РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. гр. Хасково, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Ан. Й. Анг.
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640102947 по описа за 2021 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правни основания чл.2 ал.1 т.3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/; от М. О. П. с ЕГН
********** и от Р. О. П. с ЕГН **********, двамата от гр. Х., ул. „*******" № *; против
Прокуратура на Република България /ПРБ/, с адрес в гр. С., бул. „******” № *.
Ищците твърдят, че първият от тях на 11.02.2019 г. с постановление на разследващия орган
бил привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № 13/ 2019 г. по описа на ОДМВР - Хасково,
представляващо прокурорска преписка № 233/ 2019 г. по описа на РП - Хасково. Спрямо него било
повдигнато и предявено обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ
характер, за това че: към 29.01.2019 г. в гр. Хасково без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество /съгласно чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно: марихуана /коноп,
канабис/ с нетно тегло 3,1363 грама със съдържание на активен наркодействащ компонент
„тетрахидроканабинол" 6% (тегловни проценти) на стойност 18,82 лв. - престъпление по чл.354а
ал.3 т.1 от НК. На 14.03.2019 г. с постановление на разследващия орган, вторият ищец бил
привлечен в качеството си на обвиняем по същото ДП, като му било повдигнато и предявено
обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, за това че: към 29.01.2019 г.
в гр. Хасково без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество /съгласно
чл.3 aл.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение №
1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а
именно: марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 3,1363 грама със съдържание на активен
1
наркодействащ компонент „тетрахидроканабинол" 6% (тегловни проценти) на стойност 18,82 лв.,
като случаят е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК. С
постановление от 17.04.2019 г. на РП – Хасково същото наказателно производство по отношение
на двамата било прекратено, на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК; който акт не бил обжалван и
влязъл в сила на 29.05.2019 г. Така съответно за периодите 11.02.2019 г. - 29.05.2019 г. и
14.03.2019 г. - 29.05.2019 г. всеки от ищците бил незаконно привлечен към наказателна
отговорност чрез валидно повдигнати и предявени обвинения за умишлени престъпления от общ
характер. Налице бил деликт, който ангажирал обективната, безвиновна, специална, деликтна
отговорност на държавата, поради причинени на ищците неимуществени и имуществени вреди от
действията на прокуратурата вследствие на проведеното безрезултатно наказателно преследване.
Налице била хипотезата по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ. В резултат на описаното, и двамата ищци
живели в значителен психически и емоционален стрес, поради неоснователно повдигнатите им
обвинения в извършването на тежки умишлени престъпления от общ характер. Те изпитвали
болки, страдания, срам, неудобство и притеснения от това, че били третирани като престъпници, а
към онзи момент и понастоящем не били осъждани и нямали висящи досъдебни
производства.Първият ищец изпитвал страх от осъдителна присъда, за което допринесла тежката,
по смисъла на чл.93 ал.1 т.7, правна конструкция по чл.354а ал.3 т.1 от НК, с която бил
процесуално ангажиран. Мисълта, че ще му бъдат наложени кумулативно предвидените за това
престъпление наказания „лишаване от свобода" за срок от една до шест години и „глоба" от две
хиляди до десет хиляди лева го ужасявала. Реалната възможност да прекара дълги години в
затвора и да му бъде наложена непосилната за него парична глоба, го смутила и довела до
състояние на потиснатост и усещане за безпомощност и обреченост. За втория ищец стресът бил
несравним, защото бил с чисто съдебно минало, без какъвто и да е досег с органите на реда, без да
е имал противообществени прояви. Той изпитвал срам, неудобство и притеснения от това, че
неоснователно бил третиран като престъпник. Изпитвал страх от осъдителна присъда и
придобиването на статут на осъждано лице. Процесното наказателно производство засегнало
доброто име и достойнството и на двамата ищци. В резултат на гореописания деликт, всеки от
ищците претърпял и вреди от имуществен характер под формата на парични загуби в размери на
по 500 лв. за всеки от тях, които вреди били в пряка причинно - следствена връзка с воденото
срещу тях описано незаконно наказателно преследване. Тези имуществени вреди представлявали
заплатени от всеки от тях в брой адвокатски възнаграждения в полза на техния защитник в хода на
наказателното производство, за което сключили договори за правна защита и съдействие,
съответно - № 20484/ 11.02.2019 г. и № 20490/ 14.03.2019 г. Претърпените от двамата ищци
неимуществени вреди, вследствие на процесния деликт, се изразявали в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнените чест и
достойнство, и се извличали от обективно установените и съществуващи по делото обстоятелства.
С исковете си те претендирали обичайните и закономерни неимуществени вреди, предизвикани от
безрезултатно проведеното спрямо тях наказателно преследване. Принципно обичайните
неимуществени вреди настъпвали винаги като последица на незаконосъобразното наказателно
производство и за установяването им не били нужни външни, формални доказателства. Описаните
за двамата имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни психически и
морални страдания, причинени в резултат на незаконно повдигнатото обвинение в престъпление,
следвало да бъдат обезщетени от ответника по реда на ЗОДОВ,при съобразяване на принципа за
справедливост по чл.52 отЗЗД.
2
Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да заплати на всеки от тях сумите от по 500 лв., представляващи обезщетения за
претърпените от всеки от тях имуществени вреди под формата на парични загуби, причинени от
горепосочения деликт, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения по съответните
договори за правна защита и съдействие; както и обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконните обвинения в престъпления по
цитираното ДП, а именно – за първия ищец в размер на 2 000 лв. и за втория ищец в размер на
1 000 лв.; ведно със законната лихва върху всяка от четирите суми, считано от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство /29.05.2019 г./ до
окончателното им изплащане; като бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 от ЗАдв за предоставена на ищците безплатна правна помощ от пълномощника им – адвокат.
Тези си искания ищците поддържат в открито съдебно заседание, чрез свой пълномощник –
адвокат, който иска уважаването на предявените искове изцяло като основателни и доказани.
Следвало да се има предвид практиката на ВКС, че когато при незаконно повдигнато обвинение се
претендирали неимуществени вреди в рамките на обичайния размер, както в случая, то тяхното
настъпване и причинно-следствена връзка с незаконния наказателен процес се предполагали.
Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв за 4
обективно и субективно кумулативно съединени искове, при приложение и разпоредбата на чл.2
ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като оспорва исковете изцяло по основание и размер. Възразява, че исковата
молба не отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК, т.к. не било посочено от кое
конкретно действие на ПРБ са причинени твърдените неимуществени вреди, т.е. въз основа на коя
от хипотезите по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ ищците основавали претенциите си.Представените писмени
доказателства не установявали наличието на претърпени неимуществени вреди, които ищците
следвало да докажат, както и че те са пряка и непосредствена последица от конкретни действия на
ответника. Размерът на претендираните неимуществени вреди бил прекомерно завишен и не
съответствал на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, на съдебната практика и на
икономическия стандарт в България. Това становище се поддържа в открито съдебно заседание от
процесуалния представител на ответника, който счита предявените искове за неимуществени
вреди за допустими, но неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер.
Ангажираните от ищците доказателства не установявали безспорно и категорично действително
претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвиненията, а това били основни
елементи от фактическия състав по чл.2 от ЗОДОВ. В настоящия случай ищците не представяли
никакви доказателства в подкрепа на твърдените от тях причинени многобройни, различни по своя
характер и интензивност, неимуществени вреди, нравствени, емоционални, психически и
психологически терзания на личността, накърнени чест и достойнство, в резултат на действия на
органи на ПРБ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по настоящото делото се приложи и прие ДП № 13/2019 г. по
описа на ОД на МВР – Хасково, представляващо прокурорска преписка № 233/2019 г. по описа на
РП – Хасково. ДП е започнало на 29.01.2019 г., първоначално като бързо производство, за това, че
същия ден в гр. Хасково без надлежно разрешително е държано високо рисково наркотично
3
вещество – марихуана – престъпление по чл.354а ал.3 от НК. ДП е започнало с проведен същия
ден разпит на свидетел – инспектор СПКП при ОДМВР-Хасково, като разпити на негови колеги са
проведени на 31.01.2019 г. и 06.02.2018 г. /годината на последната дата, според съставения за това
протокол/. Тримата сочат, че получили сигнал, че ищецът в настоящото производство М. О. П.
държи в себе си НУВ, при което се отправили за проверка на обитаван от него адрес в гр. Хасково.
На место пред тях спрял лек автомобил *** ** с рег. № ***, собствен на ищеца Р. О. П.
/установено и от приложена служебна справка да това/, управляван от М. О. П.. Запитали
последния, дали държи в себе си, в лекия автомобил или в жилището си НУВ или вещи и
предмети, чието притежание е забранено от закона. М.П. оказал съдействие и заявил, че в дома му
имало около 2 грама марихуана – негова и за лична употреба, която доброволно предал на
служителите на МВР. Същият обаче категорично отказал, да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което му бил съставен АУАН № 801490 и
му бил връчен талон за изследване, в който вписал, че отказва всякаква проба. По ДП са
приложени копия от цитираните документи. АУАН № 801490/ 29.01.2019 г., връчен същия ден, е
съставен на М.П. за гореописаното, с което виновно нарушил чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Към
15.02.2019 г. въз основа на този АУАН все още не е било издадено НП, според данните за това в
писмо от началник ССП-ОДМВР-Хасково. Талон за изследване № 0049106/ 29.01.2019 г., издаден
на името на същия, съдържа негово саморъчно отбелязване, че отказва всякаква проба, както и още
едно отбелязване, че не се е явил за кръвна проба. За доброволното предаване на гореописаното е
бил съставен протокол от 29.01.2019 г., в който ищецът М.П. саморъчно е посочил, че предадените
вещи представляват марихуана, която е негова и за негова лична употреба. На 30.01.2019 г. е
съставен протокол за извършен оглед на това веществено доказателство с албум от 31.01.2019 г.
Приложен е протокол за извършена експертиза № 46/04.02.2019 г., според която процесната
растителна маса представлява коноп /марихуана, канабис/ с активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 6% (тегловни проценти) и нетно тегло 3,1363 грама; като
марихуаната била включена в Списък 1 на чл.3 ал.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. По ДП е бил проведен разпит на ищеца Р. П., в
качеството му на свидетел, за което е съставен протокол от 28.02.2019 г. На 14.03.2019 г. с
постановление на разследващия орган, същият ищец е бил привлечен в качеството си на обвиняем
по това ДП, като му е било повдигнато и предявено обвинение в извършване на умишлено
престъпление от общ характер, за това че: към 29.01.2019 г. в гр. Хасково без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество /съгласно чл.3 aл.2 т.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно: марихуана
/коноп, канабис/ с нетно тегло 3,1363 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент „тетрахидроканабинол" 6% (тегловни проценти) на стойност 18,82 лв., като случаят е
маловажен - престъпление по чл.354а ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК. Със същото му е била взета
мярка за неотклонение подписка, като постановлението му е било предявено лично и в
присъствието на защитник – адвокат, надлежно упълномощен за това с пълномощно от 14.03.2019
г. Към последното е приложен и договор за правна защита и съдействие № 20490/ 14.03.2019 г.,
сключен между Р.П. и адвоката, с предмет процесуално представителство и защита по ДП, при
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за което е отбелязано, че е платено
същия ден. Преди това, на 11.02.2019 г. с постановление на разследващия орган е бил привлечен в
качеството си на обвиняем по същото ДП и ищецът М. П.. Спрямо него е било повдигнато и
предявено обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, за това че:
4
към 29.01.2019 г. в гр. Хасково без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество /съгласно чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични/, а именно: марихуана /коноп, канабис/ с нетно тегло 3,1363 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол" 6% (тегловни
проценти) на стойност 18,82 лв. - престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК. Със същото му е била
взета мярка за неотклонение подписка, като постановлението му е било предявено лично и в
присъствието на защитник – адвокат, надлежно упълномощен за това с пълномощно от 11.02.2019
г. Към последното е приложен и договор за правна защита и съдействие № 20484/ 11.02.2019 г.,
сключен между М.П. и адвоката, с предмет процесуално представителство и защита по ДП, при
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за което е отбелязано, че е платено
същия ден. На съответните две дати и в присъствието на защитника им, в качеството им на
обвиняеми са били разпитани М.П. и Р.П., които са дали обяснения по случая. За първия от тях, по
ДП е приложена характеристична справка от 31.01.2019 г., видно от която М.П. не е женен и няма
деца, без данни за образование и трудова заетост, с две криминалистични регистрации по чл.354 от
НК /2004 г./ и по чл.354а ал.3 т.1 от НК /2017 г./, с три осъдителни присъди от 2005 г., 2006 г. и
2017 г., както и една оправдателна от 2016 г. с наложени административни наказания; с четири
заявителски материала – два по чл.354а ал.1 от НК /2004 г./, един по чл.325 ал.1 от НК /2005 г./ и
един от 2016 г. В справката се сочи, че в квартала по местоживеене М.П. не се ползва с добро име.
За осъжданията му по ДП е приложена справка за съдимост с рег. № 138/ 31.01.2019 г., изготвена
от БС при ХРС, със съответните бюлетини за съдимост към нея. Видно от тях, той е осъждан,
както следва:
с присъда, влязла в сила на 06.10.2005 г., за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1, вр. чл.63
ал.2 т.2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение е
отложено с изпитателен срок от две години, реабилитиран по право на 06.10.2007 г.;
с решение, влязло в сила на 10.05.2006 г., на основание чл.78а ал.1, вр. чл.325 ал.1, вр. чл.20
ал.2, вр. ал.1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба”;
с присъда, влязла в сила на 30.09.2016 г., на основание чл.78а от НК, вр. чл.343б ал.3 от НК,
е освободен от наказателна отговорност и са му наложени административни наказания
„глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”;
със споразумение, одобрено на 13.12.2017 г., за престъпление по чл.354а ал.5, вр. ал.3 т.1 от
НК, като му е наложено наказание „глоба”, изтърпяно на 17.04.2018 г.
М.П. е подписал на 11.02.2019 г. декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, видно от която той е неженен и без деца, притежава нива от 40 дка, работи по трудов
договор при минимално възнаграждение. Относно трудовата си заетост, М.П. е представил по ДП
трудов договор № 31/15.09.2008 г., сключен между него, като работник, и ЕТ „П. – Р. П.” –
Хасково, като работодател, за изпълнението от негова страна на длъжността „общ работник”. Към
този договор е сключено допълнително споразумение от 30.12.2015 г. за изпълнението от негова
страна на длъжността „шофьор лекотоварен автомобил”. Видно от удостоверение №
260201900034967/ 08.02.2019 г. от НАП- ТД- Пловдив, офис – Хасково; към посочената дата М.П.
няма задължения. За ищеца Р.П., по ДП е приложена характеристична справка от 08.03.2019 г.,
видно от която той е женен, с едно дете, работещ в ЕТ „П.”- Хасково, без данни за образование;
като не са установени данни за криминалистически регистрации и заявителски материали срещу
5
него; ползващ се с добро име в квартала по местоживеене; без данни да злоупотребява с алкохол и/
или наркотични вещества; без данни в квартала по местоживеене да е нарушавал обществения ред,
да проявява агресия, да са му съставяни АУАН по УБДХ. Същият не е осъждан, видно от
приложена справка за съдимост с рег. № 350/ 07.03.2019 г., изготвена от БС при Х. Р.П. е подписал
на 14.03.2019 г. декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, видно от
която той е женен с едно дете на 1 година, притежава къща, земеделски земи и лек автомобил,
работи по трудов договор при минимално възнаграждение, получава и допълнителни доходи в
непосочен размер. На 14.03.2019 г. на двамата обвиняеми, чрез техния защитник, е било предявено
разследването, без искания, бележки и възражения. Същия ден е изготвено заключително мнение
на разследващ полицай, ДП водено срещу двамата да се изпрати на РП-Хасково, с мнение за
предаване на съд на обвиняемия Р.П. и за прекратяване на производството по отношение на
обвиняемия М.П.. С постановление от 17.04.2019г. на РП–Хасково същото наказателно
производство по отношение и на двамата е било прекратено и са били отменени взетите по
отношение и на двамата мерки за неотклонение „подписки”, влязло в сила на 29.05.2019 г. Видно
от мотивите му, прието е, че в хода на разследването не се установяват безспорни доказателства,
от които да се направи обоснован извод за извършено престъпление от двамата обвиняеми; като
съобразявайки чл.116 ал.1 от НПК, не били налице други доказателства по делото, които да
подкрепят самопризнанията на обвиняемите. Ето защо и на основание чл.199, чл.242 ал.1 и 2, чл.
243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1, чл.243 ал.2 от НПК, наказателното производство по това ДП е
прекратено.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените искове:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и
прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление; като държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл.2 ал.1
т.3, вр. чл.4 ал.1 от ЗОДОВ. В настоящия процес се доказаха кумулативните предпоставки от
сложния фактически състав на цитираната отговорност, имаща деликтен и обективен характер.
Установи се, че ДП № 13/2019 г. по описа на ОД на МВР – Хасково, представляващо прокурорска
преписка № 233/2019 г. по описа на РП – Хасково, е започнало на 29.01.2019 г. С постановления на
разследващия орган ищците в настоящото производство са били привлечени в качеството си на
обвиняеми и спрямо тях са били повдигнати и предявени обвинения в извършване на умишлени
престъпления от общ характер /по отношение на единия ищец, явяващо се тежко/, а именно: за
това, че всеки един от тях: към 29.01.2019 г. в гр. Хасково без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество /съгласно чл.3 ал.2 т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно: марихуана /коноп,
канабис/ с нетно тегло 3,1363 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент
„тетрахидроканабинол" 6% (тегловни проценти) на стойност 18,82 лв. Описаното по отношение на
М.П. е квалифицирано като престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което се предвиждат
наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди
лева. Описаното по отношение на Р.П. е квалифицирано като маловажен случай - престъпление по
6
чл.354а ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК, за което се предвижда наказание глоба до хиляда лева.
Постановленията за привличането им и за вземането на мерки за неотклонение „подписка” са с
дати - 11.02.2019 г. спрямо М.П. и 14.03.2019 г. спрямо Р.П., когато те са били и разпитани, като
обвиняеми, и са дали своите обяснения по случая, всичко в присъствието на техния защитник –
адвокат. Последният е бил надлежно упълномощен за това с пълномощни от съответните две дати
с приложени договори за правна защита и съдействие,с предмет процесуално представителство и
защита по ДП, при уговорени адвокатски възнаграждения в размери на по 500 лв., платени същите
дни от всеки от ищците в настоящото производство. Единствено защитникът, но не и обвиняемите,
е участвал при предявяването на разследването на 14.03.2019 г., когато е изготвено заключително
мнение на разследващ полицай, ДП водено срещу двамата да се изпрати на РП-Хасково, с мнение
за предаване на съд на обвиняемия Р.П. и за прекратяване на производството по отношение на
обвиняемия М.П.. С постановление от 17.04.2019 г. на РП – Хасково същото наказателно
производство по отношение и на двамата е било прекратено и са били отменени взетите по
отношение и на двамата мерки за неотклонение „подписки”, влязло в сила на 29.05.2019 г. Прието
е, че в хода на разследването не се установяват безспорни доказателства, от които да се направи
обоснован извод за извършено престъпление от двамата обвиняеми; поради което и на основание
чл.199, чл.242 ал.1 и 2, чл. 243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1, чл.243 ал.2 от НПК, наказателното
производство по това ДП е прекратено.
Предвид изложеното, налице са законоустановените предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника – Прокуратурата на РБългария - по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. От
незаконно повдигнатите против ищците от ответника обвинения, като преки и непосредствени
последици са настъпили неблагоприятни последици и за двамата ищци в морален аспект, свързани
сами по себе си с факта на привличането им в качеството му на обвиняем, с взетите по отношение
на тях мерки на процесуална принуда, участието им в качеството на обвиняеми в досъдебното
производство; а така също и в имуществен аспект, свързани с разходването на средства за
ангажирането на адвокат – защитник в производството. Ето защо, неоснователни са възраженията
на ответника за недоказаност на гореизложените вреди за ищците. В тази връзка следва да се
посочи, че отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ има обективен характер и се
ангажира във всички случаи на незаконно обвинение по смисъла на тази разпоредба, т.е. във
всички случаи, при които образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Тази
отговорност се носи независимо от обстоятелството, че всички процесуално-следствени действия
са били извършени от представителите на разследващите органи и прокуратурата в съответствие с
изискванията на НПК, както и независимо от обстоятелството, че първоначално при започване на
разследването фактическата обстановка е сочела на необходимост от провеждане на разследване
срещу това лице. Същевременно, съдът намира сочените от всеки от ищците неимуществени
вреди за доказани. Негативните емоции, притеснение, страх, несигурност, ограничения в
социалното общуване, накърняване на доброто име в обществото се приема, че винаги съпътстват
повдигането на незаконно обвинение. Така според практиката на ВКС, не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Само когато претендира обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на причиняване на болки и страдания над обичайните,
увреденото лице следва да проведе за тях пълно и главно доказване, но настоящият случай не е
такъв. В този смисъл са решения на ВКС: № 480/ 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г.о.;
№ 434/ 25.11.2015 г. по гр. д. № 2934/ 2015 г.; № 138/ 08.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г., IV г.о.;
7
№ 457/ 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/ 2009 г., IV г. о.; № 427/ 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г.,
III г. о.
Що се касае до размера на обезщетенията, които следва да получат ищците за доказаните
претърпени от всеки от тях неимуществени вреди /неблагоприятните последици в морален аспект,
свързани с изживяни стрес, притеснения, безпокойства, тревоги, страх от последиците от
наказателното преследване, накърняване на честта и достойнството, причинени неудобства от
налагащите се явявания пред органите на досъдебното производство/ - те следва да бъдат
определени при условията на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост. Съдът взе предвид
установените по делото факти - относно тежестта на деянията, за чието извършване е бил обвинен
всеки от ищците, явяващо се за М.П. тежко умишлено престъпление, за което се предвиждат
наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди
лева, а за Р.П. - маловажен случай, за което се предвижда наказание глоба до хиляда лева; взетата
по отношение и на двамата най-лека мярка за неотклонение „подписка”, без да са били задържани
дори и за срок от 24 часа; участието им като обвиняеми в по един разпит на ДП, в деня на
привличането им като такива – на 11.02.2019 г. спрямо М.П. и на 14.03.2019 г. спрямо Р.П., всичко
в присъствието на техния защитник – адвокат, който единствено е присъствал при предявяване на
разследването на 14.03.2019 г. /малко повече от месец след привличането на обв. М.П. и в самия
ден на привличането на обв. Р.П./, когато е изготвено заключителното мнение на разследващ
полицай;прекратяването на наказателно производство по отношение и на двамата с постановление
от 17.04.2019 г. на РП – Хасково /малко повече от два месеца след привличането на обв. М.П. и
малко повече от месец от привличането на обв. Р.П./; предявяването на настоящите искове две
години по-късно. Тези обстоятелства съдът взема предвид, за да отчете продължителността и
интензитета на търпяните от всеки от ищците негативни вреди от морално и психо-емоционално
естество. Съдът отчете също така и данните за личността на всеки от ищците – М.П. и Р.П.. Касае
се за млади мъже - братя, навършили съответно 31 и 33 години, считано към датата на
привличането им като обвиняеми, без данни за образованието им, и двамата живущи в гр. Хасково
и работещи във фирмата на тяхната майка, действаща като ЕТ, като М.П. - от 30.12.2015 г. на
длъжността „шофьор лекотоварен автомобил”. Ищецът М.П. е с обременено съдебно минало и с
недобри характеристични данни. Ищецът Р.П. е с чисто съдебно минало и с добри
характеристични данни, женен и с едно дете, 1-годишно към датата на привличането му като
обвиняем. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че обезщетенията за неимуществени
вреди за всеки от ищците следва да се определи в размер от 900 лв. за ищеца М.П. и в размер от
800 лв. за ищеца Р.П.. Съдът не споделя ищцовата теза, че за първия следва да се присъди
обезщетение в двоен размер, в сравнение с това на брат му. Съображенията на М.П., да иска такъв
по-висок размер се обосновават с по- голямата тежест на повдигнатото му обвинение. То обаче е
такова по причини у самия него, свързани с миналите му осъждания. Същевременно,Р.П. е с чисто
съдебно минало, без данни да е имал какъвто и да било досег с разследващи органи за извършени
от него деяния, без криминалистични регистрации и заявителски материали за него; както се
посочи семеен и с едно дете. В този смисъл, не би могло да се приеме, че изживените от него
стрес, тревоги и притеснения са били с двойно по-нисък интензитет от тези на брат му, единствено
по съображения, че не му е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление.
Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумите в
размер от 900 лв. за ищеца М.П. и в размер от 800 лв. за ищеца Р.П. ще бъдат в състояние да
възмездят неимуществените вреди, претърпени от тях по повод незаконните им обвинения, които
8
суми по мнение на съда съответстват на продължителността и интензитета на душевните
страдания, вследствие на същото, но така също и на личността на пострадалите. Процесната
отговорност за причинени неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на
държавния орган, който от този момент изпада в забава и дължи лихва върху размера на
присъденото обезщетение /чл.84 ал.3 от ЗЗД/. В този смисъл и според ищцовото искане,
претендираната от ищците законна лихва върху присъдените им обезщетения следва да се
присъди, считано от 29.05.2019 г. /датата на влизане в сила на процесното прекратително
постановление на РП/ до окончателното изплащане. Тези искове, за разликите до пълните им
предявени размери, съответно от 2 000 лв. за М.П. и от 1 000 лв. за Р.П., като неоснователни и
недоказани, следва да се отхвърлят.
Що се касае до размера на обезщетенията, които следва да получат ищците за доказаните
претърпени от тях имуществени вреди, по делото се събраха категорични неоспорени от ответника
доказателства. На ДП ищците са се явявали с адвокат – защитник, за пълномощията на който на
ДП са представени пълномощни за адвоката им и договори за правна защита и съдействие, според
които са били уговорени и изплатени адвокатски възнаграждения в размери на по 500 лв. от всеки
от ищците. Според Тълкувателно решение № 1/ 2017 от 11.12.2018 г. на ВКС, ОСГК, по
тълкувателно дело № 1/2017 г.; при иск по чл.2 ал.1 от ЗОДОВ съдът може да определи
обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-
малък от платения в наказателния процес. В настоящия случай обаче не е налице възражение от
ответната страна за прекомерност на заплатените от ищците на защитника им адвокатски
възнаграждения, предвид на което този въпрос не подлежи на коментар. Ето защо и предвид
относимите към него гореизложени съображения, този иск следва да се уважи изцяло за сумите от
по 500 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва от 29.05.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден, да заплати на ищците деловодни разноски за държавни
такси, съобразно уважените размери на исковете /чл.78 ал.1 от ГПК, вр. чл.10 ал.3 от ЗОДОВ/, а
именно – в размер от 5,60 лв. за ищеца М.П. и в размер от 8,67 лв. за ищеца Р.П..
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник, представлявал
двамата ищци, сумата от общо 1 200 лв. /4 х 300 лв./, представляваща възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело;
определено според уважените размери на четирите субективно и обективно съединени иска и
правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2 и ал.5, вр. чл.7 ал.2 т.1
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.10
ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес в гр. С. бул. „***” № *; ДА
ЗАПЛАТИ на М. О. П. с ЕГН ********** от гр. Хасково, ул. „*****" № *; сумата от 900 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата
от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
9
всички вреди - резултат от незаконното му привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК по ДП № 13/2019 г. по описа на ОД на МВР –
Хасково, представляващо прокурорска преписка № 233/2019 г. по описа на РП – Хасково,
прекратено с постановление от 17.04.2019 г. на РП–Хасково, влязло в сила на 29.05.2019 г.;
ведно със законната лихва върху всяка от главниците поотделно от 29.05.2019 г. до
окончателното им изплащане; както и сумата от 5,60 лв. за деловодни разноски; като искът
за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от 2 000 лв.;
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес в гр. С., бул. „****” № *; ДА
ЗАПЛАТИ на Р. О. П. с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „*****" № *; сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и сумата
от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
всички вреди - резултат от незаконното му привличане като обвиняем за извършване на
престъпление по чл.354а ал.5, вр. ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК по ДП № 13/2019 г. по описа на
ОД на МВР – Хасково, представляващо прокурорска преписка № 233/2019 г. по описа на РП
– Хасково, прекратено с постановление от 17.04.2019 г. на РП–Хасково, влязло в сила на
29.05.2019 г.; ведно със законната лихва върху всяка от главниците поотделно от
29.05.2019 г. до окончателното им изплащане; както и сумата от 8,67 лв. за деловодни
разноски; като искът за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен размер от
1 000 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес в гр. С., бул. „****” № *; ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат А. Б. Б. с ЕГН ********** от АК- Пловдив, личен № ******, със
служебен адрес в гр. П., бул. „******” № ******* - СУМАТА от общо 1 200 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.
10