РЕШЕНИЕ
Номер 260090 21.10 Година
2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ
състав
На 13.10. 2020
Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Милена Левашка
като
разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 1029 по описа за 2018 година намери
за установено следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.535 от ТЗ.
Ищецът „ТИН ГРУП“ЕООД с ЕИК
********* твърди,че на 13.11.2017 г. ответната ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НОВ
ПЪТ“-с.Житница,обл.Пловдив с ЕИК ********* е издала в полза на дружеството-ищец
запис на заповед за сумата от 100 000 лв.,с падеж на задължението за
плащане-30.07.2018 г.,но въпреки настъпилия падеж за плащане на тази
сума,такова от страна на ответника не било направено към поемателя нито на
датата,определена като краен срок за изпълнение на задължението,нито след това
и до момента на подаване на процесната искова молба.
Ищецът твърди
още,че неизпълнението на поетото от ответната страна парично задължение
породило правния му интерес да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и подал такова заявление,въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№16289/2018 г. по описа на РС-Пловдив,VI-ти гр. състав.По същото
дело,както ищецът твърди,била издадена заповед №9016 от 16.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,с
която било разпоредено ответната кооперация да заплати на дружеството-ищец
сумата от 100 000 лв.,дължима по записа на заповед от 13.11.2017 г.,ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане,както да заплати и направените разноски за заповедното
производство по посоченото частно гражданско дело.Въз основа на заповедта за
изпълнение бил издаден и изпълнителен лист №9485 от 18.10.2018 г.,но след това
ответната кооперация подала възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение и по повод на същото районният съд указал на ищеца,че в
едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си,предмет на подаденото
от него заявление.
Ищецът
твърди,че подаденото от ответника възражение по чл.414 от ГПК поражда правния
му интерес от процесния установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК,а по
съществото на иска заявява,че процесния запис на заповед,въз основа на който е
издадена заповедта за незабавно изпълнение,е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение негово вземане срещу ответната
кооперация,в каквато насока са били и констатациите на районния съд в
издадената заповед за незабавно изпълнение.Според ищеца,издадения в негова
полза запис на заповед от 13.11.2017 г. обективира едностранна сделка-абстрактно
менителнично волеизявление на издателя на ценната книга за задължаване да
заплати на поемателя посочената в нея сума на датата,определена като падеж на
това задължение,без протест по смисъла на чл.500 от ТЗ.Но тъй като падежа на
плащането е настъпил,а такова не било извършено,ищецът заявява,че е подал
заявлението по горното частно гражданско дело за издаване на заповед за
изпълнение за дължимата по записа на заповед сума,а понастоящем предвид
възражението на ответника по чл.414 от ГПК предявява и процесния установителен
иск за същото вземане.
На база
горните твърдения дружеството-ищец моли да бъде постановено съдебно решение,с
което да се признае за установено по отношение на ответната земеделска
кооперация в качеството й на издател по записа на заповед от 13.11.2017 г.,че
същата дължи на дружеството-ищец сумите предмет на издадената заповед №9016 от
16.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №9485 от 18.10.2018 г.,издадени по ч.гр.д.№16289/2018
г. по описа на РС-Пловдив,VI-ти гр. състав,както следва:сумата от 100 000 лв.,дължима по запис на
заповед от 13.11.2017 г.,с падеж на задължението за плащане-30.07.2018 г.,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от датата 15.10.2018 г. до пълното
изплащане на вземането,респективно да се признае за установено в отношенията
между страните,че дружеството-ищец има съществуващи и неудовлетворени вземания
от ответната кооперация в посочените по-горе размери,за които е била издадена
посочената заповед за изпълнение от 16.10.2018 г. и е бил издаден
изпълнителният лист от 18.10.2018 г. по
ч.гр.д.№16289/2018 г. по описа на РС-Пловдив,VI-ти гр. състав.Ищецът също така
моли да му бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски,както и направените
от него разноски в заповедното производство по посоченото частно гражданско
дело в общ размер на сумата от 3200 лв.,от които 2000 лв.-заплатена държавна
такса в заповедното производство и 1200 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение
в същото производство.
Ответната ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „НОВ
ПЪТ“-с.Житница,обл.Пловдив с ЕИК ********* е подала в законния срок отговор на
исковата молба,с който е оспорила процесния установителен иск.В тази връзка
излага следните основни твърдения и възражения:
Твърди,че
между страните има сключен договор за покупко-продажба от 14.11.2017 г.,с който
кооперацията-ответник е поила задължение да продаде на дружеството-ищец 500
тона хлебна пшеница реколта 2018 г.,при цена 200 лв. на тон с вкл. ДДС или
срещу обща цена от 100 000 лв. за цялото количество.Така договореното
количество следвало да бъде предадено от кооперацията на купувача до датата
30.07.2018 г.
В
продължение на гореизложеното,ответната кооперация поддържа и твърдението,че
ищецът „ТИН ГРУП“ЕООД няма произтичащо от горната каузална сделка
безспорно,ликвидно и изискуемо парично вземане,за чието удовлетворяване да
пристъпи към реализиране на права по даденото му обезпечение,а именно записа на
заповед от 13.11.2017 г.,за сумата от 100 000 лв.,с падеж на задължението на
30.07.2018 г.Ответната кооперация поддържа,че от този договор за продажба
ищецът разполага единствено с вземане за 500 тона хлебна пшеница реколта 2018
г.,при цена 200 лв. на тон с вкл. ДДС или срещу обща цена 100 000 лв. за цялото
количество,което доколкото не е ликвидно и изискуемо парично вземане,не може да
бъде обезпечавано с процесния запис на заповед от 13.11.2017 г.
На
следващо място ответникът излага аргумента,че ищецът не разполага с
безспорно,ликвидно и изискуемо парично вземане,за чието удовлетворяване да
пристъпи към реализиране на права по даденото му обезпечение-процесния запис на
заповед,и с оглед предвидените в т.11.1-11.3 от договора неустойки.Наред с това
ответникът поддържа,че така посочените клаузи за неустойки са нищожни,в който смисъл
заявява,че изтъква „възраженията си за нищожност на цитираните клаузи за
неустойка,включително и поради противоречието им с добрите нрави“.
Ответникът
поддържа и твърдението,че като обезпечение на поетите с договора за
покупко-продажба от 14.11.2017 г. задължения служи не само издадения от
кооперацията запис на заповед от същата дата,но още и учредения в полза на
ищеца от кооперацията особен залог върху движими вещи,подробно описани в
договор за особен залог от 14.11.2017 г.,вписан първи по ред в Централния
регистър за особените залози под №2017111700876.В продължение на това,ответната
кооперация описва в отговора си обстоятелства за предприето изпълнение по реда
на ЗОЗ върху движимите вещи,върху които
като обезпечение е учреден и е вписан първи по ред в ЦРОЗ особен залог и с
оглед на това твърди,че заложените вещи са в разпореждане на дружеството-ищец
като заложен кредитор и че с възлагане на ЧСИ ищецът е предприел изпълнителни
действия по продажбата на тези вещи,за да се удовлетвори от заложната цена.При
тези твърдения ответникът счита,че евентуалното уважаване на процесния иск за
установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение би
създало възможност за ищеца да реализира права,в т.ч. и по принудително
изпълнение,въз основа на записа на заповед от 13.11.2017 г.,издаден като
обезпечение на поетите по каузалното правоотношение-договор за покупко-продажба
от 14.11.2017 г. задължения,а това според ответника несъмнено и неоснователно
би довело до повторно удовлетворяване на същото това вземане на ищеца,за чието
удовлетворяване последният вече е получил в разпореждане заложените
вещи,предмет на вписания особен залог и е възложил на ЧСИ изпълнителни действия
по продажбата им,за да се удовлетвори от заложната цена.
Предвид
горните изложени в отговора на исковата молба доводи и твърдения,ответникът е
поискал процесния иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В
допълнителната искова молба ищецът заявява,че наведените в отговора на исковата
молба възражения на ответника са неоснователни.Заявява,че не оспорва
сключването на сочения от ответника договор за покупко-продажба от 14.11.2017
г. с описания по-горе предмет,както и факта,че описания в отговора на исковата
молба договор за особен залог,а също и процесния запис на заповед имат обезпечителна
функция по отношение на същия договор за покупко-продажба,а също и изложените в
отговора обстоятелства за осъществено пристъпване към изпълнение върху
заложеното имущество по договора за особен залог.Пояснява и твърди в
допълнителната искова молба,че същия договор за особен залог и записа на
заповед служат за обезпечаване вземанията на купувача /т.е. на неговите
вземания/ по договора за покупко-продажба,които представляват:вземане в размер
на 100 000 лв.,съставляващо стойността на авансово заплатената от ищеца-купувач
на ответника продажна цена за продажбата на уговореното количество от 500 тона
хлебна пшеница,която е трябвало да бъде предадена на купувача на датата
30.07.2018 г.,а също и вземане за дължимите от продавача месечна
възнаградителна лихва,неустойки про неизпълнението на посочения договор и
разноски свързани със събиране на вземането.Твърди,че поетото от ответната
кооперация задължение по договора за покупко-продажба да предаде на купувача
уговореното количество хлебна пшеница не е изпълнено нито в уговорения
срок,нито след това,а наред с това не му е върната и авансово заплатената цена
на пшеницата в размер на 100 000 лв.
Ищецът
сочи още в допълнителната си искова молба,че в договора за покупко-продажба от
14.11.2017 г. изрично е записано,че при забава на продавача при предаването на
договореното количество хлебна пшеница,продължила повече от 7 календарни
дни,считано от датата определена като краен срок за изпълнение на
задължението,остатъка от неиздълженото вземане на купувача,ведно с предвидените
неустойки за забава,става изцяло ликвидно и изискуемо.Според ищеца,този текст
на договора изцяло кореспондира с разпоредбата на чл.84,ал.1 от ЗЗД,както и с
аналогичните разпоредби на чл.303 и чл.303а от ТЗ,които очертават сроковете за
изпълнение на задължения по търговска сделка.В конкретния случай,според
ищеца,страните изрично са уговорили срок за изпълнение на задължението,както и
максимално допустимия срок за забава при изпълнението м,след изтичането на
който вземанията на кредитора стават изискуеми,респективно с изтичането на
датата,уговорена като краен срок за изпълнение на задължението,вземанията на
кредитора стават ликвидни и изискуеми.
Ищецът още
излага и аргументите,че според правилото на чл.79,ал.1 от ЗЗД за изправния кредитор по търговска сделка
е предвидена възможността да иска обезщетение за неозпълнение,вместо реално
изпълнение заедно с обезщетение за забава.Според ищеца,не би трябвало да е
спорно,че закона е предоставил този избор на кредитора,респ. Изцяло от него
зависи дали ще иска реално изпълнение или ще иска връщането на платената от
него продажна цена.В продължение на това,ищецът сочи,че ал.2-ра на чл.79 от ЗЗД
е дала възможност на длъжника да се защити чрез предложение за реално
изпълнение на задълженията за предаването на договорените стоки плюс
обезщетение за забава,но такова предложение в случая от страна на ответната
кооперация не било отправено,поради което ищецът счита,че наведените от
ответника възражения,че дружеството-ищец нямало безспорно,ликвидно и изискуемо
вземане,произтичащо от записа на заповед от 13.11.2017 г.,с които се обезпечява
изпълнение на задължението за предаване на договореното количество от 500 тона
хлебна пшеница или връщането на нейната цена,е неоснователно и необосновано.
Във връзка
с гореизложеното,ищецът счита,че следва да бъде отчетено и това,че страните в
чл.11.2 от договора за покупко-продажба от 14.11.2017 г. изрично са
договорили,че „стойността на непредаденото количество хлебна пшеница ще се
изчислява по цената посочена като такава за отделния вид зърнена култура в този
договор“.Ищецът твърди,че аналогична е и разпоредбата на чл.1.3,изречение 3 от
сключения межу страните договор за учредяване на особен залог от 14.11.2017 г.
В
случая,както твърди ищецът в допълнителната искова молба,непредаденото
количество пшеница съвпада с договореното такова в чл.1.1. от договора за
продажба,с оглед на което възникналото на дата 30.07.2018 г. вземане на ищеца
следва да се приеме,че е в размер на авансово заплатената от него цена за
доставката на същото.
Ищецът
счита за неоснователни и възраженията на ответната кооперация,че текстовете на
чл.11.1,чл.11.2 и чл.11.3 от договора за покупко-продажба,сключен на 14.11.2017
г.,са нищожни поради противоречието им с добрите нрави.Конкретните си аргументи
в тази насока ищецът излага в допълнителната ИМ.
Излага и
аргументи за неоснователността на заявеното от ответника възражение,че с
реализиране на правата по процесния запис на заповед ще се стигне до повторно
удовлетворяване на едно и също вземане от 100 000 лв.,произтичащо от договора
за покупко-продажба от 14.11.2017 г.,предвид това,че за същото кредитора е
пристъпил към принудително изпълнение по реда на ЗОЗ.Най-общо казано,ищецът счита,че
макар и вземанията по каузалното правоотношение да се претендират на двет
предоставени обезпечения /записа на заповед и учредения особен залог върху
движими вещи/,за двойно удовлетворяване може да се говори единствено и само в
случай,че длъжника е погасил задълженията си,произтичащи от каузалното
правоотношение-договора за продажба от 14.11.2017 г.,кактовото изпълнение и
погасяване от страна на ответната кооперация не е налице.Сочи в тази връзка,че
ако ищецът прибегне едновременно да реализация на вземанията си въз основа на
издадения му изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и по
реда на ЗОЗ,ответната кооперация разполага с правото на защита срещу тези
действия чрез предявяване на иск по чл.439 ГПК.
В отговора
на допълнителната искова молба,ответната кооперация заявява,че изложените в
същата молба аргументи и основаните на тях правни изводи на ищеца са
погрешни,като в тази връзка излага свои насрещни аргументи.Продължава да
поддържа твърдението си,че ищецът няма произтичащо от каузалната сделка договор
за покупко0продажба от 14.11.2017 г. безспорно,ликвидно и изискуемо парично
вземане,за чието удовлетворяване да пристъпи към реализиране на права по
даденото му обезпечение,а именно процесния запис на заповед от 13.11.2017
г.Поддържа и възражението си за нищожност на сочените в отговора на ИМ клаузите
за неустойка.Поддържа и аргументите си,че реализирането на правата по издадения
запис на заповед наред с предприетите действия по принудително изпълнение по
реда на ЗОЗ ще доведе до неоснователно двойно удовлетворяване на едно и също
вземане.
По повод
оставяне на ИМ без движение ищецът е посочил, по повод основанието въз основа
на което претендира заплащане на сумата по каузалната сделка, че действителната
воля според него в текста на чл.11 т.2 от Договор от 14.11.2017 г. е бил в
посока, че в случай на неизпълнение на задълженията за предаване на 500 тона
хлебна пшеница в срок ответникът дължи връщане на авансово заплатена цена от
100 000 лв. Отделно от това се твърди, при режим на евентуалност, че на
практика с допълнителната искова молба ищецът по повод на волеизявлението на
ответника в отговора на исковата молба е направил изявление за разваляне на
процесния договор, като волеизявлението, което е отправено за разрушаване на
облигационната връзка, се счита именно допълнителната искова молба, както и
изложението в молбата от 09.07.2020 г. Твърди се, че липсата на намерение и
възможност за изпълнение от страна на продавача към момента на падежа и към
днешна дата налага извод за безполезност от съществуването на валидно
възникналия договор, с оглед на което се счита
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, като обсъди обстоятелствата по делото и
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Производството е допустимо.
Установява се от съдържанието на приложеното ч. гр. д., че кредиторът е
предявил искd в
законоустановения срок след уведомяване, че длъжникът е подал възражение против
издадената заповед за изпълнение.
По същество искът се явява основателен.
Между страните очевидно е безспорно издаването от ответната кооперация на
процесния запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 100 000 лв., сключването
между страните на договор за покупко-продажба от 14.11.2017 г. по силата на
който ответникът поема задължение за доставка на пшеница, обстоятелството, че
издаването на ценната книга обезпечаване изпълнението на процесния договор, наличието
и на друго обезпечение на вземанията на купувача, а именно сключен договор за
особен залог от 14.11.2017 г. и осъществяването на действия по принудително
изпълнение по този договор по реда на ЗОЗ от страна на ищеца.
Съдът освен това констатира, че
процесния запис на заповед е редовен от външна страна.
На следващо място по делото е
безспорно установено, съобразно заключенията на вещото лице Б., че ищецът е
превел авансово на ответника сумата от 100 000 лева представляваща
дължимата цена по посоченото каузално правоотношение.
При наличната по делото
фактическа обстановка е ясно обстоятелството, че за да се уважи установителната
претенция следва да се докаже по делото, че на практика съществува реален дълг
за ответника по сключения договор за доставка на пшеница, изпълнението на който
се обезпечава от записа на заповед. По повод указанията на съда ищецът е
конкретизирал, че исковата сума, която се претендира на основание записа на
заповед кореспондира на главницата по процесния договор за доставка. Твърденията
на ищеца са, че действителната воля на страните в текста на чл.11 т.2 от
Договор от 14.11.2017 г. е бил в посока, че в случай на неизпълнение на
задълженията за предаване на 500 тона хлебна пшеница в срок ответникът дължи
връщане на авансово заплатена цена от 100 000 лв. Отделно от това се
твърди, при режим на евентуалност, че на практика с допълнителната искова молба
ищецът по повод на волеизявлението на ответника в отговора на исковата молба е
направил изявление за разваляне на процесния договор, като волеизявлението,
което е отправено за разрушаване на облигационната връзка, се счита именно
допълнителната искова молба, както и изложението в молбата от 09.07.2020 г.
Твърди се, че липсата на намерение и възможност за изпълнение от страна на
продавача към момента на падежа и към днешна дата налага извод за безполезност
от съществуването на валидно възникналия договор, с оглед на което се счита
същият за развален поради виновно неизпълнение от страна на ответника.
При установеното по делото
обстоятелство, че цената е платена от купувача авансово в доказателствена
тежест на продавача е да установи в процеса, че е изправна страна и до
посочения в каузалната сделка срок е предал процесното количество пшеница
реколта 2018г. В тази връзка и ответникът е ангажирал доказателства, че са
извършени доставки на пшеница реколта 2018г., като са представени и кантарни
бележки. По този повод обаче се установява по делото, че са налице два договора
за доставка – от 17.10.2017г. и от 14.11.2017г. Освен това изричните
констатации на вещото лице Б., които съдът изцяло кредитира са, че
представените кантарни бележки и извършени доставки касаят първия договор от 17.10.2017г.
съобразно счетоводните отразявания при ищеца. В счетоводството на ответника се
установява, че аналитичните ведомости не са водени по начин, който да
обективира извършваните доставки към кое правоотношение са отнасяни.
По този повод следва да се
уточни, че изцяло в доказателствена тежест на ответника е да установи, че
процесните кантарни бележки и извършени доставки са по повод именно на процесния
договор от 14.11.2017г. Въпреки това обаче подобно доказване не е осъществено. Ищецът
се ползва от разпоредбата на чл. 182 от ГПК и обстоятелството, че
счетоводството на ответника не обективира кореспонденция на извършени доставки
с конкретно правоотношение, не може да се тълкува в негова полза. В случая, при
лежаща върху него доказателсвена тежест, продавачът не е извършил пълно и
главно доказване на посочените правно значими факти за извършена доставка по
процесния договор.
Ето защо по делото е ясно, че
цената е платена, а стоката не е доставена. Следва, по повод твърденията на
ищеца в молбата вх. № 19201/09.07.2020г., да се посочи, че съдът не може да
сподели тълкуването на разпоредбата на чл.11.2 от процесното каузално
правоотношение. Съдържането на посочения член не дава възможност да се тълкува
волята на страните в аспекта на дължимост на връщане на цената при липса на
доставка на пшеницата. Действително е уговорен краен срок за изпълнение, но
съдържанието на облигацията не може да мотивира извод, че се касае за фикс
сделка. Ето защо и по принцип, за да е дължима цената платена от ищеца би
следвало да е налице изрично волеизявление по разрушаване на облигационната
връзка, каквото обстоятелство е въведено от ищеца с молбата от 09.07.2020г. при
режим на евентуалност.
По този повод следва да се
посочи, че при нередовна искова молба, като това е констатирано с определение
от 22.06.2020г., извършеното уточнение на 09.07.2020г. от страна на ищеца
следва да се счете, като иманентна част от първоначалното му волеизявление.
Т.е. след като е въведено в делото и обстоятелството, че е налице каузално
правоотношение ищецът е посочил, че същото се счита от него за развалено. Съдът
намира, че няма пречка да зачете направеното с исковата молба волеизявление от
кредитора, като очевидно, при изяснената по делото фактическа обстановка
продавачът следва да върне платената цена на недоставената стока. Поради това и
обективно стойността на ценната книга кореспондира на реален дълг по каузалното
правоотношение. В
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235,
ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. /ТР №4/2013г./ Т.е. в случая съдът би следвало да зачете на общо основание волеизявлението на
кредитора.
По повод на възраженията на ответника
следва да се уточни и, че съдът не би следвало да зачете настъпилото междувременно
принудително изпълнение по ЗОЗ. ВКС в цитираното ТР е дал разрешение на този
правно релевантен въпрос, като е посочил допустимост на въвеждането на
правопогасяващите възражения от длъжника за плащане и
за прихващане. Допустимо е релевирането на правопогасяващи възражения, чийто
ефект е настъпил както преди подаване на заявлението, така и след депозиране на
заявлението и до приключване на съдебното дирене в исковото производство. Освен
възраженията за доброволно плащане на задължението и за прихващане е допустимо
въвеждането и на други правопогасяващи възражения, като например: за
погасителна давност; за даване вместо изпълнение; за опрощаване. Съдът обаче не съобразява единствено принудително събраните суми . В случая очевидно ответникът се
обляга на твърдения за принудително изпълнение и събрани суми в изпълнително
производство по ЗОЗ, което не следва да бъде зачитано.
Поради всичко изложено се формира
извода за основателност на предявения иск, поради което и следва ответникът да
понесе направените от ищеца в настоящото и заповедното производство деловодни
разноски.
Воден от така изложените мотиви
Пловдивски Окръжен Съд
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ НОВ ПЪТ с ЕИК
*********, че дължи на ТИН ГРУП ЕООД с ЕИК ********* сумата от 100 000
лева въз основа на запис на заповед от 13.11.2017г., по повод на която ценна
книга е издадена заповед № 9016 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
16.10.2018г. и изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 16289/2018г. по описа на ПРС,
ведно със законната лихва начиная от 15.10.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ НОВ ПЪТ с ЕИК *********, да заплати на ТИН ГРУП ЕООД с ЕИК *********
сумата от 5600 лева
направени деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :