Решение по адм. дело №355/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Г. Р. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]-***, чрез адв. П. Т. от *** срещу мълчалив отказ на „Сити кеш“ ООД да се произнесе по заявление, подадено от Г. с искане за предоставяне на копие на лични данни, които са в процес на обработване във връзка със сключените между дружеството като администратор на лични данни и жалбоподателя договори за паричен заем. Оспорването намира правното си основание в чл. 39 ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ. Твърди, че на 05.05.2025 г., чрез упълномощен представител е изпратил по електронен път заявление, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) № 679 от 2016 г. на ЕП и на Съвета изискал от „Сити кеш“ ООД копие от сключени договори за заем и данни относно извършените плащания по тези договори - размери, дати, съставляващи компоненти (главница, лихви, такси и др.). Повторно е изпратено заявлението на 12.05.2025 г., което „Сити кеш“ ООД е завело под вх. № 2889/12.05.2025 г., като посоченото заявление съставлявало такова по смисъла на чл. 37в, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД. В едномесечния срок дружеството – администратор на лични данни не се произнесло по заявлението изрично, поради което се формирал мълчалив отказ по смисъла на чл. 37в, ал. 2 от ЗЗЛД, който оспорващият моли да бъде отменен, а преписката – върната със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. Претендират се направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят Г. Р. Г., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В представено от упълномощен адв. П. Т. от *** становище се излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и моли съда да постанови неговата отмяна.

В открито съдебно заседание ответникът „Сити кеш“ ООД, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 12.05.2025 г. оспорващият в настоящото съдебно производство Г. Р. Г. по електронен път подал чрез адв. П. Т. от *** Заявление до „Сити Кеш“ ООД, гр. София с искане за предоставяне на лични данни във връзка със сключените между него и дружеството – адресат договори за паричен заем. Заявлението било заведено с вх. № 2889/12.05.2025 г. /л.6/ . Съгласно съдържанието на заявлението, формулирано било искане да му бъде предоставена подробна справка за всички извършени плащания по сключените договори за паричен заем, включително размера на всяко плащане, датата на постъпване на съответната сума; начина на разпределение на постъпленията по отделните компоненти на задължението – главница, лихви, такси, неустойки и други. Едновременно с това, формулирано било и искане за предоставяне на копия от договорите. Към заявлението било приложено и пълномощно, с което Г. е упълномощил адв. П. Т. от *** /л. 4/ да го представлява пред „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, като има право да извършва справки, да изисква книжа, да ги получава, да изготвя и подава заявления и пр..

Заявлението е подписано с електронен подпис от пълномощника и по делото не е спорно, че същото е получено от адресата „Сити Кеш“ ООД.

Съдът служебно е изискал информация от Комисия за защита на личните данни, като с писмо изх. № ППН-01-914#1/19.06.2025 г. на основание чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД Комисията уведомява, че след направена служебна справка на 18.06.2025 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Г. Р. Г. срещу „Сити кеш“ ООД.

По делото не се представиха доказателства, а и не се твърди сезираното дружество, в качеството му на администратор на лични данни да е предоставило исканите по заявлението данни.

Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена в съда на 13.06.2025 г.

Съдът, като взе предвид съдържащите се в жалбата твърдения и доводи и съобрази относимата нормативна уредба, формира следните изводи от правно естество:

Съгласно чл. 39 ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че между жалбоподателя Г. Р. Г. и "Сити Кеш" ООД, гр. София са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени договори за паричен заем, наличието на което обстоятелство не се спори по делото, като оспорващият е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството – ответник, и съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679).

Ответникът "Сити Кеш" ООД попада в хипотезата на определението по чл. 4 т. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Това мотивира съда да приеме, че за дружеството, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от настоящия жалбоподател искане, като с оглед разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, е следвало да бъде предоставена без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Както се отбеляза по – горе, по делото не са ангажирани доказателства, а и не се твърди, че дружеството се е произнесло изрично по подаденото от Г. заявление. Не са налице и данни срокът, нормиран в чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679 да е удължаван, каквато възможност принципно е допустима, но при спазване на посочените в разпоредбата предпоставки.

В Закона за защита на личните данни са регламентирани два самостоятелни и алтернативни способа за защита на субекта на данни при допуснато нарушение на неговите права по Регламент(ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, а именно: по чл. 38 ал. 1 от закона чрез сезиране на нарочен надзорен орган – Комисията за защита на личните данни и по чл. 39 ал. 1 от същия закон – чрез сезиране на компетентен съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК. В ЗЗЛД липсва изрично нормирана императивна забрана за съдебно обжалване при неизчерпан ред за оспорване по административен ред пред КЗЛД. Единственото ограничително условие за иницииране на съдебен контрол, регламентирано от законодателя се съдържа в чл. 39 ал. 4 от ЗЗЛД, според която норма, субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Целта на тази законова регламентация е недопускане разглеждането на идентични правни спорове едновременно пред надзорния орган и пред съда.

В процесният случай по делото е безспорно установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично като страни и предмет с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с настоящата жалба и разглеждане по същество на правния спор.

Предвид изложеното, непроизнасянето на дружеството в срок до 12.06.2025 г. по подаденото от лицето заявление по чл. 37б от ЗЗЛД налага извода, че в случая е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. Жалбата е депозирана в настоящия съд на 13.06.2025 г., т. е. при спазване на срока по чл. 149 ал. 2 от АПК.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателно, при следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 4, пар. 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице". Според чл. 4, пар. 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД сочи, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда "право на достъп на субекта на данните", като според параграф 1, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Съгласно чл. 15, пар. 3 от Регламент 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В разглеждания случай жалбоподателят Г. е депозирал по електронен път писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто безспорно е "Сити Кеш“ ООД, при спазване на посочения в нормата административен ред. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, като съобразно ал. 2, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Подаденото заявление съдържа и нормативно изискуемата форма откъм реквизити и съдържание и е съобразено с изискванията на чл. 37в от ЗЗЛД. Съгласно чл. 37в, ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а според чл. 37в ал. 2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В процесния случай и доколкото заявлението е подадено от пълномощник, писменият акт за упълномощаване е приложен, както изисква законът.

Доколкото по делото не е оспорено, че Г. се явява субект на данни по смисъла на закона, който извод формално се извлича от съществуващо между него и ответното дружество облигационно правоотношение, обективирано в сключени договори за паричен заем, то при наличието на надлежно сезиране с подадено заявление от легитимирано лице, за „Сити Кеш“ ООД като администратор на лични данни е възникнало нормативно установеното задължение да се произнесе, като съгласно разпоредбата на чл. 12, пар. 3 от Регламент 2016/679, това е следвало да се извърши без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Такова произнасяне на е формирано, а липсата му не се отрича от ответното дружество. Не са налице и данни или твърдения срокът за произнасяне да е удължаван на два месеца, каквато възможност е допустима съгласно чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, с условие субектът на данните да бъде информиран в тази насока.

Следователно, в случай, че настоящият ответник като администратор на лични данни е приел, че съществува неяснота относно подаденото искане от заявителя, то е следвало да процедира по реда на чл. 12, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. При преценка, че подаденото по чл. 37б от ЗЗЛД заявление не отговаря на изискванията и/или не следва да бъде удовлетворено, в изпълнение на чл. 12, пар. 4 от Регламента администраторът е следвало с изричен акт да уведоми заявителя за причините да не разгледа заявлението му, като посочи и мотивите за това. Доколкото е безспорно установено, че ответното дружество е администратор на лични данни и като такъв обработва лични данни и не се е произнесъл по същество по заявление от Г. Р. Г. от 12.05.2025 г., съдържащо конкретно формулирани искания, то „Сити Кеш“ ООД е нарушило разпоредбите на чл. 12, параграфи 1, 2, 3 и 4, във връзка с чл. 15 и чл. 20 от Регламента.

Съгласно чл. 12 пар. 1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. Параграф 2 от Регламента предвижда, че администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15—22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. Параграф 3 от чл. 12 регламентира, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15—22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Съгласно пар. 4 от същата норма на Регламента, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Според разпоредбата на чл. 15 пар. 1 от Регламент 2016/687, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: целите на обработването; съответните категории лични данни; получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; правото на жалба до надзорен орган; когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

Както се отбеляза по – горе, ако ответникът е счел, че са налице недостатъци в подаденото заявление и същото не отговаря изцяло на изискванията на чл. 37в ал. 2 от ЗЗЛД, то той е следвало да процедира по реда на чл. 12, пар. 2 от Регламент 2016/679 и изпълни вмененото му с тази норма задължение. По делото е безспорно, че "Сити Кеш“ ООД е било сезирано с искане по реда и условията на Глава III от Регламента, по което дружеството като администратор на лични данни не се е произнесло в законовия срок. В Регламента и ЗЗЛД е нормирано задължение на администратора на личните данни, когато лични данни от такъв характер са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД, да бъдат предоставени. В процесния случай не са налице и предпоставките за отказ от предоставяне, конкретно посочени в чл. 37а ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която норма, администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове. В случая ответното дружество, като администратор на лични данни е било сезирано с конкретни искания, по които дължи произнасяне, като по делото липсват доказателства за изпращан какъвто и да било отговор или информация на заявителя в срока по чл. 12 пар. 3 от Регламента, който е едномесечен. След като подаденото заявление за достъп до лични данни по чл. 15 от ЗЗЛД отговаря на изискванията на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД - а именно писмено заявление, адресирано е до задължено лице - администратор на лични данни, то получаването на заявлението поражда задължение за сезирания администратор на данни по чл. 12 пар. 3 от Регламента да предостави на субекта на данните информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл. 15 -22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Безспорно е в случая, че не са налице данни за изпълнение на горното изискване, както и на изискването по чл. 12 пар. 1 от Регламента, според който администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по чл. 13 и 14 и на всякаква комуникация по чл. 15 -22 и чл. 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително когато е целесъобразно, с електронни средства.

Съгласно чл. 15, пар. 1 от ОРЗД, всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Според чл. 20 ал. 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени. Отказът заявителя Г. да получи достъп до данни по реда на чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5 пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/687. По силата на чл. 12 пар. 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД. В този смисъл е Решение № 7101/28.06.2023 г., постановено по адм.д. № 1825/2013 г. по описа на Върховен административен съд.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, мълчаливият отказ на "Сити Кеш“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни да предостави достъп до лични данни по подаденото от Г. Р. Г. заявление от 12.05.2025 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката се върне на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, основателно е и следва да се уважи искането в тази насока на оспорващата страна за присъждане на разноски до размера на внесената държавна такса от 10,00 (десет) лева. В частта за разноските е формулирано и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, което съдът намира за неоснователно. По делото за обективиране и реализиране на процесуалната защита е представено само пълномощно, като липсва представен договор за правна защита и съдействие. За да упражни своето право на присъждане на разноски, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично да се посочи, че последните са престирани безвъзмездно в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Поради липсата на представен по делото договор за правна защита и съдействие, не може да бъде уважено искането на процесуалния представител на жалбоподателя за определяне на дължимо адвокатско възнаграждение. Предвид това претенцията за присъждане на разноски следва да се уважи само до заплатената от жалбоподателя държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева, като се възложи в тежест на ответната страна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във връзка с чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на "Сити Кеш“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни за предоставяне на достъп до лични данни по подаденото от Г. Р. Г. заявление вх. № 2889 от 12.05.2025 г., като незаконосъобразен.

ИЗПРАЩА преписката на "Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, в качеството му на администратор на лични данни, за произнасяне по заявление вх. № 2889 от 12.05.2025 г. на Г. Р. Г., при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на "Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, 14-дневен срок за произнасяне по заявлението на Г. Р. Г., считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД гр. София, [улица], ***, ЕИК ********* да заплати в полза на Г. Р. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]-*** сумата от 10 (десет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.