№ 437
гр. Враца, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500383 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ц. Ч. Г. с ЕГН
********** от с.***, общ.Мездра, срещу решение № 13 от 29.01.2024г.,
постановено по гр.д. № 516/2023г. на Районен съд – Мездра, в частта, с която
по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС е осъден да възстанови
външната стена на съсобствената жилищна сграда, построена в ПИ с
идентификатор 47714.500.169 по КККР на гр.Мездра, свързваща собствения
му гараж № 2 с жилищната сграда и в частта, с която е осъден да заплати на
ищцата Г. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Мездра направените деловодни
разноски по компенсация в размер 725 лв.
Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при неправилно приложение на материалния закон и в разрез с
доказателството по делото. Счита за неправилен извода на районния съд, че
разширението на съществуващия прозорец към мазата му в жилищната сграда
създава пречки за ищцата да упражнява в пълен обем правото си на
собственост, тъй като въпросното уширение засяга единствено мазе № 2 и
гараж № 2, и двете негова собственост. Твърди, че от собствения си гараж
влиза, за да ползва собственото си мазе № 2, тъй като друг вход към него не
съществува откъм вътрешната част на жилищната сграда, тъй като ищцата е
преградила отвътре всякакви входове и подходи към мазето. Поддържа, че
съществуващото уширение не пречи на ищцата да ползва своята част от
1
жилищната сграда и да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Счита за необоснован и неподкрепен с доказателства извода на съда, че с
направения отвор/уширение на съществуващия прозорец е нарушил носещата
конструкция на външната стена на жилищната сграда и по този начин се
създава риск за здравето и живота на обитаващите сградата, както и опасност
от нейното срутване, тъй като и в двете си заключения вещото лице е
установило, че съществуващия отвор представлява разширение на
съществуващ прозорец до земята, чрез премахване на част от тухлената стана,
което не представлява нарушаване на конструкцията на жилищната сграда,
тъй като над прозореца има стоманобетонова греда /трегер/, която носи
горната част на стената. Счита за неправилни и изводите на съда, че за
въпросното уширение се искало съгласие на останалите съсобственици,
предвид разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗУТ. Моли съда да отмени решението на
PC Мездра в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което
отхвърли предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, като му присъди
разноските по делото и за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Г. К. Д., чрез адв. Т. Т.
от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
и недоказана въззивната жалба и счита обжалваното решение за валидно,
допустимо и правилно. В допълнение към отговора твърди, че районният съд
правилно е достигнал до извода, че отворът е направен във външната стена,
която е обща част от жилищната сграда, съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, и
принадлежи на всички собственици на обекти в сградата, поради което
жалбоподателят неправилно сочи в жалбата си, че въпросното уширение
засяга единствено неговото мазе № 2 и гараж № 2. Поддържа, че районният
съд правилно не е приел заключението на вещото лице в повторната СТЕ, че
направеният отвор между гараж № 2 и жилищната сграда, представлява
разширение на съществуващ прозорец до терена и не засяга конструкцията на
жилищната сграда, тъй като същото няма качеството на правоспособен
/лицензиран/ инженер конструктор, което да замести изискването на
конструктивен проект за извършването на отвора. Посочва, че направеният от
ответника отвор без съгласие на съсобственика и без наличие на строителни
книжа и документи /конструктивен проект, издаден от лицензирано лице
инженер-конструктор/, не е търпим по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ,
което е достатъчно, за да обоснове основателността на предявения негаторен
иск, без да е необходимо тя да доказва конкретно по какъв начин се смущава
пълноценното упражняване на собственическите й права върху процесния
имот. Изтъква, че премахването на конструктивните елементи в общата част
от процесната сграда, извършено не по предвидения в ЗУТ начин, води до
възникналото заплашване на упражняване на правото й на собственост и
опасност от вредното и смущаващото въздействие, чрез създадения риск за
живота и здравето й. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и
потвърди решението на РС-Мездра в обжалваната част като правилно,
законосъобразно и обосновано, като претендира направените деловодни
2
разноски пред настоящата инстанция, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 19.04.2024 г.
По делото е постъпила и частна жалба от Г. К. Д., чрез адв. Т. Т. от АК-
Враца, срещу определение № 291/05.04.2024г., постановено по същото дело, с
което по молба на ответника Ц. Ч. Г. по чл.248, ал.1 от ГПК, Районен съд
Мездра е допълнил решение № 13/ 29.01.2024 г., като е осъдил Г. К. Д. да
заплати на Ц. Ч. Г. направените разноски по компенсация в размер на 300 лв.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваното определение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие
със закона и процесуалните правила. Твърди се, че отговорът на исковата
молба е подаден от ответника Ц. Ч. Г., чрез пълномощник адв. Г. П. от ВрАК, с
което се изчерпват и нейните действия по делото, като към отговора е
приложено само пълномощно. Поддържа се, че до края на съдебното дирене
ответникът не е представил доказателства за направени от него разноски по
делото и съответно не е поискал присъждане на разноски, за което да
представи списък по чл. 80 от ГПК. В евентуалност, дори съдът да приеме, че
съществува договор за правна защита и съдействие, представен под формата
на бланка на гърба на адв. пълномощно, счита се, че от него не става ясно
уговореното и платено възнаграждение в брой, в размер на 600 лв. за
изготвяне на отговор и процесуално представителство за кое точно дело, на
кой съд се отнася. Искането към съда е да отмени обжалваното определение
на МРС, като неоснователно, незаконосъобразно и неправилно. В допълнение
към частната жалба се иска присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно
представения договор за правна защита и съдействие.
Ответникът по тази частна жалба и ответник в първата инстанция Ц. Ч.
Г. не е подал писмен отговор.
С въззивната жалба и с отговора на същата, както и с въззивната частна
жалба страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват и
не се представляват; въззиваемата, чрез процесуалния си представител, в
писмено становище оспорва подадената жалба и поддържа частната жалба.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
3
проверена правилността на решението единствено по изложените във
възззивната жалба доводи.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
В исковата молба ищцата Г. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Мездра, чрез
адв. Т. Т. ВрАК твърди, че по силата на нот. акт № 171, т.1, рег. № 814, дело №
94/2011 год. на нотариус Х. А. с рег. № *** на НК, район на действие РС
гр.Мездра, е собственик на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 47714.500.169 по
КККР на гр.Мездра, одобрена със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот
е от 2020 г., с адрес ***, с площ 512 кв.м., ведно с жилищно помещение на
етаж първи от построената в имота двуетажна жилищна сграда, както и мазе
№ 1 в ляво от входа, гараж № 1 вдясно от входната врата, както и 1/2 ид.ч. от
общите части на сградата, а ответникът Ц. Ч. Г. с ЕГН ********** от с.***,
общ.Мездра, е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижимия имот, ведно с втория
етаж от двуетажната жилищна сграда в имота, мазе № 2 от дясно на входа,
гараж № 2 в ляво от входната врата. Поддържа, че гаража на ответника е
построен пред съсобствената двуетажна жилищна сграда, в отклонение на
издаденото разрешение за строеж и на други строителни книжа, като
източната му стена навлиза с 30 см. в обсега на нейния гараж и създава
състояние, което пречи и ограничава правото й на ползване на нейния гараж
по предназначение. Наред с това посочва, че ответника е направил отвор без
строителни книжа и разрешение, като е съединил неговия гараж № 2 към
съсобствената жилищна сграда и така е нарушил носещата конструкция на
външната стена на сградата, с което създава риск за живота и здравето на
обитаващите сградата и опасност от нейното срутване. Иска от съда да осъди
ответника да прекрати неоснователното си действие, касаещо гараж № 2 с
кадастрален № 47714.500.169.5 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
1097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, изграден при отклонение от
разрешението за строеж, като се премахне/премести в западна посока с 30 см.
източната му стена, както и да възстанови първоначалното положение на
външната стена на съсобствената двуетажна жилищна сграда, която е в
контакт с гаража му, съобразно строителните правила и норми. Претендира и
разноски.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответника Ц. Ч. Г. с ЕГН
********** от с.***, общ.Мездра, оспорва предявения иск като недоказан и
неоснователен и моли за неговото отхвърляне, като претендира и разноски.
Твърди, че гаража му е изграден съобразно изработен и одобрен архитектурен
проект от първоначалния собственик Г. Г. б.ж. - дядо на страните по делото, и
не пречи на ищцата да използва собствения й гараж, съобразно
предназначението му. Поддържа, че изложеното в исковата молба, че е
направил отвор в гаража си, чрез който го е съединил с жилищната сграда, не
отговаря на истината и е недопустимо тази претенция да се разглежда в
настоящето производство, тъй като съществува друго такова - по чл.195 и сл.
4
ЗУТ.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото и от представените доказателства се установи, че
ищцата Г. К. Д. е собственик на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор
47714.500.169 по КККР на гр.Мездра, одобрена със Заповед № РД-18-
1097/11.05.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес ***, с площ 512 кв.м.,
ведно с жилищно помещение на етаж първи от построената в имота двуетажна
жилищна сграда, както и мазе № 1 в ляво от входа, гараж № 1 вдясно от
входната врата, както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, а ответникът Ц.
Ч. Г. е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижимия имот, ведно с втория етаж от
двуетажната жилищна сграда в имота, мазе № 2 от дясно на входа, гараж № 2 в
ляво от входната врата.
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни се установява,
че гараж № 2, собственост на ответника по делото, е бил построен и е
съществувал към момента на придобиване на имотите от Р. Г. - майка на
ищцата, и Ч. Г. - баща на ответника, чрез НА за дарение-делба на недвижим
имот № 159, том V, дело № 2847/18.12.1997г. от Г. Р. Г. б.ж. и Й. А. Г. б.ж.
Установи се също, че с решение по гр. дело № 352/2020 год. по описа на
МзРС, на основание чл.32, ал.2 от ЗС е разпределено правото на ползване на
дворното място между страните-съсобственици.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Г. и Л. Г. се
установяват обстоятелства, касаещи разположението на гаража на ответника и
начина, по който същият пречи на ищцата да ползва своя гараж. Свидетелките
не установяват факти и обстоятелства, касаещи направеният от ответника
отвор във външната стена на къщата, съединяващ гаража и мазето му.
От допълнителното заключение на изготвената по делото съдебно-
техническата експертиза, неоспорено от страните и възприето от
първоинстанционния съд, като обективно и компетентно, което и настоящия
състав приема като такова, се установява, че в гараж № 2, собственост на
ответника е направен отвор с размери 123/166 см., представляващ бивш
прозорец в стената на жилищната сграда, който е разширен до нивото на
терена, чрез премахване на тази част от тухлената стена. Според заключението
премахването на тази част от стената не нарушава конструкцията на сградата,
тъй като над прозореца има стоманобетонна греда (трегер), която носи
горната част на стената. Премахната е само долната неносеща част от
тухлената стена. Заключението на вещото лице е, че направеният отвор между
гараж № 2 и жилищната сграда представлява разширение на съществуващ
прозорец до терена и не засяга конструкцията на жилищната сграда.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията, касаеща гараж № 2,
собственост на ответника, като недоказана и неоснователна. По отношение на
втората претенция, касаеща направения отвор от гараж № 2, собственост на
5
ответника, към жилищната сграда, съдът е приел, че външната стена е обща
част на жилищната сграда и принадлежи на всички собственици на обекти в
сграда, че разширението на съществуващия прозорец до терена е дейност,
която е извършена без конструктивен проект, който е задължителен за такъв
вид ремонт, тъй като се засягат общите части и конструктивни елементи, и без
изискващото се разрешение от другия съсобственик, поради което ответника е
извършил твърдяното неоснователно нарушение и същият е осъден да
възстанови съборената тухлена стена.
Предмет на въззивното обжалване е постановеното първоинстанционно
решение в частта, с която ответникът е осъден, на основание чл.109 ЗС, да
възстанови външната стена на съсобствената жилищна сграда, построена в ПИ
с идентификатор 47714.500.169 по КККР на гр.Мездра, свързваща собствения
му гараж № 2 с жилищната сграда.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акта си на база събраните такива пред
първоинстанционния съд. След преценката им, настоящият съдебен състав
изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният съд.
Същата се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което
настоящият съдебен състав не намира за необходимо повторно подробно да ги
излага, а на основание чл. 272 ГПК, единствено касаещо фактическата
обстановка препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Настоящият състав обаче не споделя правните изводи на районния съд за
основателност на претенцията за осъждане на ответника да възстанови
първоначалното положение на външната стена на съсобствената двуетажна
жилищна сграда, която е в контакт с гаража му, съобразно строителните
правила и норми.
Съображенията за това са следните.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Негаторният иск /actio negatoria/ е средство за правна защита на
собственика срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според
нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.
Функцията на иска е да предотврати неоснователните действия, поведение и
състояния, както и да премахне последиците от тях, които смущават
упражняването на правото на собственост. С иска се постига не само отричане
на основанието за въздействие над имота, но и премахване на източника на
въздействие, за да се възстанови състоянието на имота такова, каквото е било
6
преди нарушението и да се прекрати неоснователно създаденото състояние.
Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява
неоснователни ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице
може да е както собственик на съседен имот или съсобственик, който е
осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на
упражняването на правото на съсобственост, така и всяко трето лице, което
извършва смущаващите правото на собственост действия. Тогава когато с
подобни еднократни действия се създава неправомерно състояние,
смущаващо правото на собственост на собственика, отговорен по иска е и
лицето, което неоснователно поддържа това състояние.
Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че с право на иск по чл.
109 ЗС разполага и етажен собственик при извършени от друг такъв действия,
с които му пречи да упражнява собственическите права върху общи части на
сградата. Забраната за ползване на общи части по начин създаващ пречки за
ползването им от друг етажен собственик произтича не само от разпоредбата
на чл. 109 ЗС, но и от нормата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУЕС, съгласно която
собствениците са длъжни да не пречат на другите собственици, ползватели и
обитатели да използват общите части на сградата и да не завземат общи части
на сградата.
Двете задължителни условия за уважаването на негаторният иск са:
неоснователността на действията на ответника по иска и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия
пълен обем. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/. В този смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 4
от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК.
С оглед изложеното, в настоящия случай ищцата следваше да докаже,
наред с качеството си на носител на правото на собственост (или на идеална
част от него) върху двуетажната жилищна сграда, и действията, извършени от
ответника и нарушаващи нейните права – направата на отвор във фасадната
стена на жилищната сграда, както и че тези действия на ответника създават за
нея пречки за използването на собствената/съсобствената сграда по-големи от
обикновените.
В тежест на ответника бе да докаже възраженията си, които
противопоставя в защита срещу иска.
Видно от представените по делото писмени доказателства - заверени
копия от нотариални актове, в които са обективирани прехвърлителни сделки
с предмет съответните етажи и общи части от жилищната сграда, находяща се
на *** в гр.Мездра, скица на ПИ с идентификатор 47714.500.169 и схема на
самостоятелен обект в сграда, е че обектите в жилищната сграда се
притежават от различни лица - ищцата е собственик на първия жилищен етаж,
7
а ответника е собственик на втория етаж. При това положение сградата
попада в обхвата на чл. 38, ал.1 ЗС и е налице режим на етажна собственост,
като външните стени са общи части по своето предназначение (ал.2).
С оглед на изложеното, съдът намира, че се доказа първата предпоставка
на иска - правото на собственост на ищцата върху процесната югоизточна
стена на жилищната сграда.
По делото се доказа и неоснователността на действията на ответника Ц.
Ч. Г. спрямо фасадната югоизточна стена на жилищната сграда. От
допълнителното заключение на изготвената по делото съдебно-техническата
експертиза се установява (а и не се оспорва от ответника), че в гараж № 2,
собственост на ответника е направен отвор с размери 123/166 см.,
представляващ бивш прозорец в стената на жилищната сграда, който е
разширен до нивото на терена, чрез премахване на тази част от тухлената
стена. Установи се също, че избиването на стената под прозореца е направено
без съгласие на ищцата-съсобственик, респ. на нейните праводатели, и без
наличие на строителни книжа. Така извършените от въззивника действия са
неправомерни. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 19 ЗУЕС собствениците на обекти в
сграда в режим на етажна собственост нямат право да извършват дейности в
общите части на сградата, включително и по фасадата, които нарушават
тяхната цялост и архитектурен вид, носимоспособността и устойчивостта на
строителната конструкция. Съгласно чл. 148 ЗУТ, вр. пар. 5, т. 42 и т. 43б. "а"
ЗУТ, за извършване на строителни и монтажни работи, при които се засяга
конструкцията на сградата, се изисква разрешение за строеж, издадено след
извършено обследване по реда на чл. 176в ЗУТ.
Сам по себе си обаче фактът на неправомерното извършване на
описаните действия от въззивника не предполага основателност на негаторния
иск, ако по делото не е установено, че сами по себе си тези действия
ограничават, смущават и пречат на ищцата да ползва пълноценно собствените
си обекти в сградата според тяхното предназначение. Неоснователното
действие не зависи само от това дали има позитивна административна
санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за
извършване на определени действия, а от това дали обективно създава пречки
за нормалното ползване на имота, собственост на ищцата. Действително по
делото се установи избиването на част от стена, която представлява обща част
на сградата, но не се установи при условията на пълно и главно доказване това
преустройство по някакъв начин да препятства/смущава правото на ищцата,
8
като етажен собственик в жилищна сграда, да ползва общите части и обектите
индивидуална собственост в сградата, според правата си и според
предназначението им, или пък това преустройство да е довело до влошаване
на устойчивостта на конструкцията на сградата и съответно нейното
безопасно ползване. Напротив, от допълнителното заключение по съдебно-
техническата експертиза се установи, че премахването на долната неносеща
част от тухлената стена не нарушава конструкцията на сградата, тъй като над
прозореца има стоманобетонна греда (трегер), която носи горната част на
стената, че направеният отвор между гараж № 2 и жилищната сграда не
застрашава целостта на цялата конструкция и стабилност на сградата.
Изложеното налага извода, че при доказателствена тежест на ищцата, по
делото не е доказано наличието на елемент от състава на иска по чл.109 ЗС -
действията на ответника по премахването на долната част от тухлената стена
под прозореца на югоизточната фасада на жилищната сграда, да създават
обективни пречки на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на
собственост върху притежаваните обекти в процесната жилищна сграда,
поради което предявеният негаторен иск, като недоказан, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция достига, не съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, решението му следва да бъде отменено в
обжалваната част, вкл. в частта за разноските, и вместо него постановено
решение, с което предявеният иск се отхвърли, като неоснователен.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба за основателна.
По въззивната частна жалба на Г. К. Д. срещу определение №
291/05.04.2024г.:
С посоченото определение по молба по чл.248, ал.1 от ГПК на ответника
Ц. Ч. Г., Районен съд Мездра е допълнил решение № 13/ 29.01.2024 г., като е
осъдил Г. К. Д. да заплати на Ц. Ч. Г. направените разноски по компенсация в
размер на 300 лв. В мотивите на определението съдът е приел, че съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска, че отговора на ответника е подаден от адвокат с приложено пълномощно
/л.17 от делото/, в което е договорено адв. възнаграждение, и същото е
изплатено в брой, поради което с оглед уважаването на предявеният иск
отчасти, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в
размер на 300 лв.
Както бе посочено, този съдебен акт също е предмет на обжалване с
9
частна жалба пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното по реда на чл.248
ГПК определение на районния съд е правилно и законосъобразно по следните
съображения:
Отговорът на ответника на исковата молба е подаден от адв. Г. П. от
ВАК, като с него е поискано присъждане на направените от ответника
разноски по делото. С отговора е представено в оригинал бланково адвокатско
пълномощно /л. 17 по първоинстанционното дело/, с което ответника е
упълномощил адв. Г. П. да го представлява по гр.д. № 516/2023г. на РС-
Мездра. На гърба на бланката е обективиран договор за правна защита и
съдействие, с който ответникът Ц. Г. и пълномощника му адв. Г. П. са
договорили адвокатско възнаграждение 600 лева за изготвяне на отговор на
искова молба и процесуално представителство, което е било платено към
момента на сключване на договора. Следователно, налище е доказателство за
направени от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното неоснователни са оплакванията на частната
жалбоподателка, че към отговора на исковата молба е приложено само
пълномощно и че до края на съдебното дирене ответникът не е представил
доказателства за направени от него разноски по делото и съответно не е
поискал присъждане на разноски, както и възражението й, че от договора за
правна защита и съдействие не ставало ясно уговореното и платено
възнаграждение за изготвяне на отговор и процесуално представителство за
кое точно дело и за кой съд се отнася. След като в пълномощното е посочено,
че ответникът е упълномощил адв. Г. П. да го представлява по гр.д. №
516/2023г. на РС-Мездра, а договора за правна защита и съдействие, сключен
помежду им е обективиран на гърба на бланката, на която е пълномощното, то
съвсем логично е, че договора за правна защита и съдействие касае действия
по гр.д. № 516/2023г. на РС-Мездра. Обстоятелството, че действията на
пълномощника адв. Г. П. се изчерпват с подаване на отговора на исковата
молба, не касае присъждането на адвокатското възнаграждение в полза на
ответника, след като ищцата не е направила възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Неоснователно е и възражението на частната жалбоподателка, че
определението е неправилно поради непредставянето на списък на разноските
по чл. 80 от ГПК от ответника. В случая в решението първоинстанционния съд
е пропуснал да се произнесе по валидно заявеното и прието от съда искане на
ответника за присъждане на разноски, поради което е налице първата хипотеза
на чл. 248, ал. 1 ГПК - налице са предпоставките за допълване на решението в
частта за разноските. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно
10
направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на
представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на
разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в
тази му част. В този смисъл е т.8 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид изложеното, районният съд, като е допълнил решението си и е
присъдил в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност, е спазил нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК, респ. като е уважил
искането на ответника по чл.248 ГПК за допълване на постановеното решение
в частта за разноските е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да се потвърди.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273
ГПК право на разноски има ответника-въззивник и такива му се дължат за
адвокатски хонорар по договора за правна защита и съдействие от 300, 00 лв.
разноски в първоинстанционното производство и за платена държавна такса за
въззивното обжалване в размер 26, 60 лв. предвид изричното искане в
жалбата.
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13/29.01.2024г., постановено по гр. дело №
516/2023г. по описа на Районен съд - Мездра в ЧАСТТА, с която е осъден Ц.
Ч. Г. с ЕГН ********** да възстанови външната стена на съсобствената
жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор 47714.500.169 по КККР на
гр.Мездра, свързваща собствения му гараж № 2 с жилищната сграда и в
ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Г. К. Д. с ЕГН ********** от
гр.Мездра направените деловодни разноски по компенсация в размер 725 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Мездра
против Ц. Ч. Г. с ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра, иск с правно
основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да възстанови
първоначалното положение на външната стена на съсобствената двуетажна
жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 47714.500.169 по КККР
на гр.Мездра, одобрена със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018 г. на изп.
директор на АГКК, с адрес ***, която стена е в контакт с гараж № 2 с
кадастрален № 47714.500.169.5, съобразно строителните правила и норми,
като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №
1918/22.04.2024 г. на РС-Мездра, подадена от Г. К. Д. с ЕГН ********** от
гр.Мездра, като НЕОСНОВАТЕЛНА и ПОТВЪРЖДАВА определение №
11
291/05.04.2024г., постановено по гр.д. № 516/2023г. на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА Г. К. Д. с ЕГН ********** от гр.Мездра, обл.Враца, ул. „***“
***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Ч. Г. с ЕГН ********** от с.***, общ.Мездра,
сторените разноски за адвокатски хонорар в първоинстанционното
производство от 300, 00 лв. и за въззивното производство разноски за платена
държавна такса за въззивното обжалване в размер 26, 60 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12