Решение по дело №1478/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 700/29.05.2024 г., постановено по АНД № 1059/2024 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), е потвърдено Наказателно Постановление № 1643/ 25.01.2023г. на Заместник-кмета на Община Варна, в частта с което на Г. М. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, на основание чл. 428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД и е отменено Наказателно Постановление № 1643/ 25.01.2023г. на Заместник-кмета на Община Варна, в частта с което на Г. М. А. е наложено административно наказание и "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 429 от ЗВМД за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД.

Срещу решението са подадени касационни жалби, както следва:

1. от Г. М. А., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ****, срещу въззивното решение, в частта в която е потвърдено НП 1643/ 25.01.2023 г., с което за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВМД, на основание 428 ЗВМД, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лева.

Касаторът поддържа, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон – касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди, че в противоречие с чл. 18 от ЗАНН с едно наказателно постановление са повдигнати две обвинения. Възразява, че в АУАН и НП е използван неправилно термина „микрочип“, без да е съобразена легалната дефиниция описана в Закона за ветеринарно медицинска дейност. Нарушението не е описано достатъчно пълно от фактическа страна - липсва описание на кучето, защо е прието, че именно той го е разхождал, къде и как кучето е пуснато, което не му позволява да разбере в достатъчна степен обвиненията. В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - не е обсъдено възражението за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Отправя искане за отмяна на решението в оспорената част и за потвърждаване на решението в останалата частта. В условията на евентуалност моли за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба на Г. М. А. – Заместник-кмета на Община Варна, чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата, като отправя искане за оставяне в сила решението на ВРС, в частта с която се потвърждава НП.

2. от Заместник-кмета на Община Варна, в частта, с която е отменено НП № 1643/ 25.01.2023г. на Зам.- кмета на община Варна, с което на Г. М. А. е наложено административно наказание и "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл.429 от ЗВМД за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД.

Касаторът оспорва крайният извод на въззивния състав за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Поддържа, че нарушението е описано пълно, както от фактическа, така и от правна страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща на наказаното лице да организира защитата си. Сочи, че нарушителят не е навел нито в административнонаказателната, нито в съдебната фаза възражение, че не е собственик на кучето. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част, както и за потвърждаване на наказателното постановление в отменената част.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, изразява становище за основателност на касационната жалба, както и за неоснователност на жалбата, депозирана от насрещната страна. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба на Заместник-кмета на община Варна – Г. М. А., изразява писмено становище, в което излага доводи за правилност на въззивното решение, в частта, с която е отменено НП.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбите. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лица, участвали във въззивното производство, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 18.10.2022г., в 08:50 часа, Г. М. А. се намирал с изведен от него домашен любимец – куче в междублоково пространство в близост до магазин „*******“, в [жк], [населено място], при което обхождащи района служители на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна възприели, че домашният любимец е без поставен повод и след като установили самоличността на лицето, пристъпили към проверка на идентификационния документ на животното, но получили отговор, че е оставен в дома на А. и може да го представи по-късно. Проверяващите пристъпили към проверка за наличие на поставен на кучето инжектируем транспондер чрез служебно предоставено им устройство, разполагащо с електронен четец за дистанционна идентификация на транспондери, осъществявана чрез доближаване на устройството до тялото в зоната на врата, гърдите и гърба на домашния любимец, при което уредът не отчел наличие на поставен транспондер. При този резултат от проверката е съставен АУАН № 1640 от 18.10.2022 г. спрямо Г. А., в който било отразено, че на 18.10.2022 г. около 08.50 ч. в [населено място], в близост до магазин „*******“ разхожда домашен любимец, порода, наподобяваща „лабрадор – ретрийвър“, който няма поставен микрочип за идентификация и се разхожда без поставен повод, с което виновно е нарушил чл.174, ал.1, т.1 и чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, било издадено обжалваното наказателно постановление № 1643/ 25.01.2023г., с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.

Въз основа на събраните по делото доказателства от правна страна е прието, че НП е издадено от компетентен орган. В АУАН и НП са описани две отделни изпълнителни деяния, осъществяващи състави на две различни административни нарушения. По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗВМД е направен е извод, че в АУАН и НП не е посочен съставомерен признак на нарушението, доколкото санкционната норма предвижда особено качество на лицето, по отношение на което е адресирано задължението, а именно собственика на кучето. Не е доказана и възрастта на кучето. Така мотивиран, районният съд е отменил наказателно постановление по пункт първи, с което на Г. М. А. е наложено административно наказание и "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 429 от ЗВМД за нарушение на чл.174, ал.1, т.1 от ЗВМД.

Относно вмененото нарушение по чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД, е прието, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят и е потвърдил НП в по пункт втори.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Мотивите, изложените от въззивния съд, относно основанията за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

По касационната жалба на Г. М. А.:

Фактите в наказателното постановление да достатъчно подробни и ясни, за да е възможно извършване на преценка за съставомерност на деянието. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД забранява извеждането на кучета без повод. Несъмнено, мястото на което е изведено за разходка кучето задължава неговия собственик да му постави повод. Не са ангажирани доказателства оборващи констатациите в АУАН и в НП, в тази част. Неотносимо е възражението чия собственост е кучето, което е разхождал касатора, още повече жалбоподателят в нито един момент не е отрекъл, че именно той е водача на кучето, което се е придвижвало свободно в района. Ирелевантно за съставомерността на деянието са и възраженията на касатора относно липсва описание на кучето – име, пол, цвят размер.

Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, съдът намира същото за неоснователно. Нормата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Предвид наличието на две административни нарушения, извършени от един деец, в случая е приложима разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, като за двете отделни административни нарушения са наложени две отделни административни наказания.

Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

По касационната жалба на заместник – кмета на община Варна:

Производството по ангажиране административнонаказателната отговорност на лицата се характеризира със своя строго формален характер, като още с поставяне началото на производството със съставянето на АУАН следва да бъде коректно описано нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай, от съдържанието на процесния АУАН и НП се установява, че нарушението, което се вменява на наказаното лице е, че разхожда домашен любимец /куче/, без да е поставен необходимия митрочип за идентификация. Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства приобщени по делото не се установява съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. За да се реализира административтонаказателната отговорност е необходимо да е безспорно доказано, че жалбоподателя е имал качеството на „собственик“ по отношение на процесното куче, както и възрастта на кучето. В тежест на административния орган е да докаже тези факти, но това не е направено. Сред доказателствата по делото липсват такива, които да доказват, че именно Г. А. е собственик на кучето – няма доказателства кучето да е регистрирано към датата на съставяне на АУАН. Няма и доказателства, че кучето е достигнало изискваното от правната норма възраст, а именно шест седмици. Отсъствието на съставомерни елементи на деянието, безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и лишава съда от възможност да извърши контрол за правилното приложение на материалния закон.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане на доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.

На основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 700/29.05.2024 г., постановено по АНД № 1059/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.