Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 15.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в
открито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при
секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №656 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2263142 на ОД на МВР
Ловеч на Ц.С.Й., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00
лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 16.07.2018
година, в 11.59 часа в ПП І -
Срещу Електронния фиш, в законоустановения
срок е подадена жалба от Ц.С.Й. в която излага, че ЕФ е незаконосъобразен
поради допуснато съществено нарушение при сигнализацията на пътното платно в процесното място. Излага, че при поставянето на процесния п.з. не било спазено изискването п.з. да бъде
поставен на поне 60 см. над нивото на пътното платно, както било онагледено в
Приложение №12, б.д „Разположение на пътните знаци“, към цитираната Наредба,
което водело до съществено нарушение на разпоредбата на чл.39, ал.2 от ППЗДвП, която регл. че „Размерите на пътните знаци трябва да бъдат
такива, че да са видими и лесноразбираеми както през деня, така и през нощта“.
На следващо място излага, че от представения от нея снимков материал било
видно, че п.з. бил поставен буквално зад клоните на дърветата, което
допълнително затруднявало участниците в движението. Излага, че от друга страна процесния ЕФ бил издаден след изтичане на срока по чл.34,
ал.1, б.в от ЗАНН, като нарушението било извършено на 16.07.2018 г. а ЕФ бил
издаден повече от 3 месеца след това. Сочи, че не била описана датата на
издаване на ЕФ, което представлявало съществено процесуално нарушение. На
следващо място сочи, че бил неправилно определен субекта на администривното
нарушение. Сочи, че не била уведомена за издаването на ЕФ и не могла да се
възползва от възможността си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което неправилно
била санкционирана с издаденият ЕФ. Сочи, и че не били спазени изискванията на
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., като поставеното техническо средство не
било обозначено посредством знак Е-24 и нямало доказателства, че техническото
средство за измерване на скоростта към момента на установяване на нарушението е
било технически изправно.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, се
явява лично и моли да се отмени процесния ЕФ на посочените в жалбата основания.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от
надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са
допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения
електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 94 км/ч при
ограничение на скоростта
В хода на съдебното производство не бяха събрани
доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство
- система за контрол на скоростния режим
SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на
06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира
скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823
издаден от БИМ на 09.10.2009 год., Протокол от проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018
година на ГД „МИУ”, схема за организация на движението за процесния
пътен участък, от които се установява по безспорен начин техническата годност
на използваното в случая техническо средство, наличието на п.з. В - 26 и табела
показваща, че в процесния участък от пътя има
поставена камера за контрол на скоростта, както и че ограничението на скоростта
е
Съдът намира, че обжалвания електронния фиш отговаря
на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП,
който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се
съставя АУАН преди издаване на ЕФ. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР -
Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на
извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като
се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и
час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено
нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и
установена скорост, както и превишението на
разрешената скорост.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният
фиш по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число
справка за собственост на процесното МПС, жалбоподателката е собственик на процесния
лек автомобил и правилно е ангажирана нейната отговорност. Наказанието е
наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателката
е счела, че не е извършила нарушението е следвало след като и е бил връчен ЕФ
да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена
декларация, с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. В
случая видно от събраните по делото доказателства процесния ЕФ е бил
връчен на жалбоподателката на 06.07.2020 г., но последната не е депозирала декларация от която да се
установява, че не тя а друго лице е управлявало процесното
МПС на процесната дата, като не е представила и копие
от свидетелството за управление на това лице. Поради изложеното съдът счита, че
жалбоподателката не е изпълнила изискванията на
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, с оглед на което се явява наказателно
отговорно лице по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като направените в тази
връзка възражение се явяват неоснователни.
Използваната в случая стационарна радарна система
представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото
на измерването е предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По
делото е приложена схема на организация на движението за процесния
участък от пътя от който се установява наличието на пътният знак, както и
наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за контрол на
скоростта. Относно установеното превишение на
разрешената скорост, съдът намира, че същата е правилно посочена в издадения
ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на измерената скорост от 3 км.ч. Правилно е
определен вида и размера на наложеното административно наказание в съответствие
с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В хода на административно - наказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са
описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното
нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от
обективна и субективна страна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването му, като е направено точно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение, тъй като именно разпоредбата на
чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират
водачите на МПС за управление с превишена скорост извън населено място, когато
е налице въведено ограничение с пътен знак.
В случая не са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, то следва
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се
изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска
степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи. Дори напротив - измерената с техническото
средство скорост на движение е 94 км/ч. при въведено ограничение на скоростта
от 60 км/ч. Превишението е почти 1/2 на разрешената
скорост и разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи и че
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение. Установеното
в случая превишение на скоростта ги накърнява с
особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.
По делото е приета и вложена като
доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по
тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на
07.09.2018 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Същия е вречен на жалбоподателката на 06.07.2020 г. от което следва, че е
спазен и законоустановения срок за обжалване на същия
/Жалбата срещу процесния ЕФ е с входящ номер от
17.07.2020 г./, като след като на нарушителката е бил връчен ЕФ същата го е
обжалвала в предвидения от закона срок, т. е. реализирала е пълноценно правото
си на защита, поради което и направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
На следващо място, в Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно
постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189,
ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен
характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден, като направените в тази
връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
Съдът
изключва от доказателствения материал по делото намиращата
се на стр. 7 от делото 1 бр. снимка, тъй като същата не е изготвена съгласно
изискванията на НПК, а освен това от същата не става ясно, кога, как, къде и от
кого е била изготвена, поради което последната не може да се ползва като годно доказателствено средство. Относно направеното с жалбата
възражение, че при поставянето на процесния п.з.
В-26/60 км.ч. не е спазено изискването въведено и онагледено с Приложение №12,
б.д от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съдът намира същото за
неотносимо към предмета на делото, тъй като касае
поставянето на п.з. на преносима стойка, каквато хипотеза в случая не е налице.
Разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на
скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да
превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. В
случая според ЕФ и приложената снимка максимално допустимата скорост на
движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч.
Тази максимално допустима скорост на движение е посочена и в представения
списък на местата и точките за контрол на скоростта със стационарни и мобилни
автоматизирани технически средства на територията, обслужвана от ОД на МВР- Ловеч.
Посоченото ограничение, по силата на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП, е било
обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от приложената по
делото /л.11 от делото/ Схема на път I-4 „Коритна
– обх. Път Севлиево“ в участъка от км 65+250 до км
66+350. Същата удостоверява наличието на пътен знак В26 (60 км/ч.) за посока
София –Варна, както и на пътен знак В26 (60км/ч.) за посока Варна- София.
Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са
поставени преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, като
местоположението на знаците не е променяно. Не на последно място от приложената
Схема е видно, че при поставянето на процесния п.з. е
спазена разпоредбата на чл.9 от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2263142 на ОД на МВР
Ловеч, с който на Ц.С.Й., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189,
ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в
размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: