Р Е Ш Е Н И Е
№ 59
Град Пловдив, 29.03.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение,
първи състав в публично заседание на 29.02.2016 г. в състав:
Председател: МАРИАНА ХИТЕВА
Членове: ДОЧКА ВЪРБЕВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА
при участието на
секретар Стефка Костадинова сложи за разглеждане
докладваното от
съдията Дочка Върбева В гр. дело № 40 по описа за
2016 година.
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
С решение № 1658 от 26.10.2015г.,постановено
по гр.д. № 2812/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е признато за установено
на основание чл.26, ал.2, пр.5
във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД в отношенията между ****, представлявано от управителя **** И. ***,
представлявано от управителя ****, че договор за покупко-продажба на недвижим
имот, оформен с нотариален акт №**** на нотариус **** с район на ****, е
нищожен в частта му относно договорената продажна цена от 20 000,00 лева,
поради относителната симулативност на тази договорна
клауза, прикриваща действително съглашение за заплащане на продажна цена в
размер на 100 000,00 евро, от които 70 000,00 евро – платени на
14.12.2011г., а за остатъка от цената в размер на 30 000,00 евро вместо
плащане купувачът е задължен да прехвърли собствеността върху недвижим имот с
административен адрес: **** подробно описан в нотариален акт № ****
Със същото решение е развален договор
за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №**** на
нотариус ****, с който продавачът ****, представлявано от управителя **** И. е
продал на купувача ****, представлявано от управителя **** недвижим имот
магазин, с административен адрес **** със застроена площ от 22.34 кв.м., който обект съответства на магазин №1.5 със
застроена площ от 22.34 кв.м., находящ се на първи
етаж, подробно описан в нотариален акт **** на Служба по вписванията **** Осъден е ответника “О.” **** да заплати на ищеца **** сумата
10 524,42 лева – направени по делото разноски.
Против
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника пред ОС “О.” ЕООД**** чрез процесуалните представители адв. Д.
и адв.М., с оплакване за порочност на решението изцяло.
Моли същото да бъде изцяло отменено и да бъде постановено друго по същество, с
което исковете да бъдат изцяло отхвърлени,със законните последици .Не сочи нови
доказателства, претендира деловодни разноски,прави възражение за прекомерност
на претендираните от ответниците
по жалбата деловодни разноски.
Ответникът по въззивната жалба **** чрез
процесуалния си представител адв.Г.К. в писмен
отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата и
моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно, не сочи нови доказателства , претендира
разноски.
Апелативният съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
изискванията на чл.267 – 273 ГПК и като съобрази доводите, наведени от
страните, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.І ГПК,от
легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване, по отношение на
същата са налице останалите особени изисквания на закона, поради което
Апелативният съд приема, че въззивната жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При служебната проверка
по чл.269 ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение Апелативният
съд не констатира наличие на сочените пороци на същото.
Предявен e иск с правно основание чл.26,ал.2 предл.5 ЗЗД, обективно комулативно съединен с иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, последният съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
В исковата си
молба против ответника “О.” ЕООД- *** твърди, че на 14.12.2011г. между страните по делото е сключен
предварителен договор за продажба на недвижим имот – магазин в гр.****.Твърди,че
е договорен следния начин на плащане – 70 000 евро в деня на сключване на
предварителния договор, по банков път и за остатъка от 30 000 евро „О.”ЕООД
се е задължило да прехвърли на ищеца собствеността върху свой недвижим имот, находящ се в гр.****
Ищецът твърди също, че на 26.01.2012 г. между него и
ответника е сключен окончателен договор за продажба на магазин, находящ се в гр.****, като в нот.акт
с цел избягване на дължими ДТ, била посочена продажна цена в размер на
20 000 лева, вместо действително уговорените 100 000 евро.
