№
гр. Кърджали, 11.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и първи април
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело №75 по описа за 2020 г. на КАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано
е по жалба от „Рум Инвест
Груп“ ООД, ***, ЕИК ***, подадена чрез представляващия дружеството Р.В.М., срещу
Ревизионен акт №Р-16001619001459-091-001/02.10.2019 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му потвърдена с Решение
№ 701/09.12.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, касаеща допълнително установен корпоративен данък, в размер на *** лв. за
2016 г., ведно с прилежащи лихви - *** лв., както и *** лв. за 2017 г., и лихви в размер на *** лв.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в
противоречие със събраните доказателства, при неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
оспорва изводите на ревизиращите органи /РО/ за наличие на предпоставките на
чл.77, ал.1 ЗКПО, за увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството
за 2016 г. и 2017 г. Излага съображения, че извършените от дружеството разходи
са пряко свързани и обслужват стопанската дейност на данъчно задълженото лице
/ДЗЛ. Твърди, че при ревизията не била установена собствеността на активите, в
които били вложени закупените строителни материали. Намира за грешни и
констатациите, свързани с нормата на амортизируеми
активи. Оспорва изводите на РО за липса на документална обоснованост на
разходите за гориво и резервни части, както и че получените доставки не са
свързани с дейността на дружеството. В тази връзка счита, че предвид
осъществяваната от дружеството дейност – производство и търговия със суров
тютюн, покупката на гориво и резервни части винаги е свързана с икономическата
му дейност. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. В писмено становище, депозирано
от пълномощник, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Ответникът
– Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика",
Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез пълномощника
си по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира
оспорения ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията, изложени в него,
както и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция "ОДОП"
- Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Със
Заповед за възлагане на ревизия № *** / *** г., издадена
от началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, е възложено извършване на
данъчна ревизия на „Рум
Инвест Груп“ ООД, ***, с
обхват: установяване на задълженията за корпоративен данък, за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. Срокът за извършване на
ревизията е продължен със Заповед № ***/ *** г. и Заповед № ***/ *** г.,
издадени от същия орган по приходите. Заповедите са подписани с квалифициран
електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице.
В
хода на ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад /РД/№ ***/ *** г., връчен на
адресата на 04.09.2019 г. /л.177/. Въз
основа на РД е издаден и Ревизионен
акт №***/*** г., с който допълнително
е установен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г., съответно в размер на *** лв. и *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. и *** лв.
С
Решение №701/09.12.2019 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е изменил Ревизионен
акт № Р-16001619001459-091-001/02.10.2019 г., в частта относно определените задължения по ЗКПО, както
следва: за 2016 г. - от *** лв. на ***
лв. и за 2017 г. - от *** лв. на *** лв., ведно с прилежащи лихви, съответно от *** лв. на ***
лв. и от *** лв. на *** лв.
В
хода на административното производство и след преценка на представените от
РЛ доказателства и обяснения, резултатите от извършените насрещни проверки и представените
обяснения от трети лица, са направени следните, относими
към предмета на делото, констатации:
Според отразеното
в констативната част на РД, през ревизирания
период „Рум Инвест
Груп“ ООД, *** е с основна дейност - производство
и търговия с тютюн. Стопанисва производствена база, находяща
се в *** - ***. В хода на проверката е констатирано, че в обекта се съхранява и
гориво, намиращо се в цистерна, която не е оразмерена и без възможност за определяне
на наличното количество гориво. За извършената проверка и констатираните
обстоятелства е съставен Протокол Обр. Кд-73 с № ***/*** г.
С
Протокол № ***/***
г. /на л. 2693/ са присъединени всички относими
доказателства, събрани по реда на чл.37 от ДОПК от извършена предходна ревизия
на дружеството, по която е издаден РА № Р-16000918002858-091-001/30.11.2018 г.
По
отношение на воденото от дружеството счетоводство е прието, че ЗЛ прилага
национални счетоводни стандарти и е представило индивидуален сметкоплан.
Формата на счетоводството осигурява синхронизирано, хронологично счетоводно
отчитане. Установени са пропуски, свързани със систематичното (аналитично и
синтетично) счетоводно отчитане на готовата продукция и материалите.
Представени са счетоводни регистри по счетоводни сметки, като не е представена
заведена счетоводна аналитична отчетност на закупените материали /гориво,
смазочни материали, резервни части, строителни материали/ и произведената
готова продукция. Липсва информация за вида на материалите, както и техните
количества, единичната и средно претеглена цена. Горивото е отчитано изцяло на
разход, като счетоводно е отразявано по счетоводна сметка 602 "Разходи за
външни услуги", а не по предвидената в индивидуалния сметкоплан счетоводна
сметка 601 „Разходи за материали". При изготвянето на Годишният финансов
отчет са констатирани пропуски при съставянето на Баланса на дружеството през
ревизираните периоди, поради неотразяване наличието на нематериален дълготраен
актив - извършено подобрение и реконструкция на недвижими имоти, ползвани под
наем.
1. Относно
увеличението на счетоводния финансов резултат на РЛ за 2016 г. и 2017 г., по
реда на чл. 77, ал. 1, във вр. с чл. 67 от ЗКПО, за извършените
разходи за недвижими имоти, наети от дружеството с договор за наем от
19.04.2013 г., е прието, че разходите за
ремонт отговарят на критериите в т. 6.2 от СС 16 и неправилно са били осчетоводени
от ДЗЛ като текущ разход, а е следвало да формират данъчен дълготраен
нематериален актив. Посочено е, че разходите са за нает актив, който се ползва
от РЛ. Последните водят до увеличаване на икономическата изгода на наетите или
предоставени за ползване дълготрайни активи, поради което следва да бъдат
отчетени като данъчен дълготраен нематериален актив. На основание чл. 67 от ЗКПО, счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем
актив, включително последващите разходи, не са
признати за данъчни цели. При определяне на данъчния финансов резултат, на
основание чл. 54, чл. 55, ал. 1, т. 6 и
ал. 2 от ЗКПО и съобразно представения договор за наем, е приета годишна
данъчна амортизационна норма – 33 1/3,
като в тази връзка са признати данъчни амортизации в размер на *** лв. - за 2016 г.,
както и *** лв. - за 2017 г. По
горните съображения е прието, че разходи,
на обща стойност ***
лв. за 2016 г. и ***
лв. за 2017 г., са отчетени от дружеството в нарушение на счетоводното
законодателство.
2. Относно
увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 г. и 2017
г. по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, съответно в размер на *** лв. и ***
лв.
След
анализ на счетоводното изписване на материалите през ревизирания период
(горива, отчетени счетоводно по сметка 602 Разходи за външни услуги; резервни
части, отчетени счетоводно по сметка 601 Разходи за материали), както и поради
липсата на реално извършена инвентаризация на наличностите на стоки и материали
е установено, че дружеството е отразило разходите за гориво и резервни части,
без наличието на документи, доказващи
използването на същите в стопанската дейност за ревизирания период.
Констатирано е, че представените пътни листове за 2017 г. касаят 2 бр. МПС;
обхващат цялата календарна година, независимо че отглеждането на тютюн е
сезонна дейност; има дублирани маршрути на горните МПС в едни и същи дни; към
пътните листове не са представени други документи и справки, в т.ч. фактурите
за закупено и изразходвано гориво, командировъчни заповеди, отчети за извършена
работа и др. документи. Посочено е, че горивото е зареждано от бензиностанции в
страната, коренно различни от маршрутите, записани в пътните листове.
Установено е, че в счетоводството на дружеството липсва заведена аналитична
счетоводна отчетност за закупените количества горива и резервни части по
фактури и контрагенти, през целия ревизиран период. Същите са изписвани изцяло
на разход, като не са придружени с документи и справки, от които да става ясно в
кои обекти и мероприятия са вложени, и свързани ли са с основната
селскостопанска дейност на дружеството или са използвани за лични и други нужди
и цели. Посочено е, че наличието на първичен счетоводен документ е задължително
условие за счетоводно отчитане на покупката на горивата, които представляват
материален запас по смисъла на СС 2. За да бъдат отписани материалните запаси,
т.е. изписани като разход, е необходимо доказателство за фактическото им
изразходване. Прието е, че е налице основанието по чл. 26, т. 2 от ЗКПО - липса
на документална обоснованост, разходите по визираните в РД фактури, да са използвани и предназначени за
осъществяваната от дружеството икономическа дейност. Не са представени и
посочени конкретни доказателства, които да удостоверяват, че закупените горива
и резервни части са изразходвани и вложени в конкретни превозни средства,
машини или други стопански нужди, свързани с осъществяваната от дружеството
икономическа дейност. Липсва счетоводна отчетност, свързана с покупката и изразходването
на горивата, респ. покупката и изразходването на резервни части. Посочените,
на стр. 46-69 от РД, фактури за резервни части и горива, не кореспондират с
извършени и документирани от дружеството стопански операции, включително с
извършени и документирани превози на товари, свързани с конкретно превозно
средство, конкретна дестинация и маршрут. Липсват данни за извършени замервания
в резервоарите на транспортните средства, отработени часове, количество
заредено гориво, разходните норми и др. При фактурите, касаещи закупени
резервни части, липсват доказателства, че същите са вложени в транспортни
средства или др., използвани от дружеството във връзка с осъществяваната от
него дейност. Последните разходи в размер на ***
лв. за 2016г. и *** лв. за
2017г., не са признати за данъчни цели и е увеличен счетоводният финансов
резултат в годината на счетоводното им отчитане, респ. е доначислен
корпоративен данък за ревизираните години.
По
горните съображения, по отношение на РЛ е определена данъчна печалба общо в размер на *** лв. за 2016 г. и *** лв. - за 2017 г., респ. допълнително е установен
корпоративен данък в размер на *** лв. за 2016 г. /след приспадане на внесения КД в
размер на *** лв./ и *** лв. - за 2017 г. /след приспадане
на внесения КД/, ведно с прилежащи лихви, в размер на *** лв. и *** лв., на основание чл. 175 от ДОПК, чл. 9 от ЗКПО и чл. 1 от
ЗЛВДТДПДВ.
С
оглед на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК /л.25 и
л.40 от делото/ и след осъществен административен контрол. Оспореният
Ревизионен акт е частично потвърден с Решение №701/09.12.2019 г. на директора
на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт,
съгласно разпоредбата на чл. 168 от
АПК, вр. §
2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че същия е валиден
административен акт, издаден след провеждане
на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен
орган и в определения от него срок.
РА е издаден от
компетентни органи и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са
издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо,
по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§
2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронен носител, поради което съдът
намира, че обжалвания ревизионен акт не страда
от пороци, водещи до неговата
нищожност.
Не
се установиха и допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения акт.
Последният е постановен в рамките на законоустановените
срокове и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК относно
формата и съдържанието му.
Следва
да се отбележи, че процесната ревизия е повторна,
след като с Решение № 129/28.02.2019 г. на директора на Д“ОДОП“ - Пловдив, е
отменен РА № Р-16000918002858-091-001/30.11.2018 г., в частта на установените,
по отношение на „Рум Инвест Груп“ ООД, задължения за
корпоративен данък за 2016 и 2017 г., ведно с начислените лихви, като в
останалата част, касаеща непризнат данъчен кредит в
размер на *** лв., РА е бил
потвърден.
1.
