Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна,
.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И.А
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 3110/2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл. 108 ЗС, както следва:
1./ от Г.Г. срещу Г.Н. за приемане за установено в отношенията между
страните, че Г.Г. е собственик на 4/108 идеални части
от еднофамилна жилищна сгР.с идентификатор 10135.*****по
КККР на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 33 кв.м., състояща
се от входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет, находяща
се в *****, при граници: дворното място в което е изградена, сгР.с идентификатор
10135.*****, 10135.*****и 10135.*****,
построена в ПИ с идентификатор 10135.*****, намиращ се в *****, придобити на
основание договор за дарение от 23.01.2017г., за който е съставен НА **, том **,
рег. номер **, дело ** от 2017г. на нотариус Л.Г.и за предаване владението
върху целия имот;
2./ от Г.Г. и С.Г. срещу Г.Н. за приемане за установено в
отношенията между страните, че Г.Г. и С.Г. са
собственици на 62/108 идеални части от еднофамилна жилищна сгР.с
идентификатор 10135.*****по КККР на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от 33 кв.м., състояща се от входно антре, стая, кухня, склад,
баня и тоалет, находяща се в *****, при граници:
дворното място в което е изградена, сгР.с
идентификатор 10135.*****, 10135.*****и 10135.*****,
построена в ПИ с идентификатор 10135.*****, намиращ се в *****, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за продажба от
23.01.2017г., за който е съставен НА **, том **, рег. номер **, дело ** от
2017г. и договор за продажба от 23.01.2017г. по НА **, том **, рег. номер **,
дело ** от 2017г. и двата на нотариус Л.Г.и за предаване на владението върху
целия имот.
Претендират се и
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата си молба
ищците Г.Г. и С.Г. твърдят, че по време на брака в
режим на съпружеска имуществена общност са придобили правото на собственост
върху 62/108 идеални части от еднофамилна жилищна сгР.с
идентификатор 10135.*****.3, построена в поземлен имот, находящ
се в *****с договори за продажба от 23.01.2017г., за които са съставени НА **,
том **, рег. номер **, дело ** от 2017г. и НА **, том **, рег. номер **, дело **
от 2017г. и двата на нотариус Л.Г..
Също по време на брака Г.Г. е придобил с дарствен акт
4/108 идеални части от същата сграда, за който е съставен НА **, том **, рег.
номер **, дело ** от 2017г. на нотариус Л.Г., които представляват лично
имущество на съпруга.
Останалите идеални
части принадлежат на Н.Р.Т., П.Д.Я., С.Д.Б., И.Г.Т. и М.Р.И..
Твърди се, че от
началото на 2016г. ответникът владее еднофамилната жилищна сгР.без
основание, което отказва да предаде, поради което се настоява за уважаване на ревандикационните искове по чл. 108 ЗС.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Г.Н. твърди, че той и неговата съпруга държат еднофамилна жилищна сгР.с идентификатор 10135.*****.3, построена в имот, находящ се в *****за собственика И.Т., въз основа на
включен договор за ремонт и поддръжка /наем/, последната придобила го по
наследяване след смъртта на баща си Г. И. Н..
Третото лице – помагач И.Т.
твърди, че сградата, предмет на делото е негова собственост, придобита от Г.Н.
по наследяване, след смъртта му, починал през 1987г.
Към настоящия момент
сградата се намира в държане на Г.Н., с чиято съпруга С. П. – Н., трето лице –
помагач е сключило договор за наем.
Твърди се още, че
праводателите на ищците не са наследници на Р.Н. и не са могли да прехвърлят
идеални части от сградата, предмет на делото.
Предвид изложеното
настоява за отхвърляне на исковете за собственост.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
В производството по чл.
108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик
на спорната вещ /имот/, че ответникът я владее, а последният, следва да докаже
основанието, на което упражнява фактическата власт върху вещта.
В тежест на ищеца е да
докаже и правата на праводателите си при оспорването им от страна на ответника.
В конкретния случай,
ищците Г.Г. и С.Г. твърдят, че са придобили идеални
части от еднофамилна жилищна сгР.с идентификатор
10135.*****по КККР, предмет на делото, на основание договори за покупко – продажба и дарение, всички от 23.01.2017г., а
ответникът – Г.Н., че той и съпругата му ползват имота на основание – договор
за наем /ремонт и поддръжка/ от 18.12.2015г., сключен със собственика й И.Т., последният
придобил вещното право на собственост по наследяване, след смъртта на баща си Г.
И. Н., починал на 25.03.1987г.
Сочените от ищците
основания не са преклудирани от силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязлото в сила решение
по гр.д. 7844/2007г. на Районен съд – Варна, приобщено към доказателствата по
делото.
На 09.03.1943г., Г. И. Н. е сключил брак с А. Г.Г.
/А.С.Н./, за който е издадено свидетелство за венчание
номер 11 / л. 68 от гр.д. 7844/2007г. на РС – Варна/.
От брака си съпрузите
нямат родени или осиновени деца.
На 22.05.1960г. А. Н. е починала и е оставила за свои законни
наследници – съпруга си Г. И. Н. и сина си Т.Г.Н. /л. 79 от гр.д. 7844/2007г.
на РС – Варна/.
Т.Г.Н. е бил доведен
син на Г. И. Н., видно от отбелязването в графа „изменение по точките и особени
бележки” в личния регистрационен картон на Г. И. Н. /л. 197 от гр.д.
7844/2007г. на РС – Варна, приобщено към доказателствата по делото/.
Т.Г.Н. е починал на 07.09.1994г. и е оставил за свои
законни наследници съпругата си – М.Н.
и децата си – С.Н. и Г.Т.Н.,
последният ответник в настоящото производство.
На 16.09.1977г. Р.Н. и Г. И. Н. са сключили граждански брак, за който
е съставен акт 695/16.09.1977г., факт, който не е спорен между страните и се
установява и от същото удостоверение от Община Варна, /л. 237/.
Бракът на Г. И. Н. с Р.Н.
е четвърти по ред за съпруга /л. 63/. От брака си съпрузите нямат родени или
осиновени деца.
С договор за продажба
от 29.12.1984г. по НА **, том **, дело ** /1984г. /л. 64/, Г. И. Н. е продал на съпругата си Р.Н.
собствения си недвижим имот, непредставляващ съпружеска имуществена общност,
състоящ се от стая, кухня, клозет на двора и навес за натурии,
построена върху държавно място, представляващо дворище с пл. номер 2 на кв. 2
по плана на гр. Варна на *****.
На 25.03.1987г. Г. И. Н. е починал и същият е бил наследен от
съпругата си – Р.Н. и децата си - И. И. и И.Т., последната конституирана като
трето лице – помагач на страната на ответника /л. 54/.
Със заповед 3853/01.12.1989г. на Председателя на ИК
на Общински народен съвет /л. 177 от гр.д. 7844/2007г. на РС – Варна/, недвижимият
имот, находящ се в кв. 3, ***** **, *** и ***, подрайон
26, собственост на Т.Г.Н., Р.П. Н., е отчужден в полза на Държавата по чл. 98
ЗТСУ /отм./.
С договор за продажба
от 21.10.1991г., за който е съставен
НА 10, том XXII, дело 6947/1991г. /л. 80/, Р.Н. е прехвърлила на Г.Г.,
по време на брака му със С.Г. /л. 212/ ½ идеална част от недвижим имот, състоящ
се от стая, кухня, клозет, строени през 1945 г. и три стаи, входно антре,
строени през 1969г., всички върху държавно дворно място пл. Номер 2 в гр.
Варна, ул.”******” **, ведно с правото на строеж.
Отчуждаването,
извършено със заповед 3853/01.12.1989г. на Председателя на ИК на Общински
народен съвет, е отменено със заповед 1703/16.10.1997г.
на Кмета на Община Варна /л. 207 от гр.д. 7844/2007г. на РС – Варна/.
На 26.02.1997г. И. И. е починал и е бил наследен от децата си – Е. Г. и Д.П. /л. 6 от гр.д. 7844/2007г.
на ВРС/.
На 01.10.2007г. в
Районен съд – Варна е образувано гр.д. 7844/2007г. по предявени от И.Т., Д.П. и
Е. Г. срещу Г.Г. и С.Г., М.Н., С.Н. и Г.Н. искове по
чл. 108 ЗС.
Ищците И.Т., Д.П. и Е. Г.
са заявили, че са съсобственици на жилищна сграда, състояща се от стая, антре,
кухненски бокс и баня – тоалетна, находяща се в гр. Варна, ул.”******” ***, на
основание наследствено правоприемство, след смъртта
на наследодателя им Г. И. Н., починал на 25.03.1987г.
В същото производство
ответниците Г.Г.
и С.Г. са противопоставили свои
права, изключващи правата на ищците, а именно: сключен договор за покупко – продажба от 21.10.1991г., обективиран
в НА **, том **, дело ** /1991г., по силата на който Р.П. Н. е прехвърлила
правото на собственост върху ½ идеална част от сградата, последната
придобила го с договор за продажба от 29.12.1984г. от своя съпруг Г. И. Н.,
починал на 25.03.1987г.
Втората група ответници - М.Н., С.Н. и Г.Н. също са противопоставили свои
права, изключващи правата на ищците, сочейки като основание за придобиване на
същото право по наследяване, след смъртта на Г. И. Н., починал на 25.03.1987г.,
явява се баща на техния наследодател Т.Г.Н., последният починал на 07.09.1994г.
С влязло в законна сила
решение 11/03.01.2013г., постановено по в.гр.д. 1926/2012г. по описа на ВОС,
потвърдено с решение 283/18.12.2013г. на ВКС по гр.д. 3665/2013г., който въззивен акт е допълнен по реда на чл. 250 ГПК с решение
23/09.01.2014г. по в.гр.д. 1926/2012г. на ВОС, последният не допуснат до
касационно обжалване с определение 226/28.05.2014г. по гр.д. 2783/2014г. на
ВКС, след частична отмяна на решението на ВРС по гр.д. 7844/2007г. на ВРС,
Окръжен съд – Варна, е:
1./ осъдил Г.Г. и С.Г.
да предадат на И.Т., Д.П. и Е. Г. 2/6 идеални части от следния недвижим
имот, изграден в ПИ 2 в кв.2 по плана на 26 – ти подрайон
на гр. Варна при граници: ул.”******”, ПИ 3 и ПИ 1, идентичен с ПИ VIII – 2 в
кв. 5 а по плана на 26 – ти микрорайон на гр. Варна по приложената регулация на
гр. Варна, 26 микрорайон на адрес: гр. Варна, ул.”******” ** *: жилищна сграда, състояща се от
стая, антре, кухненски бокс и баня – тоалетна с обща застроена площ, обозначени
като помещения 1, 2, 3 и 4 на скицата на вещото лице Боленова,
находяща се на л. 121 от гр. д. 7844/2007г. по описа на ВРС, 12 – ти състав, на
осн. чл. 108 ЗС;
2./ предявеният от И.Т., Д.П. и Е. Г. иск по чл. 108 ЗС срещу Г.Г. и С.Г. за предаване владението върху останалите 4/6
идеални части от същия имот, е отхвърлен.
Ищците И.Т., Д.П. и Е. Г. са признати за
собственици на 2/6 идеални части от сградата на соченото от тях придобивно основание - наследяване, след смъртта на Г. И. Н.,
починал на 25.03.1987г., придобил в режим на СИО със съпругата си Р.Н.
процесния недвижим имот.
Останалите 4/6 идеални
части принадлежат на наследниците на Р.Н..
С отмяна на
отчуждаването, извършено със заповед 1703/16.10.1997г. на Кмета на Община
Варна, недвижимият имот е реституиран в лицето на наследниците на неговите собственици – Р.Н. и Г. И. Н..
Правата на ответниците Г.Г. и С.Г.
са отречени по съображения, че сделката от 21.10.1991г., обективиран
в НА **, том **, дело ** /1991г., с която Р.Н. е прехвърлила ½ идеална
част, не е породила вещно – правно действие, защото към момента на сключването
й тя не е била собственик, предвид извършеното през 1989г. отчуждаване по чл.
98 ЗТСУ /отм./, отменено едва след смъртта й, със заповед 1703/16.10.1997г. на
Кмета на Община Варна.
3./ осъдил М.Н., С.Н. и
Г.Н. да предадат на И.Г.Т., Д.П. и Е. Г. владението върху 2/6 идеални части от следния недвижим
имот, изграден в ПИ 2 в кв.2 по плана на 26 – ти подрайон
на гр. Варна при граници: ул.”******”, ПИ 3 и ПИ 1, идентичен с ПИ VIII – 2 в
кв. 5 а по плана на 26 – ти микрорайон на гр. Варна по приложената регулация на
гр. Варна, 26 микрорайон на адрес: гр. Варна, ул.”******” ** *: жилищна сграда, състояща се от
стая, антре, кухненски бокс и баня – тоалетна с обща застроена площ, обозначени
като помещения 1, 2, 3 и 4 на скицата на вещото лице Боленова,
находяща се на л. 121 от гр. д. 7844/2007г. по описа на ВРС, 12 – ти състав.
4./ предявеният от И.Г.Т., Д.П. и Е. Г. срещу М.Н., С.Н.
и Г.Н. иск по чл. 108 ЗС за
предаване владението върху останалите 4/6 идеални части от същия имот, е
отхвърлен по съображения, че те принадлежат на наследниците на Радка Н.;
Ищците И.Т., Д.П. и Е. Г. са признати за
съсобственици на процесната сгР.по наследяване, след
смъртта на Г. И. Н., починал на 25.03.1987г.
Правата на втората
група ответници - М.Н., С.Н. и Г.Т.Н. са отречени, тъй като те се явяват наследници на А. Н., а не
на Г.Н., чиито брак помежду им е прекратен със смъртта на съпругата.
Жилищна сграда,
състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня – тоалетна с обща застроена
площ, обозначени като помещения 1, 2, 3 и 4 на скицата на вещото лице Боленова, находяща се на л. 121 от гр. д. 7844/2007г. по
описа на ВРС, 12 – ти състав, е идентична на тази, предмет на делото, с
идентификатор 10135.*****със застроена площ от 33 кв.м., състояща се от входно
антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет, находяща се
в ***** и на тази, описана в нотариалните актове, от които ищците, черпят права,
съгласно заключението на служебно допуснатата и неоспорена от страните съдебно
– техническа експертиза / л. 241/.
Влязлото в сила решение по гр.д. 7844/2007г. на ВРС се ползва със сила на пресъдено нещо, с което се установяване съществуването на
правото на собственост на заявеното от ищците основание. То е задължително за
страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други
съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхваща искането и основанието на спорното
право – чл. 298, ал. 1 ГПК.
Спорните по делото
въпрос се свеждат до това кои са наследниците на Р.Н., настъпил ли е вещно – прехвърлителният ефект на сключените на 23.01.2017г. сделки
и легитимират ли се ищците Г.Г. и С.Г. като
собственици на 66/108 идеални части от процесната сграда.
Безспорно е, че на
19.01.1995г. Р.Н. е починала.
В производството по
гр.д. 7844/2007г. на ВРС е представено удостоверение за наследници АО –
12.1994г. /Р – З/, л. 13, сочещо, че наследници на Р.Н. са децата на починалия преди
нея на 22.03.1994г. неин син Х.И.Л..
От представения в
същото производство личен регистрационен картон /ЛРК/ на Х.И.Л. се установява,
че негови родители са И.Х.Л. и П.И.Л..
Следователно, като
съобрази по - голямата доказателствената сила на ЛРК, съдът приема, че Р.Н. не
е имала деца, а Х.Л., не е бил неин син.
Пред настоящата
инстанция с оглед установяване качеството на наследници на праводателите на ищците е
представено удостоверение АУ096428МЛ/ 28.10.2016г. за наследници на Р.Н..
От него се установява,
че към деня на смъртта си, законни наследници на Р.Н. по право на заместване,
са децата на починалите преди наследодателя негови трима братя – П.П.А., Д.П.А. и Д.П.А..
П.П.А.
е починал на 19.05.1983г. и е бил наследен от своя син Г.П.П.,
който след смъртта на баща си е придобил правото на собственост върху 2/9
идеални части или 24/108 ид. ч. от процесната сграда.
На 30.12.1986г. Д.П.А.
е починал и е бил наследен от трите си дъщери – М.Т., С.Б. и П.Я., които след
смъртта му са придобили, всяка от по 2/27 идеални части или от по 8/108 ид.ч. от имота.
След смъртта на М.Т.,
починала на 08.02.1996г., същата е била наследена от своите деца – М.И. и Н.Т.,
придобили по наследяване от по 1/27 идеална част или от по 8/108 ид. ч. /чл. 5, ал. 1 ЗН/.
На 27.08.1944г. Д.П.А.
е починал и е оставил за свой единствен законен наследник сина си Й. П., който
след смъртта на баща си е придобил 2/9 идеални части или 24/108 ид. ч.
От удостоверение за
наследници 15936/28.10.2016г., издадено от Община Варна се установява, че
законни наследници на Й. П., починал на 02.06.1999г., са съпругата му Д. П. и децата му А.П. и С.Д., които
съобразно чл. 9, ал. 1 ЗН, са придобили от по 2/27 идеални части или от по
8/108 ид. ч. от правото на собственост върху
сградата.
На 23.01.2017г. с
договор за дарение, за който е съставен НА 4, том I, рег. номер 422, дело 3 от 2017г. /л. 8/, Г. П. е подарил на Г.Г. само 4/108 идеални части от собствените си 24/108
идеални части от сградата, предмет на делото.
Или, към датата на
изповядване на сделката дарителят Г. П. е притежавал 24/108 идеални части, от
които е отчуждил 4/108 идеални части, оставяйки собственик на останалите 20/108
идеални части.
На същата дата, Г.Г. е придобил с договор за продажба по НА 5, том I, рег. номер 425, дело 4/2017г. /л. 11/ правото на собственост върху 20/108
ид. части от Г. П., 12/108 идеални части от А.П. и
12/108 идеални части от С.Д..
Към датата на
изповядване на възмездната сделка, Г. П. е бил собственик на 20/108 идеални
части, а А.П. и С. Й. са притежавали само по 8/108 идеални части, всеки един от
тях.
Съгласно чл. 77 ЗС
правото на собственост се придобива с правна сделка, по давност или по други
начини, определени в закона.
Предвиденото в
материалния закон вещно - транслативно действие на
отчуждителните договори (чл.24 ал.1 ЗЗД), настъпва само ако волеизявяващото
за прехвърлител лице е притежавало правата, който
прехвърля. В противен случай волеизявяващото за приобретател лице не придобива тези права.
Или, възмездната сделка
е произвела вещно – транслативното си действие за
36/108 ид. ч. от сградата, придобити от Г.Г. и С.Г., в режим на съпружеска имуществена общност, тъй
като прехвърлителите им са били носители на вещното
право на собственост.
Продавачите А.П. и С. Й.
не са могли да прехвърлят останалите 8/108 идеални части, които не притежават, тъй
като те принадлежат на тяхната майка Д. П.а, поради което транслативният
ефект, не е настъпил и съответно не легитимира ищците като собственици на процесните идеални части.
С договор за продажба
от 23.01.2017г., за който е съставен НА 6, том I, рег. номер 426, дело 5 от 2017г., Е. Г. и Д.П., са продали на Г.Г. по време на брака му притежаваните от тях 18/108 идеални
части.
След смъртта на И. И.,
син на Г. И. Н., всеки един от продавачите е придобил и съответно е могъл да
отчужди от по 9/108 идеални части от сградата.
Следователно, в режим
на съпружеска имуществена общност, ищците се легитимират като носители на
правото на собственост на 9/108 идеални части.
Въз основа на
изложеното, съдът приема, че в индивидуална собственост с договор за дарение, ищецът
Г.Г., е придобил 4/108 идеални части, а общо
принадлежащите на двамата съпрузи Г.Г. и С.Г., са 54/108
идеални части.
В първото съдебно
заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че ответникът Г.Т.Н.
упражнява фактическата власт върху еднофамилната жилищна сграда.
Ответникът поддържа, че
държи вещта заедно със съпругата си, на основание договор за наем от
18.12.2015г., сключен със собственика И.Г.Т..
В подкрепа на тези
твърдения е представен договор, именуван „за наем - ремонт и поддръжка” /л. 49/,
сключен между Д.И., действаща като пълномощник на своята майка И.Т. и С. П. – Н.,
съпруга на Г.Н. /л. 161/.
С него „наемодателят” е
предоставил стая с антре за живеене, с площ от 33 кв.м. срещу поето от
наемателя задължение да заплаща разходите за обикновеното ползване на имота
/вода, телефон, ток/, както и тези за обикновени текущи ремонти.
Няма спор, че предмет
на договора е цялата еднофамилна жилищна сграда, предмет на ревандикацията.
Така представеният
договор не представлява такъв за наем. В него липсва възмездността,
присъща на двустранния и консенсуален договор за наем,
тъй като не е уговорено наемното възнаграждение.
Постигнатото съгласието
на страните относно безвъзмездното ползване на вещта, води до извод, че на
18.12.2015г. страните са сключили договор за заем за послужване, от който са
произтекли задължения единствено за заемателя - да се
грижи за нея като добър стопанин, да понася обикновените разноски за
поддържането, запазването и използването й и да върне я върне на заемодателя.
В конкретния случай, заемодателят И.Т., се явява и
собственик на 18/108 идеални части от сградата.
Управителните действия,
включително сключването на облигационни договори по повод ползването на една
вещ, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика
от чието име е установено материалното държане на вещта. Договорът за заем за
послужване е облигационен и той може да бъде сключен от всеки съсобственик, при
изричното или мълчаливо /т.е. без противопоставяне/ съгласие на останалите.
Отношенията между съсобствениците ще се уредят по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Заемателят по договор за заем за послужване ползва вещта винаги
самостоятелно, освен ако не е изрично уговорено, че се осъществява съвместно
със собственика или трето лице.
Предоставеното от съсобственика
на имота ползване се осъществява от заемателя С. П. –
Н., упражняващ само фактическата власт върху нея като държател, въз основа на облигационен
договор.
Като съобрази от една
страна, че при договора за заем за послужване личността на заемателя,
има решаващо значение, а от друга липса на уговорка ползването на вещта да се
осъществява съвместно с трето лице, дори и то да е съпруг на заемателя и забраната да се отстъпва ползването другиму,
установена в чл. 244, ал. 2 ЗЗД, възпроизведена и в чл. 10, ал. 2 от договора, съдът
приема, че ответникът Г.Н. няма основание да държи вещта.
Установителната част на ревандикационният
иск по чл. 108 ЗС, предявен от С.Г., следва да бъде уважен до размера на 4/108
идеални части, а тази по иска, предявен от съпрузите до размер на 54/108 ид. части и отхвърлен за 8/108 идеални части.
Доколкото ответникът Г.Н.
не притежава права в съсобствеността и няма основание да държи вещта, то следва
да бъде осъден да предаде владението върху цялата сграда.
Една част от останалите
писмени доказателства са взети предвид при постановяване на решение по гр.д.
7844/2007г., а друга, представени с молба от 08.08.2017г., са неотносими към предмета на спора.
С оглед изхода на спора
ответникът Г.Н. следва да заплати разноски в полза на Г.Г.
в размер на 903, 50 лв., а в полза на С.Г. сумата от 50 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от Г.В.Г., ЕГН **********,*** срещу Г.Т.Н., ЕГН **********,*** иск
по чл. 108 ЗС, че Г.В.Г., ЕГН **********,*** е собственик на 4/108 идеални части от недвижим имот,
представляващ еднофамилна жилищна сгР.с идентификатор
10135.*****по КККР на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 33
кв.м., състояща се от входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет, находяща се в *****, при граници: дворното място в което е
изградена, сгР.с идентификатор 10135.*****, 10135.*****и
10135.*****, построена в ПИ с идентификатор 10135.*****, намиращ се в *****,
придобити на основание договор за дарение от 23.01.2017г., за който е съставен
НА 4, том I, рег. номер 422, дело 3 от 2017г. на нотариус Л.Г..
ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН **********,*** ДА
ПРЕДАДЕ на Г.В.Г., ЕГН **********,*** владението върху недвижим
имот, представляващ еднофамилна жилищна сгР.с
идентификатор 10135.*****по КККР на Изпълнителния директор на АГКК със
застроена площ от 33 кв.м., състояща се от входно антре, стая, кухня, склад,
баня и тоалет, находяща се в *****, при граници:
дворното място в което е изградена, сгР.с
идентификатор 10135.*****, 10135.*****и 10135.*****, построена в ПИ с идентификатор
10135.*****, намиращ се в *****, на осн. чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН ********** *** срещу Г.Т.Н.,
ЕГН **********,*** иск по чл. 108 ЗС, че Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г.,
ЕГН ********** ***, са собственици на 54/108
идеални части от недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сгР.с идентификатор 10135.*****по
КККР на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 33 кв.м., състояща
се от входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет, находяща
се в *****, при граници: дворното място в което е изградена, сгР.с идентификатор 10135.*****, 10135.*****и
10135.*****, построена в ПИ с идентификатор 10135.*****, намиращ се в *****,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за
продажба от 23.01.2017г., за който е съставен НА 5, том I, рег. номер 425, дело 4 от 2017г. и договор за продажба от 23.01.2017г. по
НА 6, том I, рег. номер 426, дело 5 от 2017г. и двата на нотариус Л.Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН ********** *** срещу Г.Т.Н., ЕГН **********,***
иск за установяване в отношенията между страните, че Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г.,
ЕГН ********** *** са собственици на 8/108
идеални части от недвижим имот, представляващ еднофамилна
жилищна сгР.с идентификатор 10135.*****по КККР на
Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 33 кв.м., състояща се от
входно антре, стая, кухня, склад, баня и тоалет, находяща
се в *****, при граници: дворното място в което е изградена, сгР.с идентификатор 10135.*****, 10135.*****и
10135.*****, построена в ПИ с идентификатор 10135.*****, намиращ се в *****,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за
продажба от 23.01.2017г., за който е съставен НА 5, том I, рег. номер 425, дело 4 от 2017г. на нотариус Л.Г., на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН **********,*** ДА
ПРЕДАДЕ на Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН ********** *** владението
върху недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сгР.с идентификатор 10135.*****по КККР на Изпълнителния
директор на АГКК със застроена площ от 33 кв.м., състояща се от входно антре,
стая, кухня, склад, баня и тоалет, находяща се в *****,
при граници: дворното място в което е изградена, сгР.с
идентификатор 10135.*****, 10135.*****и 10135.*****,
построена в ПИ с идентификатор 10135.*****, намиращ се в *****, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.Г., ЕГН **********,*** сумата от 903, 50 лв. /деветстотин и три лева и петдесет ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Т.Н., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Й.Г., ЕГН **********,*** сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е поставено при
участието на трето лице – помагач И.Г.Т., ЕГН **********,*** на страната на
ответника Г.Т.Н., ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: