№ 5155
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209556 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „********************, представлявано от
управителя ********************, чрез адв. Л. Б. от САК срещу наказателно
постановление (НП) № 773512-F762673/07.06.2024 г., издадено от началника
на Отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.5, вр. ал.4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на жалбоподателя е
наложена "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева, за нарушение на
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ /Наредба №Н-
18/13.12.2006 г./.
В жалбата се поддържа, че дружеството не е извършило нарушението, за
което е санкционирано, както и че описаното в обжалваното НП нарушение е
несъставомерно. Счита се, че неправилно е приложен материалният закон,
1
като жалбоподателят законосъобразно е обложил процесната доставка,
изразила се в продажба на храна за вкъщи с 9% ставка на ДДС, на осн. §15д,
ал.1 ЗДДС. На следващо място се твърди, че неправилно органите на НАП са
приели, че липсата на удостоверение за категоризация на търговския обект е
равносилно на непредоставяне в него на ресторантьорски услуги. Сочи се, че
аргументът на приходните органи, че проверяваният обект не разполагал с
помещение за хранене, също не отговаря на действителността, като се
представят доказателства за наети обекти – павилиони, които се твърди, че са
обособени като зала за хранене и че се намират в съседство със залата, в която
се приготвя храната. С оглед на това се поддържа, че в обекта се предоставят
ресторантьорски услуги, което се счита, че е основание за приложение на
преференциалната данъчна ставка от 9 %, с оглед на което се счита, че не е
извършено нарушението, за което дружеството е санкционирано. Претендира
се, че при издаването на обжалваното НП са допуснати и съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, поради това, че при описанието на нарушението от
правна страна не са били посочени съответните разпоредби от ЗДДС, които
свързват съответната доставка на стока или услуга с конкретната ставка,
приета за приложима от наказващия орган. При условията на евентуалност, в
случай, че не бъдат приети гореизложените основания за
незаконосъобразност, като основания за отмяна на обжалваното НП, се моли
да бъде прието, че деянието носи признаците на маловажно нарушение по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП, както и за присъждане в полза на жалбоподателя на
направените в хода на производството разноски.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адв.
Л. Б. от САК, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Счита, че неправилно е приложен материалният закон и с оглед на
определената санкция, като АНО е приложил чл.185, ал.4 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г., приемайки, че нарушението е извършено при условията на
повторност, но е наложил санкция в размер на 1000 лева, която не съответства
на санкцията, предвидена в приложената санкционна разпоредба, която е в
границите от 2000 до 8000 лева. Отделно от това поддържа, че по делото няма
доказателства за това твърдяно НП, с което е обоснована повторността.
Поддържа искането за отмяна на обжалваното НП и за присъждане на
2
направените от жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар.
Пълномощникът на наказващия орган оспорва жалбата. Счита НП за
законосъобразно и правилно и моли съда да го потвърди. Намира, че АНО
правилно е установил фактическата обстановка, съобразил е степента на
обществена опасност на нарушението и е определил имуществена санкция в
законоустановените предели. Счита, че случаят не е маловажен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 21.03.2024 г. в 15:31 часа от св. П. Б. И., на длъжност старши
инспектор по приходите в НАП при ЦУ и негов колега, била извършена
проверка в търговски обект „Аладин“, намиращ се в гр. София, бул. „Ломско
шосе“ №186, стопанисван от „********************. При проверката, преди
легитимация на органите по приходите била извършена контролна покупка на
три порции дюнер за вкъщи на обща стойност 36,00 лева, за която е бил
издаден ФКБ /фискален касов бон/ №0053220/21.03.2024 г. от наличното
фискално устройство в обекта, от който е установено, че сумата от 36,00 лева е
отразена в данъчна група Г-9% ДДС, вместо в данъчна група Б-20% ДДС.
Направена е констатация, че към момента на проверката обектът не разполага
с Удостоверение за категоризация, нито с места за консумация на храната.
Прието е, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и срещу дружеството на 08.04.2024 г. е съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН)№F762673, в
присъствие на упълномощен представител – ********************. Актът е
предявен и връчен на датата на съставяне, като срещу него е постъпило
писмено възражение, на основание чл.44, ал.1 ЗАНН. Последното е прието за
неоснователно от АНО, като въз основа на съставения АУАН е издадено и
атакуваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него
правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по
признаци.
В хода на съдебното следствие са представени Временно удостоверение
за категоризация на обекта, като туристически обект: Бързо хранене, издадено
3
от Столична общи на 03.04.2024 г., валидно до 03.07.2024 г. и Удостоверение
за категоризиране на обекта №18723 от 01.07.2024 г., издадено от СО, за
категория една звезда, валидно до 01.07.2029 г.
Изслушани са свидетелски показания на трима свидетели –
актосъставителя П. И., който потвърждава фактическите констатации, описани
в АУАН и двама свидетели, допуснати при режим на довеждане на
жалбоподателя – Мариета ст. и Диана С., които свидетелстват за това, че в
проверения обект, стопанисван от жалбоподателя, до помещението, в което се
приготвяла храната се намирало още едно помещение, с отделен вход,
обособено като зала за хранене с 14 места, като на витрината на последното е
имало табела „зала за хранене“. Заявеното от двете свидетелки се потвърждава
от представената снимка на фасадата на търговския обект, представена в хода
на проверката и приобщена с Протокол за извършена проверка от 27.03.2024 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите П. И., ******************** /частично/, както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК, които съдът кредитира, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Показанията на актосъставителя И. са в противоречие с показанията на
свидетелите ********************, доколкото той заявява при разпита си, че
към момента на проверката в обекта не се е предлагало място за консумация
на храна, като неговите показания в тази част се потвърждават от подписаната
от св. Диана С. декларация на 21.03.2024 г. /датата на проверката/, в която е
посочила, че към съответния момент нямат места за консумация и персонал за
обслужване на клиенти, както и че имат само работник в кухня и готвачи.
Последвалата коренна промяна в нейните твърдения по този въпрос, към
момента на даване на показания пред настоящия съдебен състав, както и
показанията на св. ст. за наличие на зала за хранене, която се е използвала към
датата на проверката, съдът намира, че обслужват защитната теза на
дружеството-жалбоподател, като приема за достоверни и отговарящи на
обективната истина именно показанията на актосъставителя И., обосновани с
личните му възприятия и подкрепени от декларацията, попълнена от св. С. на
датата на проверката, в която изрично е посочила, че към датата на проверката
4
в обекта няма място за консумация на храна, както и персонал за обслужване
на клиенти.
Събраният по делото доказателствен материал по отношение на
останалите факти е безпротиворечив, поради което по-подробното му
обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която
норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
Останалите доказателства, приобщени по делото нямат пряко отношение
към предмета на доказване по делото, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът прецени, че при
съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени изискванията на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН и не са допуснати процесуални нарушения, които да са
причина за отмяна на атакуваното НП. Посочена е нарушената правна норма -
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., съгласно която „Лицата по чл.
3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни
да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според
вида на продажбите:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 %
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива;
4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.) група "Г" - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената
стойност.“
и в какво се е изразило нарушението, а именно отразяване на процесната
сделка в данъчна група Г-9% ДДС, вместо в данъчна група Б-20%.
От описаното в АУАН и НП става ясно, че проверяващите са приели, че
конкретната продажба на три броя дюнери за вкъщи липсва основание да се
облага с преференциалния данък от 9% ДДС, поради което следва да се
5
обложи със стандартната ставка на данъка - 20% ДДС.
Обжалваното НП е издадено от компетентния за това съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС административен орган – със заповед №
3ЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителният директор на НАП, началниците на
Отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са оправомощени да издават НП
за нарушения по чл. 185 ЗДДС, а органите по приходите – АУАН за нарушения
на ЗДДС.
Нарушението е описано ясно и точно, с всички съставомерни признаци.
Извършената правна квалификация е съответна на описанието.
По същество:
Съгласно чл.66 ЗДДС: „Стандартната ставка на данъка е 20 на сто за
облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната,
освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на
данъка.“
Намалена ставка на данък добавена стойност е предвидена в
разпоредбата на чл.66а ЗДДС, съгласно която: „Ставката на данъка е 9 на
сто за:
1.доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни
заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и
отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място
на изпълнение на територията на страната;
2.доставка на книги на физически носители или извършвана по
електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и
учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване,
печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения –
вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен
път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно
предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или
основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание;
3.доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки
пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4.“
Процесната продадена стока, а именно три порции дюнер за вкъщи не
6
попада сред стоките, посочени в разпоредбата на чл.66а ЗДДС и следователно
е следвало да се обложи със ставка на данъка 20%.
Освен това, съгласно § 15д. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 106 от
2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) от ПЗР на ЗДДС: „Ставката на данъка по чл.
66а се прилага за следните доставки с място на изпълнение на територията
на страната, при внос на стоки на територията на страната и при
облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки:
1. (отм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.);
2. (в сила от 9.07.2022 г. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., доп., бр. 106 от 2023 г.,
в сила от 1.01.2024 г.) доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги,
които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна,
включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага
за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на
бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31
декември 2024 г. включително.“
Според § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, "ресторантьорски и кетъринг услуги" са
ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за
установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно
общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282). Не е
ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или
неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Нормата на
Регламент 282 постановява, че ресторантьорските услуги и кетъринг услугите
са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени
храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от
достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено.
Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от
едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е
доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е
доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Доставката на
приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо
дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не
се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на
7
параграф 1.
От доказателствата по делото се установи, че процесната сделка
представлява продажба на приготвена храна – три порции дюнер за вкъщи, т.е.
касае се за доставка на стока, а не за доставка на ресторантьорска услуга, тъй
като в обекта към момента на проверката не е имало обзаведено и оборудвано
помещение за консумация на храната, нито персонал, който да обслужва
клиентите, т.е. доставката на храната не е била придружена от помощни
услуги, които да позволяват непосредствено консумиране на същата в
помещения на доставчика.
Фактът, че впоследствие е оборудвано такова помещение и за обекта е
издадено Удостоверение за категоризация, не променя горните изводи,
относими към датата на проверката.
С оглед на така изложеното, правилно е определена нарушената правна
норма и правилно е приложен материалният закон.
Единственото основателно възражение на жалбоподателя е, че
действително по делото не е представено, дори и след указанията на съда, НП
№747160-F750090/10.01.2024 г., с което е обоснована повторност на
процесното нарушение, както и че неправилно е приложена санкционната
разпоредба.
С оглед на непредставянето от страна на АНО доказателства за това, че
нарушението е извършено при условията на повторност и направената в
самото НП констатация, че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи, приложимата санкционна разпоредба в конкретния случай се явява
разпоредбата на чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС, предвиждаща налагане на
имуществена санкция за юридически лица в размер от 1000 до 4000 лева.
При доказано нарушение, неправилно приложената от АНО санкционна
разпоредба подлежи на изменение, ако подлежащата на прилагане съответна
санкция предвижда налагане на същото или по-леко наказание без промяна на
правната квалификация на деянието, какъвто е и процесният случай.
Несъответствието на правната квалификация /в случая санкционна
разпоредба/, при хипотезата на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, води до изменение, а
не до отмяна на наказателното постановление. В този смисъл правомощията
на касационната, респ. въззивната инстанция са коментирани в ТР № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2010 г., както и в ТР №8 от 16.09.021 г.
8
на ВАС. На практика, не е налице преквалификация на нарушението, а се
прилага закон за по-леко наказуемо нарушение, т. е. по-благоприятния закон
за правилно квалифицираното нарушение.
Размерът на наложената имуществена санкция съответства на
минималния размер на санкцията, предвидена в приложимата разпоредба на
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, поради което следва да се измени само
санкционната разпоредба, но не и размерът на наложената санкция.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението е
маловажно. Обществената опасност на нарушението не се отличава с по-ниска
степен от обичайната за нарушенията от същия вид.
С оглед изхода на делото – изменение на обжалваното НП само по
отношение на приложената санкционна разпоредба и потвърждаване в
останалата част и направеното изрично искане, в полза на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
лева, на осн. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, който съдът счита, че съответства на
фактическата и правна сложност на делото и осъщественото представителство
от юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 773512-F762673/07.06.2024 г.,
издадено от началника на Отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на
„******************** е наложена "имуществена санкция" в размер на 1 000
лева, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.5, вр. ал.4 от ЗДДС, за нарушение на
чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Наредба №Н-18/13.12.2006 г.,
като ИЗМЕНЯ основанието за налагане на санкцията от чл.185, ал.2, вр. ал.5,
вр. ал.4 от ЗДДС на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „******************** ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите /НАП/ сумата в размер на 80.00 /осемдесет/
9
лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10