№ 156
гр. Пловдив, 07.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.а
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500270 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподатели Н. Д. К. и Б. Д. Т., редовно призовани не се явяват, за
тях се явява адвокат Д. Т..
Ответник Община П., редовно призовани, явява се адвокат Ч. Ч..
Третото лице – помагач „С.“ ЕООД, редовно призован, за него се явява
адвокат Е. Л..
Третото лице – помагач „А.“ ООД, редовно призовани, не се
представляват.
Свидетелят Т.Г.Д., редовно призован - налице.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК, образувано по Възивна
жалба вх. №260193/14.02.2023 г., подадена от Н. Д. К. и Б. Д. Т., в качеството
им на наследници по закон на първоначалния ищец Т.Б. К., чрез адв. Д. Т.,
срещу Решение №260000/19.01.2023 г. по гр.д. №83/2021 г. по описа на ОС-
Пазарджик, с което са отхвърлени изцяло предявените от Т.Б. К. против
Община П. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, и
чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 50
000 лв., предявени като част от общо дължимо обезщетение от 100 000 лв., за
претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, настъпили при злополука,
осъществила се на 19.02.2019 г. около 10:30 ч. в гр. П., на тротоара на улица
„Г.Б.“ пред дом №42, при която пострадалата Т.Б. К. при излизането си от
своя дом и стъпване на тротоара, политнала и паднала в резултат от
пропаднала тротоарна настилка. Релевирани са оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение, като направените от съда
фактически и правни изводи не съответстват на приложените по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Съдът
неправилно е приел, че не са установени при условията на пълно и главно
доказване елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, неправилно е
изследван механизъм на увреждането, какъвто не е твърдян от ищцата – в
исковата молба и направеното уточнение ясно се твърди, че ищцата е
загубила равновесие в резултат от причинена неравност на тротоарната
настилка и е паднала настрани, а не в дупка, каквато фактическа обстановка е
била обсъждана от съда. Фактическите изводи на съда, че към момента на
злополуката не е имало СМР пред дома на ищцата, са в противоречие със
събраните доказателства – Актове за извършени СМР, приложения 47-54,
както и на показанията на свидетелите – очевидци на злополуката, и на
заключението на приетата СТЕ. По делото не се твърди и не се установява
процесния периметър да е бил обезопасен, като ответникът поддържа СМР
изобщо да не са били извършвани. Неправилно съдът се е фокусирал върху
изследването на въпроса дали в посочения ден на злополуката са били
извършвани СМР, тъй като непосредствената причина за настъпване на
злополуката е дефект на тротоарната настилка, който следва да бъде предмет
на установяване, и той не е свързан по необходимост с извършване по същото
време на СМР. В съдебното решение не е било обсъждано действително
2
релевантното обстоятелство какво е било състоянието на тротоарната
настилка пред дома на ищцата. Поддържа се, че в случая се установява от
събраните доказателства противоправно бездействие на служители на
Община П., станало причина за процесния инцидент. Претърпените от
ищцата вреди ищцата са в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие, което от своя страна е причинено от противоправното
бездействие на общината, изразяващо се в неизпълнение на задължението по
чл.31 от ЗП да поддържа в изправно състояние общинските пътища, и
задължението по чл.167, ал.1 от ЗДвП да сигнализира незабавно за
препятствията по тях и да ги отстрани. Презумпцията за виновност на
служителите на общината не е оборена от ответника. Не е налице принос на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат – от гласните
доказателства се установява, че преди инцидента ищцата е била здрава и
жизнена жена, придвижвала се е самостоятелно и е пазарувала регулярно. От
събраните доказателства се установява, че ищцата е претърпяла множество
телесни увреждания – фрактури на двете ръце и на крака, разтежение на
ставни връзки на дясна колянна става и др., хоспитализирана по спешност,
претърпяла оперативни интервенции с вътрешна фиксация на фрактурите и на
двете ръце, имобилизация с гипс на крака, предписан е строг постелен режим
и медикаментозно лечение. Лечебният и възстановителният период
продължава с усложняване и влошаване на общото състояние на ищцата, с
получен мозъчен инсулт в причинна връзка с травматичните увреждания
/поради откъсване на тромб/; впоследствие – остра бъбречна недостатъчност;
хипотрофия на мускулите на левия крак; цистит; отекло стъпало и рана на
петата с напреднал гнойно септичен процес, наложил оперативна радикална
ексцизия на кожна лезия; впоследствие захарен диабет с бъбречни
усложнения; влажна гангрена в областта на дясното ходило, която се оказва
свързана с налична фрактура на 5-та метатарзална кост, открита след
рентгенови снимки и премахване на имобилизацията на крака – отново
предприета радикална ексцизия на кожна лезия; последвала ампутация на
десен крак на ниво коляно. Пострадалата е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК от
12.11.2020 г., като е призната 100% неработоспособност пожизнено. На
09.06.2022 г. – в процеса на настоящото производство, е настъпила смъртта .
Наред с преживените физически болки и страдания, ищцата е търпяла тежка
психическа травма, и се нуждаела от чужда помощ до смъртта си. Всички
3
тези морални страдания са в причинна връзка са настъпилия инцидент на
19.02.2019 г., поради което претендираното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди не е завишено. Решението е постановено при
неизяснена фактическа обстановка. Въпреки че на ищците е допуснат още
един свидетел – очевидец на злополуката, и същият е бил доведен за разпит в
първото съдебно заседание, но не е разпитан. Впоследствие, поради
отсъствието му от страната, ищците са поискали замяната му с друг свидетел
– очевидец, който съдът неправилно не е допуснал до разпит. Неправилно не
е допуснато представяне на снимков материал, както и не са допуснати
обяснения на ищцата. Немотивирано са оставени без уважение направените
доказателствени искания по реда на чл.192 от ГПК по точки от т.т.1.1 до 1.4 в
молба от 24.06.2021 г. Сочи се нарушение на чл.146 от ГПК, като не са били
дадени указания на ищците на необходимостта от ангажиране на
доказателства във връзка с оспорванията, като неправилно е била
разпределена доказателствената тежест. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение, и вместо него – постановяване на ново по същество, с
което да бъде уважен изцяло предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, като се поддържа акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
за периода от датата на увреждането – 19.02.2019 г. до окончателното
плащане. Заявява се претенция за присъждане на съдебните разноски за двете
съдебни инстанции, в това число присъждане на адвокатско възнаграждение
на адв. Т. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Релевира се възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от
ответника. Заявява се възражение за недължимост на разноските за
процесуално представителство на третото лице – помагач.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания: 1. Да бъде
допуснат до разпит един свидетел-очевидец на инзидента, при режим на
довеждане; 2. На осн. чл.192 от ГПК да бъдат задължени Община П. и
третото лице – помагач да представят по делото Приложенията
№47,48,49,50,51,52,53,54, във връзка с изграждане на сондажен кладенец,
изкоп на поливна система на ляв и десен тротоар, СМР за изграждане на
тръбна кабелна разводка, обратен насип, както и СМР, подлежащи на
закриване. Това доказателствено искане се твърди да е било направено
своевременно, но по същото липсвало произнасяне на съда. 3. Да се изиска на
4
осн. чл.192 от ГПК от третото неучастващо по делото лице – „П.И.П.“ЕООД,
с ЕИК *********, осъществяващо строителен надзор, да представи по делото
цялата налична документация, свързана със СМР на ул.“Г.Б.“ №42 към датата
19.02.2019 г., КАКТО И да представи справка за констатираните СМР към
датата на процесното събитие 19.02.2019 г. и етапа на завършеност на
строитено-монтажните дейности към 19.02.2019 г. 4. Да се изиска на осн.
чл.192 от ГПК от РДНСК – гр. П. и РО „НСК“ – гр. П. да представи справка
за констатираните СМР към датата 19.02.2019 г. и етапа на завършеност на
строително-монтажните дейности към 19.02.2019 г. С оглед становището на
насрещните страни, се иска да бъде предоставена възможност на
въззивниците да посочат и други доказателства. Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани
страни, конституирани на осн. чл.227 от ГПК на мястото на починалата в
хода на делото първоначална ищца, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител 3 с пълномощно за всички инстанции на л.700 и
л.701 от делото на ОС - Пазарджик.
