РЕШЕНИЕ
№ 1762
гр. Пловдив, 14.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното
от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1439 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.Д., срещу
Решение № 494 от 16.03.2020 г., постановено по а.н.д № 140 по описа за 2020 г.,
на Районен съд – Пловдив, XI - ти наказателен състав,
с което е отменено наказателно постановление № 480467-F510518 от 27.11.2019 г.,
издадено от зам.-директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Витадент – Амбулатория за групова практика за първична
помощ по дентална медицина“ ООД с ЕИК *********, на
основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че са налице предпоставките за прилагане института на
„маловажен случай“. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
3. Ответникът по
касационната жалба – „Витадент – Амбулатория за
групова практика за първична помощ по дентална
медицина“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Цар Иван Асен Втори“ № 101, представлявано от управителя - П.Г.П.,
чрез процесуалния си представител адвокат Т.,
поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че касационната
жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „Витадент –
Амбулатория за групова практика за първична помощ по дентална
медицина“ ООД срещу НП № 480467-F510518
от 27.11.2019 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № № F510518 от 27.09.2019 г.,
съставен от С.С.Х.– на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: „Витадент – Амбулатория за групова практика за първична
помощ по дентална медицина“ ООД като задължено лице не е
публикувало годишен финансов отчет /ГФО/ за 2018 г. в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията до 01.07.2019 г., доколкото 30.06.2019 г. е
неприсъствен ден. ГФО е заявен за обявяване и представен за вписване на
12.08.2019 г., като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
АУАН е съставен в
присъствието на представителя на дружеството, на когото е връчен. Последният е
подписал АУАН с възражение за изпратен на 16.05.2019 г. ГФО за подаване от
адвокат, който обаче поради здравословни причини, пропуснал срока за подаване. В
законоустановения срок по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило и възражение срещу съставения
АУАН.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч е наложил на дружеството -
нарушител административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
7. Между страните не се спори, че „Витадент – амбулатория за групова практика за първична
помощ по дентална медицина“ ООД, представлявано от
П.Г.П., е осъществявало търговска дейност през периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г., за което е подал годишна данъчна декларация по чл. 92 от
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, депозирана на 20.03.2019 г.
с посочени нетни приходи за продажби в размер на 89 111,83 лева.
На 12.06.2019 г. дружеството
жалбоподател е възложило на адвокат да го представлява пред Търговския регистър,
воден от Агенцията по вписванията, като извърши всички необходими и правни
действия за заявяване за вписване и представяне за обявяване на годишния
финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 г., в срок до 30.06.2019 г.
8. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че производството
е проведени от материално и териториално компетентни органи. Нарушението е
установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са
допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това, с оглед спецификите
на конкретния случай, съдът е открил предпоставки нарушението да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“. Този извод съдът е обосновал с обстоятелствата,
че нарушението е първо; не са възникнали допълнителни вредни последици, освен
обикновените, свързани с нарушения от този вид; нарушението е отстранено в сравнително
кратък период от време след изтичане на крайния срок за изпълнение на
задължението и преди поканата за съставяне на АУАН.
ІV. За правото:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги
възприема като свои.
Безспорно
е, че търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството като не е вписал в законоустановения срок годишният си финансов
отчет за 2018г. Въпреки това, макар и пролонгирано
изпълнението е настъпило на 12.08.2019 г., далеч преди нарушението да бъде
установено, респ. преди нарушителят да бъде поканен за съставяне на АУАН. Това
обстоятелство разкрива непреднамереност в действията на нарушителя, които не се
явяват с единствена цел да се избегне административнонаказателната отговорност,
а стремеж да се спази установената от закона финансова дисциплина. Правилно
районният съд е ценил това обстоятелство като смекчаващо и е дал нужната му
тежест, тъй като същото откроява случая като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. Макар с известно закъснение действията на търговеца са били
насочени към спазване на установения ред на държавно управление. Наказващият
орган е имал задължение да съобрази обсъдената специфика и да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание Според ТР
№ 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - всякога когато решаващият съд констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
противоречието му със закона.
11. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията
на ответника за присъждане на разноски в настоящото производство се явява
основателна. Същите се доказват в размера на 100 лева за адвокатска защита. По
правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. §1, т. 6 от ДР на
АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган.
12. От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА № 494 от 16.03.2020 г., постановено по
а.н.д № 140 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XI - ти наказателен
състав.
ОСЪЖДА Централно управление на Националната агенция по
приходите да заплати на „Витадент – Амбулатория за
групова практика за първична помощ по дентална
медицина“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Цар Иван Асен Втори“ № 101, представлявано от управителя - П.Г.П.,
сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.