Р Е
Ш Е Н
И Е № 465
10.07.2019
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на осемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3010 по описа за 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното
Предявен
е от А.К.Г. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Гергана Кръстева, против
”Мустанг Ойл” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
ул.”Бузлуджа” №47А, представляван от Радостин Христов Хасърджиев, иск
с правно основание чл.224 ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът твърди, че работил в ответното
дружество за периода от 25.01.2017г. до 30.04.2018г., на която дата трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ. Докато работел
при ответника ищецът не бил подавал молба за ползване на платен годишен отпуск,
нито пък му бил разрешаван такъв. За времето на трудовото правоотношение от
25.01.2017г. до 30.04.2018г. ищецът не бил ползвал платения си годишен отпуск,
възлизащ на 25 дни, поради което работодателят му дължал обезщетение в размер
на 560лв. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 560лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 25.01.2017г. до
30.04.2018г. в размер на 25 дни, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и разноските по
делото.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло иска по основание и
размер. Твърди, че ищецът е ползвали и му е изплатен изцяло претендирания
платен годишен отпуск, като дори е ползва повече дни – 33, според ведомостите,
които бил подписал лично.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
25.01.2017г. между страните е подписан трудов договор, по силата на който
ищецът е назначен на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“ с основно трудово възнаграждение в размер на 463лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% всяка година
трудов стаж при настоящия работодател, както и право на основен платен годишен
отпуск от 20 работни дни. Така сключения трудов договор е прекратен със заповед
от 30.04.2018г. на основание чл.325 т.1 от КТ – по взаимно съгласие на
страните. По делото са представени разчетно-платежни ведомости за заплати, ордери
и платежни нареждания за заплащани на ищеца суми от работодателя, както и
извлечения от банкови сметки, от които се установява заплащане на суми за
аванси, командировъчни.
За изясняване
на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключение се установява, че на ищеца е изплатен годишен
отпуск за 33 дни в размер на 714,54лв. Вещото лице изчислява размера на
дължимото обезщетение за 25 дни платен годишен отпуск на сумата от 675,08лв.
Поради
оспорване на подписите на ищеца във ведомостите за заплати за м.август 2017г.,
м.октомври 2017г., м.януари 2018г. и м.март 2018г. съдът назначи и изслуша
съдебна графологична експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. От депозираното заключение се установява, че два от оспорените
подписи са на ищеца, този за м.август 2017г. и м.март 2018г., подписа на
ведомостта за м.октомври 2017г. не е изпълнен от ищеца, а този за м.януари
2018г. не е годен за почеркова идентификация на изпълнителя му. Повторно
назначената експертиза на последния подпис във ведомостта за м.януари 2018г.
отново достига до същите изводи, че не е годен за идентификационно почерково
изследване.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи по основателността на предявените искове:
Безспорно
се установи, че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение за процесния период, възникнало по силата на сключен на 25.01.2017г.
трудов договор, прекратен със заповед от 30.04.2018г. на основание чл.325 т.1
от КТ, считано от 01.05.2018г. От депозираното от вещото лице заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че на ищеца е изплатен платен
годишен отпуск за 33 дни в размер на 714,54лв. Ответното дружество установява
заплащане на сумите за платен годишен отпуск с представяне на платежните
ведомости, на които твърди, че ищецът е полагал своя подпис. Ищецът оспори тези
подписи, поради което съдът назначи и изслуша заключението на съдебна
графологична експертиза, от чието заключение се установи по категоричен начин,
че само два от подписите са на ищеца във ведомостите за м.август 2017г. и
м.март 2018г. Въпреки наличието на подписи в тези две ведомости съдът счита, че
липсват доказателства, от които да се установи, че ищецът е ползвал полагаемия
платен годишен отпуск. Съгласно изричната разпоредба на КТ, работникът ползва
платен годишен отпуск след писмено разрешение от страна на работодателя. В
настоящия случай липсват както подавани молби от ищеца, така и писмено
разпореждане, по силата на което да се направи извод, че работодателят е
разрешил ползването на отпуск, за кой период и т.н. В тази насока са и
констатациите на инспекцията по труда, извършвала проверка в ответното
дружество. Записаното във ведомостите е въпрос на правилно или неправилно водена
счетоводна документация от страна дружеството, но при липсата на доказателства
за наличие на разрешен и ползван платен годишен отпуск от страна на конкретния работник
няма как да се правят изводи, че тези суми касаят именно този отпуск. Още
повече, че съгласно трудовия договор ищецът има право на по-малко дни платен
годишен отпуск, отколкото реално е отразено във ведомостите, че са му платени. Това
разминаване също сочи на извод за неправилно водена документация от
работодателя. Ирелевантно се явява в случая какви са били конкретните причини
за липсата на оформени по надлежния ред искания за ползване на отпуск и
съответно наличието на разрешен или отказан такъв, визирани от ответната
страна. Изцяло в тежест на ответника е възложено да докаже твърденията си, че
ищецът е ползвал полагаемия му се отпуск
и съответно същият е бил изплатен, като в тази насока не бяха ангажирани
доказателства, от които да се направят подобни изводи. Ето защо, съдът намира
за основателен и доказан предявения иск, като приема, че липсват данни по
делото ищецът да е ползвал полагаемия платен годишен отпуск от 25 дни, поради
което работодателят му дължи обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 675,08лв.
С
оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса съобразно уважения размер на иска в размер на 50лв.
и разноски за вещи лица в размер на 425лв., а на основание чл.78 ал.1 от ГПК
направените от ищеца разноски в размер на 350лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ”Мустанг Ойл” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Бузлуджа” №47А,
представляван от Радостин Христов Хасърджиев, да заплати на А.К.Г. с ЕГН:**********
***, сумата от 675,08лв.
– обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 25 дни за периода от
25.01.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 17.09.2018г. до окончателното
изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 350лв.
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ”Мустанг Ойл” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.”Бузлуджа” №47А,
представляван от Радостин Христов Хасърджиев, да заплати по сметка на
РС-Хасково държавна такса в размер
на 50лв. и разноски за вещи лица в размер на 425лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
СЪДИЯ: