РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Н. Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Д. Махмудиев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600008 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 21 НПК.
С присъда № 35/12. 11. 2024 г., постановена по НОХД № 1022/2024 г.,
Старозагорският окръжен съд е признал подсъдимия Т. С. С., със снета по
делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 14. 11. 2023 г. на път II-66, км
72+600, община С.З., в посока запад – изток, при управление на МПС - л. а.
О.К. с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 27,
чл. 36. (1), чл. 37. (1) и по непредпазливост на 18.11.2023г. причинил смъртта
на З.Е.С.А., поради което на основание чл. 343 ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1 НК,
във вр. чл. 373 ал. 2 НПК, във връзка с чл. 58а ал. 4 НК ГО е ОСЪДИЛ на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК съдът е ЛИШИЛ
подсъдимия Т. С. С. от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
1
На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл и по направените разноски по делото.
От така постановената присъда недоволен е останал подсъдимият Т. С.,
който чрез защитника си – адв. Н. М., обжалва същата с искане наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца да бъде
намалено на три месеца.
Прокурорът даде заключение, че така както е формулирано искането в
жалбата, не може срокът на лишаване от правоуправление да бъде по-малък от
срока на лишаването от свобода, а единственият вариант е да се приложи
разпоредбата на чл. 55 ал. 3 НК. Намира, че наказанието е справедливо и
присъдата следва да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА E ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Старозагорският окръжен съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. Т. С. е роден на
******* год. Живее в град Ч., работи като охранител към фирма Д. - М..
Същият е правоспособен водач на МПС, категории А, В, АМ, В1, А2 и А1,
като притежава свидетелството за управление на моторно превозно средство
със срок на валидност до 09.08.2033 год.
На 14.11.2023 год., около 14:30 часа, по път II-66, км. 72+600, община
С.З., в посока запад-изток, подсъдимият управлявал лек автомобил марка
„О.К.“, с рег. № ********, собственост на майка му З.С., със скорост от 89,17
км/ч. На предната дясна седалка до него пътувала пострадалата З.С..
По същото време в обратна посока изток-запад, със скорост от 58,46
км/ч. се движел лек автомобил марка „О.М.“, с рег. № ********, управляван
от св. Т.Т..
На разклона за с.Б. подсъдимият предприел внезапно маневра завиване
наляво, насочвайки се към лентата, предназначена за изход от с.Б.. Преди
извършване на маневрата той не намалил скоростта и не се престроил в
участъка за престрояване на наляво, като навлязъл в северната лента на път II-
2
66, без да пропусне и да осигури предимство на насрещно движещия се лек
автомобил марка “О.М.", където настъпил сблъсък между двете МПС-та.
Ударът настъпил в предна дясна част на л.а. марка “О.К." и предна лява част
на л.а. марка “О.М.".
След настъпилия контакт между двете МПС-та, л.а. марка “О.К." се
завъртял по посока, обратна на часовниковата стрелка, отклонил се на
югоизток и се установил в крайно положение на 32 м. от мястото на удара, в
южния банкет, с предна част, насочена на запад, така както е фиксирано в
огледния протокол и фотоалбум към него (л. 5 ДП).
След сблъсъка л.а. марка “О.М." се завъртял по посока на часовниковата
стрелка, отклонил се на север и се установил в покой на 14,50 м. от мястото на
удара, с предна част, ориентирана на север, така както е фиксирано в огледния
протокол и фотоалбум към него.
В резултат на настъпилото ПТП пострадалата З.С. получила множество
травматични увреждания и била приета по спешност в УМБАЛ “П.“ - С.З..
Въпреки проведеното лечение, на 18.11.2023 год. настъпил летален изход.
Според съдебномедицинската експертиза № 199/2023, изготвена от
вещото лице д-р Т.С. (л. 42 ДП), при огледа и аутопсията на трупа на З.С., на
91 години, са установени следните травматични увреждания: гръдна травма,
кръвонасядания по кожата на гръдния кош, счупване на ребра в двете гръдни
половини, счупване на гръдната кост; контузии на двата бели дроба,
разкъсване на десния бял дроб, подкожен емфизем на гръдния кош, шията и
двете мишници; набиране на кръв в двете плеврални кухини; счупване на
двете бедрени кости; счупване на долната челюст; разчленяване на гръбначния
стълб между телата на XI и XII гръдни прешлени; кръвонасядане на меките
черепни покривки; кръвонасядания на лицето, разкъсноконтузни рани на
двете очници; кръвонасядания на шията вдясно, счупване на дясното рогче на
щитовидния хрущял; кръвонасядания на лява предмишница, двете
подбедрици и ляво ходило; охлузване на ляво коляно.
Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и отговарят да са получени от детайли в купето на лек автомобил
при описаното в материалите на досъдебното производство ПТП, като всички
травматични увреждания са прижизнени.
Причината за смъртта на З.С. е тежка гръдна травма.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените
травматични увреждания при ПТП на 14.11.2023 год. и настъпилия смъртен
изход на 18.11.2023 год.
В резултат на произшествието свид. Т.Т. получил несъставомерни
травматични увреждания, които съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза № 157/2024, изготвена от вещото лице д-р
Е.Б. (л.196 ДП), са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.
3
128 и чл. 129 от НК.
Съгласно приложения протокол от проведено на двамата водачи
изследване с Алкотест Дрегер (л.192 ДП) в кръвта на подс.Т. С. и на свид.Т.Т.
не е установено наличие на алкохол.
От заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещото
лице инж. Р.Н. (л.164 ДП), мястото на удара между лек автомобил марка
“О.К." с ДК№ ******** и лек автомобил марка “О.М." с ДК№ ******** се
намирал на 13,20 м. западно и 4,60 м. южно от ориентира, в северната пътна
лента.
В момента на сблъсъка л.а. марка “О.М." се е движил в северната пътна
лента в посока изток-запад, а л.а. марка “О.К." се е движил в посока запад-
изток, навлизайки в северната пътна лента, където е настъпил удар с л.а. марка
“О.М.".
Скоростта на движение на лек автомобил марка "О.М." преди ПТП и в
момента на удара е 58,46 km/h.
Скоростта на движение на лек автомобил марка "О.К." преди ПТП и в
момента на удара е 89,17 km/h.
Опасната зона за спиране на лек автомобил марка “О.М." при наличната
му скорост на движение и конкретната пътна обстановка е 41,49 метра.
Опасната зона за спиране на лек автомобил марка “О.К.“ при наличната
му скорост на движение и конкретната пътна обстановка е 75,72 метра.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза, причините за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка са следните:
Водачът на лек автомобил марка “О.К." е предприел неправилно
завиване наляво, отклонявайки се към лентата, предназначена за изход от с.Б.
за навлизане в главния път посока запад - изток.
Подсъдимият Т. С. не се е установил в участъка, ограничен с
хоризонтална пътна маркировка за престрояване наляво, и не е осигурил
предимство на движещите се в посока изток-запад МПС-та, което е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на инцидента.
Техническите причини за ПТП са неправилно предприетата маневра
завиване наляво - в лентата, предназначена за изход от с.Б., от водача Т. С. и
неосигуряване предимството на движещия се в посока изток-запад л.а. марка
“О.М.". Водачът на л.а. марка “О.М.“ Т.Т. не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП.
Водачът на л.а. марка “О.К." Т. С. е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като спазва правилата за движение по пътищата, а именно
да се установи в участъка, ограничен с хоризонтална пътна маркировка за
4
престрояване наляво, да пропусне движещите се по пътя с предимство МПС,
да извърши безопасно маневрата, като не навлиза в лентата, предназначена за
изход от с. Б..
Описаната по-горе фактическа обстановка е установена след
внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства:
протокол за оглед на местопроизшествие от 14.11.2023 год. и приложения към
него фотоалбум, показанията на св. Т.Т., заключението на автотехническата
експертиза, заключението на съдебномедицинска експертиза на труп и на
съдебномедицинска експертиза на Т.Т., справка от Агенция “Пътна
инфраструктура“ - ОПУ С.З., констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, справка за съдимост, справка за собственост на МПС, удостоверения за
наследници и за родствени връзки на З.С..
Старозагорският окръжен съд законосъобразно е преценил, че са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по смисъла на чл. 371 т. 2 НПК. Подсъдимият изцяло е признал
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е
съгласил да не събират доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил
процедурата, регламентирана в чл. 372 ал.1 НПК, и е разяснил на подс. Т. С.,
че направеното от него самопризнание ще се ползва при постановяване на
присъдата.
Правилен е и изводът на първостепенния съд, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства. Спазена е и разпоредбата на чл. 372 ал. 4 НПК и съдът с
определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установената безспорна фактическа обстановка напълно
законосъобразно Старозагорският окръжен съд е приел, че подс. Т. С. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението, визирано в чл. чл. 343 ал. 1 б. В, вр. чл. 342 ал. 1 НК, понеже
на 14.11.2023 г. на път II-66, км 72+600, община С.З., в посока запад – изток,
при управление на МПС - л. а. О.К. с рег. № ********, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 27, чл. 36. (1), чл. 37. (1) ЗДП, и по
непредпазливост на 18. 11. 2023 г. причинил смъртта на З.Е.С.А..
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
С оглед на посочената правна квалификация, Старозагорският окръжен
съд е направил много внимателен анализ на всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Напълно правилно като смекчаващи
отговорността обстоятелства са взети предвид изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, в което и настоящата инстанция лично
се убеди, че е напълно искрено, неговата възраст, чистото му съдебно минало,
5
оказано пълно съдействие при разследването за разкриване на обективната
истина и изразеното му съжаление по отношение към извършеното,
признаването на вината извън процедурата на чл. 371 т. 2 НПК, добрите
характеристични данни.
Законосъобразно е подложено на преценка приложението на
разпоредбата на чл. 58а ал.1 НК, предвиждаща намаляване на размера на
определеното наказание “лишаване от свобода“ с една трета, и разпоредбата
на чл. 58а ал. 4 НК, според която в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК,
ако е по- благоприятен за дееца.
Преценявайки разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, Старозагорският
окръжен съд напълно правилно е приел, че в случая са налице единствено
смекчаващи отговорността обстоятелства, които са и многобройни. На
практика липсва каквото и да е било отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и настоящата инстанция счита, че и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, ако и да бъде намалено с
една трета при условията на чл. 58а ал. 1 НК, т. е. налице са едновременно
условията на чл. 58 ал.1 от НК и условията на чл. 55 от НК, но чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК, приложим в конкретната хипотеза, се явява по-благоприятен за дееца.
Поради това и напълно справедливо на подс. Т. С. е наложено наказание при
условията на чл. 58а ал. 4, във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, а именно
“лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с което в оптимална
степен ще се постигнат целите както на специалната, така и на генералната
превенция, визирани в хипотезата на чл. 36 НК.
Основният довод, който се развива пред настоящата инстанция, е свързан
с искането на защитата за намаляване срока на наказанието лишаване от
правоуправление от шест на три месеца. С основание в хода на въззивното
заседание прокурорът застъпи становището, че това наказание не може да
бъде по-малко от наказанието лишаване от свобода. В случая се иска
намаляване само на лишаването от правоуправление, без да се иска
намаляване на наказанието лишаване от свобода, поради които вариантът да
се уважи жалбата е да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 3 НК, въпреки че
принципното становище на прокурора е да се потвърди атакуваната присъда.
В пледоарията си пред въззивната инстанция защитата също поиска
приложението на чл. 55 ал. 3 НК. Доводите, които бяха развити пред
настоящата инстанция, са основателни. Действително, единственият близък
човек на подсъдимия, който е на 72 години, е била майка му – пострадалата
З.С., която към момента на пътно-транспортното произшествие е била на 91
години. Това обстоятелство се установява от удостоверения за родствени
връзки /л. 68 и л. 205 ДП/. Очевидно след смъртта и в резултат от причиненото
от него произшествие, той е останал сам и с основание твърди, че всъщност
единствената му утеха е останала работата му сред хора във фирма Д., до
която пътува ежедневно от Ч. до С.З.. Отделно от това, видно от декларацията
6
са семейно и материално положение, той получава месечен доход в размер на
800 лв.
Действително, от справката за нарушител е видно, че има издадени
фишове, като през 2021 те са три, а непосредствено преди произшествието
още един, който фиш му е връчен на 10.11.2023 г. Две от нарушенията са
свързани с неносене на документ за задължителна застраховка и шофиране без
предпазен колан, а две - за превишена скорост. Всички наложени санкции по
фиш са платени. При положение че подсъдимият е правоспособен водач от
1972 година, за своя шофьорски стаж от 53 години допуснатите нарушения са
пренебрежително малко и не може да се направи извод, че е системен
нарушител на правилата за движение по пътищата. Този извод се потвърждава
и от обстоятелството, че на два пъти – на 11.10.2013г. и на 28.08.2023г. му е
издаван талон за водач без наказание.
При определяне на наказанието се прилага принципът за
индивидуализация, който изисква да се съобразят установените по делото
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и да се постигне съответствие на
наложеното наказание със спецификата на конкретния случай. Този принцип
предполага да бъдат реализирани целите по чл.36 НК а наказанието да
отговори на законовия критерий за справедливост по чл.348 ал.5 НПК.
Независимо че нормата на чл.55 НК систематично предхожда чл. 56 и чл.57
НК, тя се прилага след установяване на релевантните за наказателната
отговорност обстоятелства, когато съдът приеме, че са налице многобройни
и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, респективно, когато бъде
направен положителен извод относно втората кумулативна предпоставка на
чл.55 НК. Когато съдът определи основното наказание при условията на чл.55
НК, той може да реши да не наложи допълнителното по-леко наказание, като
приложи ал.3. Това е в съответствие с принципите за определяне на
наказанието и, преди всичко, с принципа за индивидуализация и привеждане
на наказанието в съответствие с особеностите на конкретния случай.
Разпоредбата на чл. 343 Г НК по отношение на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37 ал. 1 т. 7 НК не
изключва приложението на чл. 55 ал. 3 НК в случаите, в които основното
наказание за извършено престъпление по чл. 343 НК е определено при
условията на чл. 55 НК /ТР № 1 от 13.04.2023 г. на ВКС по т.д. № 1/2022 г.,
ОСНК/.
Следователно, няма пречка, предвид всички посочени по-горе
обстоятелства, да са приложени чл. 55 ал. 3 НК и атакуваната присъда да се
7
измени, като се отмени в частта, в която на основание чл. 343Г, вр. чл. 37 ал. 1
т. 7 НК, подсъдимият Т. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, е напълно достатъчно да изпълни целите, визирани в чл. 36 НК.
Направените по делото разноски са правилно изчислени и на основание
чл. 189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия.
Пред настоящата инстанция такива не са направени, поради което не се
и присъждат.
Пловдивският апелативен съд констатира, че в присъдата е
допусната досадна техническа грешка при изписване на ЕГН-то на
подсъдимия, като е пропусната последната цифра, вместо точното отразяване
на ЕГН **********. Същото напълно коректно е изписано в обвинителния акт.
Тази констатация е необходимо да се има предвид при изпълнението на
присъдата.
Предвид на изложеното и на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК,
Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 35/12.11.2024 г., постановена по НОХД 1022/2024 г.
по описа на Старозагорския окръжен съд, както следва:
ОТМЕНЯ присъдата, с приложение на чл. 55 ал. 3 НК, само в
ЧАСТТА, в която на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК съдът е
ЛИШИЛ подсъдимия Т. С. С. от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9