Определение по дело №179/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….02.2019 год., гр. Варна

                                                                                                                                   

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                          МАЯ НЕДКОВА 

                                             

разгледа въззивно гр. дело № 179 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по две въззивни жалби, както следва:

           І. Въззивна жалба на С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с адрес гр. Варна, ул.„Константин Павлов“№ 20, ап. 16, подадена чрез процесуален представител адв. П. П. *** срещу Решение № 4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А.Ж. ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношнеията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на ищеца С.Я., гражданин на РКазахстан сумата от 10 000 евро (десет хиляди евро) – съставляващ договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна;

           ІІ. Въззивна жалба на Я.А. ***, подадена чрез процесуален представител адв. И. З. *** срещу горното решение в частта му, с която е уважен предявен от С.Я., гражданин на Република Казахстан срещу Я.А. *** иск по чл. 415, ал. 1, вр.- чл. 92 ЗЗД и е прието за установено в отношенията между страните, че ответницата Я.А. *** дължи на С.Я., гражданин на Република Казахстан сумата от 10 000 евро, съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.1 от договор за покупко9 продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна.

           В жалбата на въззивника С.Я. са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, израязващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства. Неправилен е изводът на съда, че уговорената в т. 2.2 от договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна неустойка е нищожна, поради това, че „покривала“ задължениято на ответницата за неизпълнението на които била уговорена и неустойката по т. 2.1 от процесния договор за продажба и на практика водела до несправедлив правен резултат ищецът – купувач по договора за проджаба – да получи имуществена облага от насрещната страна два пъти за едно и също неизпълнение, при което и така уговорената неустоечна клауза излизала извън присъщите й установени в закона функции, доколкото още към момента на уговарянето й създавала предпоставки за неоснователно обогатяване на купувача за сметка на продавача и накърнявала добрите нрави. Наведени са доводи, че не е съобразено от съда, че задълженията на ответницата – продавач по договора по нот. акт  №63/09.12.2014 год., поети с клаузите по т. 2.1. и т. 2.2 са различни по естеството си, те са отделни задължения, ясно разграничени в договора, с отделни самостоятелни последици и за неизпълнението на всяко едно от тях страните са предвидили отделни неустоечни клаузи. Твърди се също, че ответницата не е въвеждала в процеса възражение, че неустоечните клаузи по т. 2.1. и т. 2.2 от цитирания договор за продажба обезпечават изпълнението на едно и също нейно задължение или че се припокриват, поради което съдът неправилно е изследвал този въпрос. Според въззивника (ищец) възражението на ответницата в отговора й на исковата молба е било, че неустоечните клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на предвидените неустойки е прекомерен. Обсъждането на невъведени в процеса по надлежния ред възражения и доводи и възприемането им от първоинстанционния съд е съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело и неправилност на решението в обжалваната от ищеца част.

        Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от ищеца част и за постановяване на друго с което искът му по чл. 415, ал .1, вр. чл. 92 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи и сумата от 10 000 евро  10 000 евро (десет хиляди евро) – съставляваща договорна неустойка, уговорена в т. 2.2 от договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 63/09.12.2014 год., том ІV, рег. № 7746, дело № 591/2014 год. на нотариус с № 194 с район на действие района на РС-Варна, с вх. рег № 28089/09.12.2014 год., акт № 124, том LХХІІІ, дело № 15365/2014 год. по описа на СлВп-Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 евро, подаването на заявлението в съда – 26.04.2017 год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 5622/2017 год. по описа на РС-Варна, да бъде уважен. Претендира и присъждане на сторените разноски, вкл. и на разноските за заповедното производство.

           В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответницата по исковете Я.А.Ж. оспорва жалбата, счита решението в атакуваната от ищеца част за правилно и настоява да бъде потвърдено. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че уговорената в т. 2.2 от договора за продажба неустоечна клауза е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави – уговорена е извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, прекомерно надвишава стойността на очакваните от неизпълнението на задължението, за което е уговорена, вреди. Навежда, че освен поради противоречие с добрите нрави, неустоечната клауза по т. 2.2 от договора е нищожна поради неравноправния й характер. Сочи също, че тя не е собственик на цялата сграда, нито пък е строител, който е вписан в Строителната камара, поради което и не е било възможно същата да поема задължение да изгражда цялата сграда, при което и връзката с третото лице помагач, чиито са били ангажиментите за строителство съгласно предварителния договор между страните е единственото възможно законово и житейско обяснение на настоящия казус, в какъвто смисъл са и представените по делото писмени доказателства.    

           В жалбата на ответницата Я.Ж. са наведени оплаквания, че първоинстанцонното решение в атакуваната от нея част е недопустимо, евентуално – неправилно.

           Сочи, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като ищецът не е посочил ЕГН. Изложените от първоинстанционния съд съображения, че ищецът бил чужд гражданин и с подаването на исковата молба от надлежно упълномощен процесуален представител, в която са посочени имената, дата на раждане и номер на пасторта, издаден от МП в РКазахстан, ищецът бил индивидуализиран в достатъчна степен, не могат да дерогират изискването на чл. 127 ГПК, което е императивно. Отправено е искане за обезсилване на решението и за прекратяване на производството.   

           В евентуалност са наведени оплаквания, че решението в обжалваната от ответницата част е неправилно. Изводът на първоинстанционния съд, че процесния договор за продажба по нот. акт № 63/09.12.2014 год., не е привиден е неправилен е и в разрез със събраните по делото доказателства. Според ответницата именно предварителния договор от 18.11.2013 год. има характера на т. нар. „обратно писмо“. Навежда, че предварителния договор от 18.11.2013 год., сключен между ищеца, ответницата и третото лице – помагач на страната на ответницата – Б.Б. е смесен договор, който съдържа не само обещание да се прехвърли собствеността върху недвижим имот, но и олбигационни права и задължения за изработка – с него е поето задължение от третото лице помагач Б. Б. за извършване на СМР, а ищецът С. Я. е поел задължение към Б. Б. да му ги заплати. Към момента на сключване на договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. предварителния договор от 18.11.2013 год. е бил действащ, поради което и не е имало никакъв смисъл ответницата Я. Ж. да поема отново задължение за довършване на строителството, тъй като това задължение е вече е било поето от Б. Б. и е съществувало. Поради изложеното счита, че поетите от нея с договора по нот. акт № 63/2014 год. задължения за довършване на стрителството, както и задълженията за неустойка са симулативни, съответно – нищожни.

           Неправилни са и изводите на съда, относно това чии са били задълженията за изпълнение в срок на неизвършените строителни дейности по сградата, в която се намира имота, предмет на договора за продажба по нот. акт № 63/09.12.2014 год. Въззивницата счита, че споразумението от 26.04.2016 год. не урежда (т. е., не прекратява) правоотношенията, възникнали от тристранния предварителен договор от 18.11.2013 год., тъй като насрещните страни по споразумението и по предварителния договор са различни, а освен това в чл. 25 от предварителния договор е било предвидено, че взаимното му прекратяване изисква двустранно подписан анекс, какъвто характер споразумението от 26.04.2016 год. няма, тъй като участниците в него са 9 на брой. Оспорен е и изводът на първоинстанционния съд, че неустоечната клауза по т. 2.1 от договора не била нищожна поради накърняване на добрите нрави, а е валидна. Въззивничката счита, че тази неустоечна клауза е нищожна именно поради накърняване на добрите нрави, тъй като неустоечните клаузи в договора за продажба по нот. акт № 63/2014 год. на ВнН са уговорени извън присъщите им обезпечителна, обезщететителна и санкционна функции.

       Твърди се също, че неправилно е счетено за неоснователно и възражението     на ответницата за прекомерност на уговорената в т. 2.1 неустойка, като не е съобразено, че ищецът, бидейки страна по предварителния договор от 18.12.2013 год. не е извършл никакво плащане към третото лице помагач за изпълнение на довършителните работи, което влече след себе си извод за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на резултата за който той търси неустойка. Твърди, че съпричиняване от страна на ищеца е налице и поради това, че сключвайки споразумението от 26.04.2016 год. с третото лице помагач Б. Б. е освободил последния от отговорност за неизпълнението на довършителните работи.    

           Отправеното в евентуалност искане е за отмяна на решението в обжалваната от ответницата част и за постановяване на друго, с което предвения против нея иск да бъде отхвърлен. Претендира и присъждане на сторените в двете инстанции разноски. 

           В писмен отговор насрещната страна С.Я. оспорва жалбата, счита решението в атакуваната от ответницата част за допустимо, по същество за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част. Претендира разноски.

          В жалбите и в отговорите искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция не са направени.

           Въззивните жалби са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане в открито съдебно заседание.

           Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

         

           ПРИЕМА за разглеждане въззивните жалби на С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан и на Я.А. ***, подадени срещу различни части на Решение № 4532/12.11.2018 год., постановено по гр. дело № 10660/2017 год. по описа на РС-Варна;

           НАСРОЧВА делото за 18.03.2019 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

           ЗАДЪЛЖАВА ищеца С.Я., гражданин на Република Казахстан, роден на *** г. в РКазахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 гoд. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с адрес гр. Варна, ул.„Константин Павлов“№ 20, ап. 16, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение с писмена молба да посочи личня си номер на чужденец, а в случай, че не е вписан в единния регистър на чужденците в РБългария, с писмена декларация (подписана лично) да декларира пред съда това обстоятелство, КАТО МУ УКАЗВА, че при неизпълнение на горното в дадения срок първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а исковото производство – прекратено.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                      Председател:

                                                                    Членове:1.                      2.