№ 90
гр. Варна, 03.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600121 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
В Окръжен съд Варна е на производство НОХД № 275/2022 г. по внесен
обвинителен акт срещу Д. СТ. ДР., за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и
3 от НК. Подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от
м.май 2020 г., взета в досъдебното производство. През м.май 2021 г. срещу
него е била произнесена осъдителна присъда в първата инстанция, с наложено
наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, която е била
отменена от въззивния съд на 23.03.2022 г. с основание – допуснати
съществени процесуални нарушения, и делото е било върнато за ново
разглеждане. В рамките на новообразуваното на 25.03.2022 г. в окръжния съд
производство, преди датата, на която е насрочено разглеждането му в
разпоредително заседание, е отправено искане по чл.270, ал.1 от НПК,
приключило с проверяваното определение.
В последното, първоинстанционният съдебен състав е приел, че не е
намалял интензитета на опасността подсъдимият да се укрие, или да извърши
престъпление, както и не е констатирал прекомерност в продължителността
на задържането. С въззивната частна жалба срещу това определение се
твърди, че опасността неправилно е аргументирана единствено с тежестта на
вмененото престъпление, на която се противопоставят твърдения във връзка с
процесуалното поведение и личността на подсъдимия, които според защитата
мотивират изменение на мярката за неотклонение и определяне на домашен
1
арест. Това разбиране не се споделя от настоящия състав на въззивния съд.
Основанието да се приеме наличие на рисковете по чл.63, ал.1 от НПК
не е единствено безспорно наличната хипотеза на ал.2, т.3 на същата норма, с
оглед квалификацията по чл.116, ал.1, т.6, пр.пр.2 и 3 от НК. Сравнено със
сходни престъпни прояви, инкриминираното поведение от обективна страна е
с по-висока от обичайната степен на обществена опасност, а от субективна -
чрез него се разкриват и страни от личността на дееца, характеризиращи го в
негативен план. Пострадалият е бил лице с психични проблеми, което не
може да се грижи само за себе си, и съзнавайки това, подсъдимият сам го е
ангажирал да му помага в стопанството. Според обвинителните факти,
побоят, довел до неговата смърт, е породен от дребно неразбирателство
между тях, но се е изразил в нанасяне на десетки силни удари по цялото тяло,
след което жертвата е оставена да агонизира продължително време, а
подсъдимият е останал безучастен, дори е направил снимки на тялото, и ги е
разпратил на познати, като в последствие е направил и опит да прикрие
съпричастността си. На всичко това, заедно с установения факт на управление
на автомобил след употреба на алкохол преди самото инкриминирано деяние,
не е убедително противопоставимо чистото съдебно минало и представената
добра характеристика, по начин, че да игнорира опасностите по чл.63, ал.1 от
НПК.
Преценката на релевантните към чл.56, ал.3 от НПК обстоятелства дава
основание, продължителното задържане на подсъдимия Д. да се приеме за
разумно. Процесуалните действия след приключване на досъдебното
производство са извършвани в обичайните срокове, при съблюдаването на
които продължава и повторната първоинстанционнна съдебна фаза. Не се
констатира бездействие, което да прави задържането на обвиняемия
самоцелно, или пък да го превръща в своеобразно наказание, както твърди
защитата.
Задържането под стража и домашният арест са мерки за неотклонение,
необходимостта от налагането на които се обуславя от едни и същи
предпоставки. За определянето на по-леката от тях, каквото е искането на
жалбоподателя, е необходимо позоваването на важни социални причини,
каквито в случая не се твърдят, не се и констатират служебно, поради което и
по съображение на всичко изложено, по реда на чл.270, ал.4 от НПК,
2
настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Окръжен съд Варна, постановено
по НОХД № 275/22 г. в съдебно заседание на 14.04.2022 г., с което е оставено
без уважение искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ на подсъдимия Д.Д..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3