№ 104
гр. Ихтиман, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Б.лава Ив. Мешинкова
в присъствието на прокурора В. П. Р.
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20241840200057 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от А.
В. П., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 23-1204-001739 от 06.11.2023
г., издадено от * - Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София. В
жалбата се сочи, че оспореното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения за това.
В проведеното последно съдебно заседание лицето, подало жалбата, не се явява и не
изпраща представител. Административно-наказващият орган също не се явява и не изпраща
представител. Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман изпраща
представител – прокурор Р., който застъпва становището, че оспореното наказателно
постановление не следва да бъде отменяно, като сочи, че същото е правилно и
законосъобразно.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното
лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като само за пълнота може
да бъде посочено, че наказателното постановление, видно от разписката на страница втора
от него /лист 8, стр. 2-ра от делото/, е връчено на 12.01.2024 г., а съгласно писмо от Еконт
Експрес ЕООД /лист 67/ жалбата /пратката с товарителница № 5300545894030 –
товарителница на лист 7/ е подадена на 26.01.2024 г.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като съображенията на
съдебния състав за това са следните:
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът възприема от
фактическа страна следното:
На 04.06.2023 г. , в 16:22 часа, в община Ихтиман, на Автомагистрала № А-1 А. В. П.,
ЕГН **********, с посока на движение към гр. София, управлява лек автомобил БМВ Х6 с
рег. № *, собственост на фирма „*.БГ“, като в района на 25 км. навлиза и се движи в лентата
за принудително спиране, като изпреварва от дясната страна образували я се трафик поради
1
ремонт на пътното платно и въведена временна организация за движението.
В съставения акт за установяване на административно нарушение, а така също и в
изготвеното впоследствие наказателно постановление, което е предмет на жалбата, е
описана фактическа обстановка, идентична с установената от съда.
В наказателното постановление е отразено и че А. В. П. на автомагистрала се движи в
лентата за принудително спиране без повреда на превозното средство и без здравословни
проблеми на водача и пътниците, с което е нарушил виновно чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а така
също и че при изпреварване на ППС от дясната страна създава непосредствена опасност за
движението, с което виновно е нарушил чл. 41, ал. 1 от ЗДвП. Поради горното и на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца, а на основание чл.
179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 150 лева.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за
законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на
наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В случая наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са
издадени при спазване на необходимите законови изисквания. Същите съдържат нормативно
регламентираните реквизити, като в тях ясно е посочено в какво се изразява нарушението,
мястото и времето на извършването му, лицето, което го е извършило, а така също и кои
законови норми са нарушени.
Според текста на чл. 58, т. 3 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. В текста на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба от
1000 лева водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без
да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по
автомагистрала и скоростен път.
Нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП посочва, че пътните превозни средства се изпреварват
от лявата им страна. В същото време в чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е разписано, че се наказва с
глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението.
В настоящия случай от приобщените по делото доказателства и по-конкретно от
разпечатка от системата на КАТ е видно, че лек автомобил БМВ Х6, с рег. № *, е
собственост на „*.БГ“ ЕООД.
В административната преписка се намира и заявление от Д. Ф. до МВР относно
извършени нарушения , като са посочени марките на автомобилите, с които нарушенията са
извършени, а така също и регистрационните номера на превозните средства.
От съдържанието на сведение, предоставено от А. Веселинов П. до органите на МВР, е
видно, че същият посочва, че 04.06.2023 г. е управлявал посоченото по-горе МПС, като сочи,
2
че същото е имало и повреда.
Като част от административната преписка е и препис от протокол за извършен
технически преглед /лист 20/, в който е отразено, че е с изх. № 101128 и че по отношение на
МПС БМВ Х6, Х Драйв 30Д, с рег. № *, собственост на „*.бг“ ЕООД, при извършен преглед
на 04.06.2023 г., от сервиз ЕТ „*“, ЕИК * се установява, че има повреда по ходова част и теч
на охладителна система.
От ЕТ „*“ е изискана информация, като да едноличния търговец е изпратен и препис от
посочения по-горе протокол. По делото е постъпило писмо от ЕТ „*“ /лист 91/, в което е
отразено, че в базата данни на търговеца няма клиент „*.бг“, както и автомобил с марка
БМВ Х6 Х Драйв 30Д, с рег. № *. Допълнено е, че търговецът няма практика да съставя и
издава протокол от типа, който е изпратен до него, като е отразено в писмото, че този
протокол не е издаван от негов представител. На следващо място е отразено, че оказаната
дата в протокола 04.06.2023 г. е неделен ден, който е неработен за търговеца.
Като свидетел по делото е разпитан И. М. – полицейски служител. Същият заявява, че
лице е заснело видеоклип, на който се вижда как автомобил преминава в лентата за аварийно
спиране. Сочи, че е била изпратена призовка до собственика на автомобила, а собственикът
предоставил данни за водача към онзи момент. Допълва, че видеозаписът е направен от Д. Ф.
