Р Е Ш
Е Н И Е
№ 125
гр. Кубрат, 22.10.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в
публично заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Албена Великова
при секретаря В.Д. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 285
по описа за 2013 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по предявени
искове с правно основание чл.127,
ал.2 във вр. с чл.143 от СК.
Ищцата Ш.Н.Х., първоначално действаща
лично и със съгласието на своята майка, а към настоящия момент като пълнолетна
- лично и като родител и законен представител на малолетното си дете Ф.А.Ф.,
чрез пълномощник адв. Кремена Костова от АК гр. Разград, като твърди, че от
окончателната раздяла на страните през месец май 2012г., единствено тя е
издържала роденото от прекратеното фактическо съжителство тяхно дете Ф.А.Ф.,
род. на ***г. и тя е полагала непосредствени грижи за отглеждането му, моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.127, ал.2 от СК да предостави на нея упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете, да определи подходящ режим на лични отношения
на другия родител с детето, както и бащата да бъде осъден да плаща месечна
издръжка в размер на 100.00 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до настъпване на условията за нейното прекратяване или изменение,
като претендира и направените по делото разноски. Искът намира своето правно
основание в разпоредбите на чл.127, ал.2 във вр. с чл.143, ал.2 от СК.
Ответникът А.Ф.А., като оспорва
фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, предявява
насрещен иск срещу Ш.Н.Х., с който претендира съдът да постанови решение, с
което да предостави упражняването на родителските права по отношение на
малолетния Ф. на него, а на майката определи подходящ режим на лични отношения,
да определи местоживеенето на детето при него, както и да бъде осъдена ищцата
да заплаща месечна издръжка за сина им в размер на 80.00 лева, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на условията за нейното прекратяване
или изменение, като претендира и направените по делото разноски.
Кубратският районен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от
фактическа страна следното: Страните са родители на детето Ф.А.Ф., ЕГН
**********, род. на *** год.,
видно от съставения
за раждането му акт № 121/02.08.2013 год., изд. от
Община –
Кубрат, чието съдържание е възпроизведено в приетото
като доказателство
по делото Удостоверение
за раждане от *** год.
От събраните по делото гласни
доказателства и извършеното от социалните служители анкетиране, изложено в
Социален доклад изх. № ЗД 11-0041/ 23.09.2013
год. и Социелн доклад изх. № ЗД 11-041/ 05.09.2013 год.
на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Кубрат, се установи по несъмнен начин,
че страните заживяли на семейни начала през месец август 2010г. в
дома на родителите на ответника в село Острово, но впоследствие се преместили в
дома на майката на ищцата, която пребивавала в Р Германия. На 30.07.2011 год.
се родил синът им, а година по-късно направили опит да се установят в Германия
заедно с детето. Ответникът не успял да си намери работа и след няколко месеца
страните се върнали отново в страната, установявайки се в дома на родителите на
ответника. През месец март 2013 год. ищцата заедно с детето напуснала жилището,
обитавано съвместно с ответника, като впоследствие той разбрал, че са се
установили да живеят в Германия. От тогава ищцата твърди, че единствено тя с
помощта на своята майка полага непосредствени грижи за отглеждането на детето,
а бащата заявява, че от същата дата не е виждал сина си.
От показанията на разпитаните свидетели, както и от представените писмени
доказателства се установява, че ищцата и детето са адресно регистрирани в гр.
Берлин в дома на нейната майка – св. Пекмезджи, където има условия за
отглеждане на детето. Ищцата посещава интеграционен курс по немски език, като
преди това е завършила друг такъв, одобрена е да получава социални помощи в
размер на 680 евро за времето от 01.09.2013г. до 28.02.2014г., здравно
осигурени са, като детето притежава европейска здравноосигурителна карта. От
01.08.2013 год. Ф. посещава и детско учебно заведение. От показанията на
св.Реджебов – баща на ответника се установява, че ищцата не се е разбирала с
неговата съпруга. По време на съвместното съжителство в дома му, той лично е
полагал грижи за внука си. Твърди, че семейството му е готово да окаже подкрепа
на своя син, за да упражнява той родителските права, като в дома му има
необходимите битови условия за отглеждане на малолетния.
От
събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че майката е безработна и
получава социални помощи в размер на 680 евро.
Ответникът е безработен и от показанията на св. Реджебов се установява, че
работи на надник, когато намери работа в селото.
И ищцата, и ответникът нямат задължения към други свои деца.
В
подкрепа на фактите, твърдяни с исковата молба, и потвърдени от разпитаните по делото свидетели, са и представените
по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето становища на Отдел “Закрила на детето” – гр. Кубрат.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявените от ищцата искове,
квалифицирани с правно основание чл.127, ал.2 и чл.143, ал.2 от СК, са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Малолетния
Ф.А.Ф. е роден от
прекратено между родителите му
фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва
от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права,
при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство,
засягащо пряко интересите на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и
възпитанието му лично и непосредствено, се разрешава с иск по
чл.127, ал.2 от СК. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на
споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее детето и
ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него, тъй като живеейки с майката,
тя ще има нужда от това да е определена
представителната й власт като
родител.
Установи
се по несъмнен начин, че майката е
родителят, непосредствено ангажиран с отглеждането и
възпитанието на детето от датата на фактическата раздяла, макар и подпомагана от своята родителка.
За този период от време – от датата на фактическата раздяла
до подаване на исковата молба в съда, единствено тя
е полагала грижи за отглеждането и издръжката му, като ответникът е бил в обективна невъзможност да съдейства на ищцата
поради това, че тя и синът им се установили в Германия. Съдът намира, че с оглед ниската възраст на
детето, ищцата е по-пригодна да
се справя с отглеждането и възпитанието на момчето. В полза
на добрите й родителски качества е и фактът, че същата е проявила активност
както по отношение на това да реализира себе си като пълноправен гражданин в
чуждата държава, така и по отношение на детето като го е записала в детско
учебно заведение. Установеното фактическо състояние следва да
бъде регулирано по реда на СК, поради което съдът счита предявеният от ищцата иск по реда на чл.127, ал.2 от СК за основателен и
доказан – местоживеенето на детето следва да бъде определено при
неговата майка, която следва да упражнява и родителските права.
На бащата съдът следва да определи режим за
поддържане на лични отношения с детето, който следва да
бъде съобразен с това, че момчето и майката са адресно регистрирани в гр.
Берлин, където малолетния посещава детско учебно заведение. При тази фактическа
обстановка бащата следва да осъществява контактите си с детето през лятото –
един месец, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката – от 01.07. до
31.07. В тази насока е и практиката на ОС гр. Разград, видно от Решение № 65/21.06.2012г.
по в.гр.д. № 38/2012 год.
Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, гласи разпоредбата
на чл.143, ал.2 СК.
В
настоящият случай по безспорен начин е установено, че страните са родители на детето Ф., родено
от съвместното им съжителство. От качеството на родител произтича задължението на всеки от тях да осигурява и участва в издръжката му.
Ищцата представя доказателства, че е безработна и че получава социални
помощи в размер на 680 евро и е
подпомагана от своята майка.
Ответникът е безработен, няма безспорни данни за здравословни проблеми,
поради което съдът като приема, че същият е в работоспособна възраст и здрав,
може да реализира доходи в размер на мимималната работна заплата за страната.
Дължимият
размер издръжка е в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на
родителя. Към момента Ф. е навършила 2-годишна възраст,
посещава детско учебно заведение, и съдът намира, че за месечната му издръжка са необходими не по – малко от 160.00 лева, съобразявайки се с обичайните нужди за
съответната възраст от храна, облекло и занимателни пособия.
И
двамата родители са работоспособни, като майката полага
ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето Ф..
И
двамата родители в еднаква степен дължат на непълнолетните си деца издръжка.
Имайки предвид възможностите на родителите и съобразявайки се с това, че майката е тази, която
лично се грижи за отглеждането на детето им,
съдът счита, че следва от необходимите на месец 160.00
лв. за издръжката на детето Ф. бащата
следва да поеме 80.00
лева, а майката разликата от 80.00
лв. Този размер издръжка е изцяло във
възможностите на бащата, тъй като е на минимума, предвиден в закона. Предвид изложеното
претенцията на ищцата, ответникът
да заплаща за в бъдеще време, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.03.2013 год., ежемесечна издръжка в този размер от 80.00 лева, е основателна и доказана и следва да бъде уважена, а в останалата част до
100.00 лева следва да се отхвърли като недоказана.
С оглед на изложеното до тук ,
съдът намира предявените насрещни искове неоснователни и недоказани. В
допълнение на изложеното следва да се отбележи, че макар бащата да се ползва от
подкрепата на своите родители и има възможност също да отглежда детето, с оглед
ниската възраст на детето, майката се явява по-пригодна да се грижи за неговото
отглеждане. Освен това възможностите за неговото емоционално и духовно
развитие, които би имало, ако остане да живее в село Острово, не могат да се
сравнят с тези, които му се предоставят в настоящата среда – в една безспорно
много по-добре развита европейска държава каквато е Германия. Съдът намира, че
в интерес на детето е то да живее при своята майка в гр. Берлин, където
посещава детско учебно заведение, както и да продължи по-нататъшното си
образование там.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС –
Кубрат държавна такса върху определения
размер издръжка -
сумата 115.20 лева. Искането за присъждане на разноски
съдът намира основателно и следва да бъде уважено съразмерно с уважените
искове, поради което ответникът следва да заплати на ищцата сумата 250.00 лева – разноски по производството.
Водим
от изложеното и на основание чл.127 от СК,
съдът
РЕШИ: №
УВАЖАВА
предявения от Ш.Н.Х.,
ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Острово, общ. Завет, обл. Разград, ул. Хан
Аспарух № 2, срещу А.Ф.А.,
ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Острово, общ. Завет, обл. Разград, ул. Чавдар
№ 3,
иск и ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителски права по отношение на малолетното дете Ф.А.Ф., ЕГН **********,
на неговата майка – Ш.Н.Х..
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето Ф.А.Ф. при неговата майка
– Ш.Н.Х., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Ф.А.Ф., ЕГН ********** и неговия баща А.Ф.А., ЕГН **********, както следва:
един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката,
считано от 01.07. до 31.07.
ОСЪЖДА А.Ф.А.
да заплаща на детето си Ф.А.Ф.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 80.00 (осемдесет)
лева, считано от 05.03.2013 год. до изменение на обстоятелствата, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в
сила.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Ш.Н.Х.
против А.Ф.А. да заплаща месечна издръжка за детето Ф.А.Ф. за разликата от 80.00 лева
до предявения размер от 100.00 лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от А.Ф.А. против Ш.Н.Х. относно упражняването
на родителските права по отношение на малолетния Ф.А.Ф., определяне местоживеенето,
режима на лични
отношения и плащане на издръжка, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА А.Ф.А.
да заплати по сметка на РС - гр. Кубрат държавна такса по присъдената издръжка
в размер на 115.20 (сто и петнадесет лева, двадесет стот.) лева.
ОСЪЖДА А.Ф.А.
да заплати на Ш.Н.Х.
сумата 250.00 (двеста и петдесет) лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване
на препис, пред ОС – гр. Разград.
Районен съдия: /П/ Ал. Великова