Р Е Ш Е Н И Е
№
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІI-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от
мл. съдия Анета Илчева в. гр. д. № 7280 по описа за 2018 г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 343090 от 20.02.2018 г., постановено по гр. д. № 57895/2017
г. по описа на СРС, 32 състав, е признато за установено, че В.В.И. дължи на „С.в.“
АД 1279,78 лева – главница за В и К услуги за периода 10.05.2014 г. –
01.03.2017 г., доставена въз основа на договор, сключен съгласно одобрени от
ДКЕВР общи условия за имот с аб. № ********** и 650,14 лева – обезщетение за
забава за периода 10.05.2014 г. – 01.03.2017 г. Исковете са отхвърлени
съответно за главницата над 1279,78 лева до предявения размер от 3655,83 лева и
за периода 24.01.2009 г. – 10.05.2014 г. и за обезщетението за забава над
сумата от 650,14 лева до предявения размер от 1115,37 лева и за периода
24.01.2009 г. – 10.05.2014 г.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът В.В.И., който
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, в която е признато за установено, че въззивникът дължи сумата
650,14 лева – обезщетение за забава за периода 10.05.2014 г. – 01.03.2017 г.,
като счита, че размерът на сумата е завишен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Решение № 343090 от 20.02.2018 г., постановено по гр. д. № 57895/2017
г. по описа на СРС, 32 състав, в частта, в която е признато за установено, че В.В.И.
дължи на „С.в.“ АД 1279,78 лева – главница за ВиК услуги а периода 10.05.2014
г. – 01.03.2017 г., доставена въз основа на договор, сключен съгласно одобрени
от ДКЕВР общи условия за имот с аб. № **********, както и в частите, в които са
отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в процеса,
поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на иска за дължимост на обезщетение за забава в размер на
законната лихва е необходимо в обективната действителност да бъдат реализирани
следните материални предпоставки, които следва да бъдат установени от ищеца при
условията на пълно и главно доказване: 1) основанието, от което произтича
вземането му; 2) забавата, т. е. да установи момента на изискуемост на главното
вземане.
В конкретния случай оплакването във въззивната жалба е единствено
относно размера на обезщетението за забава, който се счита за завишен.
Според приетата по делото ССчЕ лихвата за забава е определена в размер
на 674,44 лева. Съдът е приел, че от така определената от вещото лице лихва
следва да се извади сумата 24,30 лева, касаеща периода 01.03.2017 г. –
10.05.2017 г., като дължимата сума за обезщетение за забава за исковия период,
непогасена по давност, е 650,14 лева.
Съгласно чл. 11 ЗРВКУ и чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, които влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник (в случая от
28.08.2016 г.), като в срок до 30 дни след влизането в им в сила потребителите
имат право да направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат
различни условия. В случая не са налице данни за предлагане на промени в общите
условия, поради което договорът между страните по настоящото дело следва да се
счита сключен при посочените общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на „С.в.“ АД същите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. След като съобрази уговорената изискуемост на
задълженията, след извършени изчисления и на основание чл. 162 ГПК съдът определи
размера на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва на
сумата от 168,78 лева, над който размер първоинстанционното решение в
обжалваната част следва да се отмени.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първата инстанция, решението в обжалваната част следва да се отмени над
посочения размер, а въззивната жалба съответно частично уважена.
С оглед обстоятелството, че страните не са поискали присъждането на
разноски, такива не им се дължат.
Тъй като се отхвърля част от уважения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на
редуциране подлежат и присъдените на ищеца разноски в първоинстанционното и
заповедното производство, където същият е заплатил 196,23 лева за държавни
такси, 250 лева за депозит за ССчЕ и е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП настоящата инстанция определя в размер на 100 лева за
първоинстанционното производство с оглед подаването на искова молба и неучастие
на процесуален представител на страната в съдебното заседание и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП в размер на 50 лева за
заповедното производство. Съобразно отхвърлянето на част от предявените искове
на ищеца се дължат разноски в общ размер на 181 лева за първоинстанционното и
заповедното производство, като решението в частта за разноските над този размер
следва да бъде отменено.
По арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото решение е
окончателно.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав
ОТМЕНЯ решение № 343090 от 20.02.2018 г., постановено по гр.
д. № 57895/2017 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта, в която е признато за
установено, че В.В.И. дължи на „С.в.“ АД сумата над 168,78 лева до сумата
650,14 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.05.2014 г. –
01.03.2017 г., както и в частта, в която В.В.И.
е осъден да заплати на „С.в.“ АД сумата над 181 лева до присъдените
241,17 лева – разноски за заповедното и исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В.В.И., ЕГН **********, дължи на „С.в.“ АД, ЕИК *******,
сумата над 168,78 лева до сумата 650,14 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 10.05.2014 г. – 01.03.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343090 от 20.02.2018
г., постановено по гр. д. № 57895/2017 г. по описа на СРС, 32 състав, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2.