и че е разгледан детайлно и от него са установени номерата на автомобилите. Свидетелят си
спомня, че на записа е имало заснета автомобил БМВ Х 6, не си спомня пълния му номера, а
само цифрите 8886.
По делото е разпитан и Б. Б. – полицейски служител. Този свидетел разказва за това
как Д. Ф. предоставил видеофайлове, в които се вижда кака на 04.06.2023 г. е заснел с
видеорегистратор няколко автомобила, които изпреварват образувалия се трафик на АМ
„Тракия“ през лентата за принудително спиране, като допълва, че това е така наречената
аварийна лента. Допълва, че били открити собствениците на въпросните автомобили, а от
собствениците разбрали кои са били водачите на превозните средства. Свидетелят уточнява,
че докато е разглеждал записа не му е направило впечатление от предния капак на
въпросния автомобил да излиза дим.
Като свидетел в хода на съдебното производство е разпитан и Д. Ф.. Същият заявява,
че през месец юли миналата година, на АМ „Тракия“, посока София, се е била оформила
опашка в двете ленти за движение, както и че някои коли започнали да изпреварват другите
от дясната страна, като заснел случващото се. Спомня си, че е карал с автомобила си зад бал
автобус, като са се движили с около 5-10 км.ч, а отдясно е бил задминат от БМВ Х6 бяло на
цвят. Допълва, че от предния капак на въпросното МПС не е излизал пушек.
Всичко изложено дотук налага с категоричност извода, че описаните в оспореното
наказателно постановление нарушения са извършени. От събрания доказателствен материал
се установява, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на
автомагистрала в лентата за принудително спиране. Не се установява превозното средство да
е имало повреда, нито пък водачът или пътник да са имали здравословен проблем, което да
наложи автомобилът да се движи в тази лента. Достоверността на съдържанието на
приложения към административната преписка препис от протокол за извършен технически
преглед /препис от този протокол е приложен и към жалбата/ е оборена от постъпилото по
делото писмо от ЕТ „*“. От значение е и обстоятелството, че на свидетелите Б. и Ф. не е
направило впечатление от автомобила да излиза дим. Поради тези съображения съдът
приема, че действително А. В. П. е нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, което
означава, че правилно на същия, на основание чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба в
размер на 1000 лева.
Жалбоподателят е нарушил и правилото на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, където изрично е
разписано, че пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна. Това е така,
3
тъй като в случая, след като той е навлязъл с автомобила си в лентата за принудително
спиране, е продължил да се движи по нея и по този начин е изпреварил други превозни
средства, които са образували колона и са се движили с по-ниска скорост поради извършване
на ремонтни дейности на пътя. По този начин, движейки се в лентата за принудително
спиране и то при наличие на интензивен трафик на магистралата и при образувано
задръстване на същата, жалбоподателят е създал опасност за движението, понеже от една
страна не е позволявал на дружи автомобили свободно да ползват тази аварийна лента, в
случай, че това се наложи поради повреда или здравословен проблем на пътник или водач, а
от друга страна изпреварвайки колоната от коли от дясната страна е създавал опасност от
реализиране на транспортно произшествие при евентуалното включване отново в лентите,
по които е било разрешено шофирането. С оглед на тези съображения правилно е наложено
наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Само за пълнота следва да се посочи, че по сходни казуси като настоящия съдебната
практика приема, че действително се извършени нарушения на чл. 58, т. 3 и чл. 41, ал. 1 от
ЗДвП. В този смисъл e Решение № 1237 от 20.10.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д.
№ 921/2023 г.
Според норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на
нарушенията по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
случай не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържанието на
представения по делото акт за установяване на административно нарушение, като в същото
време приобщения по делото доказателствен материал подкрепя фактическите изводи на
актосъставителя и на издателя на наказателното постановление.
Трябва да се посочи и че деянията са извършени умишлено, като деецът е осъзнавал
характера на действията си и пряко е целял управление на автомобила в лентата за
принудително спиране.
С оглед на изложените дотук съображения, наказателното постановление подлежи
потвърждаване изцяло като правилно и законосъобразно, а депозираната жалба се явява
неоснователна.
Предвид изхода на делото, основателно е претендираното от юрисконсулта
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лева, отчитайки
фактическата и правна сложност по делото. Именно тази сума следва да бъде възложена в
тежест на жалбоподателят и той трябва да бъде осъден да я заплати на наказващия орган
Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София, по сметка на
ОДМВР - София.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 23-1204-001739 от 06.11.2023
г., издадено от * - Началник група в ОДМВР – София, с-р Пътна полиция ОДМВР – София.
ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН ********** да заплати на Началник група в ОДМВР – София,
с-р Пътна полиция ОДМВР – София, по сметка на ОДМВР – София, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - Ихтиман.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5