Ищецът твърди,че ответникът не е изпълнил задължението
си да му прехвърли собствеността върху недв.имот в
гр.**** както и че не е в състояние да му прехвърли собствеността върху този
имот, тъй като не е собственик на целия имот. Ищецът подържа,че ответникът е
придобил собствеността върху този имот чрез покупко-продажба от лицето ****Д.****,
която при продажбата се е легитимирала като собственик на имота с нот.акт № **** – констативен, на нотариус ****. Подържа,че ****
не е собственик на 6/60 ид.ч. от терена и на 26/60 ид.ч. от жилището и второстепенна постройка в имота, тъй
като същите принадлежат на бившия й съпруг **** като част от прекратена с
развод СИО между тях. Поради посоченото ищецът подържа, че отвеветникът
е неизправна по договора.
При така
изложените фактически обстоятелства ищецът предявява следните искове: за
нищожност на окончателния договор за покупко-продажба, сключен между двете
дружества с нотариален акт №****, поради привидност на същия и прикриване с
него на действителното съглашение за продажба на имота за цена от
100 000,00 евро; за разваляне на този договор, поради неизпълнението от
страна на купувача да прехвърли собствеността върху имота с адм.адрес
гр.**** евентуално при отхвърляне на иска за разваляне на договора за продажба,
се претендира предварителният договор от 14.12.2011г. да се обяви за
окончателен относно недвижимия имот с адм.адрес гр.****,подробно
описан в нот.акт № **** на СВ-****. Претендират се
разноски.
Ответникът “О.” ЕООД-**** в писмения отговор и в с.з.
оспорва предявените искове като неоснователни. Подържа, че страните са сключили
валиден окончателен договор за продажба на недвижимия имот с адрес гр.**** за сума в размер на
20 000 лв.Признава следните релевантни за спора обстоятелства: страните
са сключили описания в исковата молба предварителен договор от 14.12.2011г., както
и че по банков път ответникът е заплатил част от цената в размер на 70 000,00
евро, и че на 26.01.2012г. се е провела среща между страните в кантората на
нотариус ****, за което е бил издаден констативен протокол №****
Ответникът
подържа, че страните не са договаряли цена,
различна от продажната цена по сключения окончателен договор, с цел
намаляване на нотариални такси, не са имали и воля към датата на сключване на
този договор да сключат сделката за цена от 100 000,00 евро, като разликата за доплащане на 30 000,00 евро
да се уреди или с прехвърляне на правата върху имота на ул
****, или в пари.
На
26.01.2012г. на срещата, проведена от 10 часа в кантората на нотариус ****,
страните изразили становища, че според управителят на ****, лично и чрез адвоката
си, че купувачът **** не е представил изрядни документи относно изключителната
му собственост на имота на ул **** поради което продавачът
да придобие тази собственост и да сключи окончателен договор за магазина.
От друга
страна ответникът “О.”ЕООД, лично чрез управителя и адвокатите си заявил, че
представя пълен набор от документи, установяващи собствеността му, включително
нотариално заверена декларация от **** от 17.01.2012г. /представени пред
нотариуса същия ден и описани на стр.2 в констативния протокол/. Купувачът
заявил още, че продавачът става причина да не може да се сключи окончателния
договор към 26.01.2012г. при договорените условия, тъй като последният виновно
не е изпълнил задълженията си по т.ІІІ 1 вр. с т.І.2
от предварителния договор, което би осуетило и възможността сградата да бъде
завършена в срока съгласно т.ІІІ.7, като подробно в съставия
протокол са посочени неизпълнените договорени довършителни СМР. Представителят
на ищцовото дружество на срещата не представил
никакви строителни книжа, установяващи изпълнението на задълженията му по
извършване на строителните дейности по вид и степен на завършеност съгласно
посоченото в договора.
Констатирайки
противоречията си, страните продължили да търсят начин на уреждане на отнощенията си, предлагайки различни варианти, като
първоначалната идея била да мислят до следващия ден, което и било записано в
констативния протокол. Тъй като обсъждането продължило същия ден и след
напускане на нотариалната кантора, страните в крайна сметка се съгласили да
подпишат окончателен договор за продажба, като общата цена остане в рамките на
вече платените 70 000,00 евро, от които цената на правото на собственост
на магазина към датата на подписване на този договор определили на
20 000,00 лева. Съгласили се още, че **** като управител на **** ще
упълномощи **** И. – управител на **** да продаде процесния
имот на цена не по-ниска от 80 000,00 евро в срок до 30.08.2012г., след което
да преведе по банков път на упълномощителя сумата
80 000,00 евро /с оглед евентуалното непредаване на имота годен за
ползване в срок съгласно договора/. Пълномощното се подписало и заверило при
нотариуса в деня на нотариалната продажба към момента на извършването й в
присъствие на страните. Не е имало уговорки за доплащане на сума от
30 000,00 евро, тъй като условията на договора в окончателния му вид
бил съобразен с взаимните компромиси на
всяка една от страните с оглед претенциите им за неточност или забава при
изпълнение на поетите задължения.
Ответникът
оспорва истинността на констативния протокол от 26.01.2012г., представен с
исковата молба относно: 1/записаното на стр.3, ред 32 и 33 изявление на **** И.
“В случай, че продажбата не се осъществи в този срок, с г-н **** уговаряме
допълнителен срок, за да изплати остатъка от дължимите ми 30 000,00 евро,
съгласно сключения предварителен договор”, каквото изявление ответникът
поддържа, че не се съдържа в издадения им от нотариуса протокол непосредствено
след приключване на срещата на 26.01.2012г.; 2/ записания на стр.2, ред 46 и 47
текст **** оспорва това, но не представя доказателства за изпълнение на вида на
обекта към настоящия момент” според
ответника не съответства на текста от неговия екземпляр от протокола на стр.2,
ред 46,47 и 48, където е записано: “Представителят на **** не оспорва това, а и
не представя доказателства за изпълнение на вида на обекта към настоящия
момент”. Ответникът твърди още, че подписът, положен под текста на оспорвания
протокол се различава от подписа, положен от нотариуса в присъствие на
страните, освен това попада под реда, на който би следвало да се намира, поради
което буди съмнение и относно момента, в който е поставен /преди или след
отпечатване на текста/. Ето защо оспорва както верността на посочените части от
съдържанието на протокола, така и неговата автентичност.Моли исковете като
неоснователни да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.
След анализ на представените
доказателства,Апелативният съд прие за установено следното от фактическа
страна:
Както се посочи по-горе, не е
спорно, че мeжду
страните по делото на 14.12.2011г. е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който продавачът ищецът **** е поел
задължение да продаде на купувача “О.”ЕООД недвижим имот, представляващ:
магазин №**** със застроена площ 22.34 кв.м., находящ
се на първи етаж, ведно с **** ид.части от общите
части на сградата, който имот е подробно описан в нотариален акт №**** на
Служба по вписванията гр.****, в раздел “обекти, находящи
се в УПИ **** стар по плана на ЦГЧ, с адм.адрес - ****. Продавачът се е задължил да довърши и
предаде на купувача обекта в следния вид: стени и тавани – шпакловка и гипс,
под – гранитна настилка, външна фасадна дограма – алуминиева, вътрешна дограма
– МДФ и стъклопакет, входна врата МДФ и стъклопакет, ел.инсталации – изпълнена
до ключ и **** система, **** – до ключ, общи части луксозно завършени,
хидравличен асансьор, сензорно осветление. Продавачът се е задължил още да
извърши строителството с грижата на добър търговец, спазвайки предвидените в
техническата документация правила и нормативи, както и да предаде обекта с
разрешение за ползване в срок до 30.07.2012г., като всяка от страните е поела
задължение в срок до 27.12.2011г. да прехвърли на другата страна правото на
собственост върху продаваемия имот и върху този,описан в нот.акт
№ ****
Страните
са уговорили, че общата стойност на покупната цена, довършителните работи и
правото на строеж върху обекта и съответните идеални части от общите части на
сградата, предмет на договора, възлиза на 100 000,00 евро, като тази цена
е окончателна и не подлежи на промяна.
Предвиден е начина за плащане на цената, а
именно: в деня на подписване на предварителния договор – 70 000,00 евро по
банков път; за останалите 30 000.00 евро купувачът се задължава да
прехвърли собствеността върху недвижим имот, подробно описан в нотариален акт №****,
който имот е с административен адрес: гр.****. Продавачът е поел задължение да
прехвърли собствеността върху имота по нотариален ред в срок до 27.12.2011г. и
във вида, описан по-горе. Купувачът се е задължил в същия срок да прехвърли по
нотариален ред имота на ул****
С нот.покана от
20.01.2012г.,без данни за връчването й,ответникът поканил ищеца да се яви в
кантората на нотариус **** на 26.01.2012г., 10.00 часа, за да прехвърли имота,
предмет на предварителния договор. С нот. покана,
връчена на 25.01.2012г.,ищцовото дружество чрез
управителя си заявило, че въпреки заявеното от купувача в предварителния
договор, трети лица притежават вещни права
върху имота на ул**** В този смисъл в поканата са
изложени подробни съображения за това, че **** не може да изпълни поетото с
договора задължение да прехвърли изцяло собствеността върху имота, тъй като
неговата праводателка **** не е собственик на целия
имот, а права върху същия притежава и бившия й съпруг.
Не се спори между страните, че на 26.01.2012г. в
кантората на нотариус **** се провела среща между представителите /управители и
пълномощници/ на двете дружества, като изявленията на
същите са отразени в констативен протокол №****
На същата дата, в кантората на същия нотариус с
нотариален акт №**** страните са сключили окончателен договор, с който
продавачът **** продал на купувача **** процесния
магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**** за
цена в размер на 20 000.00 лева, която сума е посочено, че е платена изцяло
по банков път на 14.12.2011г.
Също на посочената дата 26.01.2012г. в кантората на
нотариус **** е извършена нотариална заверка на подписа на **** в качеството му
на управител на “О.”ЕООД, положен в пълномощно, с което същият упълномощава ****,
представлявано от управителя **** И., от негово име и за негова сметка да
продаде магазин в сграда с идентификатор №**** на купувач при цена, каквато
намери за добре, но не по-малко от 80 000,00 евро, в срок до 30.08.2012г.
В констативния протокол на нотариуса представителите
на **** са изложили отново своето становище, че купувачът не може да изпълни
поетото в предварителния договор задължение, а именно вместо да плати част от
цената в размер на 30 000,00 евро, да прехвърли на купувача собствеността
върху имота, придобит от него с нотариален акт №**** От своя страна
представителите на **** са изявили готовност да сключат окончателен договор, потвърждавайки
уговорената продажна цена в общ размер на 100 000,00 евро и
противопоставяйки своите възражения, че продавачът не е изпълнил поетите в
т.І.2 от предварителния договор задължения за изпълнение на довършителните
работи в имота.
От заключениетона СГЕ,
изготвена от в.л. ****, неоспорено от страните, се установява, че подписът, положен за нотариус в екземпляра,представен
от ищеца / стр.159-160 /, е изпълнен от нотариус ****. Според експертизата
подписът е положен след отпечатване на текста на документа. Във връзка с
открито производство по оспорване на цитираното доказателство са събрани гласни
доказателства - свидетелката ****,
присъствала при изготвянето на констативния протокол в качеството й на
технически секретар на нотариуса, установява, че номерът на оспорения протокол
е поставен на принтер от нея в деня, в който е съставен и подписан. След като
протоколът бил готов и одобрен от нотариуса, тя е принтирала само първата
страница, в горната част на която се е отпечатал номера от регистъра на
нотариуса.
Относно протокола, представен от ответната страна,
свидетелката обяснява, че тя на ръка е нанесла номера в горния край на първата
страница и това е възможно да стане в случай, че този екземпляр е донесен в
кантората в един по-късен момент и е поискан заверен препис. Обикновено в
такива случаи свидетелката искала разрешение от нотариуса дали да постави
съответния номер върху документа или не. Свидетелката не може да каже дали в
конкретния случай, преди да даде разрешението си за поставяне на номера,
нотариусът е сверил представения протокол с този, който е вписан в кантората.
Във връзка с уговорката между страните – р.**** от
предварителния договор от 14.12.2011г. за извършване от страна на ответника на
довършителни странителни работи в продаваемия имот в
срок до 27.12.2011г.по делото е прието като доказателство заключение на СТЕ, изтогвено от в.л. М.М. От същото установява,
че между довършителните работи за магазина по проект и тези, записани в
предварителния договор има несъответствия, изразяващи се в това, че външната
фасадна дограма не е алуминиева, а представлява стъклена витрина на алуминиеви рамки; вътрешната дограма и
входната врата също са стъклени. В тази насока са приети и гласни доказателства
– св.**** и ****.Първият свидетел установява, че неговата фирма **** през
2011г. – 2012г. е била наета да работи по изграждането на електроинсталацията в
процесната сграда на адрес ****. Работата била
извършена на два етапа, като торият етап по изграждане на инсталацията бил
осъществен в периода от лятото на 2011г. до края на същата година. Свидетелят
установява, че неговата компания е осъществила последните довършителни работи в
имота, а след тях останала работа само за боядисване, поставяне на облицовки и
фаянс. Завършването на строителството до края на годината свидетелят свързва с
това, че строителят участвал в конкурс **** и се работело усилено и без почивен
ден, както и че в имота никъде няма дограма, като се погледне отвън всичко е
стъкло – преградни стени, витрини; няма каси и МДФ врати.
Св.****, служител при ищеца, установява, че два дни
преди сключване на сделката имотът, предмет на продажбата, бил на фаза груб
строеж – на тухла, без замазка, без подова настилка, без дограма, входна врата,
електро и ВиК инсталации.Посочената свидетелка
депозира и показания относно това, че при преговорите при нотариуса страните се
съгласили продажната цена на магазина да бъде в размер на 20 000.00 лв.
Относно правото на собственост върху недвижимия имот, находящ се на адрес гр.****, за който ищецът е поел
задължение да прехвърли собствеността в полза на онветника
съгл. **** от предварителния договор са представени неоспорени от страните
писмени доказателства.От същите се установява, че ищецът е придобил събствеността върху
посочения с имот с нот. акт №**** по силата на
който е закупил същия от трето лице -****. Праводателката
**** от своя страна се е легитимирала пред нотариуса като собственик на имота с
нотариален акт №**** констативен, издаден
въз основа на съдебно решение на Пловдивски окръжен съд от 04.02.1991г.,
постановено по гр.д.№1764/1990г. С цитираното решение за извършване на съдебна
делба, делбеният имот, находящ
се в гр.**** на основание чл.288, ал.2 ГПК/отм./ е поставен в самостоятелен дял
на **** и същата е осъдена да заплати парично уравнение на дяловете на
останалите съделители. Към момента на плащане на паричното
уравнение на дяловете на останалите съделители **** е
била в брак с лицето ****, видно от решение от 30.11.2004г., постановено по
бр.д.№435/2004г. по описа на ПРС.При изповяядване на
покупко-продажбата е представена нат.заверена
декларация от лицето ****, с която същият заявява, че няма претенции към имота.
При така очертаната фактическа
обстановка решаващият окръжен съд е приел,че предявените искове са доказани по
основание, поради което са изцяло уважении главният
иск с правно основание чл.26 ЗЗД и обусловеният
иск с прано основание чл. 87 ал.3 ЗЗД.Предвид уважаването на главния иск за
разваляне на договора за продажба на процесния матазин поради неизпълнение от страна на купувача – ответник
в настоящото производство, окръжният съд не се е произнесъл по евентуалния иск
с правно основание чл.19 ал.2 ЗЗД.
Първоинстанционният съд, след анализ на
доказателства е приел, че е доказано
соченото в исковата молба основание за нищожност на атакувания договор за покупко-продажба
на недвижимия имот – магазин, находящ се в гр.****,
сключен между страните по делото на 26.01.2012г., в частта относно посочената в
нот.акт цена в размер на 20 000.00лв.Приел е, че
цитираната клауза е нищожна като симулативна –
прикриваща действителното съглашение между страните за продажна цена на имота в
размер на 100000.00 евро.Решаващият съд е приел,че отношенията между страните
следва да се уредят според прикритата уговорка, при което ответникът се явява
неизправна страна, тъй като не е заплатил остатък от продажната цена в размер
на 30 000 евро, договорен за плащане чрез прехвърляне правото на
собственост в полза на ищеца- продавач по сделката, на недвижим имот, подробно
описан в нот.акт № **** на СВ-****
Настоящият
състав на въззивния съд намира,че обжалваното решение
е правилно и е постановено в съответствие с
материалния закон, при липса на сочените във въззивната
жалба процесуални нарушения.Изводите на първоинстанционния
съд кореспондират на събраните доказателства,поради което решението изцяло
следва да бъде потвърдено.
Основният спор между страните е формиран досежно факта действителна ли е уговорката им за продажна
цена на недвижим имот в размер на 20 000 лева, посочена в сключения между
тях договор за продажба на недвижим имот – магазин в гр.**** с нот.акт № **** В тази насока Апелативният съд съобрази
следното:
Сключеният договор е привиден,
когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Ако страните са се съгласили, че няма да си
дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат
друго, симулацията е относителна. В тежест на страната, която претендира, че
сделката е привидна, е да докаже симулацията. В отношенията между страните
привидността на договора, сключен в писмена форма не може да се доказва
свободно със свидетелски показания с оглед ограничението на чл.164 ал.1 ГПК,
освен при наличието на contra letter или при наличието на т.нар. "начало на писмено доказателство" -
документ, който не е "обратно писмо", тъй като не доказва
симулацията. Този документ може да е случаен и е без значение към кого е
адресиран, но трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление
пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. Документът "начало
на писмено доказателство" не доказва симулацията, а вероятното й
съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез
които симулацията може да бъде доказана.
Именно такъв е разглежданият случай привидност – безспорно е установено, че страните с предварителен
договор от 14.12.2011г.,сключен помежду им, са уговорили продажба на процесния магазин, в изцяло завършен вид, подробно описан в
договора, като цената на продаваемия имот е в размер на 100 000 евро и
същата е окончателна и не подлежи на промяна. Установено е също, че след
преговори, на 26.01.2012г. страните са сключили окончателен договор за продажба
на процесния магазин, като в нот.акт
е посочена продажна цена в размер на 20 000 лв., платена от купувача по
банков път на 14.12.2011г.Не се спори между страните, че на посочената дата –
тази на сключване на предварителния договор, ответникът в качеството на купувач
е заплатил в полза на ищеца по банков път сума в размер на 70 000 евро,
съобразно уговорката в предварителния договор, уредена в р.****от същия.
Установено е по несъмнен начин, че между страните са проведени преговори в
присъствието на нотариус **** на 26.01.2012г. във връзка с приключване на
отношенията им по цитирания предварителен договор, като на същата дата е
сключен окотчателен такъв.За преговорите е съставен
от нотариуса констативен протокол, чиято истинност и автентичност са установени
в процеса по несъмнен начин, след производство по оспорване.В посочения
констативен протокол, съставен и подписан от нотариуса, всяка от страните е правила
предложения да приключване на отношенията по предварителния договор, като е
коментирана цена на продаваемия имот в размер на 100 000 евро, откоито платени предварително 70 000 евро и дължим
остатък в размер на 30 000 евро.Преговорите са водени именно за начинът на
плащане на остатъка в размер на 30 000 евро.
Изявленията на страните, направени от законните им представители в
присъствието на адвокатите им, са направени пред нотариуса **** и са
материализирани в съставения от същата констативен протокол.Нотариусът не е
държавен орган, но на същия по закон е възложена държавната функция да
удостоверява подписи, изявления, извършени пред него и пр.дейности.Следователно
– налице е именно начало на писмено доказателство, правещо вероятно наличието
на симулация относно действителното съглашение между страните за размер на
продажната цена.Предвид на посоченото, като е допуснал събиране на гласни
доказателства за установяване на процесната
симулация, решаващият съд е приложил правилно процесуалния закон.
Анализът на събраните доказателства в тази насока налага еднозначен извод,
че действителната воля на страните по спора и по договора е била продажната
цена да е в размер на 100 000.00 евро, както е договорено с предварителния
договор, като волята им е прикрита с посочената симулативна
клауза за цена в размер на 20000лева. Привидността се състои именно в това -
страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля
да бъдат обвързани по този начин.
Поради нищожност на сочената клауза, отношенията между страните следва да
се уредят съобразно дисимулираната сделка – за
продажна цена в размер на 100 000 евро, от които авансово платени
70 000 евро и непратин остатък в размер на
30 000 евро. Посоченото обосновава основателност на главния обуславящ иск
с правно основание чл.26 ЗЗД.
Относно обусловения главен иск с правно основание чл. 87 ал.3 ЗЗД ищецът е
установил при негова доказателствена тежест, правилно
разпределена от решаващия съд, при условията на пълно главно доказване наличиено на елементите на цитирания фактически състав на
закона.Безспорно е установено, че ищецът в качеството си на продавач и строител
на продаваемия магазин е изпълнил задълженията си както да завърши имота, така
и да прехвърли в полза на ответника – купувач, с окончателен договор, изповядан
с нот.акт,т.е.по предвидения от закона ред.Установено
е също, че ответникът не е изпълнил, включително към настоящия момент, задължението
за заплащане на остатък в размер на 30 000 евро от договорената продажна
цена, независимо от проведените преговори и дадена възможност от страна на
ищеца.
Във връзка с поетото задължение от страна на ответника посоченото плащане да
се осъществи чрез прехвърляне в полза на ищеца на собствеността върху недвижим
имот на ответника,е установено по несъмнен начин, че това задължение не е
изпълнено.Прочее – установено е, че права върху посочения имот притежава трето
лице, като ответникът не е изпълнил задълженията си да придобие собственоста изцяло и да я прехвърли съобразно
действителната воля на страните.С посоченото същият съставлява неизправна
страна по договора за продажба, неизпълнението не неназначително
с оглед изнетереса на кредитора. Това
неизпълнение е виновно, доколкото причината да не може да се изпълни
задължението обективно е била налице при сключване на договора и е била
известна на ответника, т.е. задължил се е за нещо, което е знаел, че не може да
изпълни. Предвид
на посоченото на осн. чл.87 ал.3 ЗЗД договорът за
продажба на магазин от 26.01.2012г. следва да бъде развален.
По изложените съображения Апелативният съд намира,че обжалваното решение
следва на осн. чл.272 ГПК да бъде потвърдено,а
жалбата против него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.С
оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените от въззиваемия **** деловодни разноски за настоящата
инстанция инстанции в размер на 2400.00 лв.С оглед фактическата и
правно сложност на спора Апелативният съд приема за неоснователно възражението
за прекомерност на разноските за адв.възнаграждение,
заявено от жалбоподателя.
По изложените съображения и на осн. чл.272 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1658 от
26.10.2015г.,постановено
по гр.д. № 2812/2014 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА “О.”ЕООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****
да заплати на ****, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя **** И. сумата
2400.00
/ две хиляди и четиристотин/ лева – направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: