Решение по адм. дело №2952/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл. 215, ал. 1 и чл.190 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Р. Н. Н. – Бец, [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Веселин Ханчев“ № 13, подадена чрез пълномощник – адв. В. И., против Заповед № 1847/30.05.2024г. на Зам. кмета на Община Варна, с която е разрешено на К. Х. Д. – собственик на УПИ ХІІІ-606, кв.102 по ПУП-ПРЗ на СО „Ваялар“, ПИ 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна, прокарване на временен път с ширина 2.50 м. през следните поземлени имоти: ПИ 10135.2723.604 с обща засегната площ 9 кв.м. и ПИ 10135.2723.605 с обща засегната площ 9 кв.м., собственост на Х. И. Д. и ПИ 10135.2723.607, собственост на Р. Н. Н. – Бец, с обща засегната площ 4 кв.м., съобразно Скица № 250/10.05.2024г., неразделна част от заповедта.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с материалния закон. Поддържа се, че определеният с нея вариант на временен път противоречи на одобрения ОУП и на други влезли в сила планове за района, които предвиждат изграждане на постоянен път, а такива временни решения не могат да заменят трайно утвърдени проекти. Сочи се, че е нарушен принципът за съразмерност, прокламиран в чл. 4, ал. 1 от ЗНА, доколкото заповедта води до прекомерни вреди за имота на оспорващата, които са несъразмерни спрямо предполагаемата полза за заявителя на административната услуга – заинтересована страна в настоящото производство К. Д.. Твърди се нарушение на правото на собственост по чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България и липса на яснота относно срока, за който е предвидено ползването на временния път. Позовава се страната на практика на СЕС, с твърдения за нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека. По изложените съображения се моли отмяна на заповедта.

В съдебно заседание и в допълнително представени писмени бележки от пълномощника на оспорващата - адв. Вл. И., жалбата се поддържа и по същество на спора се моли нейното уважаване. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък.

От ответника – Кметът на община Варна, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт [населено място], жалбата се оспорва и се моли отхвърлянето й като неоснователна. Поддържа се, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Акцентира се, че със същата е определен най-икономичният вариант за временен път, съобразен с влязло в сила съдебно решение по предходно издадена заповед, като в този смисъл е и заключението на вещото лице по приетата СТЕ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – К. Х. Д. се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Р. Д.. В писмена молба /л.82/ и в съдебно заседание жалбата се оспорва, като се твърди законосъобразност на издадената заповед. Сочи се, че определеният със същата вариант за преминаване е максимално щадящ и най-малка степен засяга правата и интересите на всички засегнати страни. Акцентира се, че одобреният път не е с ширина 3.00 м., а 2.50 м., което е компромис спрямо заинтересованото лице Дипчиков. От своя страна имотът на жалбоподателката е засегнат в минимална степен – общо 4 кв.м., като оградата, която попада в обсега на трасето е с височина 0.50 м. Счита се, че констатираната от вещото лице септична яма не следва да е пречка за реализация на заповедта, доколкото не е разположена съобразно изискванията на закона. Моли се отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Заинтересованата страна – Х. И. Д. се явява в първото съдебно заседание. Излага, че действително заповедта ще създаде затруднения по отношение ползването на имота му, предвид необходимостта от преместване на оградни съоръжения. Изказва съмнения, че на практика този път няма да е само за определен период и това намира за смущаващо. Не се явява в следващите съдебни заседание и не изразява становище по съществото на спора.

След преценка на възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Видно от доказателствата, представени от ответника ведно с административната преписка, жалбоподателката Р. Н. Н. – Бец е уведомена за издаване на процесната Заповед № 1847 от 30.05.2024 г. на Зам. Кмета на Община Варна с обявление от 20.11.2024 г., залепено от общински служители на входната врата на нейния имот, находящ се в гр. Варна на ул. „Веселин Ханчев“ № 13 /л. 4 и л. 5 от адм. преписка/. В обявлението изрично е посочен срокът за обжалване –14 дена, считано от поставяне на обявлението, т.е. до 04.12.2024г. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство, е депозирана по електронен път в деловодството на съда 04.12.2024 г., поради което съдът приема, че е подадена в законоустановеният срок. Предвид това и като депозирана от лице с правен интерес – адресат на заповедта, пред надлежния съд, същата се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По основателността:

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката Р. Н. Н. – Бец се легитимира като собственик на ПИ с ид. 10135.2723.607 по КККР на гр. Варна, част (4 кв.м.) от който попада в трасето на одобрения с оспорената заповед временен път, въз основа на представените по делото титули за собственост: [нотариален акт] за дарение на недвижим имот, т. ХХV, дело № 7600/10.10.1992 г. и [нотариален акт] за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот, т. II, вх. рег. № 7711, дело № 287 от 06.10.2011 година.

Административното производство пред ответната страна е инициирано със заявление/молба рег. № АГУП22001379ВН/20.10.2022 г. /л.52 от преписката/ на заинтересованата страна К. Х. Д., с което е поискано прокарване на временен път до собствения на заявителя ПИ с идентификатор 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район "Приморски", СО „Ваялар“, ул. „Веселин Ханчев“ № 11.

Заявлението на К. Д. е разгледано 21.10.2022 г. на заседание на общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път /за краткост – Комисията/, определена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. /л. 51/ на Кмета на Община Варна. Взето е решение № 9-10 по Протокол № 9/21.10.2022 г. /л. 48-50/, с което е допуснато откриване на процедура за прокарване на временен път до имота на заявителя. Съобразено е, че ПИ 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“ е образуван от стар ПИ 505, индивидуализиран по-късно със заповед по чл. 16 ЗУТ. Имотът е урегулиран като УПИ XIII-606 в кв. 102 по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-268/31.08.2018 г. /л.57/ на зам. Кмета на Община Варна.

Взета е предвид ситуацията около имота на заявителя и съществуващите край него възможности за осигуряване на транспортен достъп. Разгледани са два варианта – от северната страна на имота и от южната му страна. Избран е вторият от тях, който предвижда трасето на временния път да се проведе като се разшири съществуващата на юг от ПИ 1229 пътека до ширина 3,50 м. и се засегнат части от ПИ 604 и ПИ 607. Комисията е приела този вариант като по-икономичен и е предпочетен с оглед на това, че се отнемат по-малко площи от обслужващите имоти – 45 кв.м. от ПИ 604 и 19 кв.м. от ПИ 607. Решено е да се допусне започване на процедура по прокарване на временния път по посочения начин до ПИ 10135.2723.1229. Комисията е разпоредила за приетото решение да бъдат уведомени всички заинтересовани лица, като им се даде възможност да направят възражения, а ако такива не постъпят – да се изготви заповед на Кмета на общината на основание чл. 190, ал. 2, ал. 3 вр. ал. 6 от ЗУТ.

На основание чл. 26 от АПК заинтересуваните страни в производството са надлежно уведомени за приетото от Комисията решение с писмо рег. № АГУП22001379ВН_001ВН/17.11.2022 г. /л. 45 и 46/ с приложена към него извадка от действащия за прилежащата територия ПУП-ПРЗ, върху която със зелен цвят е показан предложеният вариант за трасе на временния път. В срока за възражения при ответника е постъпило възражение рег. № АГУП22001379ВН_002ВН от 12.12.2022 г. /л.44/ от Х. И. Д.. Същото е разгледано на редовно заседание на Общинската Комисия, проведено на 16.01.2023 година. Прието е решение № 1-6: „Предвид острия завой между имоти 607 и 604, вписаните насаждения и подобрения, непрекъснато застрояване в района и нанасяне промени в кадастралната карта, да се извърши оглед на място с цел взимане оптимално решение при определяне трасето на временния път, след което заявлението да се докладва отново в Комисията за решение“. За запознаване с приетото решение до заинтересованите страни в производството е изпратено писмо рег. № АГУП22001379ВН_003ВН от 20.01.2023 г. /л. 38/.

На 15.01.2024 г. в Община Варна е депозирана нова молба от К. Д. рег. № АГУП22001379ВН_004ВН /л.37/ с формулирано искане откритата процедура за прокарване на временен път до имота му да бъде продължена с оглед едногодишното бездействие от страна на компетентната администрация.

В отговор до молителя е изпратено писмо рег. № АГУП22001379ВН_005ВН от 05.03.2024 г. /л.35/ с указание да подаде нова заявление. Т. е депозирано от К. Д. на 11.03.2024 г. с рег. № АУ024854ВН /л.31/. Това ново заявление е разгледано на 15.02.2024г. на заседание на общинската Комисия след като преди това - на 06.02.2024г., от председателя на общинската Комисия инж. Ст. М. и един от нейните членове – А.С. на длъжност гл. специалист „Кадастър“ в Дирекция АГУП при Община Варна, е извършен още един оглед на терена и имотите. Резултатите от този оглед се съдържат в съставения Констативен протокол от същата дата. При новото разглеждане на преписката и с оглед констатациите от цитирания КП от Комисията е прието решение № 2-10 по Протокол № 2/15.02.2024 г. за започване процедура по прокарване на временен път с ширина 2,50 м. до ПИ 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна, СО „Ваялар“ през пътека между поземлени имоти 604 и 608, след което на завоя на запад е необходимо да се направи скосяване и разширяване, като се засегнат части от ПИ 604 /9 кв.м./, 607 /4 кв.м./ и 605 /9 кв.м./. При вземане на решението е съобразено установеното на място наличие на две ел. кутии, едната от които разположена до оградата на имот 607 на 6,9м. от североизточния ъгъл на ПИ 604 и друга на оградата на ПИ 604 на 0,35 см. от края на пътеката.

За приетото решение на основание чл. 26 от АПК заинтересованите страни са уведомени с писмо рег. № АГУП АГУП22001379ВН_006ВН от 05.03.2024 г. /л. 22 и 23 от преписката/ с приложено към него графично изображение в цвят на предложения вариант за трасе на временния път. Отново им е указана възможността да направят възражения.

С оглед неуспешните опити някои от заинтересуваните лица да се уведомят лично за приетото от Комисията решение, обявяването му е направено и чрез залепване на обявление на входните врати на техните постоянни адреси. Обявлението е публикувано и на официалната електронна страница на Община Варна на 02.04.2024 година. Доказателства за горните процесуални действия на ответника са приложени на л. 17, 18 и 19 от преписката.

Срещу последния предложен вариант за прокарване на трасе на временен път до ПИ 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна не са постъпили възражения.

На 30.05.2024 г. е издадена процесната Заповед № 1847/30.05.2024г., с която е разрешено на К. Х. Д. – собственик на УПИ ХІІІ-606, кв.102 по ПУП-ПРЗ на СО „Ваялар“, ПИ 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна прокарване на временен път с ширина 2.50 м. през следните поземлени имоти: ПИ 10135.2723.604 с обща засегната площ 9 кв.м. и ПИ 10135.2723.605 с обща засегната площ 9 кв.м., собственост на Х. И. Д. /съобразно доказателствата, представени в днешното съдебно заседание/ и ПИ 10135.2723.607, собственост на Р. Н. Н. – Бец, с обща засегната площ 4 кв.м., съобразно Скица № 250/10.05.2024г., неразделна част от заповедта.

Последвало е съдебното оспорване на административния акт, както се коментира по-горе в изложението.

От ответника по делото е представена цялата административна преписка по издаване на процесната заповед. Видно от приложената на лист 57 от нея Заповед № 1257 от 29.03.2019 г., за поземлен имот със стар идентификатор 10135.2723.606 по КК на гр. Варна е проведена процедура по чл. 16, ал. 6 ЗУТ, с която имотът е урегулиран като ПИ с идентификатор 10135.2723.1229, идентичен с УПИ XIII-606 в кв. 102 по плана на СО „Ваялар“, район Приморски на гр. Варна.

За по-голяма прецизност и пълнота на изложението следва да се посочи, че процедура по чл. 190 от ЗУТ за прокарване на временен път до същия имот - ПИ 10135.2723.1229, е инициирана и от неговия предходен собственик – Ц. М. И.. Именно от него и съпругата му заинтересованата страна в настоящото производство - К. Х.. Д., го е придобил през 2022 г. чрез възмездна сделка, доказателства за което са приложени на лист 53 и 54 от преписката. След проведено производство по чл. 190 ЗУТ Кметът на Община Варна е издал Заповед № 2455/ 12.07.2016 година. Предложеният с нея вариант за трасе на временен път минава северно от имот 10135.2723.1229 /стар идентификатор 10135.2723. 606/ само през ПИ 10135.2723.591, от който с проекта се засягат 180 кв. метра. Заповедта е оспорена по съдебен ред от собствениците на обслужващия имот, във връзка с което пред Административен съд – Варна е образувано адм.дело № 2148/2016г. Производството е приключило с Решение № 2241/13.12.2017г., с което заповедта е отменена като незаконосъобразна. Това решение не е оспорено по касационен ред и е влязло в законна сила.

Последвало е провеждане на ново производство по чл.190 от ЗУТ, което е приключило с издаване на Заповед № 2661/19.07.2018г. /л.62-65/ на Кмета на Община Варна. С нея е предложено трасе на временния път от южната страна на ПИ 10135.2723.1229, което в по-голямата си част съвпада с трасето на предложения с процесната заповед вариант. С него обаче се засягат само два имота – ПИ 10135.2723.604, от който предвиждането засяга 65 кв.м. и ПИ 10135.2723.605, от който се засягат 9 кв. метра. По повод на постъпило в Община Варна Заявление рег. № АУО13843ВН_017ВН/01.08.2018 г. /л.61/ от собственика Ц. М. И. /л.76/ на 22.08.2018 г. от Кмета на общината е постановена Заповед № 3081, с която по административен ред е отменена постановената от него предходна Заповед № 2661 от 19.07.2018 г. за прокарване на временен път до ПИ 10135.2723.1229.

По искане на страните и за изясняване на фактите по делото, е допусната съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно, компетентно и безпристрастно изготвена. От заключението по експертизата, поддържано и в съдебно заседание от вещото лице инж. Й. Н. А. /л.149-151 от делото/ се установява, че за процесната територия на м. „Ваялар“ има одобрен ПУП-ПУР на СО „Траката“, „Горна Трака“ и „Ваялар“ с Решение №551-6 по протокол №10/26 и 27.07.2012г. на Общински съвет Варна. Според Общия устройствен план на гр. Варна от 2012 г., процесната територия попада в Устройствената зона „Жм2“ - жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания. Посочва, че от скицата към оспорената заповед е видно, че трасето на временния път, който засяга имоти 604 /9 кв.м/, 605 /9 кв.м/ и 607 /4 кв.м/, е извън проектната улична отсечка.

Предвижданията на действащия за процесната територия ПУП-ПУР на СО „Траката“, „Горна Трака“ и „Ваялар“ са за провеждане на улична отсечка по западните граници на процесиите имоти /скица на л.2 от адм. преписка/ от ОТ 953 до ОТ 956. Тази улична отсечка не е проведена към настоящия момент. Посочва се, че провеждането на тази улична отсечка по начина, предвиден с ПУП-ПУР, би засегнал големи площи от имотите, през които преминава. Изразява становище и го поддържа в съдебно заседание, че предложеният с оспорената заповед вариант за провеждане трасето на временния път е икономически най- изгоден, въпреки че засяга площи, които не са част от предвижданията на плана за улична регулация, като от имота на жалбоподателката - ПИ с идентификатор 10135.2723.607, с процесната заповед се засягат 4 кв.м в югозападния му ъгъл.

Във връзка с въпрос № 3, вещото лице сочи, че с Решение № 2241/13.12.2017г. на АС Варна е отменена Заповед № 2455/12.07.2016г. на кмета на община Варна, с която се разрешава на собствениците на ПИ 10135.2723.606 да прокарат временен път през ПИ 10135.2723.591. По приетата по това делото СТЕ, е установено, че е налице по-благоприятен вариант за прокарване на временен път до ПИ 10135.2723.606.

От извършения на място оглед вещото лице е установено, че с предложения от ответника вариант не се засягат сгради и постройки в обслужващите имоти. Подробно са изброени засегнатите строителни подобрения в трасето, а те са: За имот с идентификатор 10135.2723.607 - ограда с масивна основа и ажурна част с оградна мрежа /снимка 6/, септична яма, посочена от жалбоподателката /снимка 4/; За имот с идентификатор 10135.2723.604 - ограда с бетонни колове и оградна мрежа /снимка 2/; За имот с идентификатор 10135.2723.605 - метална входна портална врата /снимка 3/.

В частите на засегнатите имоти, които попадат в трасето на временния път попадат следните трайни насаждения: В имот с идентификатор 10135.2723.607 - дрян /снимка 5/, разположен непосредствено до септичната яма, и киви на конструкция, източно от дряна; В имот с идентификатор 10135.2723.604 - 2 броя смокини; В имот с идентификатор 10135.2723.605 — няма трайни насаждения, попадащи в трасето.

Горните констатации на експерта са обективирани към даденото заключение в снимков материал, който е неразделна част от СТЕ.

В съдебно заседание вещото лице – инж. Й. А. поддържа заключението си. На зададените от съда и от страните въпроси пояснява, че в обхвата на 4-те кв.м., засегнати от предвижданията на оспорената заповед, попада септична яма. Доколкото огледът на процесните имоти е извършен в отсъствие на жалбоподателката Р. Н. –Бец, вещото лице не е могло по-подробно да установи дали същата е покрита с капак, как е оформено нейното вътрешно пространство, ползва ли се или не и др. Установено е, че ямата се намира в най-югозападния ъгъл на ПИ 10135.2723.607, не е повдигната от нивото на терена. Отстои на по-малко от 3 м. от границите на имота – южна и западна, което е в противоречие с действащите хигиенни и градоустройствени правила. По делото не са представени документи, доказващи нейното законно изграждане. Вещото лице излага пред съда, че към момента на огледа ямата е била зарината с листа и пръст, поради което дори не може да твърди със сигурност, че на място действително има такава септична яма. Пред съда експертът пояснява, че със съдебното решение от 2017 г. е отменена заповед, с която е предвидено прокарването на временния път да се осъществи от северната страна на ПИ 10135.2723.606 /сега ПИ 10135.2723.1229/. С по-късно изготвените предложения за прокарване на временен път от южната страна на същия имот е предложено трасето му да попада в по-голямата си част в северната част на ПИ 10135.2723.604 и в много по-малка част в ПИ 10135.2723.605, както е показано на стр. 65 от преписката. Този вариант обаче не е бил съобразен със съществуващите на място 2 бр. ел. табла. Това обстоятелство вече е отчетено от ответника при издаване на оспорената заповед и не се налага преместване на тези електрически табла. Експертът е категоричен в становището си, че предложеният с оспорената заповед вариант за трасе на временния път до ПИ 10135.2723.1229 е най- икономичен и най-лесно осъществим, при което от обслужващите имоти се засягат най-малко площи.

Предвид гореустановената фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба и след извършената служебна проверка, и преценка на възраженията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По валидността на акта:

Оспорената Заповед № 1847/30.05.2024 г. е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган – Д. И. на длъжност Заместник кмет на Община Варна, който към момента на издаване на оспорения административен акт е бил надлежно овластен от Кмета на общината за това с приложената на лист 3 от преписката Заповед № 4435/20.12.2023 година. Това делегиране на правомощия е направено от компетентен орган и на основание изрично овластяване от закона - § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, вр. с чл. 190, ал. 6 от ЗУТ.

В последното проведено по делото открито съдебно заседание от процесуалния представител на ответника е представена Заповед № 0036 от 05.05.2025 г. /л.136/, издадена от Кмета на Община Варна, с която заповед е прекратено трудовото правоотношение с Д. М. И. – на длъжност заместник кмет на Община Варна. Във връзка с това и предвид отправеното от ответника искане съдът се е произнесъл с протоколно определение, с което заместник кмета е заличен като ответник в производството и на негово място е конституиран кметът на Община Варна, комуто по силата на самия закон са вменени правомощия да издава актове от вида на процесната заповед – аргумент от чл. 190, ал. 6 ЗУТ.

Предвид горното съдът намира, че обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

По формалната и процесуалната законосъобразност на акта:

В жалбата не се съдържат твърдения за наличие на съществени пороци във формата на акта и неговото съдържание, както и за допуснати от органа съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за своя законна последица отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Такива не бяха установени от съда и при извършената служебна проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК.

Заповедта е съобразена с общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 АПК - посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването му, съдържа разпоредителна част и графична част, при кореспонденция между последните.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че в хода на производството е осигурена възможност на всички заинтересовани лица да упражнят процесуалните си права в пълен обем – обява за откриване на процедурата по чл. 190 ЗУТ е изпратена на основание чл. 26 от АПК до всички заинтересовани лица, но с оглед обстоятелството, че повечето писма са се върнали като непотърсени, уведомяването е извършено по реда на чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 от АПК – чрез залепване на съобщение на входната врата на постоянния адрес на лицето и е публикувано на официалната страница на Община Варна в интернет, за което от ответника са представени надлежни доказателства /л.15-25 от преписката/.

Горното навежда на извод, че не са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

По материалноправната законосъобразност:

Оспорената в настоящото производство Заповед № 1847/30.05.2024 г. е издадена с правно основание чл. 190, ал. 1, ал. 3, вр. ал. 6 от ЗУТ. Съдържанието на първата алинея гласи, че когато според подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Между страните в производството липсва спор и се установява от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от заключението на вещото лице, че: За процесните имоти, находящи се на територията на СО „Ваялар“ в гр. Варна има одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен план – План за улична регулация /ПУП-ПУР/, приет с Решение № 551-6 по Протокол № 10/26, 27.07.2012 г. на ОбС-Варна; ПИ 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна, собственост на заинтересованата страна К. Х. Д., има лице по проектирана с този план нова улица, откъм неговата северозападна страна, заключен между ОТ 953 до ОТ 954, което е видно и от графичната част към оспорената заповед (л. 2, гръб от преписката). Липсва спор между страните и относно това, че към момента на подаване на заявлението, както и на издаване на оспорения административен акт, няма реализирани улици на място по влезлия в сила ПУР, като до имота достъпът е затруднен.

Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината. По делото липсват доказателства, че между собственика на господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и образуването на настоящото съдебно производство е категорична индиция за несъгласие на собствениците на обслужващите имоти с прокарването на такъв път.

Горната констатация обуславя извод за наличие на материалните предпоставки за провеждане на процедура по чл. 190 от ЗУТ. Както е посочено в ал. 3 на чл. 190 от ЗУТ, временните пътища по възможност трябва да следват новите улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Същите се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и трайна насаждения. Използваният от законодателя израз „по възможност“ сочи, че не е задължително временният път да следва улиците по ПУП, когато той не е още приложен, а това изискване има единствено препоръчителен характер, т.е. органът може да предложи и вариант за трасе, което да не следва предвидените с плана (ПУП-ПУР) улици. Именно такъв е разглежданият случай. Изложеното мотивира съда да приеме, че след като прокарване на трасето по този начин не е изрично забранено от закона, то този вариант не противоречи на приложимата материалноправна регламентация. Ето защо неоснователни са доводите на оспорващата, че такъв вариант за осигуряване достъп до имота на заявителя противоречи на закона, след като има влязъл в сила ПУП-ПУР, който осигурява такъв достъп. Разпоредбите на чл. 190 са приложими именно в хипотези като разглежданата – когато за съответния имот и прилежащата му територия има влязъл в сила план за улична регулация, но същият все още не е приложен и предвидените с него улици „все още не са открити“.

Неоснователен е доводът на оспорващата Р. Н. - Бец, че с издаване на процесната заповед е нарушен чл.17, ал. 3 от Конституцията на Р България, прокламиращ неприкоснованост на частната собственост. Заповедите, издадени по реда на чл. 190 от ЗУТ, имат само временен характер – до реализиране предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. Обстоятелството, че това може да обхване различен по продължителност период от време не променя техния временен характер. Отделно от това въпросът колко време ще отнеме прокарването на предвидената улична мрежа лежи извън предмета на спора, в който на проверка е подложена законосъобразнастта на заповедта по чл. 190 ЗУТ. Допълнителен аргумент в същата посока е и това, че тези заповеди нямат вещноправен транслативен ефект, т.е. с тях не се прехвърля или отстъпва собственост, какъвто характер имат заповедите, издадени в други производства по ЗУТ /напр. заповедите по чл.16, ал.1 от ЗУТ/. Този извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че за целия период на ползване на засегнатите от трасето на временния път части собственикът на господстващия имот дължи обезщетение на собствениците на обслужващите такива, определено в друго производство - чл. 210 от ЗУТ. С оглед горното посочената от оспорващата Р. Н. - Бец съдебна практика на националните и европейските съдилища е неотносима към настоящия правен спор

Въпреки констатациите, съдържащи се в т. 5 на приетата по делото експертиза, в която подробно са описани попадащите в трасето на временния път строителни подобрения и трайни насаждения в обслужващите имоти, вещото лице е категорично в заключението си, че предложеният с оспорената заповед вариант за трасе на временен път се явява най-икономичният и възможен вариант, при който обслужващите имоти са засегнати в най-малка степен, като при това са отчетени и съществуващите на място обекти на електропреносната мрежа – ел. табла, за електрозахранване на процесните и други имоти.

Заключението на вещото лице, което е работило по изготвяне на СТЕ по делото не дава категорично становище дали в засегнатите от предвижданията на оспорената заповед 4 кв.м. от имота на жалбоподателката наистина съществува септична яма или не, но, дори и да се приеме, че такава наистина съществува, то настоящият състав на съда счита, че това обстоятелство не е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Предвид липсата на яснота относно времето на изграждане на ямата, съдът съобрази, че в Закон за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, в Правилник за прилагане на ЗТСУ /чл.119, ал.7/ и в Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /чл.122 и чл.178 ал.3/ е налице изискване за попивните септични ями да отговарят на съответните технически и санитарно-хигиенни изисквания, както и да отстоят на разстояние най-малко 3 м от границите на мястото. Подобни изисквания са регламентирани и в чл.42 ал.2 и чл.47 ал.2 от ЗУТ, в сила от 31.03.2021г. В този смисъл, разположената в имота на жалбоподателката септична яма на границата на имота, ако изобщо е действаща, противоречи на нормативните изисквания. Страната не може да черпи дивиденти от собственото си противоправно поведение.

Вещото лице е посочило, че от предвиденото трасе в имота на жалбоподателката с площ от 4 кв.м. се засягат дрян и киви. Следва да се отбележи, че кивито, предвид неговите размери, може да бъде преместено на друго подходящо място. Възможно е това да е относимо и за дряна, представляващ храстовидно дърво. Но дори и да не е така, засягането ще е единично, поради което жалбоподателката като собственик на ПИ 607 не се явява засегнати в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, поради което и заповедта не е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.

В допълнение към горното следва да се има предвид и това, че след влизане на заповедта в сила и при наличие на всички останали материални предпоставки, следва провеждане на процедура по чл. 210 от ЗУТ в хода на която следва бъдат обезщетени собствениците на обслужващите имоти за засегнатите от трасето на временния път части и за намиращите се в тях обекти – строежи и дълготрайни растения.

Доказателствата по делото, в т.ч. и заключението на вещото лице, категорично водят до извода, че определеният със заповедта вариант на временен път, освен, че е най-икономичен е и най-лесно изпълним, доколкото представлява кратко продължение на съществуваща на място пътека между ПИ 604 и 608. Изложеното навежда на извод, че при издаване на заповедта е спазена разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като са изследвани всички факти и обстоятелства, релевантни за изхода на административното производство и е предложен оптимално най-добрият за всички участници в производството вариант.

В допълнение към горното съдът намира за необходимо да отбележи и това, че от графичната част на оспорената заповед, приложена на лист 2 /гръб/ от преписката е видно дори и за човек без специални познания в областта на строителството и градоустройството, че ако трасето следва предвижданията на одобрения ПУП-ПУР от 2012 г. то имотът на жалбоподателката ще бъде засегнат в много по-голяма степен, доколкото засегната площ е много по-значителна степен, а освен това се засяга и изградена в имота стопанска постройка. Последният факт сам по себе си е пречка за издаване на заповед по чл.190 от ЗУТ, по аргумент на ал.3 на същата разпоредба. В този смисъл предложеният от ответника вариант за трасе на временен път до ПИ 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна е много „по-щадящ“ от предвижданията на неприложения към момента ПУП-ПУР.

При издаване на оспорената Заповед № 1847/ 30.05.2024 г. е съобразено и Решение № 2241/13.12.2017г., постановено по адм.д. № 2148/2016г. на Адм. съд – Варна,

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваната Заповед № 1847/30.05.2024г. на Зам. кмета на Община Варна, като издадена от компетентен орган, в установената форма и в съответствие с целта на закона, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправни разпоредби, се явява законосъобразен административен акт. Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответната страна има право на разноски, които са в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съответстващо на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 ЗПрП.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК заинтересованата страна също има право на разноски, които са в размер на 1 250 лева за адвокатски хонорар, заплатени в брой, съобразно представеният по делото Договор за правна защита и съдействие /л.83/.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Н. Н. – Бец, [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Веселин Ханчев“ № 13, против Заповед № 1847/30.05.2024г. на Зам. кмета на Община Варна, с която е разрешено на К. Х. Д. – собственик на УПИ ХІІІ-606, кв.102 по ПУП-ПРЗ на СО „Ваялар“, ПИ 10135.2723.1229 по КК на гр. Варна прокарване на временен път с ширина 2.50 м. през следните поземлени имоти: ПИ 10135.2723.604 с обща засегната площ 9 кв.м. и ПИ 10135.2723.605 с обща засегната площ 9 кв.м., собственост на Х. И. Д. и ПИ 10135.2723.607, собственост на Р. Н. Н. – Бец, с обща засегната площ 4 кв.м., съобразно Скица № 250/10.05.2024г., неразделна част от заповедта.

ОСЪЖДА Р. Н. Н. – Бец, [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Веселин Ханчев“ № 13, да заплати на Община Варна сума в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА Р. Н. Н. – Бец, [ЕГН] от гр. Варна, ул. „Веселин Ханчев“ № 13, да заплати на К. Х. Д., [ЕГН], сума в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.