№ 390
гр. *, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205773 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. АТ. ИВ. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. *, ж.к. „*“, бл. 79, вх. 5, ет. 6, съдебен адрес: гр. *, ул. „Цар Симеон I“ № 70, срещу
Наказателно постановление № */ 12.05.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-*,
Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182,
ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
твърди, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява, като с постъпила молба от пълномощник- адв. * от АК-*, се моли за отмяна на
постановлението.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.*, надлежно призован не изпраща
представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от приложената разписка на НП, същото е връчено на
жалбоподателя на 08.12.2021г., а жалбата срещу него е депозирана на 10.12.2021г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 19.01.2021 г. в 11:15 часа в гр.*, ПП I-6, км. 495+650, до бензиностаниця
„ЛукОйл-Т.К.Ф504“ в посока към кв. „Пети километър“, мобилно техническо средство –
АТСС TFR1-M с № 644/14, засякла и заснела, движещ със скорост от 111 км/ч. автомобил -
1
„БМВ Х5 Х Драйв 40Д” с рег. № *. Контролирания пътен участък се намирал в границите на
населено място, като нямало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта.
Въпросното нарушение било записано на клип номер 26067. По-късно записите от системата
за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР * – св. В.П., който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „БМВ Х5 Х
Драйв 40Д” с рег. № * е собственост на Н.И.И., ЕГН: **********, както и че скоростта
следва да се счита на 108 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното св. П. пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана
до собственика- Н.И.. На 09.02.2021г. собственикът попълнил Декларация по реда на чл. 188
ЗДвП, в която декларирал, че на процесната датата и час автомобилът е бил управляван от
жалбоподателката. Последната попълнила декларация на 10.02.2021 г., в която посочила, че
именно тя е управлявала автомобила на процесните дата и час. След получаване на
информацията, на 10.02.2021г. св. П. съставил срещу нея АУАН с бл. № 358155, като
квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП. АУАН бил връчен на
жалбоподателката на 10.02.2021 г., който тя подписала и получила копие от него, като не
били вписани възражения.
Въз основа на АУАН, на 12.05.2021г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „глоба” в размер на 750 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – АТСС TFR1-M с № 644/14, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.12) и
Протокол за проверка (л. 14).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Р.П. –
Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.*, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
2
водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.
На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък ограничението на скоростта е 50 км/ч, както и
наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Налице е
и изискуемият по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата протокол.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
Видно от отговора на Община * на л. 26, безспорно се установява, че към датата на
нарушението в процесния участък не е имало въведено ограничение на скоростта със знак
В26 и същият се намира в урбанизираната територия на гр. *. След като се касае за населено
място и липсва пътен знак за ограничение на скоростта, то важи именно общото
ограничение от 50 км/ч, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като
такъв е била запозната и към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженият й по ЗДвП, да избира определена скорост, които
задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която гласи, че за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 58 км/ч., поради което
правилно е наложена глоба в размер на 750 лева и лишаване от правоуправление за три
месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му. Също така, наказанието „лишаване от правоуправление“ е кумулативно
предвидено и няма как съдът да отмени само него.
Не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
Предвид всичко изложено, издаденото постановление се явява законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
3
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */ 12.05.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-*, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21,
ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на Д. АТ. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. *, ж.к. „*“, бл. 79, вх. 5, ет. 6, е наложено наказание „глоба” в размер на 750 лева и
„лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Д. АТ. ИВ. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ж.к. „*“, бл. 79, вх. 5, ет.
6, да заплати на ОДМВР- * сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
4