъл все още срока на валидност на
резултатите от първоначалната му метрологична проверка и че е налице технологична
възможност за отчетния период , в който се вмества този обем, реално да се достави
спорното количество вода с питейни качества.
Трябва да докаже реалното му доставяне тъкмо с обективни положителни резултати
на последваща метрологична проверка , щом ответникът го е оспорил, което обаче не е
сторил.
Вярно е , че по начало при неизтекъл срок за метрологична годност и липса на явни
данни за повреда на водомера, би могло да се предполага , че показанията му отразяват
реално доставено количество, но в случая това предположение се опровергава от
обстоятелствата по б.“а“ и „б“ посочени по горе . Вярно е също така , че ответникът
поради обстоятелството по б.“б“, годно да породи сериозно съмнение в точността на
измерването е разполагал с правото да поиска изправността на демонтирания водомер да
бъде изследвана с метрологична експертиза/ чл. 34, ал.3 от Наредба № 4 на МРРБ от
14.09.2004 г./ , но неупражняването му през краткото време , през което е бил при него и
съответно е могъл да заяви извършването й, не е решаващ аргумент в полза на каузата на
ищеца. И това е така , защото това право не е и задължение, чието неизпълнение да
осигурява изрично по силата на закона или договора изгодни последици за другата страна
в правоотношението , оспорено е просто реалното разходно потребление на въпросното
количество / а не в конкретност – техническата изправност на водомера, макар и в
представата на ответника вероятното й несъществуване да се подразбира/ , поради което
не освобождава втория от тежестта да го докаже - чл.154, ал.1 ГПК , която тежест е
аргументирана , както бе обяснено- от вмененото му от самия закон/ в широкия смисъл на
понятието – съвкупност от цитираните по горе нормативни разпоредби / контролно
3
задължение.
Като допълнение за отрицателния правораздавателен резултат на исковете в обжалваната
част на решението, въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния-
чл.272 ГПК.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата 120 лева , представляваща направени по въззивното производство разноски във вид
на заплатено адвокатско възнаграждение – задължение възникнало на основание чл. 78, ал.3
ГПК , тъй-като вторият е упражнил правото си да му бъдат присъдени.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271 ал.1 ГПК решение № 312/09.10.2020 г. по гр.д. №
1317/2019 г. на ГОРС в обжалваната му част .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО с
ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма „В.-Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление : гр.Р. , ул.С. № .., с ЕИК .. да заплати на ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО С
ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма „ А.“ ЕООД, с ЕИК.., със седалище и адрес
на управление: гр. сумата 120/ сто и двадесет/ лева, представляваща направени по
въззивното производство разноски .
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4