Р Е Ш Е Н И Е № 65
гр. Сливен 22.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 60/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.А.С. ***, със съдебен адрес ***, пл. „Х. Д.“ № …, чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 5011/2008 от 19.02.2008 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, „ПП“ - Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че към настоящия момент липсват основанията за прилагане на ПАМ за отнемане на СУМПС, тъй като на С. не са отнети всички контролни точки. Моли да бъде отменена оспорената заповед, като незаконосъобразна.
В о.с.з. С.А.С., редовно призован се представлява от адв. Х.Х. *** - пълномощник, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
Ответникът по жалбата - Началник сектор към ОДМВР – Сливен, „ПП“ - Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед 5011/2008 от 19.02.2008 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, „ПП“ - Сливен, на основание чл. 171, т.4 ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя С.А.С.. В заповедта се сочи, че на водача са отнети всички контролни точки, като към 19.02.2008 г. е с минус пет контролни точки. Видно от писмо вх. № СД-01-01-657/16.02.2021 г. административната преписка по издаване на оспорената заповед се състои от заверено копие на самата заповед и Заповед № Iз-1393/09.08.2007 г., относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.
Според изисканата справка за нарушител следва да се съобразят : Наказателно постановление/НП/ № 1341/28.04.2004 година, издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Казанлък, с което са отнети 10 контролни точки, НП № 166/23.12.2004 година, издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Стара Загора, с което са отнети 6 контролни точки, НП № 63/23.02.2005 година, издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Чирпан, с което са отнети 12 контролни точки, НП № 6025/27.07.2005 година, издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Стара Загора, с което са отнети общо 6 контролни точки, НП № 11179/04.01.2006 година, издадено от ОДМВР Сливен РУ Сливен, с което са отнети 10 контролни точки, НП № 664/06.06.2007 година, издадено от ОДМВР Бургас РУ Карнобат, с което са отнети 6 контролни точки и НП № 3343/23.08.2007 година, издадено от ОДМВР Бургас РУ Несебър, с което са отнети общо 10 контролни точки. Описаните НП не са представени по делото, въпреки указаната доказателствена тежест с разпореждане на съда.
Приложени са по делото от жалбоподателя : писмо на Началник РУ – Казанлък, съгласно което НП № 1341/2004 не е открито и не може да се представи; Решение № 29/05.06.2019 г. на РС Чирпан, постановено по АНД №112/2019 по описа на съда, с което е отменено НП № 63/23.02.2005 г. издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Чирпан – влязло в сила на 24.06.2019 г.; Определение от 26.03.2019 г. на РС – Стара Загора, постановено по АНД № 728/2019 г. , от което е видно, че НП № 166/23.12.2004 г. издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Стара Загора, не може да бъде предоставено, поради унищожаването на архива им с НП до 2009 г. включително.
Заповед № 5011/2008 от 19.02.2008 г. е връчена на упълномощения адв. Х. на 29.01.2021 г., след като с Решение № 288 от 29.12.2020 г. постановено по адм. дело № 332/2020 г. на Административен съд Сливен е осъден Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен в 14 дневен срок от влизане на решението в сила, да изпълни задълженията произтичащи пряко от чл. 61 от АПК, като извърши необходимите действия по връчване на С.А.С. *** на заверен препис от заповед № 5011/19.02.2008г., издадена срещу него от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен на основание чл.171 т.4 от ЗДвП. С жалба вх.№ СД-01-01-481 от 02.02.2021 г. С.С., чрез адв. Х.Х. *** е оспорил заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно производство.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е оправомощил различни служители да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП, между които е посочен началник сектор в ПП. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Настоящият състав счита, че оспорения акт е необоснован и неотговаря на изискваният на чл. 59 ал. т.4 от АПК, т.е. същият следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Това изискване е въведено от законодателя, с цел от една страна да се осигури възможност на адресата на акта да разбере по какви причини същия е издаден и какви права или задължения му вменява, да осъществи в най-пълна степен дадените му от законодателя права за участие в производството, с оглед защита на законния си интерес. В заповедта не е посочено въз основа на какви обстоятелства е прието, че към дата 19.02.2008 г. водачът е с отнети всички контролни точки. Видно и от изпратената преписка такива не се съдържат. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и съобразно трайната практика на административните съдилища и ВАС, представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
На следващо място заповедта не е съобразена и с приложимия материален закон по следните съображения:
Съобразно нормата на чл. 171, т.4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка-изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал.4 от същия закон, а именно да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило правоспособността си.
Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, е принудителна административна мярка пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движението по пътищата - опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение - чл. 1, ал.2 от с.з. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно средство без правоспособност. Предпоставката, при която органът е задължен да приложи тази ПАМ е неизпълнение на задължението от водача по чл. 157, ал.4 ЗДвП. Следователно, следва първо да се установи дали е налице предвиденото в чл. 157, ал.4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение.
С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни актове - Наредба №І-139/16.09.2002 г.(отм.);, Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 година(отм.);, е предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл. 3, ал.1 от Наредба № I-139(отм.);, съответно чл. 4, ал.1 от Наредба № Iз-1959, като в чл. 4 от Наредба № І-139 и чл. 3 от Наредба № Із-1959 се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбите нарушения. Затова е необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила. Според чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
Наказателно постановление/НП/ № 1341/28.04.2004 година, издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Казанлък, с което са отнети 10 контролни точки и НП № 166/23.12.2004 г. издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Стара Загора, с което са отнети 6 контролни точки не са приложени по делото, като първото от тях видно от писмо на Началник РУ – Казанлък не е открито и не може да се представи, а второто, не може да бъде предоставено, поради унищожаване на архива с НП до 2009 г. включително. В приложената към заповедта справка за нарушител е посочено, че такива наказателни постановления са издадени. Следователно, налице е само едно твърдение на административния орган, че тези наказателни постановления са влезли в сила и с тях на различни основания на С. са отнети общо 16 контролни точки. По делото липсват доказателства, от които безспорно да се установи, че наказателни постановления № 1341/28.04.2004 година и НП № 166/23.12.2004 година са надлежно връчени на С..
Към датата на издаване на цитираните наказателни постановления, както и към датата на тяхното унищожаване е в сила Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г./Наредба №І-157/. Съгласно чл. 30, ал.2 от нея наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на наложеното наказание, но не по-малко от пет години. А чл. 3 от цитираната разпоредба сочи, че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че отнетите с тези наказателни постановления контролни точки не са възстановени - противното би значело да не се отчитат при издаване на заповедта за принудителна мярка. Щом като контролните точки не са били възстановени на жалбоподателя, е налице задължение административния орган да съхранява наказателното постановление и преписката по него. Неизпълнението на това негово задължение препятства възможността съда да прецени надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици.
Освен това НП № 63/23.02.2005 година, издадено от ОДМВР Стара Загора РУ Чирпан, с което са отнети 12 контролни точки е отменено с влязло в сила Решение № 29/05.06.2019 г. на РС Чирпан, постановено по АНД №112/2019 по описа на съда. Този факт е от категорията на посочените в чл. 142, ал.2 АПК, съгласно който установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В тази връзка, в настоящото производство при преценка законосъобразността на атакувания акт Съдът следва да отчете влязлото в сила решение.
С оглед изложеното се налага извода, че отнемането на общо 39 контролни точки не е доказано от административния орган, за да е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП.
При това положение, жалбоподателят не е загубил правоспособността си да управлява МПС и затова за него не е било налице задължение по чл. 157, ал.4 ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС.
Ето защо, неправилно и административният орган му е приложил предвидената в чл. 171, т.4 ЗДвП принудителна административна мярка.
Следователно, налагането на ограничителната мярка е осъществено при липса на безспорни доказателства, че са били отнети по надлежния ред всички контролни точки, поради което не е изпълнен фактическия състав на приложимата разпоредба, затова и оспорената заповед е незаконосъобразна.
С оглед гореизложеното следва да се направи извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5011/2008 от 19.02.2008 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Сливен, „ПП“ - Сливен, с която на С.А.С.,***, на основание чл. 171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството му за управление на МПС.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: