Р Е Ш Е
Н И Е
№………...
Неприсъствено по реда на чл.239,
ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
12.02.2021 г., град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет
и девети състав, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №6599 по описа
за 2020 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „К.Б." ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител ****, против П.Т.К., ЕГН********** с адрес: ***, с правно
основание с правно основание иск по
чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 240 от ЗЗД,
във вр, с чл. 86 от
ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД за постановяване
на решение, с което бъде осъден
ответника да заплати на „К.Б."
ЕООД следните претендирани суми: сума в общ
размер BGN 300,00/триста лева/, представляваща
непогасена главница по Договор за
кредит № ****, както и законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен интерес от провеждане на предявените искове, навеждайки следните
фактически твърдения: Твърди, че на
02.04.2015г. между „****"
ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус" и П.Т.К. е сключен Договор за кредит № ****, по реда на
чл. 6 от
ЗПФУР. Твърди се, че в заявката си отв.П.К.
заявява желание
да й бъде отпусната сума в размер BGN 300,00. Съгласно искането на ответника и условията по договора, сумата
е отпусната посредством паричен превод чрез Изипей АД още в деня на
искането на кредита - 02.04.2015г. Твърди
се, че Договорът
е сключен за период от 30 дни
и с падежна дата
02.05.2015г., а съгласно условията
по договора, кредитополучателят се задължава да върне
сума в общ размер BGN 300,00. Твърди се, че с настъпване
на падежа по договора - 02.05.2015г.,
отв.П.К. не погасява дължимите суми и изпада в забава, като съгласно
клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от датата, следваща падежа - 03.05.2015г., „****" ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна
лихва върху непогасената главница, като съгласно условията
на т. 13.2. (а), същата се формира от
сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне
към него на наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към датата
на сключване на договора). Твърди се,
че след като
изпада в забава до длъжника са
изпратени уведомителни писма от страна
на кредитора, в които се съдържа
детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението,
дни просрочие, начислена наказателна лихва, сторени разноски. Писмата, съгласно Общите
условия към Договор за кредит
№ ****, се таксуват съгласно Тарифата на Кредитора, обявена
на страницата на „****" ЕООД и са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените
покани обаче, ответникът не погасява
просрочените задължения.
Твърди се,
че на 01.02.2018г. „****“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва
с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му
на цесионер, Договор за прехвърляне
на вземания №
BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата
на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията
си по Договор
№ ****, в общ размер BGN
752,52, от които: главница - BGN 300,00, наказателна
лихва - BGN 422,52 и отписани
такси за събиране (за изпратените
до длъжника писма) - BGN 30,00. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. В изпълнение
на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, „****" ЕООД предоставят на „К.Б."
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо
Приложение № 5 към договора. По силата на сключения договор за цесия и по-специално
в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника
от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Твърди се, че съгласно
предоставеното пълномощно и
в изпълнение на условията на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД до адреса, посочен
от г-жа К. при сключването на договора за
кредит. Същата е върната с отметка
„Непотърсена“.
Твърди се,
че в срока на извънсъдебната обработка с отв. К. са
проведени телефонни разговори на телефонен
номер **********, в които е
уведомена за промяната на кредитора,
уговорени са варианти за разсрочено
изплащане на задължението й. До нея два пъти
- на 04.07.2018г. и
01.08.2018г. е изпратено отново уведомление за цесия на
посочения от нея адрес - гр.
Варна, ул. "Константин
Иречек" №5, ет.1, ап.2. И двете писмовни
пратки са върнати с отметка „Непотърсена". Въпреки че
многократно е поемала ангажимент за плащане,
до настоящия момент такова липсва.
Моли съда
да постанови решение, с което да уважи предявения
иск.
ОТВЕТНИКЪТ е получил исковата
молба и приложенията към нея чрез своя баща, като в предоставения му по чл.131 ГПК срок не е подал отговор, не е изразил становище по исковата молба, не е
направил доказателствени искания и не е представил
доказателства, в определения му от закона едномесечен срок.
В проведено открито съдебно
заседание ищецът депозира писмено становище вх.№282971/19.11.2020г., в което
прави изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника, като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован не се
явява и представлява в о.с.з.
Съдът като взе предвид, че с
връчените на ответника препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са
му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск
бъде уважен.
Предвид изхода от спора и
направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата
страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените
доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 250
лева, от които 100 лева за платена държавна такса и 150 лева за юр.к. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН********** с адрес: ***, да заплати на „К.Б." ЕООД сума в общ размер BGN 300,00/триста лева/, представляваща непогасена главница по Договор за
кредит № ****, както и законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, във вр, с чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН********** с адрес: ***, да заплати на „К.Б." ЕООД сума в общ размер от 250лв, от които: 100 лева – заплатена държавна такса по исковото
производство, 150лв. заплатено юрисконсултско възнаграждение
по исковото производство, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението
на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от
Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: