№ 101
гр. Несебър, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря К.И.Л.
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20242150101151 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Т.Б.“ ООД,
ЕИК 831***63, със седалище и адрес на управление: с. Г.Б., бул. „Б.ш.“ № ***,
представлявано от П.П.К.В. и Г.Т.З., с пълномощник адв. И. М. против „Л. БГ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от Д.И.И..
Ищцовото дружество твърди, че е официален представител в България за
продажба и ремонт на камиони ДАФ (DAF). Сочи, че през януари и февруари 2024г. на
ответника били продадени части за камион, описани в следните фактури: фактура №
**********/30.01.2024г. на стойност 3479.74 лева, фактура № **********/05.02.2024г.
на стойност 1514.62 лева и фактура № **********/29.02.2024г. на стойност 74.58 лева.
Акцентира, че падежът на задълженията по посочените фактури бил на 06.02.2024г.,
12.02.2024г. и 07.03.2024г., като ответникът получил вещите, описани във фактурите и
се задължил да плати цената им, което не направил и до настоящия момент.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 5068.94 лева,
представляваща обща дължима цена по процесните фактури, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените по делото
разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявен е иск с правно основание чл.327 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество, уведомено по реда на чл. 50,
ал. 4 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК, не е постъпил писмен отговор.
С молба вх. № 1511/12.02.2025г., ответното дружество оспорва предявения иск.
Сочи, че от сумата по фактура № 24163300512/30.01.2024г. в размер на 3479.74 лева е
платил общо сумата в размер на 3000лв., като на 11.10.2024г. е превел сумата в размер
на 2000 лева, а на 27.01.2025г. е превел сумата в размер на 1000 лева и потвърждава,
1
че по тази фактура дължимата сума е в размер на 479.74 лева. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Моли съдът да отхвърли предявените искове,
като им присъди направените по делото разноски. Представя платежно нареждане и
извлечение от банкова сметка.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество не се
явява. Депозира молба с вх. № 1673/18.02.2025г., в която заявява, че поддържа
исковата молба. Изразява становище по молбата на ответника. Моли от съда да уважи
предявения иск за дължимата сума в размер на 2068.94 лева, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да
присъди изцяло направените по делото разноски.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се установява безспорно, че между
страните по делото е налице валидно търговско правоотношение за покупко-продажба
на резервни части, за което са издадени фактура № ********** от 30.01.2024г. на
стойност 3479.74 лева, с падеж на плащане - 06.02.2024г., фактура № ********** от
05.02.2024г. на стойност 1514.62 лева, с падеж на плащане - 12.02.2024г. и фактура №
********** от 29.02.2024г. на стойност 74.58 лева, с падеж на плащане - 07.03.2024г.
Стоките по фактурите били продадени от ищцовото дружество на ответника, като
видно от отразяванията във фактурите резервните части били доставени на
16.01.2024г., 17.01.2024г., 29.01.2024г., 02.02.2024г. и 05.02.2024г.
Ето защо съдът счита, че процесните фактури представляват свидетелстващи
документи, удостоверяващи материализираните в тях изявления, поради което
ответното дружество дължи заплащане на цената по тях.
Ответното дружество ангажира доказателства, че е заплатило сумата от 3000
лева, представляваща частично задължение по фактура № ********** от 30.01.2024г.
на стойност 3479.74 лева, като на 11.10.2024г. е заплатил сумата в размер на 2000 лева,
а на 27.01.2025г. - 1000 лева. Заявява, че остатъкът по сочената фактура е в размер на
479.74 лева. Ищцовото дружество не оспорва направеното плащане от страна на
ответника по фактурата, като предвид същото претендира ответникът да бъде осъден
да заплати сумата в размер на 2068.94 лева.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже предаването на вещите,
описани в процесните фактури, по които се претендира плащане, както и размера на
претенцията си. При доказването на тези факти в тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение
№ 39 от 13.01.2025г., постановено по делото.
Предвид гореизложеното съдът приема за установено, че вещите, описани в
процесните фактури са доставени от ищеца на ответното дружество, поради което
последното дължи заплащане на цената. Извършеното от ответника плащане на сумата
от 3000 лева обосновава извод, че дружеството не е изпълнил задължението си спрямо
ищеца и същото следва да бъде осъдено да заплати сумата в размер на 2068.94 лева,
представляваща незаплатен остатък, дължим по фактура № **********/30.01.2024г.,
фактура № **********/05.02.2024г. и фактура № **********/29.02.2024г., ведно със
2
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -
07.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като за сумата над
уважения размер от 2068,94 лева до претендирания такъв от 5068,94 лева, иска следва
да бъде отхвърлен, поради заплащане на сумата от 3000 лева в хода на съдебното
производство.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Видно от представеният
списък на ищецът следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 1073 лева, от
които държавна такса - 203 лева и адвокатско възнаграждение - 870 лева.
Съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като намира, че същото е съобразено с изискванията на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.
***, представлявано от Д.И.И., да заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК 831***63, със
седалище и адрес на управление: с. Г.Б., бул. „Б.ш.“ № ***, представлявано от П.П.К.В.
и Г.Т.З., сумата в размер на 2068.94 лева, представляваща незаплатен остатък, дължим
по фактура № **********/30.01.2024г., фактура № **********/05.02.2024г. и фактура
№ **********/29.02.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 07.10.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от
5068,94 лева, поради заплащане на сумата от 3000 лева в хода на съдебното
производство.
ОСЪЖДА „Л. БГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.
***, представлявано от Д.И.И., да заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК 831***63, със
седалище и адрес на управление: с. Г.Б., бул. „Б.ш.“ № ***, представлявано от П.П.К.В.
и Г.Т.З., сумата общо в размер на 1073 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3