№ 110
гр. Плевен, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214400500927 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
Първоначално Делото е било образувано под № 726/2021г. на ПлОС по
въззивната жалба от Гаранционен фонд-София ,чрез упълномощения адв.Я.Л.
срещу решение №77 / 14.07.2021г., постановено по гр.д.№151/2021 г. на
Районен съд –Л. и е било насрочено за разглеждане в о.с.з. на 28.10.2021г.
Поради изпращане на нови документи от РС-Л. , Плевенски окръжен съд с
определение № 1344 /04.10.2021г. е ПРЕКРАТИЛ производството по в.гр.д.
№ 726/ 2021г. на Плевенски окръжен съд и ВЪРНАЛ делото на РС-Л. за
администриране и произнасяне по молбата от И.А. Г. по чл. 65 от ГПК за
възстановяване срока за въззивно обжалване на решението на РС-Л. по
посоченото гр.д.№ 151/ 2021г. ,след което при евентуално уважаване на тази
молба, и за изпълнение на процедурата по чл. 262 и чл. 263 от ГПК по
отношение на въззивната жалба от И.А. Г.,едва след което делото да се
изпрати отново на ПлОС за последващи процесуални действия.
РС-Л. е изпълнил тези указания на Плевенски окръжен съд,като с
протоколно определение от 08.11.2021г. е отказал на И.А. Г.,чрез
пълномощника му адв.А. , възстановяване на срока за въззивно обжалване на
решението по гр.д.№ 151/202301г. на РС-Л..Това определение не е било
обжалвано и е влязло в сила на 15.11.2021г. На следващия ден- 16.11.2021г. с
разпореждане № 699/ 16.11.2021г. РС-Л. е върнал на осн. чл. 262 ал.2 т.1 от
ГПК въззивната жалба ,подадена от И.А. Г.,чрез пълномощника му адв.А.А.
1
срещу решението на РС-Л. постановено по гр.д.№ 151/ 2021г.Това
разпореждане е получено от жалбоподателя чрез неговия пълномощник на
18.11.2021г. с оглед на което срокът за неговото обжалване е изтекъл на
25.11.2021г.и тъй като срещу него не е била подадена жалба ,то е влязло в
сила.
След това делото е изпратено отново на Плевенски окръжен съд,където е
образувано в.гр.д.№ 927/ 21г. След изпълнение на дадените от ПлОС
указания от РС-Л. става ясно ,че единствената редовна и допустима
въззивна жалба срещу решението на РС-Л. постановено по гр.д.№ 151/
2021г.е тази ,която е подадена от Гаранционен фонд-София ,чрез
упълномощения адв.Я.Л. и само тя подлежи на разглеждане по същество по
реда на чл. 268 от ГПК.
С решение №77 / 14.07.2021г., постановено по гр.д.№151/2021 г. Районен
съд –Л. ОСЪЖДА И.А. Г. от гр.Л. да заплати на Гаранционен фонд –
гр.София сумата 12 000лв. представляваща намалено с 20 % изплатено
обезщетение за неимуществени вреди по щета №***/ 18.04.2017г. за
увредената Г.Е.Б. при ПТП , настъпило на 22.07.2016г. ,ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от датата на завеждане на исковата молба-
22.02.2021г. до окончателното и изплащане,както и направените деловодни
разноски в размер на 480лв. За разликата над 12000лв. до претендираните
15 000лв. отхвърлил предявения иск като неоснователен. Това решение е
съобщено на Гаранционен фонд ,чрез упълномощения адв.А. на
21.07.2021г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 03.08.2021г.по пощата е подадена въззивна жалба от Гаранционен
фонд-София ,чрез упълномощения адв.Я.Л. срещу това решение на РС-Л..
Решението се обжалва в отхвърлителната му част.
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е и
редовна.Внесена е дължимата д.т. Жалбата съдържа твърдения в какво
според жалбоподателя се състои порочността на обжалваното решение и
какво е искането, подписана е от пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор по реда на
чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна – И.А. Г..
С въззивната жалба не са представени нови писмени доказателства и не са
направени искания за събиране на други доказателства.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба в открито съдебно
заседание по чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо , а така също и правилно по съществото
на спора,макар и поради съображения ,които до известна степен се
2
различават от изложените в мотивите на РС-Л..
За да редуцира размера на претендираното обезщетение по регресния иск на
изплатилия обезщетението Гаранционен фонд срещу И.А. Г. от 15 000 лв. на
12 000 лв., РС-Л. е приел, че в случая е налице „съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на малолетното пострадало лице ,поради
неупражнен надзор от страна на неговите родители ,които са го оставили да
се движи само по улицата ,в резултат на което то е излязло внезапно на
пътното платно“ ,както и че „така установеното поведение на детето следва
да се квалифицира като съпричиняване ,поради неупражнен надзор от
родителя… „ .По –нататък в мотивите си РС-Л. приел, че „видно от
представените доказателства по образуваната щета ,е че при вземане на
решение за размера на обезщетението ,което да се заплати на пострадалото
дете ,не е съобразена посочената по-горе СЪВИНА за настъпване на ПТП-
то.“
Плевенски окръжен съд приема извода на РС-Л. ,че в конкретния случай е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,но в т.вр. е
необходимо да се уточни в какво се изразява това съпричиняване и дали то
следва да се търси само и единствено в поведението на пострадалото лице ,
което в случая е малолетно дете , или пък следва да се търси и в поведението
на неговите родители,както е подходил РС-Л.,като е приел ,че те не се
упражнили дължимия родителски надзор и че именно това е основание за
редуциране размера на дължимото обезщетение.
Плевенски окръжен съд счита,че в конкретния случай не е било
необходимо да се изследва поведението на родителите на малолетното
дете и дали то се намира в причинна връзка с настъпването на ПТП –то
и на последвалите от него вреди за малолетното дете.
Това е така ,защото за прилагане нормата на чл. 51,ал. 2 от ЗЗД е от значение
само и единствено поведението на самото пострадало лице , а не и на
трети лица ,които нямат качеството на пострадали лица.
При това нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД не изисква поведението на
пострадалия непременно да е виновно и / или противоправно , за да има
основание да се редуцира обезщетението, а е достатъчно наличието на
обективна причинно-следствена връзка между това поведение на
пострадалото лице и последвалите за него вреди. Пострадалият не носи
гражданска отговорност за действията, с които е допринесъл за настъпване на
вредния резултат. Той не извършва непозволено увреждане на трето лице за
да се поставя въпроса за вина на самия пострадал или за вина на законните
представители на недееспособен пострадал. Поради това и различни са
предпоставките, при които имаме деликт от тези, при които има
съпричиняване. За да е налице съпричинване на вреди от пострадалия, трябва
да имаме деяние, вреда и причинна връзка на деяниeтo с вредата. Не е
необходимо извършеното от пострадалия да е противоправно, нито да е
извършено виновно. Пострадалият съпричинява вредата тогава, когато е
създал реална възможност за настъпването на вредата или е превърнал
създадената от деликвента реална опасност в действителност.
3
Съпричиняването е налице, когато пострадалият е създал определен риск и
този риск се е реализирал посредством извършения от друго лице деликт.
Рискът поначало е налице, когато дейността на пострадалия нарушава правни,
морални или обичайни правила за поведение, но е възможно този риск да
възникне в сферата на пострадалия стихийно и случайно и да не се намира
под неговия контрол. Съпричинването от пострадалия освен това,не
винаги е нужно да се изследва и дали е противоправно, защото
поначало не съществува забрана за самоувреждане. То,разбира се може
да бъде и противоправно, ако нарушава определена правна норма , и
виновно ако пострадалият съзнава противоправността на това свое поведение
,но вината и противоправността не са необходими и задължителни
характеристики на съпричиняващото поведение на пострадалото лице.
В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат, както и че съобразно конкретните обстоятелства разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете
или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, независимо
от неспособността на тези субекти да действат разумно. Обективният
характер на съпричиняването е признат и в постановеното по реда на чл. 290
ГПК решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. В
същото е посочено, че: Вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за
института на съпричиняването; Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди, Тоест, за да е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е
без значение вината на пострадалия, а само причинната връзка между
поведението му и настъпилата вреда
По друг начин според ПлОС би стоял въпросът , ако самите родители бяха
претендирали някакви неимуществени вреди ,настъпили в резултат на
процесното ПТП /напр. ако се касаеше за настъпила смърт на пострадалото
лице / в какъвто случай вече би било необходимо да се изследва и тяхното
поведение в качеството им на пострадали лица – дали се намира в причинна
връзка и в каква степен с тези неимуществени вреди.
Поведението на родителите на пострадалото малолетно дете също така би
било от значение в случай на предявена от трети лица срещу тези родители
претенция, основана на чл. 48 от ЗЗД- за вреди ,причинени от децата им
,които не са навършили пълнолетие и живеят при тях ,но настоящият случая
не е такъв .
В конкретният случай ,,според въззивната инстанция е от значение само и
4
единствено въпросът има ли причинна връзка между поведението на
малолетното дете и настъпилите за самото него вреди при ПТП-то
станало на 22.07.2016г. ,без да е нужно това поведение да е виновно ,нито
пък да има виновно поведение на неговите родители ,което да е
допринесло за настъпването на вредите /каквото излишно е обсъждано от
РС-Л. /.
От доказателствата по делото/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 22.07.2016г. с план-схема на произшествието ,протокол за оглед на
местопроизшествието от 22.07.2016г., албум на местопроизшествието ,както
и от констатациите съдържащи се в Акт №3002 за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление за ангажиране административно-наказателната отговорност на
И.Г. ,които са интерпретирани от назначената от Плевенски окръжен съд
САТЕ,изготвена от в.л. инж.В.И. / , се установява ,че причината за
настъпване на процесното ПТП от 22.07.2016г. е комплексна,като освен
виновното и противоправно поведение на делинквента И.Г. /за което
всъщност няма спор между страните / , в тази причина се включва и
поведението на самото пострадало дете- Г.Е.Б. ,което е излязло внезапно /
бягайки / на пътното платно,като е пресякло траекторията на движение на
мотопеда , управляван от И.Г., без това пресичане да е било на пешеходна
пътека. Това поведение на малолетния пешеходец обективно се явява в
нарушение на Чл. 113. (1),т.1 от ЗДвП „При пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: 1.преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост “ ,както и на чл. 114 т.1 от ЗдвП –„ На
пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение ,
като разбира се, в случая се касае за безвиновно неспазване на тези правила
за движение ,доколкото пешеходецът е недееспособно/малолетно / лице .
Сходен казус е разгледан и в Решение № 198/03.02.2017г. на ВКС по т.д.№
3252/2015г. ІІ т.о.,където са обсъждани същата форма на съпричиняване на
вредите от малолетно пострадало лице и същите нарушения на правилата за
движение.
В т.см. е налице обективно съпричиняване на вредите от самата
пострадала по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД ,което дава основание за
редуциране размера на обезщетението за причинените и вреди. При това
Плевенски окръжен съд намира ,че независимо от разликата относно това в
какво точно се изразява приносът на пострадалата за вредите /като въззивната
инстанция тук не включва неполагането на дължимата родителска грижа от
страна на родителите на малолетното дете/ , то РС-Л. правилно е преценил
съотношението между вредоносното поведение на делинквентна И.Г. и
вредоносното поведение на самата пострадала , като 80% към 20 % , поради
което е намалил общия размер на обезщетението с тези 20%,дължащи се на
съпричиняването от страна на самата пострадала. Виновното и
противоправно поведение на И.Г. все пак е основната предпоставка за
настъпване на ПТП,като в случая освен нормата на чл. 20 от ЗДвП ,върху
5
водачът на мотопеда тежи и засилената отговорност спрямо определени
категории участници в движението, уредена в Чл. 116 от ЗДвП - „ Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ , както и в чл. 117
от ЗДвП „ При приближаване към място, където на пътя или в близост до
него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да
намали скоростта, а при необходимост - и да спре “. Именно поради тези
съображения приносът на водача на мотопеда за настъпването на процесното
ПТП и последвалите вреди от него вреди е значителен, а приносът на
пострадалата е в значително по-малка степен ,но все пак не може да бъде
изключен.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на РС-Л. следва да бъде потвърдено,макар и мотивирано по различен
начин за това в какво се изразява съпричиняването от пострадалата.
С оглед този изход на делото ,следва въззивникът да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция-350лв. за изготвената САТЕ.
Няма основание според Плевенски окръжен съд да се присъжда в полза на
адв. А.А. адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата,тъй като по делото няма доказателства за това,че осъществената
правна помощ от адв.А.А. на И.Г. е безплатна правна помощ и в коя
хипотеза на чл. 38 от ЗА е оказана. За да се присъди такова адвокатско
възнаграждение, е необходимо да има представен договор за правна помощ
между И.Г. и адв.А. в който изрично да е посочено,че се касае за безплатна
правна помощ, оказана в някоя от конкретните хипотези на чл. 38,ал.1 т. 1 – 3
от ЗА.Такъв договор не се намира в делото , а самото изявление, направено
от адв.А. в о.с.з. пред РС-Л. в т.см. не е достатъчно.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №77 / 14.07.2021г., постановено
по гр.д.№151/2021 г. на Районен съд –Л. в обжалваната му част с която
предявеният от Гаранционен фонд – гр.София иск срещу И.А. Г. от гр.Л. е
бил отхвърлен за разликата над 12000лв. до претендираните 15 000лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр.София, ул.“*** „№ 2 ет. 4 да заплати на
срещу И.А. Г. от гр.Л., ул.“*** „ №32 вх.Б ет. 1 , ап. 2 направените от него
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 350 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7