Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260080
гр. Севлиево, 02.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 1329/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.
“България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.срещу С.Р.К., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д. №
915/2020 г., по описа на PC - Севлиево. В предоставения му срок предявява иск
за установяване на вземането си. Ищцовото дружество предявявало исковата си
претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, което дружество, от своя
страна, било цесионер по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземанията „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор
с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 към договора. Въз основа на
договор с мобилния оператор, ответникът
ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № 15052745001. Съгласно чл. 29 от
Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и
се заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане
бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяло началната и
крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с горния клиентски номер от 13.12.2013 г., като
абонатът добавил интернет и телевизионна услуга по тарифен план Vivacom Duo:
Net+TV за 21,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, с допълнително споразумение от
17.12.2013. г., с което била добавена услугата по тарифен план Vivacom Uni Fix,
с месечна абонаментна такса 9,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На 24.12.2014.
г. абонатът добавил за ползване мобилен номер **********, като избрал условията
на тарифен план Vivacom Net&Call, с месечна абонаментна такса в размер на
19,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор за
предоставянето на услуги с горния клиентски номер били издадени фактури.
Ответника не изпълнил задълженията си по договора, поради което същия бил
прекратен и на ответника била начислена неустойка, предвидена в т. 2 от
договора. Неустойката, предвидена в т. 2 от договора, се начислявала при
прекратяване преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, като била равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. С
оглед на изложеното ищеца претендира признаване за установено по отношение на
ответника съществуване вземане на ищеца, в размер на 154,77 лева,
представляваща неустойка по договори с клиентски номер 15052745001, сключени
между ответника и „БТК" ЕАД. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначения му особен представител. В отговора
особения представител на ответника претендира неоснователност на исковете.
Заявява, че претендираните вземания са погасени по давност, като развива
подробни съображения за приложимост на 3 годишна давност, при твърдение че
ищеца претендира периодични платежи.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В докладвана писмена молба развива съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същият.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установяват се от съвкупната преценка на договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15052745001 от
13.12.2013 г., от 24.12.2014 г., от 17.12.2013. г. и фактури: № *******г., № *******г.,
№ *******г. и № **********/09.08.2017 г.. за периода от 08.04.2017 г. до
08.08.2017 г. и Общи условия на „БТК" АД, следните обстоятелства: С.Р.К. е
сключил с „БТК" АД твърдяните от
ищеца договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с посоченото в
исковата молба съдържание. Ответникът не е изпълнил задълженията си за
заплащане на начислените вземания на мобилния оператор, произтичащи от
договорите за мобилни услуги и лизинг, предвид липсата на доказателства за заплащането
им. Въз основа на сключените договори за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер 15052745001 били издадени следните фактури: № *******г., *******г.. *******г.. **********/09.08.2017 г., за
периода от 08.04.2017 г. до
08.08.2017 г..
Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. между „БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД,
от договор за цесия от 01.10.2019 г. между "С.
Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, извлечение от приложение № 1 към договора
за цесия от 01.10.2019 г., пълномощно за уведомяване и уведомление за цесия, че са извършени
твърдяните от ищеца и описани в исковата молба цесии.
От приложеното ч. гр. д. № 915/2020 г. на РС –
Севлиево се установява, че ищеца е подал на 28.08.2020 г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е
издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 506/04.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 154,77 лева – неустойка
за неизпълнение; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 31.08.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер
на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са
дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал
исковата молба инициирала настоящото производство.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявеният установителен иск, с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е.
съществуването и валидността на описаните в исковата молба договори с посочения
предмет; изпълнението на задълженията на праводателя му - първоначален кредитор
на ответника по договора с ответника;
поставянето на ответника в забава; твърдяната неустоична клауза в
договора; настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства,
обуславящи дължимост на претендираната сума; изпълнение на изискванията по чл.
99, ал. 3 ЗЗД – цесиите да са съобщени на ответника; както и всички други
твърдяни положителни факти, на които основава доводите си. В тежест на ответника
е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от съвкупната преценка на договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 15052745001 от 13.12.2013 г., от 24.12.2014 г., от
17.12.2013. г. и фактури: № *******г., № *******г., № *******г. и №
**********/09.08.2017 г.. за периода от 08.04.2017 г. до 08.08.2017 г. и Общи
условия на „БТК" АД, че С.Р.К. е сключил
с „БТК" АД твърдяните от ищеца договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, с посоченото в исковата молба съдържание. Ответникът
не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените вземания на мобилния
оператор, произтичащи от договорите за мобилни услуги и лизинг, предвид липсата
на доказателства за заплащането им. Въз основа на сключените договори за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15052745001 били
издадени следните фактури: *******г., *******г.. *******г..
**********/09.08.2017 г., за периода от 08.04.2017 г. до 08.08.2017 г.. Поради
неплащане на задълженията по процесните фактури, договорите били прекратени като
била начислена неустойка в размер на 154,77
лева. Процесните фактури не са оспорени изрично по настоящото дело, относно редовността
на вписванията в счетоводни книги, на които същите се основават /чл. 182 ГПК/,
като преценени и с оглед на другите обстоятелства по делото, съдът намира, че
фактурите установяват, че за ответника за възникнали задължения в посочените
във фактурите размери.
Установи се от представените договори за цесия и
наличие на договори за цесия между ищеца и твърдените му праводатели. Установи
се и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесиите са съобщени на
ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към
същата на процесуалния представител на ответника. В посочения смисъл е и
съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015
г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019
г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г.,
ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.
Основателно е обаче възражението за погасяване по
давност на процесното вземане. По делото се установи, че за главните вземания,
от които произтича допълнителното вземане предмет на настоящото дело - неустойка,
в размер на 154,77 лева, са издадени фактури
с номера: *******г., *******г.. *******г.. **********/09.08.2017 г., за периода
от 08.04.2017 г. до 08.08.2017 г.. Съгласно изложеното в исковата молба и
представените договори периодът на заплащане на всяка от фактурите е 15 дни от
издаване на фактурата. При съобразяване
на задължителното тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 г. на ОСГТК,
следва да се приеме, че тъй като на 25.08.2017 г., ответника е бил в забава за
вземанията по всички горепосочени фактури, от тогава е започнал да тече
тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за тези вземания и е изтекъл
на 25.08.2020 г., преди предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 28.08.2020 г.. На основание чл. 119 ЗЗД, с погасяването главните вземания, от които
произтича допълнителното вземане предмет на настоящото дело – неустойката от
154,77 лева, последното също се е погасило по давност, макар давността за него да
не е изтекла. С оглед изложеното възражението на особения представител на
ответника е основателно и претенцията за неустойка от 154,77 лева, следва да се
отхвърли, като погасена по давност.
Относно разноските,
предвид отхвърлянето на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът не дължи на ищеца разноски нито по исковото, нито по
заповедното производство, а ответника не е претендирал и доказал заплащане на
такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че в
полза на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц.срещу
С.Р.К., с ЕГН **********,***, съществува парично вземане за сума в размер на
154,77 лева, представляваща неустойка по договори с клиентски номер
15052745001, сключени между ответника и „БТК" ЕАД, поради погасяване на
вземането по давност, за което вземане е издадена заповед № 506/04.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 915/2020 г. по
описа на Районен съд – Севлиево.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: