Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Кърджали, 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 78 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от А.Н.М. от ***,
срещу Решение №42/18.02.2021 г. на директора на ТД
на НАП-Пловдив,
с което е потвърдено
Разпореждане за присъединяване с изх.№С210009-105-0017143/27.01.2021 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД НАП Пловдив, ИРМ Кърджали.
Жалбоподателят сочи незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен
в противоречие с материалния
закон. Счита, че неправилно
е присъединено вземането по искане
на ***,
тъй като е оспорил пред надлежния съд и в срок, административния акт, от който произтича
това вземане. Твърди, че поради строгите противоепидемични мерки в ***,
не успял да представи
заверен препис от жалбата, в хода на административното производство.
В представени писмени бележки са изложени съображения
за липса на условията на
чл.269и от
ДОПК, тъй като е налице оспорване на административния
акт, въз основа на който са определени
присъединените задължения.
В о.с.з. лично и чрез процесуалния
си представител, поддържа жалбата и иска отмяна на оспореното
решение. Претендира деловодни разноски.
Ответникът – Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. В писмено становище излага подробни съображения
за законосъобразност на оспореното решение. Счита, че в
случая са изпълнени всички предпоставки за присъединяване на вземането.
Налице е отправено от компетентен орган искане за
събиране на вземане от друга
държава-член на ЕС, придружено от
единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, отразяващ основното съдържание
на първоначалното изпълнително основание, в който е посочено,
че вземането не е обжалвано. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като
прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, настоящият съд прие за
установено следното:
Безспорно е по делото, че в ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Кърджали е образувано изпълнително дело под № ***/*** г.
за неплатени от жалбоподателя публични вземания, произтичащи от глоба, наложена
с електронен фиш № ***/*** г. на ОД на МВР
- Кърджали. На 13.08.2019 г. е издадено съобщение за доброволно изпълнение на задължението
с № С190009-048-0118547/2019 г., връчено на жалбоподателя на 22.08.2019 г., като
липсват данни за погасяването му.
На 20.01.2021 г. в „ЦЗВ“ при ЦУ на НАП - София е постъпило Искане за събиране
с референтен №***, от ***, за изискуеми задължения за акциз в размер на *** лв.,
от които: главница – *** лв. и лихва - *** лв., в което изрично е отбелязано, че
вземането не е обжалвано. Искането е придружено и от единен инструмент за предприемане
на изпълнителни мерки /ЕИПИМ/, в който са посочени основанието и вида на вземането,
датата на установяването и размера на вземането, в т.ч. главница и лихви, както
и датата на която е възможно да се пристъпи към изпълнение.
Въз основа на горното искане и придружаващия го ЕИПИМ, с Разпореждане за присъединяване
№ С210009-105- 0017143/ 27.01.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали, към висящото
изпълнително дело под № ***/*** г. е допуснато присъединяване на публичен взискател за вземане на
държава
- членка на ЕС по процедура
за взаимна помощ, касаещо посочените
по-горе задължения за акциз.
С решение №42/18.02.2021
г., предмет на настоящия спор, директорът на ТД на НАП-Пловдив е потвърдил Разпореждане
за присъединяване с изх.№С210009-105-0017143/27.01.2021
г., като приел, че е налице
хипотезата на чл.217, ал.1
от ДОПК за присъединяване на публичен взискател
към вече образувано изпълнително дело: висящо изпълнително производство;
нов годен изпълнителен титул - молба от държава-членка на ЕС по процедура
за взаимна помощ, с вид
задължение - акциз в размер
на *** лв.,
както и липса на разпределение на суми по изпълнителното дело.
Във връзка с твърденията на жалбоподателя за предприето от него
оспорване на задължението в решението е посочено, че в административното
производство не са представени такива доказателства. На
основание чл. 269м, ал.
1 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен,
че при претенции за незаконосъобразност на вземането, първоначалното изпълнително основание, единния
инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване,
извършено от компетентен орган на запитващата държава членка,
той трябва да подаде жалбата си пред компетентен да се произнесе
по нея орган в запитващата държава членка.
По
делото е представена жалба, подписана
от маг.В. К., като пълномощник на Д. Е. и А. М., до Митница *** /***, срещу решение от 12.08.2020 г. за предявяване на данъчно задължение по *** законодателство.
Жалбата е изготвена на 09.06.2021 г.,
видно от отбелязаното в нея, като липсват
данни за депозирането й пред надлежен съд или административен орган.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена в срок и от лице,
засегнато неблагоприятно от оспорения акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При
извършената служебна проверка, съдът намира, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените
правила. Съдът констатира също, че процесното решение е съответно и на материалния закон, по следните
съображения:
Съгласно чл.217,
ал.1 и ал.2 от ДОПК,
в производствата по събиране на публични вземания,
могат да се присъединяват публични взискатели, като присъединяването
се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението
на събраните суми.
Установи се в случая, че разпореждането за присъединяване е издадено от компетентен
орган - публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив и с последното е допуснато присъединяване към висящо изпълнително дело, на публичен взискател, за вземане на държава - членка на ЕС по процедура
за взаимна помощ, касаещо задължения
за акциз.
Процедурата за взаимна помощ
с държавите-членки на ЕС при събиране на публични вземания е уредена в Глава двадесет
и седма "а" от ДОПК,
като в чл.269а, ал.1, т.1 и т.6
от ДОПК, е предвидено процедурата да се
прилага и при събирането на публични вземания от данъци, включително акцизи, както и лихви и разноски,
свързани с горните
вземания.
Съгласно чл.269в, ал.1,
т.3 и чл.269к,
ал.1
от ДОПК, взаимната
помощ при събирането на вземанията се осъществява чрез искане за събиране на вземане, придружено
от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително
основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително
изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Предвидено е единният инструмент за предприемане
на изпълнителни мерки да подлежи
на изпълнение, без да е необходим акт за признаване,
допълване или заместване.
Съгласно
чл. 269и ал. 1 от ДОПК, искане за събиране на вземане не
може да се
отправя, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл. 269м, ал. 5.
Според чл. 269м, ал.1 от ДОПК,
когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент
за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено
от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния
запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен
да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка. Когато местният запитан
орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за оспорване по ал.
1, изпълнението се спира за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния
орган /чл.269м, ал.3/. При спиране на изпълнението по ал. 3 не могат да се извършват
нови изпълнителни действия за оспорената част от вземането, но могат да се извършват
действия по обезпечаване по искане на запитващия орган от другата държава членка
или по инициатива на местния запитан орган /чл.269м, ал.4/.
Съдът, като взе предвид посочените разпоредби и обсъдените по-горе доказателства
намира, че допуснатото присъединяване на публичен взискател, е основано на постъпило искане от държава-членка на ЕС в рамките на процедура за
взаимна помощ, за събиране на изискуеми задължения за акциз в размер на *** лв., придружено от
единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки с необходимото съдържание,
поради което са налице предпоставките за предприемане на действия по
принудително изпълнение.
Настоящият
съд намира за необосновани твърденията на жалбоподателя,
че е оспорил административния акт, от който произтича
публичното му задължение, пред компетентния *** съд. На първо място,
няма никакви данни, към датата на отправяне
на искането за събиране на вземане, актът за установяване
на публичното вземане, да е бил оспорен. Извод за надлежно оспорване не може да бъде направен и от представената
в о.с.з. жалба срещу решение от 12.08.2020 г. за предявяване на данъчно задължение, тъй като
последната жалба е изготвена на 09.06.2021 г., т.е след подаване на искането за събиране на
публично вземане и издаване на разпореждането за присъединяване, а освен това липсват и данни, последната жалба
да е била подадена пред надлежен съд или административен орган.
Отделно от горното, по силата
на чл.269м, ал.3 ДОПК, дори да беше налице такова оспорване,
както срещу първоначалното изпълнително основание, така и срещу ЕИПИМ или законосъобразността на уведомяването, местният запитан орган /българската данъчна администрация/
може да спре изпълнението за оспорената част на вземането до произнасяне
на компетентния орган, само ако е уведомен от запитващия
орган на другата държава членка /надлежния орган на ***/,
за наличието на такова оспорване. В случая
такова уведомяване за извършено оспорване на актове по чл.269м, ал.1, не е налице,
респ. не е налице и основание за спиране изпълнението на вземането.
По
изложените съображения, съдът намира,
че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Предвид
изхода на спора,
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, в
полза на ТД на НАП – Пловдив следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно предвиденото в чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.М. срещу Решение №42/18.02.2021 г. на директора на ТД
на НАП-Пловдив,
с което е потвърдено
Разпореждане за присъединяване с изх.№С210009-105-0017143/27.01.2021 г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД НАП - Пловдив,
ИРМ Кърджали.
ОСЪЖДА А.Н.М. от ***,
ЕГН **********, да заплати на ТД НАП - Пловдив, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я: