Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 06.12.2019
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 25.11.2019 г., в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
при
секретаря Небенур Реджебова разгледа
докладваното от съдия Атанас Христов
въззивно гражданско дело № 296 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 214 от 03.05.2019г. по гр.д. № 1642/2018г. по
описа на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ, предявени от БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”,
рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК ********* със
седалище гр.София, общ.”Младост”, ж.к.”Младост 4”, “Бизнес Парк София”, сгр.14 срещу В.Н.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** за установяване на задължението й да заплати на ищеца сумата
1119,83 лв. /хиляда сто и деветнадесет
лева и осемдесет и три стотинки/,
главница по договор за кредитна карта от 22.02.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, сумата 183,84 лв. /сто осемдесет и три лева и осемдесет и четири
стотинки/ договорна лихва за периода
01.04.2017 г. – 10.11.2017 г. и сумата 56,84 лв. /петдесет и шест лева и
осемдесет и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 10.11.2017 г. –
11.05.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№2060/01.06.2018 г. по ч.гр.д.№969/2018 г. на РРС.
Недоволен от това решение останал жалбоподателят БНП “Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”,
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, които
го обжалва чрез пълномощника си юрисконсулт Петко Палалазов.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Сочи се, че е неправилен извода на първоинстанционния съд,
че картата не е доставена на ответницата, както и че не е доказано че не
активирана от ответницата. Твърди се че е доказано, че ответницата е усвоила
сумите от кредитния лимит. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което
предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока
по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна – В.Н.Г., чрез особения си представител
адвокат Анна Мария К.Н. ***, депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за недопустима,
нередовна, а по същество - неоснователна. Излагат се подробни съображения.
В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се
явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт Петко Палалазов
депозира писмена молба, с която поддържа жалбата си.
За
въззиваемата страна в открито съдебно заседание се явява особения представител
адвокат Анна Мария К. Н. ***, която поддържа отговора на жалбата, излага
допълнителни съображения. Представя и подробна писмена защита, на осн. чл. 149,
ал.3 ГПК.
Разградският
окръжен съд
като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази
връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е
валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение
е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно
доводите, изложени във въззивната жалба.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд
решение за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи крайния му извод, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Независимо от това настоящата инстанция следва да се
произнесе по доводите във въззивната жалба.
По възражението на
въззиваемата страна за недопустимост на настоящото производство.
След служебна справка в търговския регистър се констатира, че посоченият в
договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
заличен поради настъпило презгранично сливане в сила
от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между "БНП Париба Пъръсънъл Файненс" АД, регистрирано във Франция, със
седалище гр. Париж, и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 1.02.18 г., по
силата на настъпилото универсално правоприемство,
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания
в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България".
След справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ето защо,
като надлежна страна в исковото
производство е посоченият чуждестранен
търговец. Такава е и съдебната практика - Решение
№ 86 от 19.04.2019 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 67/2019 г., Решение
№ 837 от 3.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1228/2019 г., Решение № 155
от 16.05.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 162/2019 г., Решение № 68 от 13.03.2019 г. на ОС - Враца
по в. гр. д. № 511/2018 г. и Решение № 99
от 8.04.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 104/2019г.
Действително, в заповедното производство по ч.гр.д. № 968/2018 г. по
описа на Районен съд – Разград, неправилно съдът е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на БНП Париба
Пърсънал Файненс ЕАД, ЕИК
*********, въпреки че заявлението е подадено от настоящия жалбоподател и ищец в
първоинстанционното производство. Активната легитимация за предявяване на
установителния иск по чл.422 ГПК принадлежи на заявителя и с оглед на това
искът не е недопустим. Съгласно приложимите спрямо настоящото производство
норми на чл.415 ГПК след изменението им /ДВ, бр.86/2017 г./, заявителят следва
да предяви иска си относно вземането дори съдът да е отказал да издаде заповед
за изпълнение, поради което правото му на иск не може да бъде отречено. Така и
постановеното в производството по реда на чл.274 ал.3 ГПК Определение № 710 от 02.12.2019г.
на ВКС по ч.т.д. № 2241/2019г.II т.о., ТК и цитираната в него практика на ВКС.
Окръжен
съд – Разград в настоящия си състав намира, че това нарушение не води до
недопустимост на настоящото производство, предвид действията на настоящия ищец,
с които е сезирал съда с иск по чл. 422 ГПК.
Ето защо, възражението на въззиваемата страна за недопустимост на
настоящото производство се явява неоснователно. Само за пълнота на изложението
следва да се изтъкне, че обжалвания съдебен не е предизвикал неблагоприятна
промяна в правна сфера на ответника, защото съдът е отхвърлил предявените от
ищеца обективно съединени искове, което се явява и най-благоприятният за
ответника резултат. Така и постановеното в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК
Определение № 246 от 28.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 873/2015 г., I т. о.,
ТК.
По същество.
Производството пред районния съд е образувано по предявени от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Франция, рег. № ********* чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.", клон България, ЕИК ********* срещу В.Н.Г.
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1119,83 лв. главница по договор за паричен кредит, 183,84
лв. възнаградителна лихва и сумата 56,84 лв. обезщетение за забава
за периода 10.11.2017 г. – 11.05.2018 г. и законната лихва от датата на
заявлението, за които суми е издаден заповед № 2060 от 01.06.2018 г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 969/2018 г. по описа на
РС-Разград.
В исковата си молба ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № PLUS-12808866, ответникът е дал съгласието си,
освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Твърди се дружеството да е предоставила на ответника кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 1 500 лева, която е активирана от ответника на 19.07.2016 г.
Излага, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за ответника е възникнало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2017 г., на
която дата е извършено последното от страна на ответника плащане. Към тази дата
баланса по сметката му е в размер на минус 1303.67 лева. Поради това кредиторът
е блокирал използването на картата. Тъй като ответникът не е погасил
задължението си, включително и след изпратена до него покана, ищецът е
депозирал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения срок
сезира съда с искане за установяване спрямо ответника дължимостта
на горните суми, произтичащи от договора за револвиращ потребителски кредит.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, а по същество - неоснователност
на иска. Сочи, че по делото не са представени доказателства за лиценз на
ищцовото дружество да работи като финансова институция на българския пазар.
Също така сочи, че по делото не е изяснено какъв е първоначалния размер на
задължението на ответницата, какви суми е внесла ответницата за погасяване на
кредита, че месечното извлечение от кредитната карта е с шрифт, пир който
четенето не е възможно, какво включва годишния процент на
разходите, както и годишния лихвен процент, като счита, че това са
нередовности на исковата молба, поради което същата следва да бъде оставена без
движение. Освен това, сочи, че липсват доказателства за уведомяване на
ответницата за предсрочната изискуемост на кредита, както и че договорът
съдържа неравноправни клаузи, поради което същият е нищожен на осн. чл.22 от
Закона за потребителския кредит, като конкретно сочи нарушение на императивните
норми на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК. По
отношение на договора за предоставяне на револвиращ кредит чрез кредитна карта
сочи, че преди подписването на договора не е предоставена информация на
потребителя за условията за усвояването на кредита, че не са посочени
компонентите на погасителните вноски, както и че приложението към договора не е
подписано от потребителя. Конкретно сочи, че не е конкретизиран годишния
процент на разходите, че не са представени доказателства за предсрочна
изискуемост на вземането и за уведомяване на ответницата за това. По изложените
съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата
на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на РОС, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени
в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел
обосновани и законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на
претендираните от ищеца суми, като е приел, че ищецът не е доказал да е
предоставил на ответника кредитната карта и условията за ползване на същата,
нито е доказал ответникът да е активирал кредитната карта и да е усвоил
кредитния лимит.
От представената по делото на първоинстанционният съд товарителница 919061613296649 от МиБМ Експрес ООД не може се установи какъв документ е
предаден на ответника, нито може да се установи, че със същата пратка са
предоставени и издадената от кредитора кредитна карта, както и условията за
ползване на същата. В полето "съдържание на пратката" е записано
"документи", без пояснение какви са тези документи, т. е. не може да
се приеме, че кредитната карта и условията за ползване на същата са връчени на
ответника.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени
доказателства ответникът да е активирал кредитната карта и да е усвоил
кредитния лимит. Месечното извлечение от 01.11.2017 г. е едностранно съставено
от ищеца и надлежно оспорено ответника, поради което същото не установява
усвояване на кредитния лимит.
В същия дух е и формираната вече съдебна практика по сходни и/или идентични
казуси, като например Решение № 837 от
3.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1228/2019 г.
По тези съображения въззивният съд заключава, че претенцията на ищеца е
неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия
извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
По разноските пред
въззивната инстанция:
Доколкото въззивната жалба се оставя без уважение, на въззивника не следва
да и се присъждат разноски за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 214 от 03.05.2019г. по гр.д. № 1642/2018г. по описа на Районен съд – Разград.
Решението,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР