МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 787/2018год. по описа на
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
подс. Х.В.Р. в това, че
на 29.11.2017г.,
в гр.Русе, отнел чужди движими вещи – 1бр. велосипед, 1бр. кошница
за велосипед, 2бр. дисаги за велосипед,
всичко на обща стойност 80.00лв. от владението на Х.Е.П.,***, без негово
съгласие с намериние противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1,
т.1, вр.чл. 194, ал. 1 от НК
Прокурорът
поддържа повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия. Пледира за приложението но чл.55 от НК.
Подсъдимият изцяло признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по смисъла на
чл.371ал.1, т.2 НПК. Защитникът му пледира за наказание към минимума.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Х.В.Р. е роден на ***г***. Със средно образование, неженен, не работи.
Осъждан 12 пъти, като относима към процесното деяние е Присъда
№106/01.07.2015г. по НОХД №803/2015г. на РС-Русе, в сила 17.07.2015г., с която му
е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2г., което
следвало да изтърпи при първоначален строг режим, за престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.
чл.195,ал.1,т.3,пр.2 и т.5 вр. чл.194,ал.1 вр. чл.26,ал.1 от НК.
Подс.Х.В.Р. се нуждаел от парични средства и решил да набави такива по
неправомерен начин.
Св.Х.Е.П. притежавал велосипед с кошница и 2бр. дисаги за велосипед. На
29.11.2017г., вечерта, той оставил велосипеда пред блока, в който живеел в
гр.Русе, ул."Дондуков-Корсаков"№9,вх.2, без да го заключва. В същия
блок живеел и подс.Р.. Той видял велосипеда, взел го, а на другия ден продал на неустановено в хода на разследването
лице кошницата и 2бр. дисаги от велосипеда, а последният закарал до оказион на
ЕТ"Светослав Ганчев", гр.Рус Продал велосипеда на св.С. М.Г. за
сумата от 20лв.
На 05.12.2017г. св. С. М. Г. предал доброволно велосипеда на
полицейските служители от Първо РУ гр.Русе, за което бил изготвен протокол. В
хода на разследването велосипеда бил върнат на собственика му срещу разписка,
без кошницата и 2бр. дисаги.
Съгласно заключението на вещото лице по извършената по делото ценова
експертиза общата стойност на отнетите вещи - велосипед с кошница и 2бр. дисаги
била 80.00лв.
Авторството на подсъдимия в извършване
на деянието и начинът на осъществяването му са безспорно установени. В тази
насока е самопризнанието
на подс.Р., чрез които заявява, че не оспорва фактите, изложени в
обстоятелствена част на обвинителния акт, които съдът кредитира, тъй като те са подкрепени и от
събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Бланкетното самопризнание в съдебно заседание се
потвърждава от идентично такова, заявено от подсъдимия на досъдебното
производство. Съдът дава вяра на кратките обяснения на дееца, защото са налице
безспорни доказателства доказващи, че същият е автор на деянието– това са
показанията на собственика на заложната къща – св.С. М. Г., сочещ че подсъдимият, когото познавал му продал
процесната вещ за 20лв., която впоследствие предал на полицейските органи. С
показанията на пострадалия Х.Е.П.
се доказва факта на
извършеното
престъпление, предмета на посегателство и обстоятелсвото че велосипеда му бил
върнат без дисагите и кошницата. Производни уличаващи доказателства се съдържат
в показанията на св. И.П. П., полицейски служител, извършил проверка по случая, пред когото
подсъдимия признал стореното и разказал подробности за начина на извършване на
кражбата. Доказателства
че велосипеда, предмет на последното деяние е върнат на пострадалия, без кошницата и 2бр. Дисаги, се установява с показанията на пострадалия.
Съдът намира, че с така
анализираните доказателства и доказателствени средства, разгледани поотделно и
в тяхната взаимовръзка и последователност, по безспорен начин се
установява авторството, начина на
извършване на деянието и предмета на посегателство.
Предвид
гореизложеното и направеният анализ на доказателствата съдът намира, че с деянието си подс. Х.В.Р. осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1, т.1,
вр.чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 29.11.2017г., в гр.Русе, отнел
чужди движими вещи – 1бр. Велосипед, 1бр. Кошница за велоси4пед, 2бр. Дисаги за
велосипед, всичко на обща стойност 80.00лв.
от владението на Х.Е.П.,***, без негово съгласие с намериние
противозаконно да ги присвои
От обективна страна елементите на състава
на престъплението са налице, както следва: Подс.Р. предприел обективно действия по осъществяване отнемането на инкриминираните
вещи – взел оставения пред входа велосипед, отдалечил се с него от
местопрестъплението, с
което е прекъснато владението на собственика му върху него и осъществил
трайна фактическа власт върху му, израз на
която се явява и последващото разпореждане с него – продал го в пункт за вещи втора употреба.
Подс.Р. извършил
престъплението в условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК, тъй като видно от
гореописаните присъди били осъдени за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не било отложено
по чл. 66 от НК, както и е налице и втората хипотеза - извършил процесното престъпление,
след като е бил осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието не било отложено
по чл. 66. И при двете хипотези предвиденият 5годишен срок по чл.30 от НК не е изтекъл.
Действал при пряк умисъл: съзнавал общественоопасният характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целял настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението му: съзнавал, че лишават от фактическа власт пострадалия като отнема велосипеда му, че няма разрешението му
да ги свои, но въпреки това, преследвайки
това си намерение, го отнел. Освен това предвиждали
преминаването му в своя фактическа власт и целел установяването й за да се обогати.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Х.В.Р. за
ВИНОВЕН в извършване
на престъплението, за
което е предаден на съд и му налага наказание при условията на чл.373 ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.4, вр.чл.55 ал.1, т.1 от НК, като по-благоприятен за дееца,
предвид наличие на
едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съобразявайки че и най-лекото, предвидено в чл.196 ал.1, т.1 НК
наказание от 2 година лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко за
процесното деяние и деец, поради което следва да се определи и наложи наказание
под предвидения минимум – лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Наличието
на изключителното смекчаващо отговорността обстоятелства съдът изведе от ниската
стойност на предмета на престъплението – 80лв., три пъти по-ниска от
минималната за страната заплата, както и връщането му, с малки изключения Налице
са условията на чл.57 ал.1, т.2, бук.”Б” от ЗИНЗС, поради което следва да се ОПРЕДЕЛИ
първоначален режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода – СТРОГ.
Определеното наказание съдът намира
справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 НК.
Подс. Х.В.Р. следва да заплати направените по
делото разноски: 47лв. по сметка на ОДМВР – гр.Русе.
Причини за извършване
на престъплението: желание за облагодетелстване по неправомерен начин, употреба на наркотици.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..............................