О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

^{Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е}

 

^{№ 260083/26.ХI.2019 г.  гр.Хасково}

 

^{В  ИМЕТО  НА  НАРОДА}

 

^{Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК}

 

^{Обжалваното решение}

 

               ^{С решение №22/06.VIII.2020 г. постановено по гр.дело №74/2019 г. Районен съд-Ивайловград признава за установено по отношение на ответника Б.Х., роден на ***г., гражданин на Германия, че ищецът С.С.Д., ЕГН ********** е собственик на 4/6 идеални части от Урегулиран поземлен имот VIII-5, от квартал 4, с площ от 1070 кв. м., по ПУП на с.***, обл. Хасково, одобрен със заповед за улична регулация № 1160/03.VIII.1935 год. и заповед за дворищна регулация № 1160/03.VIII.1935 год., ведно с 4/6 идеални части от построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154кв.м., състояща се от антре, две стаи и санитарен възел, при граници на имота - от две страни улици, УПИ У1-53 и УПИ VII-54.}

^{С решението си съдът осъжда  ответника Б.Х., роден на роден на ***г., гражданин на Германия  да възстанови собствеността и предаде владението на С.С.Д., ЕГН ********** на процесния имот,описан по-горе,както и да заплати на ищеца сучата 561 лв. деловодни разноски.}

 

^{Обстоятелства по въззива}

 

               ^{Недоволен от постановеното решение е останал Б.Х., който го атакува като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му и отхвърляне изцяло на предявения иск.}

               ^{В хода на производството ищецът не доказал собствеността си върху претендираните 4/6 идеални части от описаните недвижимости.Това било така,защото договорът за продажба на наследство бил алеаторен,тъй-като се купувало нещо на риск,предвид липсата на знание какво обхваща наследствената маса.Не можел да се направи категоричен извод,че при сключването на двата договора за продажба на наследство процесните имоти са били негов обект.В тази насока нямало никакви доказателства.}

               ^{От друга страна нямало доказателства и дали наследникът А.Д.Г. имал права за собствеността на 1/3 идеални части от процесния имот,щом наследодателят му Г. Т.Ч. нямал такива права над този имот.Цалото решение се основавала на удостоверения за наследници,без да има доказателства относно имуществените им права върху конкретни вещи.}

               ^{В представения отговор на въззивнага жалба С.С.Д. намира същата неоснователна,а постановеното решение за правилно и законосъобразно.Иска се неговото потвърждаване.}

               ^{В съдебно заседание страните поддържат доводите си.}

^{Правни съображения}

 

^{Въззивната жалба е надлежно волеизявление на страна в първоинстанционното производство, обективиращо пред настоящия съд защитим законов интерес,кореспондиращ с предявените материални права,предвид разпоредените негативни за правната сфера на въззивникът  последици с първоинстанционното решение-уважаване на предявената осъдителна претенция по чл.108 от ЗС против него.}

               ^{Съобразно задължителната проверка по чл.269 от ГПК съдът установи,че обжалваното решение е допустимо и валидно.}

               ^{Същото обаче е неправилно и следва да се отмени.Предявеният ревандикационен иск е останал недоказан относно заявеното право на собственост от ищеца С. Д.Въпреки изричното указание и разпределената доказателствена тежест,носена от него,същият не е доказал по несъмнен начин правото си на собственост върху 4/6 идеални части от Урегулиран поземлен имот VIII-5, от квартал 4, с площ от 1070 кв. м., по ПУП на с.***, обл. Хасково, одобрен със заповед за улична регулация № 1160/03.VIII.1935 гол. и заповед за дворищна регулация № 1160/03.VIII.1935 год., ведно с 4/6 идеални части от построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154кв.м., състояща се от антре, две стаи и санитарен възел, при граници на имота - от две страни улици, УПИ У1-53 и УПИ VII-54.}

^{Безспорно е ,че Б.Х. и А.Г.Ч. по силата на предварителен договор от 01.IХ.2017 г. са поели задължение да сключат окончателен такъв относно покупко-продажба на двуетажна жилищна сграда и прилежащото й дворно място в с.***,като владението се предава от продавача Ч. на купавача от момента на подписването на този договор.Между страните също няма спор и че тези недвижимости са същите,обект на настоящия ревандикационен иск.}

^{С констативен нотариален акт №191 т.I рег.№853,дело №141/21.VIII.2018 г. на съдията по вписванията при РС-Иваловград А.Г.Ч. е признат за собственик  по наследство на една втора идеална част от ревандикирания имот.}

^{Този констативен нотариален акт е оспорен в първоинстанционното производство от ответника.Тъй-като същият не създава права,то е следвало ищецът да развие доказване на отразените в него обсотятелства,от които твърди че извлича правата си,заявени пред съда.В тази насока обаче няма ангажиране на доказателства и провеждане на доказване.Изводът на първата инстанция в тази процесуална хипотеза е неправилен.Въпреки извършеното оспорване от ответника,РС-Ивайловград приема отразените обстоятелства в този констативен нотариален акт за настъпили и че действително Ч. е титуляр на една втора идеална част от процесния имот.Следва да се има предвид,че цялата защитна теза на ответника,е че няма доказателства по делото които да установяват принадлежността на този имот  в наследствената маса на праводателите на Ч. Действително и по делото няма такива доказателства.Самото наличие на удостоверения за наследници установява  кръга на правоприемници на съответните лица по силата на  mortis causa,но по никакъв начин не извежда конкретните им права на собственост или какви имоти и вещи са включени в наследствената маса.В тази насока няма никакви доказателства,вкл. и по отношение на отразеното в констативния нотариален акт.Същият не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.I ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Материалната доказателствена сила е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а самата констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод, а не удостоверен от него факт. При съставянето на констативния нотариален акт, в частта му   относно принадлежността на правото, дейността на нотариуса е решаваща, не свидетелстваща, поради което не притежава доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи. Констативният нотариален акт в останалата си част остава официален удостоверителен документ и има посочената с чл. 179, ал.I ГПК доказателствена сила по отношение на извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи, че е издадено от нотариуса постановлението за признаване на собствеността. Това нотариално удостоверяване не се ползва със сила на пресъдено нещо}

^{Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в констативните нотариални актове за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, но се приема и още, че и тази констатация не е лишена от доказателствено значение.}

^{В случая  и както се посочи по-горе по делото няма никакви доказателства относно визираните в него права на Ч.Поради това и предвид на оспорването титулярът на констативния нотариален акт не е бил собственик на въпросните имоти.В тази насока е само решаващата дейност на нотариуса отразена в този акт,но тя не създава права в случая.}

^{Идентично е и положението с двата представени договора за продажба на наследство.С договор за продажба на наследство от 03.ХII.2018 г. А. Ч. продава на С.С.Д. наследството си от покойния Т.А.Ч.,род. *** г.,б.ж. на с.***,починал на 02.VIII.1960 г. изцяло без посочване на предмети за сумата от 3 000 лв. С договор за продажба на наследство от 03.ХII.2018 г. А.Д. Г. продава на С.С. Д. наследството си от покойния Т.А.Ч., род.***  г.,б.ж. на с.***, починал на 02.VIII.1960 г. изцяло без посочване на предмети за сумата от 2 000 лв. Двата договора са с нотариална заверка и отговарят на всички изисквания на закона за надлежност по чл.212 ал.II от ЗЗД.}

^{Двата договора са сключени в хипотезата на чл.212 ал.I от ЗЗД-продавачите по тях продават изцяло наследството си останало от Т.Ч.,без посочване на предмети.За това е необходимо да установят само качеството си наследници,което и правят. В тази хипотеза обаче не са ясни правата и задълженията,които купувачът придобива,още по-малко пък-конкретните предмети и вещи от наследствената маса.Те оставят неясни и по време на настоящото дело.Няма нито едно доказателство,което да извежда относимост на процесните имоти към наследството останало от Т.Ч.,още повече,че същият е починал преди доста дълъг период-1960 г.Следва също да се съобрази и обстоятелството,че при така сочената известност на спорния имот,като част от наследството на Т.Ч.,то е било логично договорите за продажба на наследство да се сключат при условията на чл.212 ал.III от ЗЗД.Но страните по тях използват общата хипотеза на чл.212 ал.I  от ЗЗД,което е индиция,че няма ясно относно собствеността на процесния имот и дали същият е част от това наследство.}

^{Предвид на изложеното първоинстанционото решение е неправилно и незаконосъобразно,поради което следва да се отмени,като предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС като недоказан да се отхвърли.В рамките на делото Д. не доказа несъмнено и категорично,по пътя на пълното и главно доказване,че е собственик на твърдените от него права,заявени  в исковата  молба по отношение на ответника Б.Х..След като същият не е собственик по отношение на ответника,то не може да упражни и правото си да установи фактическа власт върху имота.}

               ^{Ще следва предвид изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК С.Д. да заплати направените разноски от Б.Х. както следва-платена държавна такса и такса превод от 51.41 лв. за въззивното обжалване и 1 300 лв. заплатен адвокатски хонорар.}

^{Водим от изоженото Окръжен съд-Хасково}

 

^{Р Е Ш И}

 

^{ОТМЕНЯ изцяло решение №22/06.VIII.2020 г. постановено по гр.дело №74/2019 г. Районен съд-Ивайловград ,като}

^{ОТХВЪРЛЯ  предявеният от С.С.Д., ЕГН **********, гр.*** иск с правно основание по чл.108 от Закона за собствеността против ответника Б.Х., роден на ***г., гражданин на Германия,постоянен адрес ***,с който се иска да се приеме за установено по отношение на Б.Х. че ищецът С.С.Д. е собственик на 4/6 идеални части от Урегулиран поземлен имот VIII-5, от квартал 4, с площ от 1070 кв. м., по ПУП на с.***, обл. Хасково, одобрен със заповед за улична регулация № 1160/03.VIII.1935 год. и заповед за дворищна регулация № 1160/03.VIII.1935 год., ведно с 4/6 идеални части от построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 154кв.м., състояща се от антре, две стаи и санитарен възел, при граници на имота - от две страни улици, УПИ У1-53 и УПИ VII-54,както и да му предаде владението върху тези недвижимости.}

               ^{ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********, гр.*** да заплати на Б.Х., роден на ***г., гражданин на Германия,постоянен адрес *** сумата от 1351.41 лв. разноски по делото пред двете инстанции.}

               ^{РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва по касационен ред пред РКС на РБ в месечен срок от съобщаването му на страните.}

 

               ^{Председател :}

 

              

               ^{Членове   :   1.                             2.}