РЕШЕНИЕ
№ 1650
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана Станкова
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20221100506261 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД – длъжник по изпълнителното дело,
срещу действия на ЧСИ М.К., по изпълнително дело № 20227880400267, изразяващи се в
отказ да намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и съответно
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от ЧСИ К. разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Посочва,
че действието, което упълномощеният представителна взискателя е извършил, е единствено
депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело , като в срока за доброволно
изпълнение длъжникът е платил и не са били необходими последващи действия от страна на
взискателя. Счита, че на взискателя се дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в
чл.10 т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за
образуване на изпълнително дело. Моли да се намали определения по изпълнителното дело
адвокатски хонорар до 200лв., както и размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Взискателят В.В.О., чрез своя процесуален представител адв.М., оспорва жалбата.
Посочва, че претендирания и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е съобразен с
осъщественото процесуално представителство, както и с фактическата и правна сложност на
делото. Счита, че длъжникът е следвало да изпълни доброволно задължението си, и след
като срещу него е предприето принудително изпълнение, следва да понесе тежестта на
разноските. Отделно, възнаграждението за адвокат е определено съобразно минималния
размер адвокатски хонорар по чл.10 т.1 и т.2 от Наредба №1 от 2004г. Моли съда да остави
жалбата без уважение.
ЧСИ К. е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които изтъква
1
съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него възнаграждение за
адвокат на взискателя не е прекомерно, съответства на правната и фактическа сложност на
делото. Посочва, че адвокатът на взискателя е упражнил действия по процесуално
представителство, като е подал молба за посочване на изпълнителен способ, поради което
му се дължи възнаграждение и по чл.10 т.2 от Наредба №1 от 2004г.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и
мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20227880400267 по описа на ЧСИ К. , с рег. № 788 при КЧСИ,
район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя В.В.О. от 26.04.2022г.,
подадена чрез пълномощника адв.М. срещу длъжника ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 14.04.2022г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение за
сумата 201,53 лв. съдебни разноски. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез
пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и да
събере сумата по изпълнителния лист, както и всички разноски и адвокатски
възнаграждения. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 200лв. за процесуално
представителство по образуване на изпълнително дело, платено в брой.
ЧСИ е образувал изпълнително дело. С постановление от 26.04.2022г. ЧСИ е пиел
разноски в изпълнението 200лв. адвокатско възнаграждение, и такси по Тарифата към ЗЧСИ
в размер на 96,18лв.
На 26.04.2022г. е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/
на длъжника, която е получена на 26.04.2022г. В ПДИ е посочено, че задължението на
длъжника възлиза на 497,71лв., от които 201,53лв. присъдени разноски, 200лв. разноски по
изпълнителното производство и 96,18лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
10.05.2022г.
На 11.05.2022г. взискателят е депозирал молба, в която е посочил, че тъй като
длъжникът не е изпълнил задължението в срока за доброволно изпълнение, моли ЧСИ да
извърши справки за открити банкови сметки и да наложи запор върху вземанията по тях.
Към молбата е представено ново пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено възнаграждение в размер на 200лв. за процесуално представителство по
изпълнителното дело, платено в брой.
С постановление от 11.05.2022г. ЧСИ е приел разноски по изпълнителното дело -
200лв. за адвокатско възнаграждение, 42лв. такси по Тарифата – по т.5 и т.9, както и такса
по т.26 в размер на 24лв. с ДДС.
До длъжника е изпратена нова покана за доброволно изпълнение на 11.05.2022г.,
която е получена на 12.05.2022г. Посочено е , че подлежащата на събиране сума е 787,71лв.,
от които 201,53лв. присъдени разноски, 400лв. разноски по изпълнителното дело и 186,18лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 25.05.2022г.
С разпореждане от 11.05.2022г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника
в ОББ АД за сумите, посочени в ПДИ.
С възражение от 13.05.2022г. длъжникът е възразил по размера на претендирания
адвокатски хонорар като прекомерен, както и по размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Направено е искане за намаляване на адвокатския хонорар до размера по чл.10 т.1 от
Наредба №1 от 2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения – 200лв. за
образуване на изпълнително дело.
В представеното от ЧСИ на съда копие от изпълнителното дело няма данни кога
длъжникът е платил сумата по ПДИ, но на 19.05.2022г. ЧСИ е уведомил ОББ АД, че вдига
наложения запор върху банковите сметки на длъжника.
По делото не е приложено постановление на ЧСИ, което да обективира решението му
във връзка с възражението на длъжника по размера адвокатско възнаграждение и респ.
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, но е приложено съобщение, получено от длъжника на
2
18.05.2022г., с което ЧСИ го уведомява, че възражението му за намаляване на адвокатското
възнаграждение е оставено без уважение.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали сумата за прието адвокатско
възнаграждение и такси е подадена чрез ЧСИ до СГС на 20.05.2022г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е
активно легитимирано да обжалва, и е срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително
действие. Жалбата е подадена в срок.
По същество жалбата е основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми, които са приети от ЧСИ за плащане.
Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря
за дължимите от взискателя авансови такси /и да не са заплатени предварително/ за
извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за
процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и
правна сложност на делото. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил
изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и
интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е образувано преди плащането, то извършените от
ЧСИ действия по образуване на изпълнителното дело, връчване на поканата за доброволно
изпълнение и налагане на запор върху сметките на длъжника, са все необходими действия.
Поради това и начислените такси по т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ се дължат от длъжника. Тези
действия са извършени от ЧСИ. Отделно ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на
длъжника, за което действие съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ се дължи такса от 15лв. или 18лв. с
ДДС. Така посочения размер разноски по изпълнението от общо 90лв. с ДДС е правилно
определен от ЧСИ и се дължи от длъжника. По тези разноски длъжникът не възразява.
Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство,
доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В
конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на взискателя е
извършил едно действие – депозирал е молба с приложен изпълнителен лист, пълномощно и
доказателства за извършени разноски по изпълнението. Други действия с цел
удовлетворяване на парични вземания не са извършвани от адвоката на взискателя.
Претендираният адвокатски хонорар от 400лв. се явява прекомерен и следва да се уважи
единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело,
установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Дължи се само необходимото и
съответното на свършеното. Ето защо адвокатското възнаграждение, което следва да се
признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. Процесуално
представителство по изпълнителното дело не е извършвано от процесуалния представител
на взискателя. Посочването на начина на изпълнението е част от съдържанието на молбата
за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл.426 ал.2 от ГПК, и не
представлява действие по процесуално представителство.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали, като се отрази намаления размер
приет адвокатски хонорар. Таксата по т.26 се начислява върху сбора от: сумата по
изпълнителния лист /201,53лв./ и адвокатското възнаграждение /200лв/. С ДДС таксата по
т.26 е 48,18лв.
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско
възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство е
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноски не са дължими и не следва да
се присъждат. Интересът в това производство е свързан с разноските по изпълнителното
делото , който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не
3
следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните в „процеса
относно разноските” , за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното ще
противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института по чл.78 от ГПК.
Настоящото производство е аналогично на производството по чл.248 от ГПК, по отношение
на което е формирана константна съдебна практика за неприложимост на разпоредбата на
чл.78 от ГПК /така определение №60/31.01.2020г. по ч.гр.д.№ 11/2020г. на МКС, ІІІ г.о. и
цитираната в него друга практики на ВКС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА отказа на ЧСИ М.К. , с рег. № 788 при КЧСИ, район на действие СГС,
по изпълнително дело № 20227880400267 да намали приетите за събиране разноски по
изпълнението и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА размера на приетото адвокатско възнаграждение, дължимо за
изпълнителното дело, и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както
следва: адвокатското възнаграждение от 400лв. на 200лв. , таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ
72,18лв. с ДДС на 48,18лв. с ДДС.
ОСТАВЯ без уважение претенцията за присъждане на разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване .
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Не съм съгласна с мнозинството на състава, че в материалния интерес, върху който се
изчислява таксата по т.26 от Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в
изпълнителното производство. Действително е налице противоречива практика по този
въпрос както сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители се
обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната тълкувателна дейност
на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки съд следва да тълкува
нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият текст на т.26 от Тарифата,
ползващ термина „събраната сума“, улеснява разбирането , че окончателната такса се
изчислява върху цялата събрана от съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по
изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват , че в тази сума не се включват
авансовите такси, а и използваното понятие за база за изчисление на тази такса е вече
„парично вземане“. Авансовите такси са разноски по изпълнението и те изрично са
изключени от сумата, върху която се изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското
възнаграждение е също разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в
забележките към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по
аргумент на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното вземане е това, което е посочено в изпълнителния
лист. Разноските по изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не
позволява обратно тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да
формира крайното си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по
същността си таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния изпълнител, той
има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така размерът му зависи от
преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се включва в общата сума, върху която
се изчислява крайната сума за възнаграждение на съдебния изпълнител, то е налице открит
конфликт на интереси, който нито основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито
законодателя, нито съда биха допуснали.
4
В конкретният случай таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху
събраната сума в изпълнението – 201,53лв. по изпълнителен лист и е равна на 24,18лв.
Всички други суми, събрани от съдебния изпълнител са разноски по изпълнението и те не се
включват в сумата, върху която се изчислява размера на окончателната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5