РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно
гр. дело № 2589 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответникът Д.А.А., срещу решение № 307481/20.12.2019
г., постановено по гр. д. № 58372/2019 г. на CPC,
III ГО, 117 състав, в частта му, в която съдът е
издал заповед за защита срещу него в полза на Б.Б.С.
и му е наложил мерки по ЗЗДН, осъдил го е да заплати глоба, държавна такса и
разноски. Въззивникът е посочил в жалбата си в какво
се състои порочността на решението- счита, че е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и необоснованост. Изложил е съображенията си. Моли решението в
обжалваната му част да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да
отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Б.Б.С., в законоустановения срок не е подала възражение срещу въззивната жалба.
За съдебно заседание въззивникът,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемата
страна моли първоинстанционното решение в обжалваната
му част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответникът в първоинстанционното
производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН съдебен акт, който е валиден като цяло
и допустим в обжалваната му част.
С молба от 14.10.2019
г. Б.Б.С. е поискала да се издаде
заповед за защита в нейна полза, срещу Д.А.А., с който е живяла в условия на
фактическо съпружеско съжителство и с който имат общо дете, за актове на домашно насилие спрямо нея, извършени от ответника на 05.10.2019
г. и на 08.10.2019 г., описвайки в какво се е изразявало насилието.
С
решение № 307481/20.12.2019 г., постановено по гр. д. №
58372/2019 г., CPC, III ГО, 117 състав е издал заповед за
защита в полза на Б.Б.С., срещу Д.А.А.,
като му е наложил мярката за защита по чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката, забранил му е
на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава молителката на разстояние,
по-малко от 100 метра, с изключение на/ в съдебни и полицейски сгради, както и
в дните и часовете, определени от съд за контактите с детето му Д., р. на
14.09.2015 г., за срок от 18 месеца, считано от 20.12.2019 г., осъдил го е да
заплати глоба в размер на 200 лв., държавна такса в размер на 50 лв. и разноски
по делото в размер на 500 лв. С решението съдът е забранил и на Б.Б.С. да се доближава на
по-малко от 100 м. от Д.А.А. и жилището му в с. ******за
срок от 18 месеца, считано от 20.12.2019 г. с изключение на/в съдебни и
полицейски сгради, както и в дните и часовете, определени от съд за контактите
с детето му Д., р. на 14.09.2015 г.
Въззивният
съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Във въззивната
жалба са наведени доводи, че към решението липсват мотиви, че не са се
установили конкретни факти за извършени актове на домашно насилие на 5, 6 или 8
октомври 2019 г., че е налице противоречие между твърденията на молителката,
показанията на свидетелката Р.С. и на свидетеля И.С..
Наведените доводи настоящата инстанция счита за неоснователни.
Актовете на домашно насилие не се доказват с представената в първоинстанционното производство доказателство- декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Настоящата инстанция счита, че на декларацията по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН не може да бъде придадена силата на доказателствено
средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея-
съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като декларацията не индивидуализира актовете
на насилие по начина, по който същите следва да бъдат описани в една редовна молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН- описание на акта, дата,
час, място и начин на извършване на съответния акт, използваните средства при
извършването му, конкретните действия и т. н.) за насилието, извършено в отсъствие
на свидетели очевидци- физическо насилие.
Показанията на св. С. са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелят
установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени впечатления (чула
е по телефона, който е бил включен на високоговорител, обиди и заплахи от
ответника, отправени към дъщеря й). При преценка на показанията
на свидетелката
С., съдът съобрази родствената връзка с една от
страните, но предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът
не намира пречка да ползва
показанията при формиране на свободното
си вътрешно убеждение, още повече, че с оглед спецификата
му домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, в
домовете на страните, а ако на извършването му присъстват очевидци, то такива
са обикновено близки и роднини на страните или на едната от тях. С гласните
доказателства се установява извършването на актове на психическо и емоционално домашно
насилие от ответника спрямо молителката.
В подкрепа основателността на молбата за защита са и показанията на свидетеля С.в
частта им, че молителката с детето на страните е отишла да пренощува с детето
на страните в стаята на хазяйката му, като поведението й съдът счита за
житейски логично след претърпяно насилие.
За да бъде уважена молба за защита по ЗЗДН не е необходимо да бъдат
доказани всички твърдяни актове на домашно насилие
под различните му форми, достатъчно е да се установи извършено насилие, за да
бъдат наложени мерки по специалния закон, като мерките следва да съответстват
на тежестта на безспорно доказаното насилие. Въззивната
инстанция намира за адекватни наложените от СРС мерки, доколкото, въпреки, че
не се доказа извършването на физическо насилие, се установи отправянето на
заплахи за убийство към въззиваемата страна.
И във въззивната инстанция не бяха
ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение
в обжалваната му част следва да се остави в сила.
Въззивникът, на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната
жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
При този изход на делото, искането на въззивника
за присъждане на разноски е неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, направените разноски за възнаграждение на адвоката на
въззиваемата страна в размер на 500
лв. следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 307481/20.12.2019 г., постановено
по гр. д. № 58372/2019 г. на CPC, III ГО, 117
състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д.А.А., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д.А.А., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА Д.А.А., с ЕГН********** да
заплати на Б.Б.С., с ЕГН********** сума в размер на 500 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.