РЕШЕНИЕ
Номер 126727.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIV въззивен граждански състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Диана И. Асеникова Лефтерова
Секретар:Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20202100502105 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
„Екоуотър“ – ЕООД – гр.Бургас – ищец по исковете, срещу Решение №1538/06.07.20г.,
постановено по гр.д.№7944/19г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е
отхвърлен иска за приемане за установено, че ответникът „Драй Билд Г 2“ – ЕООД –
гр.Бургас дължи на ищеца главница от 3000 лева – остатък от дължимата сума да
доставена стока, съгласно фактура №**********/24.06.2014г., на обща стойност
10167.58 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лева, считано от датата
на депозиране на заявлението; в частта, с което е отхвърлен иска за мораторна лихва,
над сумата от 17.83, до претендирания размер от 908.33 лева; в частта, с която ищецът
е осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски, в общ размер 1343.84
лева.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени
в пълен размер. Признава допусната при подаване на заявлението по чл.410 ГПК
фактическа грешка, относно размера на дължимата сума по процесната фактура, но
заявява, че по нея се дължи сумата 3000 лева.
Въззивникът извършва подробен анализ на хронологията на правоотношенията
между страните, издадените въз основа на тях фактури и извършените плащания. В
тази връзка прави собствени изводи и излага съображения кои задължения са погасени
с тях, като оспорва изводите на съда в тази насока.
1
Въззиваемият - ответник „Драй Билд Г 2“ – ЕООД – гр.Бургас чрез адв.
Кокаларова представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор. В него заявява
становище за потвърждаване на решението. Според въззиваемия въззивната жалба
повтаря исковата молба. Съдът е взел предвид събраните доказателства, обсъдил ги е и
е постановил решението.
Препис от първоинстанционното решение е връчен на ответника „Драй Билд Г
2“ – ЕООД на 09.07.20г., чрез адв. Кокаларова. В срока по чл.263 ГПК не е подадена
въззивна жалба срещу решението в уважителната част, поради което в тази част
същото е влязло в сила.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира че като подробно е обсъдил събраните в хода на делото доказателства,
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно съществували между страните трайни търговски правоотношения, за които са
налице фактури №6674/09.03.2010г., на стойност 3486.52, №6847/21.04.2010г., на
стойност 125.04 лева, фактура №11719/30.04.2014г., на стойност 1260.70 лева и
процесната фактура №11947/24.06.2014г., цялата на стойност 10167.58 лева, по която
се твърди частично плащане и дължим остатък от 3000 лева. Установено е
осчетоводяване на фактурите в счетоводствата на страните, респ. – ползван данъчен
кредит от купувача; установено е извършено на 08.06.2017г. плащане на сумата 3000
лева, с посочено основание „плащане по фактури“, за което ответникът твърди, че е
погасило процесното задължение, а ищецът – че с него са погасени задължения по
предходни фактури. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно. И в тази част
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение следва да се каже: съобразно нормата на чл.76 ЗЗД, когато
длъжникът има към кредитора няколко еднородни задължения, може да заяви кое от
2
тях погасява; ако не го направи, погасява се най - обременителното задължение. Това е
първият критерий за погасяване на множество задължения. В настоящия случай
длъжникът има няколко еднородни – парични задължения към кредитора.
Понятието „най-обременително“ не е еднозначно - за определянето му
последното могат да се вземат предвид различни критерии: това би могъл да бъде
размера на задължението – по-големият размер на главницата води до задължение за
по-голям размер обезщетение за забава; задължението, по което е изтекла погасителна
давност, макар и без изрично позоваване, е по-малко обременително от това, по което
давността все още не е изтекла. В този ред на мисли, задължението по процесната
фактура е най-обременително и правилно извършеното плащане е отнесено от
първоинстанционния съд към нея.
Предвид този извод, останалите изложени в жалбата аргументи не следва да се
обсъждат. Искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират и не следва да се присъждат на въззиваемата
страна.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1538/06.07.20г., постановено по гр.д.№7944/19г.
по описа на Районен съд Бургас.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
осн. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3