№ 8
гр. Оряхово, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Вержиния Ив. И.а
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Административно
наказателно дело № 20231460200207 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. И. Т., ЕГН ********** от гр. Кнежа, ул.
„Цар Самуил“ № 7 срещу Наказателно постановление № 21-0309-
000171/14.08.2023 г. на Началника на РУ Оряхово към ОД МВР Враца, с
което жалбоподателката е наказана по административен ред за нарушения по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си
с пътната маркировка и не е осигурила достатъчно разстояние между своето и
изпреварваното ППС. На основание чл. 185 и чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5,
предл. 5 от ЗДвП на жалбоподателката са наложени глоби в размер съответно
на 20 лв. и 200 лв., като са й отнети и 13 контролни точки.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено, тъй като са допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи се, че жалбоподателката не е
извършила вмененото й нарушение.
Жалбоподателката в съдебно заседание се явява лично и се
представлява от упълномощен защитник, който подържа жалбата и заявява,
че наказателното постановление следва да бъде отменено, поради допуснати
при издаването му съществени процесуални нарушения. В тази връзка се
сочи, че ПТП е настъпило в резултат на предприет завой наляво от страна на
водача на другото МПС – мотофреза с прикачено ремарке, без съшият да се
увери, че зад него няма друг автомобил и без да сигнализира, а не по
описания в АУАН и НП начин. Претендират се разноски в производството.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се
представлява и не ангажира становище по жалбата.
Оряховският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
1
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
Серия GA, Акт № 905964 от 18.07.2023 г. за това, че на 18.07.2023 г. около
18,00 часа в с. Галово, по ул. „Кирил и Методий“, в близост до дом № 11 в
посока с. Остров, управлява лек автомобил „Рено Клио“, Рег. № ******,
собственост на фирма „ОТП Лизинг“ – клон Плевен, БУЛСТАТ
1313913690083, като нарушава пътната маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия“, извършва маневра изпреварване и без да оставя
достатъчно странично разстояние, причинява ПТП с попътно движеща се
селскостопанска техника – мотофреза с прикачено ремарке, управлявана от И.
К. И., ЕГН ********** от с. Галово и го блъска странично. Водачите са
изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство, като пробите са
отрицателни. Актът е съставен в присъствието на нарушителя.
Актосъставителят е квалифицирал нарушенията като такива по чл. 6, ал. 1 и
чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Актът е съставен от подписалия се актосъставител
мл. автоконтрольор Д. А. М. и е подписан от свидетеля Г. И. Г.. АУАН е
подписан и от установения нарушител В. И. Т., с отбелязване, че същата има
възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 21-0309-000171/14.08.2023 г. на Началника на РУ Оряхово
към ОД МВР Враца, с което за извършените нарушения на чл. 6, ал. 1 и чл.
42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката са наложени глоби в размери
съответно на 20 лв. и на 200 лв., с отнемане на 13 контролни точки. В
издаденото наказателно постановление е преповторена същата фактическа
обстановка, съдържаща се в АУАН.
По делото са събрани като писмени доказателства - съставения
АУАН и издаденото НП от началник група към ОД МВР гр. Враца, РУ
Оряхово, становище по възражение, Възражение на жалбоподателката от
24.07.2023 г., Протокол за ПТП от 18.07.2023 г., Заповед за компетентността
на контролните органи, Справка за нарушител/водач и собственик на МПС,
както и Писмо от 20.12.2023 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“.
При обжалване на наказателното постановление пред РС Оряхово са
допуснати до разпит свидетелят, посочен в АУАН, както и актосъставителят.
Разпитани са като свидетели и другият участник в процесното ПТП - И. К. И.,
както и св. С. Ц. и св. В. П..
От показанията на актосъставителя Д. М., св. Г. Г. (свидетел само на
съставянето на АУАН) и св. С. Ц. (свидетел, пристигнал на
местопроизшествието), които съдът възприема с вяра като последователни,
логични и добросъвестно изложени пред съда, се установява, че на тел. 112 на
18.07.2023 г. е постъпил сигнал за настъпило ПТП в с. Галово, на който са се
отзовали дежурните служители от РУ Оряхово - свидетелите М. и Ц.. Същите
на място са установили двете ППС, спрени едно след друго в лява пътна
лента на пътното платно и техните водачи, като след изслушването им са
съставени Протокол за ПТП и АУАН в РУ Оряхово. Св. М. и Ц. споделят, че
от водачите е било обяснено, че жалбоподателката Т. се е движила след
мотофрезата и при извършване на маневра изпреварване на непрекъсната
линия, водачите не са осигурили достатъчно разстояние помежду си и е
реализирано ПТП с материални щети за Т..
От показанията на св. И. И. (другият участник в ПТП-то) и св. В. П.
2
(пристигнал на местопроизшествието преди служителите на МВР), които
съдът също възприема с вяра като последователни, логични и добросъвестно
изложени пред съда се установява, че всъщност св. И. е предприел маневра
завой наляво, без подаване на мигач, тъй като мотофрезата му няма нито
мигачи, нито огледала, нито някакви обозначения, в който момент
жалбоподателката е била предприела маневра изпреварване и е настъпило
процесното ПТП. Св. И. заявява, че при маневрата си не е видял автомобилът
на жалбоподателката, защото е с влошено зрение, а св. П. потвърждава
казаното от него в своя разпит, като разказва какво е възприел при
пристигането си на местопроизшествието и допълва, че маневрата на водача
И. е била с цел същият да се прибере в двора на къщата си и че именно по
негова вина е станало процесното ПТП.
Показанията на свидетелите св. И. И. и св. В. П. напълно кореспондират
с писменото възражение на жалбоподателката, подадено пред
административнонаказващия орган, непосредствено след запознаването й с
издадения АУАН. Във възражението е посочено, че водачът на мотофрезата –
св. И. И., която се е движила по пътното платно и почти е спряла движението
си, е предприел маневра завой наляво, без подаване на мигач или какъвто и да
било сигнал за това, като не се и уверил, че зад него няма друго МПС, с цел
да се прибере в двора на дома си на ул. „Кирил и Методий“ № 11 в с. Галово.
Преди това жалбоподателката се е движила с бавен ход зад мотофрезата, тъй
като е имало непрекъсната линия на пътната маркировка, но след като
техниката почти е спряла на пътното платно, без никакво сигнализиране за
последващо движение, тя е решила при наличието на добра насрещна
видимост да заобиколи мотофрезата и да продължи пътя си към с. Остров,
като за целта е подала ляв мигач и след като е била изравнила движението си
с мотофрезата, водачът И. е предприел маневра завой наляво и въпреки
опитът на жалбоподателката да избегне удар с мотофрезата, последната е
нанесла щети по нейния автомобил и е реализирано ПТП.
Въпреки че показанията на свидетелите Д. М. и С. Ц. се различават по
своето съдържание от тези на В. П. и И. И. относно извършеното нарушение и
причините да се стигне до реализиране на ПТП, то съдът възприема с вяра
показанията на всички свидетели. Първите двама заявяват, че при
пристигането си на местопроизшествието не е съобщено от другия участник в
ПТП-то за предприета от него маневра и че от разговорите с участниците са
установили, че жалбоподателката е изпреварвала мотофрезата, с
неосигуряване на достатъчно странично разстояние, а вторите двама
свидетели (единият от които участник в процесното ПТП) също
добросъвестно описват своите възприятия и изясняват, че причината за
настъпилото ПТП е всъщност предприемането на маневра завой наляво от
страна на водача на мотофрезата – св. И., без последният да сигнализира по
някакъв начин за тази маневра и без да се увери, че зад него няма други
превозни средства, които при спирането му преди маневрата продължават
движението си напред, чрез заобикаляне на неговата мотофрезата, което в
настоящия случай на практика е станало. Именно тази фактическа обстановка,
описана от свидетелите В. П. и И. И. съдът възприема за действително
случила се и довела до настъпването на процесното ПТП, не само защото
един от свидетелите е пряк участник в него, а и защото тя кореспондира с
изложеното от жалбоподателката още в нейните възражения срещу АУАН и
3
срещу съставения Протокол за ПТП (л. 8-9 от делото), които не са взети
предвид от административнонаказващият орган, преди издаване на
обжалваното НП, респ. не са обсъдени по никакъв начин съгласно чл. 52, ал. 4
от ЗАНН.
При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН,
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.
Разглеждайки жалбата по същество, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът е длъжен да изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон.
В настоящия случай актът за установяване на административно
нарушение е съставен от материално и териториално компетентният за това
орган, но при съставянето му са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените и неотстранимите, тъй като данните
на описаното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не
отговарят на действителната фактическа обстановка, което от своя страна
води и до погрешно посочване на законовите разпоредби, които са
нарушени. Актосъставителят не е изпълнил задължението си да установи
обстоятелствата, при които е възникнало процесното ПТП, което е попречило
и за коректното му описание и квалифициране впоследствие. От своя страна
наказващият орган преди издаване на НП, не е изпълнил задължението си
преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, като прецени възраженията по него и
събраните доказателства, а когато е необходимо - да извърши и разследване
на спорните обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че критерият
за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до
неизясняване на делото от фактическа страна или е ограничило правата на
някоя от страните в процеса. В настоящия случай съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице – в случая на
жалбоподателката. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение не
отговаря на установената от съда фактическа обстановка, съгласно анализа на
събраните по делото доказателства, която съществено се различава от
описаната такава в АУАН и в НП. Жалбоподателката е извършила маневра
изпреварване на единична непрекъсната линия, което не е забранено от
закона, ако на пътното платно е била спряла селскостопанска техника –
мотофреза, без подаване от страна на нейния водач на каквито и да било
сигнали за последващо движение или за предприемане на маневра. Не се
установява и да не е оставила достатъчно странично разстояние между двете
ППС-та, поради което да “блъска странично” попътно движещата се
4
мотофреза. Безспорно се установи, че последната е почти спряла на пътното
платно, след което е предприела маневра завой наляво, за да се прибере
водачът й в двора си в с. Галово, ул „Кирил и Методий“ № 11, без подаване на
никакъв сигнал за тази маневра и без да забележи автомобилът на
жалбоподателката, в резултат на което настъпва процесното ПТП.
В ЗАНН не е посочено кога едно нарушение е съществено, но
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени
правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления и на касационни жалби, се прилагат разпоредбите
на НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е само това
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните
права на жалбоподателя. Нарушението е съществено и когато, ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на въпроса за
отговорността. Именно затова съдът намира за основателни изложените от
защитата доводи за наличието на съществено нарушение на процесуалните
правила при издаването на НП, които са накърнили правото на защита на
санкционираното лице, а и които от своя страна водят до различен извод
относно ангажирането на отговорността му. Констатациите в АУАН,
пренесени и в обжалваното НП, не се считат за безспорно установени, а
подлежат на доказване, което не се осъществи изцяло в настоящото съдебно
производство. Напротив – безспорно се установи различна фактическа
обстановка от отразената в АУАН и НП. От събраните в настоящото
производството доказателства не се установи осъществяване на състава на
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбодателката – т.е не
е налице категоричен извод за доказаност на нарушенията и тяхното
авторство, както и за механизма на осъществяването им. В настоящото
производство се доказаха факти и обстоятелства, които обосновават
становище на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и
за различни правни изводи от тези на административнонаказващия орган.
Ето защо и по изложените съображения, атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, с
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на
жалбоподателката в размер на 300 лв. Възражението на АНО за прекомерност
на последното се явява неоснователно и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР – Враца следва да бъде осъдено да
заплати разноските на жалбоподателката за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0309-000171/14.08.2023 г.
на Началника на РУ Оряхово към ОД МВР Враца, с което за извършени от В.
И. Т., ЕГН ********** от гр. Кнежа, ул. „Цар Самуил“ № 7 е нарушения по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – не съобразява поведението си
с пътната маркировка и не е осигурила достатъчно разстояние между своето и
изпреварваното ППС, на основание чл. 185 и чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5,
предл. 5 от ЗДвП са наложени глоби в размер съответно на 20 лв. и 200 лв.,
5
като са й отнети и 13 контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца, гр. Враца, ул. „Поп Косто Буюклийски“
№ 10, представлявана от Директора си ст. комисар Красимир Николаев
Йончев ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Т., ЕГН ********** от гр. Кнежа, ул. „Цар
Самуил“ № 7 сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Враца по реда на гл. XII АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
6