№ 99
гр. Смолян, 08.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
в присъствието на прокурора С. С.
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Наказателно дело от
общ характер № 20215400200115 по описа за 2021 година
Производството е по чл.306, ал.1, т.1 от НПК
При постановяване на присъда № 7/09.09.2022г. постановена по
НОХД № 115/2021г. по описа на Окръжен съд Смолян, съдът не се е
произнесъл по приложението на чл.53 от НК относно веществените
доказателства - 1 брой автентична, глинена Амфора от II- III в., с
вретеновидна форма, тънко и издължено устие, две дръжки, равно дъно; без
украса отвън, с обилно полепнал утаечен варовик и малки мидички по нея, с
височина 310 мм., с диаметър на устието 17 мм. и диаметър на дъното 92 мм.,
на стойност 30,00 лева; 1 брой автентична глинена стомна от II- III в., с
отчупено, тънко гърло, тумбесто тяло, изравнено с нож дъно, счупена
чучурка монтирана под ъгъл нагоре, без външна украса, с обрушена
повърхност и полепнал варовик и малки мидички по нея, с височина 23 мм. и
диаметър на устието 20 мм., на стойност 15,00 лева и 1 брой автентична
глинена стомна от И- III в., с крушовидна форма, една дръжка - отчупена,
тънко устие и равно отрязано с нож дъно, без украса отвън, с полепнали по
нея варовик и малки мидички, с височина 310 мм., ширина 210 мм. и
диаметър на дъното 105 мм., на стойност 30,00 лева.
В с.з. представителят на ОП Смолян пледира веществените
доказателства да бъдат отнети в полза на Държавата на осн. чл.53, ал.1, б.“б“
във вр. чл.278, ал.7 от НК, тъй като са обект на престъпление по чл.278, ал.6
1
от НК. Прави се алтернативно искане за отнемане на веществените
доказателства на осн. чл., ал.2, б.“а“ от НК, тъй като тези веществени
доказателства представляват археологически обекти и притежаването на
същите е забранено.
Подсъдимия Р. С. М. се явява лично и взема становище, че не е
съгласен вещите да бъдат отнети, като при разговор със сестра си и брат си са
обсъждали възможността тези вещи да бъдат подарени на музея.
а.ов - защитникът на подсъдимия, пледира съдът да не се произнася по
веществените доказателства, тъй като присъдата не е окончателна.
Съдът като взе предвид становището на страните, постановената
присъда и мотивите към нея, прие че в случаят е неприложима разпоредбата
на чл.53, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.278, ал.7 от НК, като веществените
доказателства следва да се върнат на наследниците на Ш. Т. М.а – Р. С. М., Д.
С. М. и А. С. С..
С Присъда № 7809.09.2022г. по НОХД №115/2021г. по описа на СОС
съдът призна подсъдимия Р. С. М. за невиновен и го оправда по повдигнатото
обвинение по чл.278, ал.6 от НК.
Съгласно чл.278, ал.7 от НК предмета на престъплението се отнема в
полза на държавата.
В чл.53, ал.1, б. "б" от НК е прогласен общият принцип за отнемане в
полза на държавата на предмета на престъплението в случаите, когато това е
предвидено в особената част на наказателния кодекс, но той се прилага и
тогава, когато е налице такова основание в друг специален закон. Ако
законодателят в чл.53 от НК е заявил, че независимо от наказателната съдба
на привлечения към отговорност за дадено престъпление деец, съдът да
отнема в полза на държавата принадлежащи му вещи при наличие на
посочените в този законов тест условия, те следва да бъдат внимателно
обсъдени, за да бъде спазен законът. Това особено е необходимо, когато
отнемането се постановява на основание действието на различни други
закони, налагащо обсъждане по кой и към кой момент следва да се
преценяват разпоредбите им, установяващи специален режим за
инкриминираните вещи, могат ли те да бъдат притежавани от физически лица
(защото наказателната отговорност е лична и в лицето на дееца се преценява
дали то е техен собственик или не), при какви условия - на разрешителен или
2
регистрационен режим или са забранени за притежание и са изведени от
гражданския оборот.
От събраните по делото доказателства се установява, че веществените
доказателства - 1 бр. автентична, глинена Амфора от II- III в., с вретеновидна
форма, тънко и издължено устие, две дръжки, равно дъно; без украса отвън, с
обилно полепнал утаечен варовик и малки мидички по нея, с височина 310
мм., с диаметър на устието 17 мм. и диаметър на дъното 92 мм.; 1 бр.
автентична глинена стомна от II- III в., с отчупено, тънко гърло, тумбесто
тяло, изравнено с нож дъно, счупена чучурка монтирана под ъгъл нагоре, без
външна украса, с обрушена повърхност и полепнал варовик и малки мидички
по нея, с височина 23 мм. и диаметър на устието 20 мм. и 1 бр. автентична
глинена стомна от И- III в., с крушовидна форма, една дръжка - отчупена,
тънко устие и равно отрязано с нож дъно, без украса отвън, с полепнали по
нея варовик и малки мидички, с височина 310 мм., ширина 210 мм. и
диаметър на дъното 105 мм., към 15.12.2016г. представляват археологически
обекти по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН, представляващи движими културни
ценности по смисъла на чл.7, ал.1 във вр. чл.10 във вр. чл.53, т.1 от ЗКН.
Безспорно е установено, че същите не са идентифицирани и
регистрирани по съответния реда - реда по Глава VI, Раздел II
"Идентификация и регистрация" - чл. 97, ал. 3, вр. чл. 96, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.107 от ЗКН и реда по Раздел II "Идентификация на движими културни
ценности" от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности на
Министъра на културата.
Съгласно ЗКН физически лица могат да притежават движими
културни ценности, за които съществува задължението да поискат тяхната
идентификация и регистрация.
Съдът прие, че археологическите обекти, предмет на обвинението към
15.12.2016г. не са били собственост, а също така не са били и във владението
на подсъдимия Р. С. М., за да съществува за него задължение да поиска да
бъдат идентифицирани и регистрирани, а са били собственост на неговата
майка Ш. Т. М.а. Следователно към инкриминирания период веществените
доказателства не са били собственост на подсъдимия, поради което не следва
да бъдат отнети в полза на държавата, тъй като наказателната отговорност е
3
лична.
От приложеният по делото препис от Акт за смърт №
0024/16.01.2018г. на Община Смолян се установява, че Ш. Т. М.а е починала
на 16.01.2018г. След нейната смърт тези вещи се наследяват от нейните
наследници и към настоящият момент те са съсобственици на трите
археологически обекта, поради което веществените доказателства следва да
бъдат върнати на наследниците.
Съдът намира, че е неприложима и разпоредбата на чл.53, ал.2, б.“а“
от НК, тъй като притежаването на движими културни ценности от физически
лица съгласно ЗКН не е забранено.
Водим от горното и на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Веществените доказателства:
1 брой автентична, глинена Амфора от II- III в., с вретеновидна
форма, тънко и издължено устие, две дръжки, равно дъно; без украса отвън, с
обилно полепнал утаечен варовик и малки мидички по нея, с височина 310
мм., с диаметър на устието 17 мм. и диаметър на дъното 92 мм., на стойност
30,00 лева;
1 брой автентична глинена стомна от II- III в., с отчупено, тънко
гърло, тумбесто тяло, изравнено с нож дъно, счупена чучурка монтирана под
ъгъл нагоре, без външна украса, с обрушена повърхност и полепнал варовик и
малки мидички по нея, с височина 23 мм. и диаметър на устието 20 мм., на
стойност 15,00 лева;
1 брой автентична глинена стомна от И- III в., с крушовидна
форма, една дръжка - отчупена, тънко устие и равно отрязано с нож дъно, без
украса отвън, с полепнали по нея варовик и малки мидички, с височина 310
мм., ширина 210 мм. и диаметър на дъното 105 мм., на стойност 30,00 лева да
се върнат на наследниците на Ш. Т. М.а – Р. С. М., Д. С. М. и А. С. С..
Определението подлежи на протестиране и обжалване пред Апелативе
съд Пловдив в 15-дневен срок, считано от обявяването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
4
5