С Определение №260012/12.05.2023 г. въззивниците са били
освободени на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на
държавни такси.
Преписи от въззивната жалба на ищците са връчени на насрещните
страни – ответника Община П. и третите лица – помагачи „С.“ ЕООД и „А.“
ООД.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба
вх. №260289/06.02.2023 г., подаден от „С.“ ЕООД, чрез адв. Е. Л., надлежно
упълномощен за всички инстанции на л.203 от делото на ОС – Пазарджик.
Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба.
Неоснователно е оплакването за недопускане до разпит на свидетел-очевидец
– свидетелят С.Н. е допуснат до разпит и неколкократно е давана възможност
на ищеца да го доведе, след което ищецът се отказва от това свое искане, като
несвоевременно е направено искане за разпит на съвсем друго лице, което
искане правилно не е уважено от съда. Към този момент по делото са били
разпитани няколко очевидци, а съда на осн. чл.159, ал.2 от ГПК не е задължен
да допуска неограничен брой свидетели за едни и същи обстоятелства.
Искането за допускане на свидетел не е надлежно направено, тъй като не е
5
уточнена самоличността на свидетеля, съобразно чл.156, ал.2 т ГПК.
Останалите доказателствени искания са неоснователни, на основание чл.266,
ал.1 от ГПК, тъй като са искания, които страната е можела да направи пред
първостепенния съд, и не се касае за нововъзникнали обстоятелства.
Оплакването за недопускане на снимков материал е неоснователно, тъй като
надлежно искане за приобщаването му чрез съответна техническа експертиза
за установяване на автентичността и авторството на материала не е било
направено. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване
на обжалваното решение, с всички произтичащи от това правни последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Писмен отговор вх.
№260315/08.03.2023 г., подаден от Община П., чрез адв. Ч. Ч., редовно
упълномощен с пълномощно за всички инстанции на л.110 от делото на ОС –
Пазарджик. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба.
Не са допуснати твърдените процесуални нарушения, съдът се е съобразил
със събраните доказателства, като е обосновал фактическите си и правни
изводи. На ищцата правилно е била указана доказателствената тежест да
установи елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и
специфичните такива от състава на чл.49 от ЗЗД. По делото е приложена
медицинска документация и са изслушани СМЕ, СПсЕ и СТЕ, а и свидетел
очевидец потвърждава факта, че пострадалата е паднала и е оказвана помощ
на място, като факта на падането е безспорен. Не е спорен и факта, че Община
П. е сключила договор с „АРС“ – дружество по ЗЗД с предмет
„рехабилитация на улична настилка, тротоари и зелени площи в гр. П., в
обхвата на който влиза и ул.“Г.Б.“. Спорът по делото е относно причините за
падането, и по-конкретно за наличието на причинна връзка между падането и
състоянието на тротоара пред входната врата на ищцата към деня на
злополуката. По тези спорни въпроси доказателствата са противоречиви, и не
позволяват да се направи категоричен извод за механизма, по който ищцата е
претърпяла уврежданията. Съдът правилно е преценил при условията на
чл.172 от ГПК показанията на дъщерята и зета на пострадалата, като е приел,
че същите са очевидно заинтересовани от изхода на делото. От програмата за
организация и изпълнение на ДЗЗД“АС“ на дейностите по рехабилитация на
процесната улица, Констативен акт образец 15 и приетата СТЕ не се
установява да са се осъществявали твърдяните СМР в посочения участък от
улицата. Не се установява ищцата да е претърпяла увреждането в
6
присъствието на своя зет и своя внук. От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че настъпилата злополука не е свързана с
извършените на улица „Г.Б.“ СМР, и не е резултат от виновно противоправно
действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на
възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД, поради което не са налице втората и
третата предпоставка - противоправно поведение и причинна връзка между
такова поведение и настъпилата вреда, поради което претенциите на ищците
правилно са били отхвърлени. В този смисъл се иска да бъде постановен
въззивният акт. Заявява се претенция за присъждане на разноските за
въззивното производство. По направените доказателствени искания с
въззивната жалба, съдът намира следното: С исковата молба са направени от
ищцата доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели –
очевидци, за установяване на обстоятелствата във връзка с настъпване на
увреждането, както и двама свидетели за установяване на търпените от
ищцата болки и страдания, като всичките четирима свидетели са поискани
при режим на довеждане. С определение №260498/13.05.2021 г. /на л.189/ по
чл.140 от ГПК съдът е указал на ищцата да посочи имената на поисканите
четирима свидетели. Съдът е указал на ищцата, че „следва да установи
елементите от фактическия състав на чл.49-50 от ЗЗД и претърпените от нея
неимуществени вреди“. В първото съдебно заседание – на 14.06.2021 г.
ищецът е посочил поименно свидетелите, които иска да бъдат разпитани –
А.Т. и С.Н., като очевидци на злополуката, и Б. Т. и З.Г. – за установяване на
болките и страданията. Процесуалните представители на ответника и на
третото лицепомагач са поискали разпит на свидетелите на ищеца и на
ответника в едно съдебно заседание. Съдът в мотивната част приема, че
следва да бъдат допуснати поименно поисканите от ищеца четирима
свидетели при режим на довеждане, както и двама свидетели на ответника
при режим на призоваване, като да бъде постановен съвместния им разпит.
Въпреки така приетото в мотивната част, с диспозитива на протоколното
определение на ищеца „Допуска да бъдат разпитани като свидетели по делото
посочените трима свидетели от процесуалния пълномощник на ищцовата
страна при режим на довеждане“. С протоколно определение от същата дата е
дадена възможност на страните в едноседмичен срок да вземат становище по
представените в същото съдебно заседание писмени доказателства от третото
лице – помагач, в това число и по представения Констативен акт Приложение
7
№15 от 23.04.2019 г. 5 С молба вх.№265849/24.06.2021 г., депозирана по
пощата на 21.06.2021 г., ищцата е направила искане по чл.192 от ГПК за
задължаване на Община П. и третото лице – помагач да представят
цитираните в Констативен акт Приложение №15 от 23.04.2019 г. приложения
от №47 до №54. Направено е и искане да бъде изискана справка от третото
неучастващо по делото лице „П.И.П.“ЕООД да представи справка за
констатираните СМР към датата 19.02.2019 г. и етапа на завършеност на
строителномонтажните дейности към 19.02.2019 г. Направено е и искане
същата справка да бъде изискана и от РДНСК – гр. П., и РО“НСК“- П..
С протоколно определение от о.с.з. на 12.07.2021 г. съдът е оставил без
уважение тези доказателствени искания. /на стр.6 от протокола, л.569/. В
проведеното о.с.з. на 20.09.2021 г. ищецът е поискал да бъде заменен
свидетеля С.Н. със свидетеля Т.Г.Д. – очевидец на злополуката, поради
невъзможност да бъде доведен св. Н., който е трайно в чужбина. Насрещните
страни са възразили. Съдът е оставил без уважение искането, по съображения,
че новият свидетел се иска за установяване на различни обстоятелства от
тези, за които е поискан св. Н., и е приел искането за преклудирано.
Преценката на съда е неправилна – свидетелят е поискан за същите
обстоятелства, за които е приет за допустим и необходим разпита на
свидетеля Н.. При така установените по делото обстоятелства настоящият
състав на съда намира, че са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК за
допускане до разпит при режим на довеждане, на свидетеля Т.Г.Д..
По отношение на доказателствените искания по т.II, т.III, т. IV и т.V ,
съдът намира същите за неоснователни. Във връзка с обстоятелствата, които
се иска да бъдат установявани с тези доказателства, по делото е била
назначена и приета СТЕ, която е анализирала тези доказателства и е
установила релевантните за спора обстоятелства, удостоверени с посочените
документи, относно етапа на завършеност на строително-монтажните
дейности в релевантния участък и към посочената дата. Ето защо, събирането
на цялата строителна документация по настоящото дело е ненужно и
неотносимо към спора. Наред с това, поисканите доказателствени средства т.
IV и т.V са недопустими, тъй като имат характер именно на експертен
отговор на поставените въпроси, който следва да бъде даден чрез изготвяне на
съдебно-техническа експертиза, което е сторено по делото.
8
С Определение № 188 от 23.05.2023 г. съдът се е произнесъл по
доказателствените искания.
Адв. Т.: Поддържам жалбата, оспорвам отговорите. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Ч.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Л.: Поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.
Пристъпи се към разпит на допуснатия свидетел.
Сне се самоличността на свидетеля, като се предупреди за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК:
Т.Г.Д. – 48 г., българин, б. гражданин, неженен, неосъждан, без родство
и служебни връзки със страните.
Обещавам да кажа истината.
Бяхме колеги с А.Т..
Ходих на доктор, свърших си работата в болницата и тръгнах да си ходя
и казах, че ще се обадя на А., който е съпруг на Б. Т.. С него сме колеги. Той
ми каза улицата и аз тръгнах с колата да отида да видя къде е А.. Стигнах до
къщата, не помня колко метра беше, но беше разкопано, имаше и пясък и
камъни. Спрях там и понеже трудно се движех слезнах от колата и тръгнах
към А. да го видя. В този момент дойде А. с баба му и тръгнах към него. В
един момент видях, че баба му падна. Там имаше много изкопани дупки,
пясък. На един метър беше от нейната къща, когато падна. Аз бях някъде на
6-7 метра от тях. Дупки ли е имало, какво, но падна. Много хора се стекоха от
магазина да я вдигат. Мисля, че една голяма плочка беше отгоре, там имаше и
много дупки, страшно много дупки. В един момент видях, че баба му падна в
дупка. Абсолютно нищо нямаше обозначено, че правят ремонт, нито знаци,
нищо. Баба му беше с А. и със сина му. То много дупки имаше там. Имаше и
много пясък, филц ли беше, едно бяло. И на А. сина му тръгна да се обажда за
линейка.
Аз мога да ходя по 10-15 метра, не мога повече да ходя. От магазина
излязоха много хора. Жената като падна направо изчезна, повече не я видях.
И А. и синът му помагаха да извадят бабата от дупката, хората от магазина
9
също.
Това беше 10 - 10,30 часа сутринта. Всичко се виждаше добре. Друг път
не бях виждал бабата на А.. Тя е около 80 годишна. Не съм видял да ползва
помощни средства . Тя се държеше за двамата и стъпваше бавно. Мисля, че
дупката беше широка. Аз видях, че бабата както вървеше изчезна. Мисля, че
беше на 1 м. от къщата, на пътя падна.
Адв. Т.: Представям списък на разноските и 2 бр. договор за правна
защита.
Адв. Ч.: Представям списък на разноските и преводно нареждане за
внесено възнаграждение.
Адв. Т.: Правя възражение за прекомерност на разноските.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната ни
жалба като доказана и ми предоставите срок за писмена защита. Претендирам
разноски.
Адв. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и недоказана.
Претендирам разноски.
От анализа на събраните доказателства се установява, че не са
допуснати каквито и да било процесуални нарушения. Правилно първата
инстанция е направила съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, които са довели до единствено възможен извод.
От друга страна считам, че така разпитания свидетел по никакъв начин
не променя фактическата обстановка, тъй като така заявеното от свидетеля не
кореспондира дори с този свидетел А.Т. и свидетелката Т., която по
настоящия момент се явява ищца по делото. Дори не кореспондира със
снимките, неприети на първа инстанция и дори формално да ги погледнем
10
няма нито една дупка, за да можем да кредитираме днес заявеното. При
внимателния прочит на самата въззивна жалба се вижда, че изцяло се
променя фактическата обстановка и механизмът на настъпване на самия
инцидент за това, за което се претендираше в исковата молба и се прави опит
да се напаснат новите факти и обстоятелства, които се установиха по делото.
Адв. Л.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отхвърлите жалбата и
потвърдите решението на Окръжен съд Пазарджик. Представям писмени
бележки.
Моля да не кредитирате тези показания, които освен че са
противоречиви, противоречат и на самата фактическа обстановка описана в
исковата молба. Свидетелят Т. говори за липсваща плочка, неговата съпруга
говори за липсващи плочки. Свидетелят днес казва, че е паднала изцяло в
дупка, което се казва за първи път.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 07.08.2023 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11