Относно
извършеното увеличение на финансовия резултат за 2016 г. и 2017 г. съответно в
размер на *** лв. и ***
лв., с разходите за закупени материали за извършен ремонт на нает актив:
В хода на
ревизията е установено поотделно за процесните данъчни
периоди, че дружеството е отчело текущи разходи за строителни материали по
издадени от доставчиците фактури, като е прието, че последните представляват разходи за подобрения и реконструкция на недвижими имоти, по
договор за наем от *** г. Последния договор /на
л.1689 от делото/ е сключен между „Рум Инвест Груп“ ООД, като наемател и
Р.В.М.-наемодател, с предмет: 1.УПИ ***, кв.*** по плана на ***, ***, с площ
1496 кв.м., ведно с находящ се в имота навес без оградни
стени, с площ 100 кв.м.; и 2. УПИ ***, кв.*** по плана на ***, *** с площ 1373
кв.м. – представляващ ***. Според чл.1 от договора, горните имоти се отдават за
срок от 10 години, считано от *** г., при
месечна наемна цена от *** лв., като за първите пет години се предвижда, наемът
да е за подобряване и реконструкция на наетите
имоти, а за следващите пет години -
наемната цена да се заплаща от наемателя до всяко пето число на съответния
месец, по банкова сметка.
По делото няма спор, че през
ревизирания период дружеството е извършвало дейност в наети от него обекти - недвижими
имоти, визирани в договора за наем от 19.04.2013 г.,
както и че закупените материали са осчетоводени като разход по сч. сметка 601 „Материали", и с тяхната стойност дружеството е намалило финансовия си
резултат за 2016 г. и 2017 г.
Спорът
по делото, в тази му част, е свързан с правилното приложение на материалния
закон, и с това, дали процесните разходи за
строителни материали за 2016 г. и 2017 г., следва да бъдат отчетени като текущи
разходи по счетоводна сметка от група 60, или същите са свързани с подобряване
и реконструкция на нает актив и следва да бъдат отчетени като дълготраен
нематериален актив, по смисъла на чл. 51, ал.1, т.3 от ЗКПО.
Съгласно
чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, данъчни дълготрайни нематериални активи са
начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на
икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи;
тези суми не формират данъчен дълготраен материален актив. Според чл.51, ал. 2 ЗКПО,
счетоводните разходи, отчетени във връзка с придобиването на данъчен дълготраен
нематериален актив преди възникването му, не се признават за данъчни цели в
годината на отчитането им и участват при определянето на данъчната амортизируема стойност на актива. Когато в следваща година
настъпят обстоятелства, определящи, че данъчно задълженото лице няма да
придобие данъчния дълготраен нематериален актив, непризнатите разходи по
изречение първо се признават за данъчни цели в годината на настъпване на
обстоятелствата, ако са спазени изискванията на този закон.
Съответно,
разпоредбата на чл. 67, ал.1 от ЗКПО предвижда,
счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем
актив, включително последващите разходи, да не се признават
за данъчни цели, като в чл.77, ал.1 ЗКПО е указано разходите, отчетени в нарушение на счетоводното
законодателство, да не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното
им отчитане.
Според
относимите към случая норми на т. 6.1 от Счетоводен
стандарт 16 "Дълготрайни материални активи" от Национални стандарт за
финансови отчети за малки и средни предприятия, с последващите
разходи, свързани с отделен материален дълготраен актив, се коригира
балансовата стойност на същия, когато е вероятно предприятието да има
икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност
на съществуващия актив, а всички други последвали разходи, следва да се
признаят за разход в периода, в който са направени. Съгласно
т.6.2 от СС 16 "ДМА", последващи разходи са
такива, чрез които се постига увеличаване на производителността, подобряване на
качеството, съкращаване на производствените разходи, промяна във функционалното
предназначение на актива.
ЗКПО не
съдържа определение на понятието ремонт и подобрение. Съгласно §1, т.31 от ДР
на ЗДДС, "ремонт" е дейността по извършването на последващи
разходи, свързани с отделен актив, които не водят до икономическа изгода над
тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив, а т.32
предвижда, че "подобрение" е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят
до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна
ефективност на този актив.
С
оглед посочените норми, следва да бъде установено какво е
естеството на извършените от ревизираното лице разходи и в тази връзка, дали отчетените
разходи водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди или са текущи
ремонтни разходи.
Съдът намира, че от
наличните по делото доказателства не се установява какво е естеството на
извършените строително-монтажни работи, като липсват каквито и да било данни в
тази насока. От представените по делото фактури за доставка на строителни
материали, не е възможно да се установи къде и какво е изградено с доставените
строителни материали, за да се прецени
дали последното представлява подобрение и реконструкция на недвижими
имоти, както е прието от РО, респ. дали е довело до подобряване на бъдещите
икономически изгоди. Не е посочено също, кои от хипотезите, визирани в т. 6.2
от СС 16 реализират извършените разходи и защо е прието, че извършването им
води до икономическа изгода над първоначално оценената стандартна ефективност
на наетия актив.
Изводът на органите
по приходите, че извършените разходи за закупуване на посочените във фактурите материали
представляват разходи по смисъла на т. 6.2, от СС 16, е основан на предвиденото
в чл.1 от договора за наем, сключен на 19.04.2013 г., както и на обяснения на
управителя на дружеството за влагане на материалите в процесните
два недвижими имота, каквито обяснения не се съдържат в приложената административна
преписка. Нещо повече, в подадената до Д „ОДОП“ жалба е посочено, че освен
наетите активи, дружеството разполага и с четири сушилни, монтирани под навес,
както и с цистерна, като голяма част от
изписаните строителни материали са вложени в тях, т.е., в жалбата, обратно на
приетото от решаващия орган, е посочено, че част от материалите не са вложени в
недвижимите имоти, наети с договора от 19.04.2013 г., в т.ч. и визираните в
решението желязна конструкция, бетонни колони, бетонна площадка и т.н.
Доказването на
основанието за увеличение на финансовия резултат и съответно за облагане по
ЗКПО, е в тежест на органите по приходите. В тази връзка, както в хода на
ревизионното, така и в хода на настоящото съдебно производство не са налични доказателства
относно релевантните за разрешаването на спора факти: какъв е видът на
извършения ремонт; каква е първоначално оценената стандартна ефективност на
актива и водят ли извършените СМР до икономическа изгода над тази от
първоначално оценената стандартна ефективност на актива, т.е., до подобряване
на бъдещите икономически изгоди. Органите по приходите не са представили и
изискали събиране на доказателства в подкрепа на становището си, че разходите
за закупуване на строителни материали касаят подобрение на нает актив, в
резултат на което е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази
от първоначално оценената стандартна ефективност на актива. По изложените
съображения, основанието за облагане се явява недоказано, а РА в тази му част е
незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон.
2. Относно
увеличението, по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, на счетоводния финансов
резултат на дружеството за 2016 г. и 2017 г. съответно в размер на *** лв. и ***
лв. за отчетените разходи за
закупуване на гориво и резервни части.
Според чл.77, ал.1
от ЗКПО, разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Съгласно чл. 26,
т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходите, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон.
Правилно е приетото
от страна на РО, че липсват конкретни доказателства, които да удостоверяват, че
закупените горива и резервни части за ревизирания период са изразходвани и
вложени в конкретни превозни средства и
машини, свързани с осъществяваната от дружеството икономическа дейност.
Липсва аналитична счетоводна отчетност за закупените количества горива и
резервни части, за да се установи в кои превозни средства, машини и мероприятия
са вложени, и свързани ли са с основната селскостопанска дейност на
дружеството. Пътни листове са представени само за 2017 г. и касаят 2 бр. МПС,
едното от които е собственост на управителя на дружеството. Към пътните листове
обаче, не са приложени необходимите документи, в т.ч. фактурите за закупено и
изразходвано гориво, командировъчни заповеди, отчети за извършена работа и др.
документи. Последните не са и надлежно попълнени с изискуемите реквизити, като
например, че превозът касае товар, не е вписан № на товарителница. В нито един
от представените ПЛ не е извършена и необходимата заверка. При така
установеното, правилни са изводите на РО за наличие на основание по чл.26, т.2
от ЗКПО - липса на документална
обоснованост, разходите по визираните в РД фактури, да са използвани и
предназначени за осъществяваната от дружеството икономическа дейност. В тази
връзка следва да се отбележи също, че при извършената предходна ревизия по
ЗДДС, с РА № Р – 16000918002858-091-001/30.11.2018 г. са установени задължения за ДДС – непризнат
данъчен кредит в размер на *** лв., касаещи процесните
фактури за количества гориво и резервни
части за същия период. По повод оспорване на последния РА, е постановено Решение №162/13.06.2019 г. по адм.д.№132/2019 г. по описа на АС-Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на „Рум Инвест Груп“ ООД, против горния
РА, в частта му, с която е отказан данъчен кредит в размер на *** лв., като
горното решение е оставено в сила с Решение №3731/11.03.2020г. постановено по адм.д. № 9804/2019 г. по описа на ВАС.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че осъществяваната от дружеството дейност –
производство и търговия със суров тютюн, сама по себе си е свързана с
изразходване на гориво и използване на резервни части. В случая непризнаването
за данъчни цели на отчетените разходи за горива и резервни части, е
документалната им необоснованост, а РЛ не е представило доказателства, обосноваващи
използването на количествата осчетоводено гориво
и материали за дейността на предприятието. В тази връзка, необходимостта
от извършване на транспорт във връзка с основната дейност, не е достатъчно за
обосноваване на извода, че изписаните доставки са използвани за целите на
независимата икономическа дейност на търговеца. По горните съображения, жалбата
е неоснователна в тази й част, а обжалваният РА – правилен и законосъобразен.
Предвид изложеното
съдът намира жалбата за частично основателна, поради което оспореният РА следва
да бъде изменен, като вместо допълнително
установен корпоративен данък, в размер на *** лв. за 2016 г., ведно с прилежащи лихви - *** лв., както и *** лв. за
2017 г., и лихви в размер на *** лв., се определят задължения за КД в размер
на *** лв. - за 2016 г., ведно с
прилежащи лихви – *** лв., както и *** лв. за 2017 г., и лихви в размер на *** лв.
При този изход на спора,
на основание чл. 161, ал.1 ДОПК, следва да се присъдят разноски съобразно уважената,
респективно отхвърлена част от жалбата. Жалбоподателят е направил разноски в размер
на 350 лв, от които: 50 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., уговорено и изплатено, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 17.03.2020 г. /на л.2846 от делото/. Съобразно уважената
част от жалбата, на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 161 лв. Съобразно
отхвърлената част от жалбата, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 564 лв., съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Ревизионен
акт №Р-16001619001459-091-001/02.10.2019 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение №
701/09.12.2019 г. на директора на Д „ОДОП“ Пловдив, в частта му, касаеща допълнително установен корпоративен данък, в размер на 6 231,18 лв. за 2016 г., ведно с
прилежащи лихви - 1 583,88 лв., както и 8 145,96 лв. за 2017 г., и
лихви в размер на 1 244,62 лв., като се определят задължения за корпоративен
данък в размер на 3 346, 71 лв. - за
2016 г., ведно с прилежащите лихви – 850,76 лв., както
и 4 411, 24 лв. за 2017 г., и лихви в размер на 673, 96 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Рум Инвест Груп“ ООД, ***, ЕИК ***, в останалата й част.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати в полза
на „Рум Инвест Груп“ ООД, ***, ЕИК ***, разноски по делото в размер на 161 лева.
ОСЪЖДА „Рум Инвест
Груп“ ООД, ***, ЕИК ***, да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 564 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: