Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд V гр.
състав в публично заседание проведено на 27.03.2018 г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
и при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9551 по описа на съда за 2017
г., въз основа на закона и данните по делото намери за установено следното:
Искове
с правно основание по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225
ал.1 и ал. 2 от КТ, и иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от А.Н.Г. от
гр.П.срещу Н.З.К. представлявана от управителя проф. д-р К.П., в която се
твърди, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на
длъжността ***. Твърди, че със Заповед № ЗП-15-4/02.11.2017 година на Директора
на Районна здравноосигурителна каса - П., на основание чл.330, ал.2, т.6 във
връзка с чл.190, ал.1, т.1 вр. с чл. 188, т.3 вр. с чл. 187, т. 1 от КТ, трудовото ѝ правоотношение било прекратено,
считано от 02.11.2017 година, поради налагане на дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ", и било разпоредено, на осн. чл.221, ал.2 от КТ, да изплати обезщетение на ***в размер на едно БТВ. В
мотивите на заповедта било посочено, че наказанието се налага на основание
чл.188,т.3
от КТ, чл.190, ал.1,т.1 от КТ, във връзка с чл.187, ал.1,т.1, предложение второ -
преждевременно напускане на работа, при изпълнение на разпоредбата на
чл.193,ал.1 от КТ, дадени писмени обяснения с входящ № 35-15-805/01.11.2017
година и при съобразяване с изискванията на чл.189, чл.194,ал.1 от КТ и
съгласно чл.195 от КТ, във връзка със заповед № РД- 09-746/18.07.2017 година на
вр.и.д. Управител на НЗОК и чл.192,ал.1 от КТ, а като фактическо основание за
налагане на наказанието „УВОЛНЕНИЕ" в мотивите на заповедта бил посочено,
че при извършена проверка на 27.10.2017 година, в 13:30 часа на служителите в
деловодството на ***е установено, че ищцата напуснала работа преди края на
установеното работно време, като за същата дата не е ползвала законоустановен
отпуск, като за констатираното нарушение на трудовата дисциплина, а именно -
„преждевременно напускане на работа" работника е поканен да даде писмени
обяснения с писмо изх. № 35-15-805/01.11.2017г. и такива са дадени с входящ №
35-15-805/1/01.11.2017 година, като било потвърдено напускането на работното си
място за периода от 13:30 часа до 16:30 часа - края на работния ден. Също така
било посочено, че на 05.09.2017 година са били искани писмени обяснения на
ищцата с писмо изходящ № 35-15-646 за констатирани нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващи се в нарушение на чл.20, ал.8 от Инструкцията за
деловодна дейност и документооборота в Районна здравноосигурителна каса - П.;
нарушение на чл.20, ал.2 вр. с ал.3, т.2 от същата Инструкция и допускане на нарушение на
чл.20, ал.2 отново от същата Инструкция. Ищцата твърди, че заповедта за
уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е извършила описаните дисциплинарни
нарушения. Твърди, че на 27.10.2017г. ѝ се е наложило да напусне работното си място в
13:30 часа по семейни причини, но това напускане не било самоволно, а със
знанието и разрешението на прекия ѝ ръководител - Началник сектор И.К..
Твърди, че не е извършила и второто посочено в заповедта нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като именно тя била лицето, което сигнализирало ръководството
на ***за опит от страна на гл. юрисконсулт Д.Г.да бъде изведена с изходящ номер
преписка, която има личен характер и въз основа на подадения от нея сигнал,
същата не била препратена до Н.з.к. Твърди, че това се установява от
съдържанието на докладна записка, изготвена от Д.П. - заместник директор на ***,
на базата на която се искани обяснения по реда на ЗДС за констатираните от Д.П.
нарушения на служителя, като заявява, че тя всъщност е изпълнила на своите
служебни задължения, а впоследствие е била наказана за това. Твърди, че след
прекратяване на трудовото правоотношение на 02.11.2017 година, за времето от
09.11.2017 г. до 27.11.2017 г. постъпила
на работа в „ИВЕТ ГЛАС“ ООД, на длъжност „технически сътрудник“ при
възнаграждение в размер на 460.00лв., поради което за този период ответника
ѝ дължи обезщетение в размер на сумата от 350.00 лв., явяваща се разлика
в заплатите. Заявява, че за периода от 02.11.2017 г. до 08.11.2017 г. и за
времето от 27.11.2017 година до 28.12.2017г. - датата на подаване на исковата
молба в съда - ответникът ѝ дължи обезщетение в размер на 750лв. -
обезщетение на осн. чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.225, ал. 1 от Кодекса
на труда, а за период от шест месеца, същото възлиза на сумата от 3 900.00 лв.
Твърди също така, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът задържал и сумата в размер на 309.00 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, и отделно с ПКО №
2650/28.11.2017 г. внесла сумата от 41.00 лв. за възстановяване на получена
сума за представително облекло, като при евентуална отмяна на заповедта за
уволнение, сумата общо в размер на 350.00 лв. ще се явява получена на отпаднало
основание и подлежи на връщане, съгласно разпоредбата на чл.55, ал. 1 от ЗЗД.
Моли съда, на осн. чл.344, ал.1, т. 1 от КТ да признае за незаконно уволнението
и да отмени Заповед № ЗП-15-4/02.11.2017 година на Директора на ***, на осн.
чл.344, ал.1, т.2 от КТ да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност - ***,
с място на работа - Н.з.к. - Районна здравноосигурителна каса - П.; на осн.
чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.225, ал. 2 от КТ да осъди НЗОК да ѝ
заплати обезщетение за периода от 09.11.2017 г. до 26.11.2017 г. в размер на от
250.00 лв., явяваща се разлика в заплатите, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното ѝ изплащане; на осн. чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл.225, ал. 1 от КТ да осъди НЗОК да ѝ заплати обезщетение за периода от
02.11.2017 г. до 08.11.2017 г. и за периода от 27.11.2017 година до изтичане на
шестмесечния период в размер на сумата от 3 900.00лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда
до окончателното ѝ изплащане; на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди НЗОК да
ѝ върне сумата от 250.00лв., представляваща получена сума на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
Претендира разноски. В с.з. на 27.03.2018г. имущестевените
претенции на ищеца са изменени, като същите се считат предявени, както следва: претенцията
по чл.344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ се счита предявена
за сумата от 3 867.50 лв. общо и за двата периода, за които се претендира; претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
вр. с чл.225, ал. 2 от КТ да се счита предявена за същия период и за сумата от
135.82 лв.; претенцията по чл.55, ал. 1 от ЗЗД, се счита предявена за сумата от
750.00 лв.
Ответникът взема становище, че искът е неоснователен и недоказан.
Счита, че оспорената Заповед № ЗП-15-4/02.11.2017 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата с ***е издадена от компетентен орган,
съгласно Заповед № РД-09-746/18.07.2017 г. на вр.и.д. Управител на НЗОК, с
която, на осн. чл. 19, ал. 7, т. 2 и т. 11а, б. „б“ от ЗЗО, във връзка с чл.
107а, ал. 7 от КТ, Управителя на НЗОК е делегирал правомощия на директорите на
Районните здравноосигурителни каси да сключват, изменят и прекратяват трудовите
договори със служителите, работещи по трудово правоотношение в РЗОК. Заявява,
че ищцата, изпълняваща длъжността *** е отсъствала от работа на 27.10.2017 г.
за времето от 13:30 до 16:30ч., без да ѝ е разрешено ползването на отпуск
за това време, че тя не е подала молба за отпуск до ръководството. Твърди, че
работното място на ищцата в сектор ****, в деловодството на ***, е място,
натоварено с целия документооборот на ***, поради което е небходимо
работодателят да съобрази нуждите на работния процес с правото на работника на
платен отпуск, както и да разполага с точна представа за наличните работни
ресурси. Твърди, че не се установило, че ищцата е уведомила прекия си
ръководител, че отсъствието ѝ е наложително поради семейни причини -
обстоятелство, имащо отношение към преценката на работодателя по чл.189 КТ. Счита,че отсъствието ѝ от работа съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 187. ал. 1, т. 1 КТ, поради което наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразно.
Твърди също, че ищцата е
нарушила чл. 20, ал.8, чл. 20, ал. 2 вр. ал. 3. т. 2 и чл. 20, ал. 2 от
Инструкцията за деловодна дейност и документооборота в ***, като е приела и
извела с изходящ номер преписка, предоставена ѝ от служител на ***,
адресирана до Управителя на НЗОК, без да е подписана от Директора на РЗОК и без
съгласувателни подписи от определените за това служители, съгласно
Инструкцията. Заявява, че това се потвърждава от писмените ѝ обяснения
вх. № 35-15-646/1 от 07.09.2017 г. до Директора на РЗОК. Моли исковата молба да
бъде оставена без уважение, претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено следното: От представеното копие на трудово досие на
ищцата се установява, че същата е работела при ответника на трудов договор от
16.05.2011г. на длъжност ***като първоначалния ѝ трудов договор е бил с
изпитателен срок от 6 месеца и до завръщане на титуляр В.И.. Впоследствие, на 22.06.2012
г., страните са подписали допълнително споразумение, съгласно което ищцата е
започнала работа при ответника на длъжност „Старши специалист“ в „Обща
администрация“, отдел „Правно-административно и финансово обслужване”, сектор ****
без срок на трудовия договор. През годините оценката на работата на ищцата
видно от приложените към трудовото и досие карти за оценки, са били максимално
допустимите, като във времето е отчитано, че изпълнението на задълженията ѝ
надвишава изискванията. Други дисциплинарни нарушения, освен процесните не са
констатирани и не са налагани дисциплинарни наказания. Със Заповед № ЗП-15-4 от
02.11.2017 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” считано
от 02.11.2017 г. поради това, че при извършена проверка на 27.10.2017 г. в
13.30 ч. на служителите в деловодството на ***, ръководителят е установил, че
ищцата е напуснала работа преди края на установеното работно време, като за
същата дата лицето не е ползвало законоустановен отпуск. Поради констатираното
нарушение – преждевременно напускане на работа - ищцата била поканена да даде
писмени обяснения и от тях било видно, че тя потвърждава напускането от
работното място за периода от 13.30 ч. до 16.30 ч. /края на работния ден/. В
заповедта е посочено също, че на ищцата, на 05.09.2017 г. с писмо с вх.№
35-15-646, са изискани писмени обяснения за констатирани нарушения на трудовата
дисциплина изразяващи се в нарушения на чл.20, ал.2, ал.8 и ал.2 във вр. с
ал.3, т.2 от Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ***. В заповедта е посочено, че
работодателя е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата по които
са извършени и предишното поведение на служителя, както и че с предходните
действия лицето системно е нарушавало трудовата дисциплина, поради което на
основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.1 във вр. с чл.188, т.3,
във вр. с чл.187, ал.1, т.1 от КТ, ТПО между страните е прекратено, наложено е
дисциплинарно наказание „Уволнение” и е разпоредено на основание чл.221, ал.2
от КТ, ищцата да изплати обезщетение на РЗОК-П.в размер на едно БТВ, като то да
се удържи от подлежащото на изплащане последно БТВ и обезщетения. По отношение
на първото, посочено в Заповедта нарушение на трудовата дисциплина, по делото е
разпитан в качеството на свидетел И.Д.К.който се явява пряк ръководител на
ищцата. Той посочи, че през октомври
2017 г., ден петък, ищцата го е попитала сутринта дали може да си тръгне
по-рано от работа през този ден и той и е разрешил устно. Свидетелят твърди, че
мисли, че тогава тя е имала рожден ден, но не е сигурен дали точно същия ден
бил този рожден ден. Посочва, че ищцата не е уточнила колко по-рано ще излезе
от работа и за какъв период от време иска да отсъства. Свидетелят посочи, че тя
си тръгнала веднага след обедната почивка, но не е проверявал точно в колко
часа, че знае, че е имало дисциплинарно производство за това нейно отсъствие,
но на него не му е искано обяснение във връзка с това. Когато ищцата писала
обяснението по дисциплинарното производство, той ѝ е казал, че ще застане
зад думите си, че я е пуснал, но никой не го е питал и на него не са му искани
обяснения като пряк ръководител. Във връзка с отсъствието на ищцата от работа,
на 01.11.2017 г. ѝ е било връчено искане за представяне на писмени
обяснения, които същата е следвала да представи до 15.00 ч. на същия ден.
Въпреки краткия срок, ищцата е депозирала обяснения на същата дата, в което
обяснение посочва, че на 27.10.2017 г. ѝ се наложило да напусне работното
си място в 13.30 ч. по семейни причини, за което уведомила Началник сектор И.К..
Върху обясненията, работодателят е поставил резолюция от 02.11.2017 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение” поради неспазване на трудовата
дисциплина от служителя – преждевременно напускане на работното място, както и
предходни нарушения. Въпреки, че в заповедта за дисциплинарно наказание, друго
нарушение реално не е описано, по делото са събрани доказателства относно
твърдяно нарушение, извършено от ищцата през м. август 2017г. Св. Д.П.,***,
посочи, че на 02. август 2017 г., Началника на „Сектор административно
обслужване“, св.Т. я уведомила устно, че в деловодството съществува преписка,
която е подадена от служител на касата в лично
качество, и е изведена от деловодната система. Посочи, че знае, че по
повод сигнала на деловодителката преписката е задържана, докато я уведомят. В
този момент директора на касата била в
отпуск и тя изпълнявла функциите на директор. Свидетелката посочи, че се
запознала с преписката, установила, че тя е изготвена от служител на касата, но
била с личен характер, била подписана в лично качество от служителя. Потвърди,
че преписката била изведена с изходящ номер. Св. Т. ѝ казала, че
деловодителката е сигнализирала, че при нея е донесена такава преписка от
въпросния служител с настояване да бъде изведена и изпратена. След това свидетелката
питала ищцата защо преписката е изведена при положение, че няма съгласувателни
подписи и неин подпис като директор, и тя ѝ обяснила, че се е случило по
настояване на въпросния служител. Свидетелката счита, че ищцата е нарушила чл.
20 от Инструкцията, за извършване на проверка за наличието на съгласувателни
подписи и реквизити и не е следвало да се завежда подобна преписка, ако те не
са налични. Твърди, че правилата са достъпни за всички служители и те са
запознати с тях, в това число и деловодителката, и тя има представа и е длъжна
да познава документите, с които да работи. Свидетелката сочи, че изведения
документ не е изпратен по няколко причини, но първопричината, която сочи е само
една - защото деловодителката е сигнализирала на прекия си началник. От нея разбрала
и свидетелката, иначе нямало откъде да разбере. Втората стъпка била, че св. Т. я
сигнализирала и тя преценила, че така оформена, тази преписка не може да замине
за Националната каса, за където била адресирана, и я задържала до завръщането
на директора. Свидетелката М.Т. посочи, че за случилото се през месец август
2017 г. е написала докладна тъй като на 02.08.2017 г. ищцата докладвала на нея
тъй като прекия и ръководител бил в отпуск, че в деловодството има документи
предоставени от колега, главен юрисконсулт в Здравната каса. Тези документи
били подписани лично от него и тя следвало да ги изведе по негова молба да
заминат за Централно управление със служебната поща. Ищцата и докладвала, че е
казала на юрисконсулта, че по този начин оформени документите не би следвало да
бъдат извеждани, но след като той я уверил, че лицата, които трябвало да
съгласуват са запознати, тя извела тези документи. Свидетелката посочи, че за
случая написала докладна записка, но нямала представа какво се е случило с преписката.
Свидетелката посочи, че ищцата е следвало при извеждането да провери дали в
документите са били налице всички подписи
и едва тогава да ги изведе. Свидетеля И.К. посочи във връзка с това
сочено нарушение, че преписката изведена в РЗОК не е стигнала до Централното
управление на НЗОК. Няма проблем, че има изходящ номер, но не е пристигнал до
адресата и за този документ все едно не е бил изпратен след като не е
пристигнал в НЗОК. Посочи, че изходирането на документ, но не изпращането му не
налага анулиране на номера, който е даден на този документ. По делото са
представени и докладната записка, изготвена от свидетелката П., становището от
свидетелката Т. и писмените обяснения от главния юрисконсулт Г.във връзка със
случая с изведената, но не изпратена от РЗОК преписка. На ищцата с писмено
искане изх.№ 35-15-646 от 05.09.2017 г. са изискани писмени обяснения за
извършеното от нея нарушение - извеждане на документите, предоставени от Д.Г.до
управителя на НЗОК без наличието на съгласувателни подписи по изисквания на чл.20 от Инструкцията
за деловодната дейност и документооборота в ***. В дадения на ищцата срок, тя е
дала писмени обяснения, в които е разказала отново по какъв начин е извела
преписката, и че я е задържала и е уведомила преките си началници. Посочила е,
че съзнава, че е извършила нарушение и съжалява за допусната грешка, но се е
доверила на друг служител, който е главен юрисконсулт и не е предполагала, че
може да се възползва от заеманата му длъжност. Счита, че с уведомяването на
началник отдела и заместник директора е взела правилното решение и преписката
не е изпратена до НЗОК. След представяне на обяснението на ищцата не е наложено
дисциплинарно наказание. В съдебно заседание, ответникът е представил изготвена
от него таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през месец юли 2017 г. Съгласно тази таблица
на 28.07.2017 г. ищцата е имала самоотлъчка и това нарушение също било отчетено
от работодателя при налагане на дисциплинарното наказание. В случая в Заповедта
за уволнение обаче такова нарушение не е описано, не е посочено нито с дата,
нито с дисциплинарно производство, което да е било водено срещу този служител.
Ищцата
е представила във връзка с доказателствената тежест по исковете за обезщетение
копие от трудовата си книжка, от което е видно, че след уволнението и от
ответника на 02.11.2017 г., тя е работила в ***18 дни за периода 09.11.2017 г.
– 27.11.2017 г. с трудово възнаграждение 460.00 лв. като ТПО е прекратено на
основание чл.71, ал.1 от КТ. Съгласно представената регистрационна карта от
Дирекция „Бюро по труда“ ищцата е била регистрирана като безработна и към дата
29.01.2018 г. както и към 28.03.2018 г. Налице е писмена декларация от самата
ищца, че за периодите 02.11.2017 г. – 08.11.2017 г. и 27.11.2017 г. –
27.03.2018 г. тя не е упражнявала труд по трудово правоотношение. Съобразно
справка на ответника за дължими суми за възстановяване от ищцата поради
прекратяване на ТПО, тя е следвало да възстанови 41.00 лв. от получените 250.00
лв. за календарната 2017 г. поради прекратяването на правоотношението считано
от 02.11.2017 г. От квитанция към ПКО от 28.11.2017 г. ищцата е внесла при
ответника сума за работно облекло в размер на 41.00 лв.
По
делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, съгласно заключението по която
на основание чл.221, ал.2 от КТ на ищцата е удържано БТВ в размер на 709.00
лв., която представлява и договорената индивидуална основна месечна заплата
считано от 01.03.2017 г. Вещото лице е изчислило, че размера на обезщетението
по чл.225, ал.2 от КТ за периода от 09.11.2017 г. до 26.11.2017 г.
представляващо разлика между трудовите възнаграждения на ищцата е в размер на
135.82 лв.; размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от
02.11.2017 г. – 08.11.2017 г. е 161.14 лв.; размера на обезщетението по чл.225,
ал.1 от КТ за периода от 27.11.2017 г. – 27.03.2018 г. /съдебното заседание/ е
2 861.62 лв., а до 02.05.2018 г. е 3 706.36 лв. От счетоводството на
ответника вещото лице е констатирало внасянето на сумата от 41.00 лв. за възстановяване на получена
сума за представително облекло като е изчислило, че тази сума е пропорционално
начислена за два месеца за 2017 г. Съдът кредитира заключението на
съдебно-икономическата експертиза, то не е оспорено от страните и е прието по
делото без възражения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I. По исковете с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ:
По
делото се установи непротиворечиво, че между ответника и ищцата е имало сключен
безсрочен трудов договор, прекратен с дисциплинарно наказание Уволнение. Не
спорно между страните, че заповедта е издадена от компетентно лице,
представената е Заповед на Управителя на НЗОК, даваща правото на Директора на
РЗОК да прекратява трудовите договори със служителите. Спорен по делото е
въпросът – налице ли е дисциплинарно нарушение от страна на ищцата, което да
предпоставя налагането на това най-тежко, по смисъла на чл. 188 от КТ
наказание. Съгласно чл. 190, ал.1, т.1 от КТ, дисциплинарно уволнение може да
се налага за три закъснения, всяко от които не по-малко от един час в рамките
на един календарен месец. Действително, от събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищцата е отсъствала на 27.10.2017г. от работното си
място за периода от 13.30ч. до 16.30ч., т.е. 3 часа от работното време, като в
този ден тя не е ползвала отпуск. Отсъствието ѝ обаче е било оповестено,
и с разрешението на прекия ѝ ръководител И.К., за което свидетелства и
самият той в съдебното заседание. Въпреки, че това оповестяване е посочено от
самата ищца при даването на обяснения пред работодателя, той по никакъв начин
не се е запознал с действителната фактическа обстановка за отсъствието на
ищцата и даденото разрешение от нейния пряк ръководител – св. К.
изрично посочи, че при провеждане на дисциплинарното производство от него не са
искани обяснения от работодателя. Липсата на изясняване на фактическата
обстановка при отсъствието на ищцата от работното място сочи, че работодателя
само формално е изискал от нея обяснения, и въпреки че се е запознал с тях, не
е предприел никакви действия да изясни обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, независимо че е посочил че е извършил такава преценка в оспорената
Заповед. Действително, ЕГН на ищцата сочи, че непосредствено след деня, в който
преждевременно е напуснала работа, тя е имала рожден ден, юбилей, навършила е
50 години, и посоченото пред прекия ѝ ръководител обяснение отговаря на
истината. Същевременно по делото е налице доказано само едно преждевременно
напускане на работа от ищцата през календарния месец, независимо от
времетраенето му, и доколкото в заповедта е посочено цифром само това основание
за налагане на уволнението – т. 1 на чл. 190 ал. 1 от КТ, то такова еднократно нарушение
не предполага налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – Уволнение.
Смисълът законодателят да предвиди наказание уволнение при преждевременни
напускания на работа е само когато те са тежки като нарушения и имат признака
на системност, и затова в разпоредбата на чл. 190 ал. 1 т. 1 от КТ е посочено,
че нарушенията следва да бъдат най-малко три в рамките на един календарен
месец, всяко от които не по-малко от 1 час/ в този смисъл е и разрешението по
Решение
№ 563 от 26.VIII.1988 г. по гр. д. № 466/88 г., III г. о./. Поради горното,
съдът счита, че само за подробно описаното нарушение в заповедта, за което
единствено е посочено основанието от КТ за налагане на дисциплинарно наказание,
не са налице основанията за налагане именно на това най-тежко наложено
наказание „Уволнение“.
По
отношение на второто нарушение, посочено в Заповедта за уволнение – нарушенията
на Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ***, извършени на 01.08.2017г.: Въпреки
липсата на описание на нарушението в Заповедта, практиката допуска нарушението
да бъде описано в друг акт, към който заповедта препраща /съгл. Решение
№ 127 от 18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2012 г., III г. о., ГК, дисциплинарните
нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя,
посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на
наказаното лице, т.е. заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл.
195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя,
в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено/. В случая Заповедта препраща към искането за даване на обяснения с
изх. № 35-15-646, в което е описано твърдяното нарушение на трудовата
дисциплина, с което искане ищцата е била запозната. По отношение на самото
нарушение, съдът намира, че действително по делото се доказа извършването на
такова – извеждането на преписка от ищцата с даването на изходящ номер, без да
са налице изискуемите съгласувателни подписи за това от лицата, посочени в Инструкцията.
Независимо, че тази преписка се намира при работодателя и не е изпратена, както
посочиха свидетелите Д.П. и И.К., тя не беше представена в производството. По
делото обаче, от гласните и писмените доказателства, се доказа както даването
на номер на преписката от ищцата, така и обстоятелството, че тази преписка не е
била изпратена на адресата, именно защото не е била съгласувана от необходимите
лица. Безспорно по делото се доказа, че изпращането на преписката не е реализирано,
защото именно ищцата е сигнализирала за нередностите в тази преписка, и че
именно поради нейното поведение не са настъпили вредните последици от даването
на изходящ номер на преписката. Доказа се по делото, че даването на номер на
преписка, която не е изпратена, не е проблем за деловодната дейност на
ответника, и всички тези обстоятелства водят до извод, че извършеното нарушение
от страна на ищцата е формално, от него не са настъпили вредни последици,
напротив - именно нейното поведение ги е предотвратило. Тези обстоятелства при
извършването на нарушението от ищцата също е следвало да бъдат взети предвид от
работодателя при обсъждане каква дисциплинарна отговорност следва да носи
ищцата за своите действия, но за тях не е взето отношение в оспорената Заповед.
Ако работодателят действително направи преценка на обстоятелствата, при която
са извършени двете нарушения /което е посочено в заповедта, че е извършено/, то
той е следвало да изслуша и обясненията на прекия ръководител на ищцата – за
първото нарушение, и е следвало да оцени крайния резултат от второто нарушение,
което в случая не е направено. При така вече изяснената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че ищцата не е извършила първото нарушение от
субективна страна – тя е напуснала преждевременно работното си място със
съзнанието, че това ѝ е разрешено, а извършването на второто нарушение е
било само формално, без вредни последици за работодателя и за което и да е
друго лице. Нито поотделно, нито взети заедно, като тежест тези нарушения не
предполагат налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, каквото е наложил
ответникът. Още повече, че работодателят не е взел предвид, че ищцата няма
други нарушения на трудовата дисциплина/видно от трудовото ѝ досие/, а е
записал в заповедта, че има такива, и то системни, за които съдебната практика
приема, че следва да са най-малко три. Поради всичко дотук изложено, съдът
намира, че оспорената Заповед № ЗП-15-4 от 02.11.2017 г., се явява незаконосъобразна,
и като такава следва да бъде отменена.
Искът
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е израз на субективното право на уволнения работник
или служител да заеме отново длъжността, от която е бил незаконно уволнен.
Уважаването на този иск е предпоставено от признаване на уволнението като
незаконно и отмяна на заповедта за уволнение, от съществуването на трудово
правоотношение между страните, преди незаконното уволнение, по безсрочен трудов
договор /или срочен такъв, на който обаче срокът не е изтекъл към момента на
постановяване на съдебния акт. С оглед липсата на спор между страните, че
трудовото правоотношение между страните е безсрочно, и уважаването на иска по
чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че основателен се явява и втория предявен иск –
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, който при безсрочен договор, и след уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, също
следва да се уважи.
За
да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 от КТ, следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки:
уволнението на работника или служителя да бъде признато за незаконно,
работникът или служителят да е останал без работа от което да са налице вреди,
съизмеряващи се с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след
уволнението, но за не повече от 6 месеца. В случая по иска с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за периода 02.11.2017г. – 08.11.2017г.,
съдът намира, че по делото се доказаха всички предпоставки - ищцата е останала
без работа от датата на уволнението си – 02.11.2017. до 08.11.2017г., когато е
започнала работа при друг работодател. За този период, искът по чл. 225 ал. 1
от КТ е основателен и на базата на изчисленията на вещото лице за едномесечното
БТВ на ищцата в размер на 709лв., съдът намира, че размера на обезщетението по
този иск – за 7 дена е 161.14лв. За този период и за тази сума искът по чл. 225
ал. 1 от КТ следва да се уважи. За периода след прекратяване на ТПО на ищцата
със следващия работодател – след 26.11.2017г. до 02.04.2018г., искът е
неоснователен, т.к. оставането и без работа вече е вследствие на прекратеното с
втория работодател - „ИВЕТ ГЛАС“ ООД, правоотношение, а не вследствие на
уволнението и със Заповед № ЗП-15-4 от 02.11.2017 г. Поради горното, искът по
чл. 225 ал. 1 от КТ в останалата му част – за периода 26.11.2017г. до 02.05.2018г.
и до пълния размер на претенцията за обезщетение – 3 867.50лв., следва да
се отхвърли.
По
отношение на иска по чл. 225 ал. 2 от КТ – за обезщетение при незаконно
уволнение за разликата от по-нископлатената работа до размера на
възнаграждението при ответника, съдът намира, че предявената претенция в размер
на 135.82лв. е основателна. За дните, в които ищцата е работила при друг
работодател, обезщетението по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е именно в този размер,
посочен и в експертизата по делото при посочено месечно БТВ при ответника в
размер на 709лв., а при втория работодател – 460лв. Поради изложеното,
претенцията по чл. 225 ал. 2 от КТ от 135.82лв. за периода 09.11.2017г. –
26.11.2017г. следва да бъде уважена изцяло.
II. По иска с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Доказа
се по делото, че на ищцата, въз основа на уволнението е удържана сумата от
709лв. на осн. чл. 221 ал. 2 от КТ, както и че та е внесла с РКО сумата от 41
лв. за представително облекло, която е била изплатена предварително за цялата
2017г. Тези удръжка и плащане, са направени поради уволнението на ищцата, което
обаче в настоящето производство се прогласява за незаконно. С оглед отмяната на
незаконното уволнение, отпада и основанието за удържане на посочените суми в
общ размер от 750лв., доколкото тяхната дължимост е предвидена само при наличие
на валидно дисциплинарно уволнение. Поради изложеното, съдът приема за доказано
разместването на имуществените блага от патримониума на ищцата в патримониума
на ответника, отпадане на основанието за това разместване, вследствие на което
- и дължимостта за връщане на дадената сума. Поради горното, съдът намира, че претенцията с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД се явява изцяло основателна и
следва да се уважи за сумата от общо 750лв.
При
този изход на делото, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ПлРС на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл.83, ал. 1, т. 1 от ГПК, следните
суми – 80.00 лв., представляващи държавни такси по исковете за признаване на
уволнението за незаконосъобразно и възстановяване на работа; 50.00 лв.,
представляващи ДТ върху присъденото обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ;
50.00 лв., представляващи ДТ по иска чл. 55 от ЗЗД, разноските за експертиза и
свидетели, направени от бюджета на съда, в размер на 160.00лв., както и 5.00
лв., в случай на издаване на изпълнителен лист. С оглед направеното искане за
разноски от ищеца и представения списък по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски за един адвокат в размер
на 764.70лв. по предявените 5 иска, от които 2 частично уважени/намалени в хода
на делото. За отхвърлената част от исковете, на ответника са дължими разноски от
152.41 лв. По компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
разноски в размер на 612.29лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на
А.Н.Г. с ЕГН ********** ***, със Заповед № ЗП – 15-4/02.11.2017г. на Директора на ***, и ОТМЕНЯ Заповедта като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ, А.Н.Г. с ЕГН **********
***, на длъжност ******* в ***,
която длъжност работника може да заеме, ако в двуседмичен срок от съобщаването
за възстановяване, се яви на работа, съгласно чл. 345, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 225, ал. 2 от КТ, ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Г. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 135.82 лв., представляващи обезщетение за времето, през което работника е бил на по-ниско платена работа за периода 09.11.2017г. – 26.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.12.2017г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, ***, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 161.14 лв., представляващи обезщетение за времето, през
което работника е останал без работа в следствие на незаконно уволнение за
периода 02.11.2017г. – 08.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от
28.12.2017г. до окончателното заплащане, като претенцията за
периода 26.11.2017г. до 02.05.2018г. и до пълния размер за обезщетение от 3
867.50лв., като неоснователна и недоказана ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Г. с
ЕГН ********** ***, сумата от общо 750лв., представляваща получена от НЗОК сума
на отпаднало основание поради признаване незаконността на уволнението от
02.11.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 28.12.2017г. до
окончателното заплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Г. с ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 612.29лв.,
представляващи направени по делото разноски по компенсация.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл.83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ПлРС, следните суми – 80.00 лв., представляващи държавни
такси по исковете за признаване на уволнението за незаконосъобразно и
възстановяване на работа; 50.00 лв., представляващи ДТ върху присъденото
обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ; 50.00 лв., представляващи ДТ по иска
чл. 55 от ЗЗД, разноските за експертиза и свидетели, направени от бюджета на
съда, в размер на 160.00лв., както и 5.00 лв., в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: