МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА
ПО НОХД № 1543/19
г., ПО ОПИСА НА КРС,
НО, XII СЪСТАВ
Районна
прокуратура – гр. Кюстендил е повдигнала обвинение
срещу Б.Е.Г., роден на ***г. в гр.София, с адрес: ***, **
гражданин, със средно образование, неженен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********
за
това, че на 14.10.2018г. в гр. Кюстендил, ул. „Любен Каравелов“ № 6, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот (срязана гумирана
метална верига с кодово заключващо устройство) и използване на неустановено
техническо средство противозаконно е отнел чужда движима вещ - велосипед марка
„Черадо" на стойност 219,00 лева (двеста и деветнадесет лева) от
владението на собственика П.М.Р. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.2,
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения, представителят на Районна прокуратура - Кюстендил поддържа
внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, дадени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин. Пледира се за признаване на подсъдимия за виновен и за
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца и отлагане
на изпълнението при условията на чл.66 от НК за срок от три години.
Частният
обвинител и граждански ищец, чрез повереника си адв. М. се присъединява към
становището на представителя на прокуратурата относно становището за доказаност
на обвинението и изложеното становище за исканото наказание, моли се да бъдат
уважени гражданските искове и да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Подс. Г. и неговия защитник адв. М. твърдят, че
обвинението не е доказано, вещта, предмет на същото не е открадната от него,
поради което обвинението се явявало неоснователно и се моли за оправдаване на
подс. Г. по повдигнато му обвинение.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства съобразно разпоредбата на чл. 16 и чл. 17
от НПК, както и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
Подс. Б.Е.Г., ЕГН **********, е роден на ***г. в
гр.София, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
пенсионер, неосъждан, с адрес в ************
Б.Г. и П.Р. се познавали и
не били в добри отношения. Последният притежавал велосипед марка „Черадо“,
който често употребявал за разходка из гр. Кюстендил. На 14.10.2018г., в
следобедните часове, Р. отново излязъл с велосипеда си, като го заключил за
дърво, намиращо се пред „Пощенска банка“ – гр. Кюстендил и продължил пеша.
Заключването се осъществило, чрез гумирана метална верига, притежаваща кодово
заключващо устройство.
След като подсъдимият изчакал Р. да се отдалечи от
велосипеда си, с техническо средство прерязал металната верига, с която
велосипеда бил заключен за дървото, качил се на него и потеглил към пазара в
гр. Кюстендил. Подсъдимият впоследствие транспортирал велосипеда в гр. Дупница,
където го продал на непознато лице.
Описаната по делото фактическа обстановка се
установява от събраните по делото и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства. Съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, позовавайки се на свидетелските показания на С.П., Н.К., Т. Г.,
И.К. и Г.С..
По делото е допусната и назначена
съдебно-оценителна експертиза със задача да установи стойността на нанесените
щети на пострадалия и граждански ищец и какъв е размерът на минималната работна
заплата за страната към момента на извършване на престъплението.
Съдът намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи.
От показанията на св. Т. Г. се установява, че
пострадалия П.Р. е физически активен, спортува, което включвало и карането на
колело. Двамата заедно в деня на престъплението се отправили към парк
Хисарлъка, като на връщане установили, че колелото му липсва и веднага
сигнализирали полицията. В хода на разследването се разбрало, че извършителят е
Б.Г.. Подсъдимият и пострадалият били приятели, като в последствие отношенията
им се влошили.
От показанията на И.К.,*** се установи, че
пострадалият е сезирал органите на реда, като в хода на
оперативно-издирвателните мероприятия се установило, че подсъдимият е взел
велосипеда след оценка на снимков материал, предоставен от охранителните камери
на Община Кюстендил. Свид. К. сочи, че пред него подс. Г. е признал, че
противоправно е отнел велосипеда.
От свидетелските показания на Г.С. се установяват
характеристиките на процесния велосипед, както и собствеността му. Според
свидетеля велосипеда притежавал сантиментална стойност за пострадалия, тъй като
му бил подарък от негов приятел англичанин от времето, когато са работили
заедно в чужбина.
Свидетелските
показания на С.П. и Н.К. не допринасят за разкриване на обективната истина, тъй
като свидетелите твърдят, че незнаят нищо за деянието, предмет на настоящото
обвинение.
От прочетените в съдебно
заседание показания на свидетелите Х. С., К.П. и Д.С. не се установяват данни
за престъплението. И тримата твърдят, че незнаят нищо за деянието, предмет на
настоящото обвинение.
В показанията си пострадалия Р. посочва, че след
като е разбрал, че автор на деянието е подс. Г. му се обадил и същия се е
признал пред него за извършеното и твърди, че заедно са ходили в гр. Дупница да
търсят лицето, на което подс. Г. е продал велосипеда за сумата от 30 лева, но
не са успели да го отрият.
Съдът кредитира при изграждане на фактическите си
изводи относимите към главния факт показания на свидетелите по делото дадени в
хода на съдебното производство, тъй като същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. Не са налице противоречия, които да налагат
подробното им обсъждане.
Съдът намира, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава
на тях своите фактически изводи. Съдебният състав прие, че доказателствената
съвкупност по делото позволява да се докаже категорично, че подс. Г. е осъществил
изпълнителното деяние на престъпното посегателство, в което е обвинен.
Съдът възприе заключението на съдебно-оценителната
експертиза след изслужване на вещото лице, съгласно което левовата
равностойност на инкриминираната вещ към датата на деянието е на обща стойност 182,00
лева, като минималната работна заплата през 2018г. е 510,00 лева.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по
делото писмени и веществени доказателства, т.к. същите кореспондират както
помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК за
да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин
както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и признаците от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен
състав намира, че при така установената фактическа обстановка, с действията си подс. Б.Е.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл.
194, ал. 1 от НК.
От
обективна страна е налице отнемане на чужда движима вещ от страна на подсъдимия
от владението на собственика П.М.Р., ЕГН ********** (т.е. налице е прекъсване на фактическата власт на
последната и установяване на своя трайна такава от страна подсъдимия). Предмет
на отнемането е движима вещ –1бр. велосипед, марка „Черадо“, на
стойност 182,00 (сто осемдесет и два) лева. Същото е извършено по неправомерен
начин, без да е налице съгласие на собственика.
Подсъдимият е установил трайно фактическо владение върху инкриминираната
вещ, като те са преминали от патримониума на пострадалите в този на подс. Г.. Отнемането е извършено от подсъдимия
с намерение вещта да бъде противозаконно присвоена, свидетелство за което е и
обстоятелството, че след отнемането подсъдимия се е разпоредил с нея.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината - пряк умисъл. Престъпният умисъл е формиран в
съзнанието на извършителя, осъзнавайки благоприятната обстановка, че пострадалия
не се е намирал в близост до вещта. Подс. Г. е предприел деянието си по
отнемането на вещта, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Независимо от това подс. Г. е направил всичко възможно за
постигане на негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за
неговото настъпване.
За престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,
наказанието, което е предвидено в закона, е „лишаване от свобода“ за срок от
една до десет години.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
наличието на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. При определяне
на наказанието по отношение на подсъдимия се взе предвид употребата на особена
ловкост при реализирането на престъплението и отнемането на вещта. Като
смекчаващи вината обстоятелства се отчетоха – липсата на предходно осъждане,
стойността на отнетата вещ, възрастта, семейното и имотно му състояние.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха. Съдът счете, че следва
да наложи наказание в минимален размер на подс. Г., а именно – една година
лишаване от свобода, с което ще се постигнат целите на наказанието визирани в
чл. 36 от НК. Настоящият съдебен състав счете, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложителна социалната
му изолация, чрез установяване в пенитенциарно заведение за изтърпяване на
наказанието. Ето защо, след като съществуват и другите предпоставки по чл. 66,
ал. 1 от НК /чисто съдебно минало и наказване „лишаване от свобода” под три
години/, съдът на основание разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три години.
Всеки е длъжен
да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Тъй като подсъдимият е
извършил укоримо деяние в негатив на пострадалото лице по делото, имащо
качеството и на граждански ищец по иска по чл.45 от ЗЗД, то следва, че
подсъдимият следва да обезщети нанесените вреди. Без съмнение имуществени вреди
се установиха, като бяха оразмерени чрез заключението на вещото лице в размер
на 182,00 лева, поради разпореждане с предмета на престъплението. От момента на
извършване на престъплението и предвид характера на отговорността (деликтна),
подсъдимият Г. е в забава по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и дължи
обезщетение в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на
извършване на деянието – 14.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
От друга
страна, обезщетението за неимуществени вреди се определя съобразно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост. Прилагането на критерия „справедливост“
предпоставя цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за
съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Съдът съобрази, че
по настоящото дело гражданският ищец не успя да извърши главно и пълно
доказване, за да се установи безсъмнено, че са настъпили увреждания на физиката
и на психиката му, които да доведат до извод, че е претърпял неимуществени
вреди от извършеното от подсъдимия деяние. Предвид вида и характера на
причинените увреждания съдът не намира основание да присъди обезщетение за
неимуществени вреди, поради което гражданския иск за неимуществени вреди остана
недоказан.
С оглед изхода
на делото подс. Г. бе осъден да заплати на П.Р., сторените от последния
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 /двеста лева/.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди Б.Е.Г., ЕГН **********
да заплати по сметка на РУ на МВР сумата от 144.83 лв. (сто четиридесет и
четири лева и осемдесет и три стотинки), представляваща разходи по досъдебното
производство за извършена оценителна експертиза, както и по сметка на Районен
съд – Кюстендил сумата от 196,00 лв. (сто деветдесет и шест лева),
представляваща разходи в съдебното производство за вещо лице и 50,00 (петдесет)
лева държавна такса за уважения гражданския иск за причинени имуществени вреди.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: